П Р И С Ъ Д А

 

№ ……………………

гр. София, 23.10.2017 г.

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в отрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

                             ЧЛЕН - СЪДИЯ : БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. М.Ц.

                                                                    2. В. АЛИПИЕВА - И.

                                                         3. Р.П.

 

            при секретаря Елка Г. и в присъствието на прокурора Бойка Димитрова, като разгледа НОХД  № 4768/2017 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.Н.Г., на 29 години, роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, с образователна степен „професионален бакалавър“, неженен, безработен, живущ ***, ж. к. „**********, вх. „**********ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че :

            1. На 25.07.2016 г., в жилище - апартамент, находящ се в гр.София, ж. к. „**********, вх. „********, умишлено умъртвил повече от едно лице - две лица, а именно :

            - М.В.Г., ЕГН **********, негова майка, чрез нанасяне с нож и с предмет с остър режещ ръб, голяма маса и дръжка за действие със замах (мачете), с метален винт, на 45 (четиридесет и пет) прободно - порезни, порезни и посечни наранявания по главата, тялото и крайниците, от които 9 (девет) порезни, прободно-порезни и посечни наранявания в областта на главата, с наличие на предмет, тип „нож“, в черепната кухина и един метален предмет с вид на винт, завършващ в горния му край като „кука“, забит в меките тъкани на дясната буза ; 6 (шест) порезни наранявания в областта на шията ; 6 (шест) прободно - порезни наранявания в областта на предната повърхност на гръдния кош и корема вляво, като едно от прободно - порезните наранявания над гърдата прониква в гръдния кош и наранява белия дроб ; 2 (две) порезни наранявания по задната повърхност на гръдния кош ; 15 (петнадесет) порезни и посечни наранявания на горните крайници ; 3 (три) порезни наранявания в областта на лявата ингвинална област и 4 (четири) порезни наранявания в областта на десния крак, многофрагментно счупване на костите на черепния покрив, основа и лицев скелет, премахване на двете очни ябълки, изрязан участък от кожата на гърба, наличие на съответстващ отделен кожен фрагмент с налични порезни наранявания, счупване на гръдната кост в областта между 3-то и 4-то ребро, двустранно счупване на ребрата - отдясно от 2-ро до 6-то по медиоклавикуларна линия, отляво от 2-ро до 4-то по медиоклавикуларна линия, като смъртта на М.В.Г. се дължи на несъвместимата с живота открита черепно - мозъчна травма, като резултат от множествени наслагващи се посечни наранявания в областта на лицето (действие на предмет с режещ ръб и по-голяма маса), като участие в генезата на смъртта е оказало и прободно - порезното нараняване от установения в черепа метален нож, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за М.Г., тъй като наличието на травматични увреждания в различни анатомични области на тялото, както и различния механизъм на тяхното получаване показва, че същите са получени по различно време и смъртта не е настъпила моментално , а за по-продължителен период от време и е била съпроводена с продължителни, интензивни и мъчителни болки и страдания и Г. е могла да схване ужаса от обстановката, в която е била поставена, както и умъртвяването на Г. е извършено с особена жестокост, тъй като броя на нанесените по тялото на Г. наранявания сочи на изключителна ярост и ожесточение, демонстрират ожесточение за отнемането на живота на Г. ;

            - В.Г.Г., ЕГН **********, чрез нанасяне с предмет с добре изразен връх – точило, на прободно нараняване на главата в областта на дясната очница, преминаващо през дясното око, костите на задната повърхност на очницата, подлежащата твърда мозъчна обвивка, в областта на средна черепна ямка вдясно, през обема на черепната кухина вдясно , достигащо срединно до вътрешната повърхност на твърдата мозъчна обвивка на тилната област вдясно, където завършва и двустранни счупвания на всички ребра вляво и вдясно, по няколко анатомични линии, с наличие на масивни кръвонасядания в околните меки тъкани, като причината за смъртта на В.Г.Г. е несъвместимото с живота прободно нараняване в областта на дясната очница, преминаващо през черепната кухина и засягащо структурите на главния мозък, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за В.Г., тъй като предвид морфологията на травматичните увреждания, тежестта, обширността им и ангажирането на съответните анатомични структури, той е изпитвал силни болки и страдание, като е бил в състояние да преработва емоционално състоянието ,в което е бил поставен и умъртвяването наГ.е извършено с особена жестокост, предвид броя на нанесените по тялото наГ.наранявания,които сочат на изключителна ярост и ожесточение, демонстрират ожесточение за отнемането на живота наГ.- престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, алт. 2, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, алт. 2, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК му определя наказание „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА“, което наказание, на основание чл. 58а, ал. 2 от НК, заменя с наказание „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР“, което, на основание чл. 58а, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 116, ал. 1 от НК заменя с наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от петнадесет до тридесет години, и му НАЛАГА и ГО ОСЪЖДА, на основание чл. 58а, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 116, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", за срок от ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

 

            2. От неустановена дата до 29.07.2016 г., в жилище - апартамент, находящ се в гр.София, ж. к. „**********, вх. „********, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично вещество - амфетамин, разпределен в два обекта,както следва :

            - амфетамин с нето тегло 3.74 гр., с процентно съдържание на активно действащо вещество амфетамин 8.5 %, на стойност 112.20 лева ;

            - амфетамин с нето тегло 0.23 гр., с процентно съдържание на активно действащо вещество амфетамин 8.5 %, на стойност от 6.90 лева,

            или всичко на обща стойност от 119.10 лв. (сто и деветнадесет лева и десет стотинки), като амфетамина е включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” - Приложение  № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС  № 293 от 27.10.2011 г., на основание чл. З, ал. 2 и ал. З от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. З, пр. 2, т. 1 от НК му определя наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, в размер на една година, който размер, на основание чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, намалява с една трета и му НАЛАГА и ГО ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и му налага кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА“, в размер на две хиляди лева.

            На основание чл. 23, ал. 1 от НК, НАЛАГА едно, най-тежко наказание, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

            На основание чл. 23, ал. 3 от НК, присъединява към така определеното най-тежко наказание наказанието „ГЛОБА“ изцяло, в размер на две хиляди лева, считано от влизане на присъдата в сила.

            На основание чл. 354а, ал. 6 от НК, ОТНЕМА в полза на Държавата намиращите се на съхранение в Агенция „Митница”, Централно митническо управление, отдел „НОП“, предмета на престъплението - високорисковото наркотично вещество - амфетамин, което, след влизане на присъдата в сила, да бъде унищожено.

            На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така определеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият К.Н.Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, включително и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, както и е бил задържан за настоящите престъпления по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като един ден „задържане под стража“ и задържане по ЗМВР се счита за един ден „лишаване от свобода“.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия К.Г. да заплати разноските по делото, в размер на 25 649.94 лв. (двадесет и пет хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), в полза на държавата, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – по 5 (пет) лева държавна такса за издаване на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка на Софийски градски съд, в случай на принудително изпълнение.

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в петнадесет дневен срок от днес, пред Апелативен съд - София.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………………………..

 

 

                                                                  ЧЛЕН - СЪДИЯ : …………………………..

 

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. ……………………….

 

                                                                                               2. ……………………….

 

                                                                                                 3. ……………………….

 

Мотиви към присъда по НОХД  № 4768/2017 г. на СГС – НО, 20-ти състав

 

            Софийската градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство  № 513 – ЗМК - 264/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 13762/2016 г. по описа на СГП, с обвинение срещу подс. К.Н.Г., за това, че :

            1. На 25.07.2016 г., в жилище - апартамент, находящ се в гр.София, ж. к. „**********, вх. „********, умишлено умъртвил повече от едно лице - две лица, а именно :

            - М.В.Г., ЕГН **********, негова майка, чрез нанасяне с нож и с предмет с остър режещ ръб, голяма маса и дръжка за действие със замах (мачете), с метален винт, на 45 (четиридесет и пет) прободно - порезни, порезни и посечни наранявания по главата, тялото и крайниците, от които 9 (девет) порезни, прободно-порезни и посечни наранявания в областта на главата, с наличие на предмет, тип „нож“, в черепната кухина и един метален предмет с вид на винт, завършващ в горния му край като „кука“, забит в меките тъкани на дясната буза ; 6 (шест) порезни наранявания в областта на шията ; 6 (шест) прободно - порезни наранявания в областта на предната повърхност на гръдния кош и корема вляво, като едно от прободно - порезните наранявания над гърдата прониква в гръдния кош и наранява белия дроб ; 2 (две) порезни наранявания по задната повърхност на гръдния кош ; 15 (петнадесет) порезни и посечни наранявания на горните крайници ; 3 (три) порезни наранявания в областта на лявата ингвинална област и 4 (четири) порезни наранявания в областта на десния крак, многофрагментно счупване на костите на черепния покрив, основа и лицев скелет, премахване на двете очни ябълки, изрязан участък от кожата на гърба, наличие на съответстващ отделен кожен фрагмент с налични порезни наранявания, счупване на гръдната кост в областта между 3-то и 4-то ребро, двустранно счупване на ребрата - отдясно от 2-ро до 6-то по медиоклавикуларна линия, отляво от 2-ро до 4-то по медиоклавикуларна линия, като смъртта на М.В.Г. се дължи на несъвместимата с живота открита черепно - мозъчна травма, като резултат от множествени наслагващи се посечни наранявания в областта на лицето (действие на предмет с режещ ръб и по-голяма маса), като участие в генезата на смъртта е оказало и прободно - порезното нараняване от установения в черепа метален нож, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за М.Г., тъй като наличието на травматични увреждания в различни анатомични области на тялото, както и различния механизъм на тяхното получаване показва, че същите са получени по различно време и смъртта не е настъпила моментално, а за по-продължителен период от време и е била съпроводена с продължителни, интензивни и мъчителни болки и страдания и Г. е могла да схване ужаса от обстановката, в която е била поставена, както и умъртвяването на Г. е извършено с особена жестокост, тъй като броя на нанесените по тялото на Г. наранявания сочи на изключителна ярост и ожесточение, демонстрират ожесточение за отнемането на живота на Г. ;

            - В.Г.Г., ЕГН **********, чрез нанасяне с предмет с добре изразен връх – точило, на прободно нараняване на главата в областта на дясната очница, преминаващо през дясното око, костите на задната повърхност на очницата, подлежащата твърда мозъчна обвивка, в областта на средна черепна ямка вдясно, през обема на черепната кухина вдясно, достигащо срединно до вътрешната повърхност на твърдата мозъчна обвивка на тилната област вдясно, където завършва и двустранни счупвания на всички ребра вляво и вдясно, по няколко анатомични линии, с наличие на масивни кръвонасядания в околните меки тъкани, като причината за смъртта на В.Г.Г. е несъвместимото с живота прободно нараняване в областта на дясната очница, преминаващо през черепната кухина и засягащо структурите на главния мозък, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за В.Г., тъй като предвид морфологията на травматичните увреждания, тежестта, обширността им и ангажирането на съответните анатомични структури, той е изпитвал силни болки и страдание, като е бил в състояние да преработва емоционално състоянието, в което е бил поставен и умъртвяването наГ.е извършено с особена жестокост, предвид броя на нанесените по тялото наГ.наранявания, които сочат на изключителна ярост и ожесточение, демонстрират ожесточение за отнемането на живота наГ.- престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, алт. 2, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК ;

            2. От неустановена дата до 29.07.2016 г., в жилище - апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. „**********, вх. „********, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество - амфетамин, разпределен в два обекта, както следва :

            - амфетамин с нето тегло 3.74 гр., с процентно съдържание на активно действащо вещество амфетамин 8.5 %, на стойност 112.20 лева ;

            - амфетамин с нето тегло 0.23 гр., с процентно съдържание на активно действащо вещество амфетамин 8.5 %, на стойност от 6.90 лева,

            или всичко на обща стойност от 119.10 лв. (сто и деветнадесет лева и десет стотинки), като амфетамина е включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” - Приложение  № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС  № 293 от 27.10.2011 г., на основание чл. З, ал. 2 и ал. З от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.

            С разпореждане на съдията - докладчик от 12.10.2017 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, по реда на глава двадесет и седма - „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и е протекло по реда на тази глава.

            В хода на съдебното производство е установено, че от инкриминираното деяние няма пострадало, по смисъла на чл. 74, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК, лице, доколкото единствен наследник на жертвите е именно подсъдимото лице. В този смисъл е налице изричната забрана, съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от НПК.

            Подс. К.Г. се защитава от служебно назначен защитник – адв. Б.И., САК.

            В съдебното заседание, проведено на 23.10.2017 г., преди започване на съдебното следствие, от подсъдимия е направено искане, съобразно правото му на това, закрепено в разпоредбата на чл. 370, ал. 1 от НПК, за провеждане на съдебното следствие по правилата на диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК, в частност по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. След така направеното искане и изричното разясняване на правата на подсъдимото лице по чл. 371 от НПК, както и уведомяването на същото, че ако желае съдебното следствие да протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, направеното от него самопризнание на фактите по обвинителния акт и съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват от съда при постановяване на присъдата, подсъдимият, защитаван от служебно назначен защитник, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.

            Предвид така изразеното изрично желание от страна на подсъдимото лице, както и при наличието на направено от него самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът, след като установи, че самопризнанието кореспондира на събраните в досъдебното производство доказателства, с определение, постановено по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за тези факти.

            В съдебното заседание, прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение срещу подс. К.Г. в извършване на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, алт. 2, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. Представителят на държавното обвинение прави искане за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, алт. 2, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК съдът да наложи наказание „доживотен затвор“, което, по реда на чл. 58а, ал. 2 от НК, да замени с наказание „лишаване от свобода“, за срок от тридесет години. Относно престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, желае налагане на наказание „лишаване от свобода“, в размер на осем месеца, както и налагане на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, в размер на две хиляди лева. Изразява становище, че на подсъдимия следва да му бъде наложено най-тежкото наказание, съобразно нормата на чл. 23, ал. 1 от НК, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

            Защитникът на подсъдимия прави искане съдебният състав да прояви снизходителност и да отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива изтъква чистото съдебно минало на подзащитния си и причинена му в ранно детство травма, от алкохолизма на майката, породила „неистова омраза“ към последната. Към смекчаващите вината обстоятелства причислява и младата възраст на подсъдимото лице, липсата на адекватна психична и психологична помощ, изразеното съжаление за извършеното и готовността за понасяне на наказание. Сочи, че подс. Г. е имал добро желание за създаване на семейство, което не се е осъществило, поради наркотичната му зависимост, независимо от родилото му се дете. По отношението на убийството на дядо му – В.Г., изтъква, че то е било като продължение на омразата, която подсъдимият изпитвал към майка си и поради обстоятелството, че жертвата станала свидетел на убийството на своята дъщеря. Защитата не коментира повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. Пледира за определяне на наказание на подсъдимия „лишаване от свобода“, в размер на 15 - 20 години.

            В правото си на лична защита, подс. Г. заявява, че няма какво да добави към казаното от защитника му.

            В последната си дума, подсъдимият желае от съда по-лека присъда.

 

            От фактическа страна

 

            Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, относими към повдигнатото обвинение :

            Към 25.07.2016 г., подс. К.Г., неговата рождена майка - М.В.Г., и дядо му – В.Г.Г. (баща на М.Г.), живеели заедно в жилище, находящо се в гр. София, ж. к. ********.

            Жилището се състояло от три стаи и кухня, като всеки от тримата обитавал една от стаите, а кухнята ползвали общо. Конкретно, подс. Г. обитавал хола на апартамента, който бил първото помещение вляво на коридора. М.Г. обитавала крайното помещение в ляво на коридора. На вратата на това помещение тя била поставила метална решетка, с оглед осигуряване на безопасността си. Такава метална решетка М.Г. била поставила и на вратата на терасата, водеща към това помещение, отново със същата цел. Причината за поставянето на металните решетки било конфликтното поведение на подс. Г. към нея, както и поведението му, свързано с продаване и залагане на вещи, собственост на Г., с цел набавяне на средства от страна на подсъдимия, за закупуване на наркотични вещества. В.Г. обитавал третата от стаите.

            На 25.07.2016 г., подс. Г. провел разговор с майка си – М.Г., като и поискал парична сума. Г. излязла от стаята си, за да му даде поисканата сума и отишла в кухнята на жилището, където си приготвила сандвич. Подс. Г. също отишъл в кухнята, взел мачете (сатърче) и нанесъл с него удар на Г., в областта на главата. Продължил да нанася удари с четири отделни ножа - нож с черна дръжка, нож с дървена дръжка, нож с множество отвори по дължината на острието и нож със сива, дървена дръжка с два нита. Ударите с ножове подсъдимият нанасял по цялото тяло на Г., като ѝ причинил общо четиридесет и пет прободно -порезни, порезни и посечни наранявания по главата, тялото и крайниците. От тях девет били порезни, прободно - порезни и посечни наранявания в областта на главата, шест порезни наранявания в областта на шията, шест прободно - порезни наранявания в областта на предната повърхност на гръдния кош и корема вляво, като едно от прободно - порезните наранявания над гърдата проникнало в гръдния ѝ кош и наранило белия дроб ; две порезни наранявания по задната повърхност на гръдния кош, петнадесет порезни и посечни наранявания на горните крайници, три порезни наранявания в областта на лявата ингвинална област и четири порезни наранявания в областта на десния крак. Чрез описаните удари с ножове подс. Г. причинил на майка си многофрагментно счупване на костите на черепния покрив, основа и лицев скелет. Ножът със сива, дървена дръжка с два нита, след нанасяне на един от ударите в главата, останал в черепа на Г.. С помощта на бръснарско ножче, подсъдимият изрязал (премахнал) двете очни ябълки на Мариана. Подсъдимото лице изрязало с нож и участък от кожата на гърба на майка си, а метален винт, завършващ в горния му край като „кука“, забил в меките тъкани на дясната ѝ буза. С тялото си подсъдимият притискал тялото на Г. към пода, с което ѝ причинил и счупване на гръдната кост, в областта между 3-то и 4-то ребро, двустранно счупване на ребрата, отдясно от 2-ро до 6-то, по медиоклавикуларна линия, както и отляво от 2-ро до 4-то, по медиоклавикуларна линия.

            С гореописаните си действия, чрез нанесените множество удари с нож и мачете по главата на майка му - М.Г., причинили ѝ открита черепно - мозъчна травма, подс. Г. я умъртвил. Смъртта на Г. се дължала на несъвместимата с живота открита черепно - мозъчна травма, като резултат от множествени наслагващи се посечни наранявания в областта на лицето, като участие в генезата на смъртта е оказало и прободно - порезното нараняване от останалия в черепа на пострадалата нож със сива, дървена дръжка с два нита.

            След нанасяне на първоначалните удари по тялото на Г., тъй като същата започнала да вика, в кухнята влязъл дядото на подсъдимия - В.Г.. Подс. Г. го съборил на пода на кухнята и скочил върху тялото му. Взел точило и го забил в дясното око на Г., с което му причинил прободно нараняване на главата, в областта на дясната очница, преминаващо през дясното око, костите на задната повърхност на очницата, подлежащата твърда мозъчна обвивка, в областта на средна черепна ямка вдясно, през обема на черепната кухина вдясно, достигащо срединно до вътрешната повърхност на твърдата мозъчна обвивка на тилната област вдясно, където завършило.

            Вследствие на скачането върху тялото на Г., подсъдимият му причинил двустранни счупвания на всички ребра вляво и вдясно, по няколко анатомични линии, с наличие на масивни кръвонасядания в околните меки тъкани.

            Непосредствената причина за смъртта на В.Г., обаче, е описаното по-горе, несъвместимо с живота прободно нараняване в областта на дясната очница, преминаващо през черепната кухина и засягащо структурите на главния мозък. Именно с прободния удар в областта на дясното око на В.Г., нанесен с точилото, при който последното преминало през дясното око, костите на задната повърхност на очницата, подлежащата твърда мозъчна обвивка, в областта на средна черепна ямка вдясно, през обема на черепната кухина вдясно, и достигнало срединно до вътрешната повърхност на твърдата мозъчна обвивка на тилната област вдясно, където завършило, подс. Г. умъртвил В.Г..

            След като умъртвил М.Г. и В.Г., подсъдимото лице ги пренесло в стаята, обитавана от майка му и ги поставило на пода. За да ускори процеса на разлагане на телата, подс. Г. включил в стаята електрическа печка, тип „духалка“, след което затворил вратата на стаята и облепил рамката ѝ с тиксо.

            Умъртвяването на М.Г. е извършено от подс. Г. по особено мъчителен начин, тъй като наличието на травматични увреждания в различни анатомични области на тялото, както и различния механизъм на тяхното получаване, показва, че същите са получени по различно време и смъртта не е настъпила моментално, а за по-продължителен период от време. Същевременно, процесът на настъпване на смъртта е бил съпроводен с продължителни, интензивни и мъчителни болки и страдания на М.Г., при които същата е могла да схване ужаса от обстановката, в която е била поставена.

            Умъртвяването на Г. е извършено от сина ѝ с особена жестокост, изводимо от броя на нанесените по тялото ѝ наранявания. Последните сочат на изключителна ярост и озлобление и демонстрират ожесточение за отнемането на живота на Г..

            Умъртвяването на В.Г. е извършено от подс. Г. също по особено мъчителен за убития начин. Морфологията на травматичните увреждания, тежестта, обширността им и ангажирането на съответните анатомични структури сочат, че той е изпитвал силни болки и страдание, като е бил в състояние да преработва емоционално състоянието, в което е бил поставен.

            Умъртвяването наГ.е извършено с особена жестокост, предвид броя на нанесените по тялото му наранявания, сочещи на изключителна ярост и озлобление, демонстриращи ожесточение за отнемането на живота на убития.

            На следващия ден - 26.07.2016 г., подс. Г. излязъл от дома си и закупил почистващи препарати, четки и ръкавици, с помощта на които започнал да почиства жилището. В леген и кофа с поставен дезинфекциращ препарат подсъдимият поставил част от инструментите, които използвал за умъртвяването на майка си – М.Г., и дядо си – В.Г.. Там те били намерени при извършения на 28.07.2016 г. оглед на местопроизшествие.

            На 26.07.2016 г., около 14.00 – 15.00 ч., подс. Г. посетил заложна къща „Е.К.*“ ЕАД. Там, пред служителя на заложната къща - св. В.К., заложил сребърни накити, собственост на убитата Г.. Накитите били гривни, пръстени, синджири, висулки, всички общо тежащи около 131 грама. За заложените вещи му бил издаден заложен билет  № 10446/26.07.2016 г. Служителят на заложната къща - св. К., познавал подсъдимият от преди тази дата, тъй като и друг път бил залагал различни вещи. Пред свидетеля, подс. Г. се легитимирал с личната си карта и обяснил, че тези накити са собственост на майка му.

            На 26.07.2016 г., около 15.00 ч., подс. Г. се срещнал със св. С.А.. Срещата била в района на моста „Чавдар“, намиращ се в ж. к. „*******“, гр.София. Двамата се уговорили да посетят казино. По пътя за казиното срещнали св. А.Р.и тримата взели решение да отидат в дома на подс. Г.. Когато пристигнали в дома на подсъдимото лице, се насочили към хола, където седнали на дивана. Стояли в жилището около 20 минути, след което подс. Г. и св. А. се качили в лекия автомобил, марка „Ситроен“, с ДК  № С 5801 XX, собственост на убития В.Г.. Лекият автомобил бил паркиран пред входа на блока. Автомобилът бил управляван от св. А.. По време на придвижването им с лекия автомобил, подс. Г. споделил на св. А. „Утрепах ги“, като пояснил, че е убил майка си и дядо си.

            Изявление в този смисъл подс. Г. е направил и пред свидетелите К.М.и М.М..

            На 27.07.2016 г., св. В.В.посетил вилна сграда, негова собственост, находяща се в село Локорско, ул. „******. Пред портата на имота забелязал на земята яке и дънки. В джоба на дънките установил наличието на мобилен апарат и кожен портфейл, като в кожения портфейл имало лична карта, издадена на името на подс. Г.. Св. В.сигнализирал на органите на реда за намерените вещи и впоследствие ги предал доброволно.

            На 28.07.2016 г., св. Р.М.и св. С.Д., служители при СДВР, отишли до жилището на подс. Г.,***, ж. к. „*******“, бл.  № ******, като с помощта на ключар успели да отворят заключената входна врата на жилището. При влизането им в апартамента, свидетелите установили силна миризма на разлагаща се плът, както и установили, че всички врати на помещенията в жилището били отворени, с изключение на една от тях, последната вляво на коридора, която била затворена и облепена с тиксо. Св. М.премахнал част от тиксото, която част оставил на пода в коридора, до вратата и отворил вратата на стаята. След отварянето на вратата в помещението, били установени телата на М.Г. и В.Г., както и било установено, че в това помещение имало печка, тип „духалка“, която работила.

            На 29.07.2016 г., около 12.30 ч., свидетелите Т.и Х., служители при 02 РУ – СДВР, задържали подс. Г. ***.

            Същият ден бил извършен оглед на местопроизшествие - апартамента на подсъдимото лице и убитите М.Г. и В.Г., находящ се в гр. София, ж. к. „**********, вх. „А”, ет.*******При извършения оглед, върху холна маса в помещението, обитавано от подс. Г., са намерени и иззети от плота на холната маса вещество и полиетиленова опаковка, съдържаща прахообразно вещество. Намерените и иззети вещества представлявали високорисково наркотично вещество, а именно амфетамин, разпределен в два обекта. Обектите били условно номерирани, както следва : обект 1 - амфетамин с нето тегло 3.74 гр., с процентно съдържание на активно действащо вещество амфетамин 8.5 %, на стойност 112.20 лева и обект 2 - амфетамин с нето тегло 0.23 гр., с процентно съдържание на активно действащо вещество амфетамин 8.5 %, на стойност 6.90 лева, или всичко на обща стойност 119.10 лв. (сто и деветнадесет лева и десет стотинки).

            Амфетаминът има наркотично действие, поставен е под контрол, съгласно Единната Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 87/1996 г. ; Конвенцията на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 89/1993 г. ; Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), включени в Приложение  № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011 г., издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно - Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

            В чл. 30 от ЗКНВП е въведена императивна забрана за производство, преработване, търговия, съхраняване, внос, износ, реекспорт, транзит, пренасяне, превозване, предлагане, придобиване, използване и притежаване на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от приложение  № 1. Изключение от забраната, установена в чл. 30 от  ЗКНВП, представлява разпоредбата на чл. 31 от ЗКНВП, във връзка с приложението на която, както и във връзка с чл. 73 от ЗКНВП, Министерският съвет на РБ, с Постановление  № 216/19.08.2004 г., приема подзаконов акт - Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр. 76/31.08.2004 г.). Тази Наредба определя условията и редът за разрешаване на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, съхраняват, прилагат и използват ограничени количества от растенията и веществата от приложения  № 1, 2 и 3 (след отмяната им са в Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011 г., издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП) към чл. З, ал. 2 от ЗКНВП и техните препарати, за медицински и научни изследвания, образователни цели и поддържане на работното състояние на кучетата, разкриващи наркотични вещества.

            В конкретния случай, подс. Г. е нямал надлежно разрешително за придобиване и/или съхраняване на посоченото по-горе високорисково наркотично вещество – амфетамин, като от обективна страна го е държал (упражнявал фактическа власт), без да има за това надлежно разрешение, съгласно ЗКНВП.

            По отношение на подс. Г. е проведено комплексно съдебно - психиатрично и психологично изследване, след настаняването му за срок от 30 дни, по реда на чл. 70 от НПК, в Държавна психиатрична болница (ДПБ) в гр. Ловеч. Изследването е установило, че подсъдимият  страдал от смесено личностово разстройство - дисоциална, емоционално нестабилна личност, както и от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на психоактивни вещества ; разстройство, вследствие на комбинирана употреба на алкохол, амфетамини, халюциногени ; синдром на зависимост.

            Към момента на извършване на деянията, подс. Г. е бил в състояние на интоксикация с амфетамини, която обаче не е увредила неговите психични годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на извършване на деянията, подс. Г. е бил в ясно съзнание и е бил в състояние да възприема правилно всички факти и обстоятелства от околната действителност, да ги запаметява, да ги осмисля и да дава обяснения за тях. Разполагал е с психичната годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководи, в съответствие с разбирането за непозволеност и наказуемост. Макар първото от инкриминираните деяния – убийството на майка му и на дядо му, да е изключително агресивно и садистично, мотивацията му е била афектогенна - афект, изводим от негативните чувства на омраза, които е изпитвал към майка си и от дълбоката морално - етична деградация, настъпила в резултат на наркотичната зависимост.

            Установените налични при подс. Г. психични разстройства не представляват „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“, по смисъла на чл. 33 от НК, както и не отговарят на критериите за такова.

            Подс. К.Н.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, завършил колеж „София“, не работи, неженен, живущ ***, ж. к. „*******“, бл.  № ******, ЕГН **********.

            Същият е неосъждан.

 

            По доказателствата

 

      Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, закрепени в гласните и писмени доказателствени средства, писмените доказателства и способите на доказване, проверени от съда при постановяване на определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно :

            Показанията на свидетелите (всичките в т. 1 от досъдебното производство, л. 146 - л. 184) В.Е.Д., С.М.Ц., Р.П.М., С.Л.М.М.И.Т., Б.Ц.Х., Е.Н.Х., Д.Д.А., С.Д.Д., Н.Д.Г., Д.Х.П., А.С.Р., К.Д.М., М.К.М., В.В.Й., Т.Г.Т., В.Г.К., П.В.Р., С.Ц.А., включително и дадените от последния пред съд, по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК, обясненията на подс. Г., дадени на досъдебното производство (също в т. 1 от досъдебното производство, л. 14 – л. 15) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства – в т. 1 от досъдебното производство - протоколи за оглед на местопроизшествието и на трупове (аутопсии), протоколи за освидетелстване (оглед на лице) с писмено съгласие на лицата, протоколи за оглед на веществени доказателства, определения на СГС – НО по реда на чл. 158, ал. 4 и на чл. 161, ал. 2 от НПК, по НЧД  № № 3461/2016 г., 3468/2016 г., 3467/2016 г. ; в т. 7 от досъдебното производство - протокол за доброволно предаване от В.Й.(т. 7, л. 16), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на заложен билет  № 10446/26.07.2016 г. и протокол за доброволно предаване от В.К. (т. 7, л. 33 – л. 34), протокол за доброволно предаване от Л.М.(т. 7, л. 36), писмо от ДПБ „Св. Иван Рилски”, гр. Нови Искър и приложени към него епикризи на К.Г. (т. 7, л. 38 – л. 40), писмо от УМБАЛ „Александровска” ЕАД, Клиника по психиатрия и приложена към него епикриза (т. 7, л. 42 – л. 43), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на невропсихологично изследване на К.Г. (т. 7, л. 45 – л. 46), удостоверения за наследници на М.Г. и на В.Г. (т. 7, л. 54 – л. 55), разпореждане  № 4790/29.07.2016 г. на СГС – НО (т. 7, л.    63 – л. 65), справка за съдимост на К.Г. (т. 7, л. 78 – л. 80), протоколи за доброволно предаване от Д.П., от С.Н.и от В.Д.(т. 7, л. 92 – л. 96), протоколи за вземане на сравнителни образци (т. 7, л. 107 – л. 116), фиш за спешна медицинска помощ (т. 7, л. 136 – л. 137) ; веществени доказателствени средства – снимки от проведените огледи на местопроизшествие и на трупове (аутопсии), както и от освидетелстването на подсъдимото лице, оформени във фотоалбуми (всичките в т. 1 от досъдебното производство) ; веществени доказателства – всичките приобщени по делото ; способи на доказване – в т. 2 от досъдебното производство – заключенията на съдебномедицински експертизи на труп  № № 511/2016 г. и 510/2016 г., на съдебнохимически експертизи  № № 443/16, 442/16, изх.  № 11-7078/17.08.2016 г. на ВМА, на допълнителни съдебномедицински експертизи по писмени данни  № № 29/2017 г. и 28/2017 г., на съдебномедицинска експертиза на живо лице, на комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ) на К.Г., извършена на 21.08.2016 г. от вещите лице д-р М., д-р В.и М.Д.в ДПБ, гр. Ловеч, на комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, извършена на 31.07.2016 г. от вещите лица д-р С.– Т., д-р С.и Л. Б., на оценителна експертиза ; в т. 3 от досъдебното производство – заключения на физикохимични експертизи  № № 16/НАР – 994, 16/ФЗХ – 350, 17/НАР – 384, на комплексна експертиза  № 16/БТМ – 369, на съдебномедицински експертизи на веществени доказателства  № № 16/БТМ – 276, 16/БТМ - 370, 16/БТМ – 281, на съдебномедицински експертизи по метода на ДНК профилирането  № № 16/ДНК – 504, 16/ДНК – 186, 16/ДНК – 576, 16/ДНК – 499, 16/ДНК – 498, 16/ДНК – 577, 16/ДНК – 440, 16/ДНК – 477, 16/ДНК – 438 ; в т. 4 от досъдебното производство - заключения на съдебномедицински експертизи на веществени доказателства  № №   16/БТМ – 298, 16/БТМ – 282, на съдебномедицински експертизи по метода на ДНК профилирането  № № 16/ДНК – 462, 16/ДНК – 439, 16/ДНК – 443, 16/ДНК – 442, 16/ДНК – 441, 16/ДНК – 475, 16/ДНК – 502 ; в т. 5 от досъдебното производство - заключения на съдебномедицински експертизи по метода на ДНК профилирането  № № 16/ДНК – 481, 16/ДНК – 511, 16/ДНК – 512, 16/ДНК – 508, 16/ДНК – 509, 16/ДНК – 503, 16/ДНК – 510, 16/ДНК – 500, 16/ДНК – 478, 16/ДНК – 479, 16/ДНК – 448, 16/ДНК – 507 ; в т. 6 от досъдебното    производство – заключения на извършени биологични и дактилоскопни експертизи  № № 418 – Д/2016, 425 – Д/2016.

            В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени и веществени доказателства и гласни и писмени доказателствени средства и способи на доказване, които да не са относими към предмета на доказване по наказателното производство.

            Някои от приобщени по делото веществени доказателства не спомагат да се разкрият обстоятелствата, включени в предмета на доказване по настоящото наказателно производство, като тези, приобщени при извършените огледи на инкриминираното жилище, по които в последствие, при съответните експертни изследвания, не са открити каквито и да е биологични и/или други следи, но същите допълват така изведените фактически констатации, като образуват едно хармонично цяло.

            Съдът намира за необходимо да отбележи изрично защо при преценката си по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК, за целите на изграждането на фактическите си изводи, е включил в относимата и приета за правно-валидна доказателствена съвкупност показанията на свидетелите К.Д.М. и М.К.М., обективиращи извънпроцесуалните признания на К.Г.. Признанията са извънпроцесуални, защото не са били направени в рамките на процеса, при разпит на обвиняем, а пред полицейски служители, които не са били разследващи органи по делото, нито по какъвто и да е начин са взели участие в разследването на същото. От последното е изводимо, че спрямо тях липсва забраната за лицата, които не могат да бъдат свидетели, закрепена в чл. 118, ал. 2 от НПК. Важно в случая е, също така,  че признанията са направени преди бъдещият обвиняем, а впоследствие и подсъдим, да придобие каквото и да е било процесуално качество по делото. Поради това обстоятелства, не би могло да се претендира, че възпроизведените извънпроцесуалните изявления са направени в нарушение на нормите на НПК, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице. На следващо място, следва да се изтъкне, че в НПК липсва разпоредба, която да лимитира кръгът от обстоятелства, които могат да се установяват със свидетелски показания. Напротив, в чл. 117 от НПК изрично е посочено, че със свидетелски показания могат да се установяват всички обстоятелства, които свидетелят е възприел и които са относими към инкриминираната по делото фактическа обстановка. В подкрепа на горното е и посоченото в решение  № 1114/2006 г. на ВКС, II н. о., че „полицейският служител може да установява при разпита му като свидетел извънпроцесуални изявления на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретен наказателен процес придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да ги е възприел”. Всъщност, може да се обобщи, че практиката на върховната съдебна инстанция е сравнително константна, че извънпроцесуалните изявления на бъдещия обвиняем, респективно подсъдим, не са доказателствено средства, а доказателство, подлежащо на установяване с всички допустими доказателствени средства (решение  № 1/1995 г. на ВКС, I н. о.). Като такива, разбира се, са и коментираните показания на посочените двама свидетели. Гореизложените съображения обуславят, че липсват каквито и да е пречки от процесуално естество да се ценят коментираните показания на посочените двама свидетели, свидетелстващи за извънпроцесуалните изявления на К.Г., преди конституирането му в каквото ѝ да е процесуално качество. Последните, като съвкупност от фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, подлежат на доказване по предвидения за това в НПК процесуален ред и чрез съответните за това способи, визирани в чл. 136, ал. 1 от НПК. В настоящия случай, от съществено значение е и обстоятелството, че при разпита си в процесуалното качество на обвиняем, подс. Г. дава обяснения, напълно съответстващи с разказаното преди това пред свидетелите Марков и Михайлов.

           Съдът не се ползва при преценката си по горепосочения процесуален ред и от способите на доказване – заключенията на дактилоскопни експертизи  № № 420 – Д/2016, 426 – Д/2016, 419 – Д/2016, на видеотехническа експертиза  № 253 – Ф/2016 г., на съдебномедицински експертизи по метода на ДНК профилирането  № № 16/ДНК – 506, 16/ДНК – 447, 16/ДНК – 446, 16/ДНК – 505, на съдебномедицински експертиза на веществени доказателства  № №  16/БТМ – 284, 16/БТМ – 277, 16/БТМ – 278, 16/БТМ - 274, 16/БТМ – 275,  16/БТМ – 289, 16/БТМ – 290, 16/БТМ – 283, 16/БТМ – 371, на дактилоскопни експертизи  № № 16/ДКТ – 227, 16/ДКТ – 286, 16/ДКТ – 296, 16/ДКТ – 305, 16/ДКТ – 216, 16/ДКТ – 385, 16/ДКТ – 233, 16/ДКТ – 359, 16/ДКТ – 375, 16/ДКТ – 228, 16/ДКТ – 292, 16/ДКТ - 256, тъй като същите са неинформативни относно обстоятелствата по очертаното с обвинителния акт фактическо обвинение, поради което са и неотносими към предмета на доказване по настоящото наказателно производство, така, както е очертан в разпоредбата на чл. 102 от НПК.

           Съдът, също така, не взе предвид и писма, молби за обявяване на ОДИ, сведения и обяснения, телеграми, съобщения, протоколи за извършени проверки по ЗМВР, докладни записки, писмени полицейски разпореждания, полицейски справки от информационните масиви на МВР, констативни протоколи за проведени от разследващ полицай разговори с вещи лица, писма от и до предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, приемо – предавателни протоколи между полицейски служители и за върнати веществени доказателства – ключове, протокол за отключване на ап. 15 и затваряне на прозорци, молби за връщане на трупове и на веществени доказателства, приемо – предавателни протоколи, изготвени на основание чл. 91 от ЗКНВП, постановление за назначаване на служебен защитник, служебни бележки, уведомителни писма за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ, искания и предложения от разследващ полицай, молби на обвиняемото лице до САК и до СГП, становища, призовки, заповеди, постановления за назначаване на експертни справки, експертни справки и предварителни заключения, сметки за направени разходи по експертизи, защото същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а не изясняват обстоятелства от него.

            С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове единствено на направеното самопризнание и на доказателствата, които го подкрепят. В настоящия случай, липсват гласни, писмени и веществени доказателства, които да обективират каквото и да било противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което не се налага и обсъждане на доказателствата, по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства, изводими от свидетелските показания, обясненията на обвиняем, писмените и веществени доказателствени средства, писмените доказателства и веществени доказателства и заключения на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената фактическа обстановка. Предприетите действия по разследването са извършени при пълно спазване на императивните процесуални правила, установени в НПК. Така направеното в съдебно заседание признание на фактите по обвинителния акт от подс. Г. изцяло и несъмнено се потвърждава от доказателствената съвкупност, без да е налице нито едно доказателство и/или доказателствено средство, от което съдът може да направи различни или противоположни фактически констатации от тези, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора.

            По тези причини, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.

 

            От правна страна

 

            При така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

            По безспорен и несъмнен начин се установи, че от обективна и субективна страна подс. К.Г. е извършил деяние, съставляващо престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, алт. 2, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК, а именно – „убийство“, при квалифициращите елементи „на майка“, „на повече от едно лице“, „по особено мъчителен начин за убития“ и „с особена жестокост“.

            От обективна страна, подс. К.Г., на инкриминираните време и място, умъртвил двама човека - М.В.Г. и В.Г.Г., като първата му е била рождена майка. Последното обстоятелства е категорично доказано освен от свидетелските показания на В.Д., С.Ц.и Н.Г., така също и чрез писмените доказателствени средства - удостоверение за съпруг/а и родствени връзки и удостоверение за наследници. По този начин, консумираното от подсъдимото лице убийство било извършено при наличието на квалифициращите частни съставомерни признаци „на майка“ (ППВС  № 2/1957 г.) и „на повече от едно лице“.

            Умъртвяването на М.Г. е станало чрез нанасянето на множество удари, с четири отделни ножа и с мачете, по главата, тялото и крайниците ѝ, причинили на жертвата прободно - порезни и порезни рани навсякъде по тялото - в областта на главата, лицето, гръдния кош, корема и крайниците. Вследствие тези множество прободно – порезни и порезни рани, както и наслагващите се посечни наранявания в областта на лицето, Г. е получила открита черепно - мозъчна травма, несъвместима с живота. Участие в генезата на смъртта е оказало и прободно - порезното нараняване от останалия в черепа на пострадалата нож. Отделно, подсъдимият причинил на майка си и счупване на гръдната кост, в областта между 3-то и 4-то ребро, двустранно счупване на ребрата, отдясно от 2-ро до 6-то, по медиоклавикуларна линия, както и отляво от 2-ро до 4-то, по медиоклавикуларна линия, като притискал тялото ѝ със своето към пода.

            Освен майка си, подс. Г. умъртвил и второ лице – дядо си В.Г.. Това той сторил чрез забиване на точило в дясното око на втората си жертва. Забитото в дясното око точило причинило наГ.прободно нараняване, в областта на дясната очница, преминаващо през целия череп и достигащо до вътрешната повърхност на твърдата мозъчна обвивка на тилната област вдясно, където завършило. Именно това прободно нараняване в областта на дясната очница, преминаващо през черепната кухина и засягащо структурите на главния мозък, обективирало несъвместимост с живота и непосредствено причинило смъртта на В.Г.. Преди него, обаче, подс. Г. съборил дядо си на пода и скочил върху тялото му, при което му причинил двустранни счупвания на всички ребра вляво и вдясно, по няколко анатомични линии, с наличие на масивни кръвонасядания в околните меки тъкани.

            Квалифициращите деянието съставомерни признаци на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 от НК, а именно особената жестокост и особено мъчителния за всяка от жертвите начин на умъртвяване, съдът изведе, ръководейки се от задължителните указания на Постановление  № 7/1987 г. на ПВС, както и от константната практика на ВКС (решение  № 9/2016 г., I н. о. на ВКС, решение  № 171/2014 г., III н. о. на ВКС и др.). Посочената задължителна и незадължителната, но еднопосочна и непротиворечива съдебна практика, приема, че под особено мъчителен начин за убития начин се разбира такъв, който причинява изключителни страдания на жертвата. Като такива неотклонно, но не само, се приемат умъртвяването чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и др. В настоящия случай, нанесените от подс. Г. няколко десетки удара на първата му жертва – майка му М.Г., при което дори едно от оръжията на убийството – нож, останал забит в черепа ѝ, както и двустранното счупване на всички ребра вляво и вдясно на втората му жертва – дядо му В.Г., непосредствено последвани от забиване на точило в окото му, несъмнено обективират лишаването от живот на всеки един от двамата по особено мъчителен за него начин. В тази връзка, съдът отчете, както средствата на престъплението, с което са нанесени ударите на М.Г. – четири ножа и мачете, както и точило, досежно В.Г., така и местата, на които са нанесени – жизнено важните органи на човека – главата, гръдния кош и корема на Г. и главата, в областта на дясното око, на Г.. В подкрепа на този правен извод на съда, се явяват и заключенията на вещите лица по назначените в хода на разследването съдебномедицински експертизи на труп  № № 511/2016 г. (за М.Г.) и 510/2016 г. (за В.Г.) и на двете допълнителни съдебномедицински експертизи по писмени данни  № № 29/2017 г. (за М.Г.) и 28/2017 г. (за В.Г.). Видно от тях, единствено нараняванията на М.Г., установени в тилната област на главата, шията, задната повърхност на гръдния кош, лявата ингвинална област и в областта на десния крак, не са получени прижизнено. Останалите множество наранявания, подробно описани в експертизите, а именно : в главата (без тилната част) – 9 порезни, прободно – порезни и посечни наранявания, с наличие на нож в черепната кутия, многофрагментното счупване на костите на черепния покрив, основата и лицевия скелет ; в предната повърхност на гръдния кош и корема вляво – 6 прободно – порезни наранявания, счупване на гръдната кост, двустранно счупване на ребрата ; в горните крайници – 15 порезни и посечни наранявания, са нанесени пожизнено на убитата, т. е. в състояние на функциониращи мозъчна и сърдечна дейности. Някои от тези наранявания, конкретно в областта на горните крайници, притежават характеристиките на „защитни” такива, а именно сочат, че са получени в резултат на активния опит на пострадалата да се защити. Към момента на настъпването на смъртта си, М.Г. не е била повлияна от алкалоиди и други, подробно изброени в експертизите лекарствени средства, т. е. била е способна да възприема и преработва емоционално всички фактори от окръжаващата я среда и случващото се с нея. В тази връзка, необходимо е да се изтъкне, че нито едно от нараняванията ѝ не е довело до черепно - мозъчна травма, която да е предизвикала изпадане в безсъзнателно състояние, комоционна кома, при които да не изпитва болки и страдания при нанасянето на ударите с ножове и мачете. Безспорно, при така установените от експертизите прижизнено получени множество, в различни части на тялото си, наранявания, някои от които при опита си да се защити, без съзнанието ѝ да е по какъвто и да е начин замъглено от приети алкалоиди и/или лекарствени средства или от изпадане в безсъзнателно (коматозно) състояние, М.Г. е изпитала сравнително продължителни, интензивни и мъчителни болки и страдание, осъзнавайки напълно ужаса от случващото се с нея и безизходността на ситуацията. В този смисъл, съдът цени и изнесеното в обясненията на самия подсъдим, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство, че „Майка ми помръдваше от около десет минути след първото ѝ нараняване и удара, който ѝ нанесох” (т. 1, л. 15/гръб). Така изложеното до тук обуславя правния извод на съда за причинената ѝ смърт по особено мъчителен за нея начин, по смисъла на чл. чл. 116, ал. 1, т. 6. пр. 2, вр. чл. 115 от НК.

            Същият правен извод е приложим в пълна степен и за В.Г.. От заключенията на горецитираните експертизи се установява, че първоначално подсъдимият му е счупил всичките ребра, вляво и вдясно, двустранно, по няколко анатомични линии, чрез повалянето му на земята и скачане върху тялото му, след което е забил точило в дясното му око, което е преминало през цялата черепна кутия, със засягане структурите на главния мозък, до вътрешната повърхност на твърдата мозъчна обвивка на тилната област, вдясно. Тези нараняванияГ.е получил прижизнено, т. е. в състояние на функциониращи мозъчна и сърдечна дейности. По време на нанасянето им от подсъдимия, пострадалият не е бил повлиян от алкохол, алкалоиди и/или други, подробно изброени в експертизите лекарствени средства, т. е. бил е способен да възприема и преработва емоционално всички фактори от окръжаващата го действителност и случващото се с него. И при него не са констатирани нараняване/ия, което/ито да водят до черепно - мозъчна травма, предизвикваща изпадане в безсъзнателно състояние, комоционна кома, при които да не е изпитвал болки и страдания от нанасяните му травматичните увреждания. Нещо повече, експертите изрично отбелязват, че предвид анатомичните особености на ребрата, а именно разположението на нервно – съдов сноп по долния ръб на всяко от тях, множественото им счупване е съпроводено със силни болки, дори при минимални дихателни движения. При така установеното, безспорно е, че В.Г., също като дъщеря си, на помощ на която се е притекъл, чувайки виковете ѝ, на свой ред е изпитал сравнително продължителни и интензивни, мъчителни болки и страдание от причинените му от подс. Г. наранявания. Напълно е осъзнавал случващото се с него и с дъщеря му, като несъмнено е преживявал ужаса и безизходността на ситуацията. Изложеното категорично обуславя правния извод на съда за причинената му смърт по особено мъчителен и за него начин, по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6. пр. 2, вр. чл. 115 от НК.

            Относно квалифициращият признак „особена жестокост”, съдебният състав съобрази, че за да е налице същият, в съответствие и с неизменно приетото в доктрината и съдебната практика, деецът при извършване на убийството трябва да е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност и/или садизъм, характеризиращи го като жесток човек, или самото убийство да е извършено с особена жестокост. В една част от съдебната практика се набляга на особената жестокост, като качество на дееца, а в друга – като на обективна характеристика на деянието, чрез която се отразяват субективните качества на дееца. В последния случай се приема, че особената жестокост е налице, когато престъпната деятелност на дееца явно надхвърля необходимото за умъртвяването на жертвата. Чрез това явно надхвърляне на необходимото за причиняването на смърт, деецът обективира допълнителното си субективно отношение към жертвата, което се отличава с изключителна ярост, садизъм, ожесточение и/или отмъстителност. Константно е разбирането, че някои обстоятелства, като например рязане на части от тялото на жертвата, нанасяне на много удари и пр., могат да характеризират убийството като такова, извършено едновременно по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост. Изводимо от горепосоченото, квалифициращият признак „особена жестокост“ е признак, отнасящ се и до субекта на престъплението, и до външните характерни черти на убийството. В този смисъл е и решение  № 2/1982 г. на ОСНК. Дали извършителят се характеризира като жесток човек, следва да бъде изследвано в конкретиката, дали е проявил това свое състояние чрез извършеното деяние. В настоящия случай, подс. Г. е нанесъл няколко десетки удара в жизненоважни органи на едната си жертва – майка си М.Г., а другата – дядо си В.Г., е повалил и скочил върху тялото му така, че да счупи всичките му ребра, и леви, и десни. Подсъдимият е проявил особена жестокост, ярост, свирепост и изключителна безчовечност, спрямо всеки един от убитите, като е нанесъл с нож множество прободно - порезни и порезни наранявания на единия от тях, а другият е умъртвил също особено ожесточено, само заради това, че се е притекъл на помощ на дъщеря си. Същевременно, деянието на подс. Г. спрямо майка му е мотивирано от крайна отмъстителност, видно и от заключението на КСППЕ (пункт 5-ти), извършена в ДПБ, гр. Ловеч от вещите лице д-р М., д-р В.и М.Д., а спрямо дядо му е извършено с особена жестокост, агресивно и садистично, чрез забиване на точило в окото му, независимо, че към него не е питаел никакви негативни чувства. Изводът на съда за безспорното наличие на квалифициращият частен съставомерен признак „особена жестокост” се затвърждава и от поведението на подсъдимия непосредствено след умъртвяването на жертвите му, доколкото от него несъмнено се извежда именно това отрицателно качество на дееца. В тази връзка е необходимо да се изтъкне изрязването (премахването), с помощта на бръснарско ножче, на двете очни ябълки на умъртвената му майка, изрязването с нож и на участък от кожата на гърба ѝ, както и забиването на метален винт, завършващ в горния му край като „кука“, в меките тъкани на дясната ѝ буза. В подкрепа на този извод на съда се явяват и изводимите най-вече от показанията на свидетелите С.М., Е.Х., Д.А., С.А. и П.Р.доказателства, характеризиращи личността на подс. Г.. Посочените свидетели изнасят, че вследствие злоупотребата с алкохол и наркотици, подсъдимият е бил лесно раздразнителен, безпричинно агресивен и жесток както към близките си, така и към непознати. Още по-негативно характеризиращо го отрицателна черта на характера му, сочеща на жестокост и безчовечност е, че редовно е малтретирал физически най-близките си – майка, дядо, приятелка (С.М.), приятел (Б.М.). Видно от посочените показания, подкрепени и от заключенията на способа на доказване – две КСППЕ, подсъдимото лице е било наркотично зависимо. Зависимостта от наркотици на подсъдимото лице  и болестно променената му от това личност обаче не се приравняват към разстройство на съзнанието. В тази връзка, съдът намира за необходимо изрично да подчертае, че по делото несъмнено се установи, най-вече чрез извършената на 21.08.2016 г. КСППЕ на К.Г., от вещите лице д-р М., д-р В.и М.Д., че подсъдимият е бил в състояние на вменяемост към инкриминирания период, независимо от личностовите му акцентуации, придобити вследствие константната употреба на наркотични вещества. Комплексното съдебно - психиатрично и психологично изследването на подсъдимото лице е било извършено в Държавна психиатрична болница в гр. Ловеч, след настаняването му за срок от 30 дни, по реда на чл. 70 от НПК. То е установило, че подс. Г.  страдал от смесено личностово разстройство - дисоциална, емоционално нестабилна личност, както и от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на психоактивни вещества ; разстройство, вследствие на комбинирана употреба на алкохол, амфетамини, халюциногени ; синдром на зависимост, които обаче не представляват „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“, по смисъла на чл. 33 от НК, както и не отговарят на критериите за такова. Към момента на извършване на деянията, подсъдимият е бил в състояние на интоксикация с амфетамини, която обаче не е увредила неговите психични годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание и в пълна възможност да възприема правилно всички факти и обстоятелства от окръжаваща го действителност, да ги осмисля и оценява. Разполагал е с психичната годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководи. Мотивацията му е била афектогенна, т. е. произтичаща от силното чувство на омраза, което е изпитвал към майка си и дълбоката морално - етична деградация, настъпила в резултат на наркотичната зависимост. С оглед заключението на обсъдената КСППЕ, съдът прие, че подсъдимият към момента на извършване на убийството на майка си и дядо си е бил в състояние на вменяемост.

            От субективна страна, подс. Г. е извършил престъплението при форма на вината „пряк умисъл”. Същият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавал е общественоопасния му характер – увреждане на обществените отношения, които гарантират неприкосновеността на живота на човека и без които личността не може да съществува, като е искал настъпването именно на тези общественоопасните последици на деянието, и за двете жертви. Обективирането поведение на подсъдимия безспорно сочи, че той е съзнавал, че неговото деяние е от естество и насочено да причини смъртта на майка му и на дядо му, и то по особено мъчителен за всеки един от тях начин. За М.Г. - чрез нанасянето с притежаващите характеристиките на хладни оръжия кухненски ножове и мачете множество удари, докато тя още е жива, в жизненоважни за човека органи, особено в главата, при което дори едно от оръжията на убийството – нож, останал забит в черепа ѝ. За В.Г. - двустранно счупване на всички ребра вляво и вдясно, чрез повалянето му на земята и скачане върху тялото му, непосредствено последвани от дълбоко забиване на точило в окото му. Подсъдимото лице ясно е съзнавало, че тези негови действия са насочени и неизбежно водят до летален край на пострадалите. Подс. Г., предвид възрастта, интелектуалното му развитие и житейския му опит, несъмнено е съзнавал, че нанасянето на инкриминираните удари с четири ножа и мачете в областта на главата, лицето, гръдния кош и корема на майка му, ѝ причиняват прободно – порезни, порезни и посечни наранявания, които от своя страна, особено посечните наранявания в областта на лицето и   прободно - порезното нараняване от установения в черепа ѝ нож, ще доведат до сигурно и неизбежното настъпване на престъпния резултат, а именно – сигурната ѝ смърт. Съзнавал е ясно и че чрез нанасяне с точилото - предмет с добре изразен връх, на прободно нараняване в главата на В.Г., конкретно в дясното му око, и то със сила, обусловила преминаването му през окото и дълбокото проникване в черепната кутия, чрез засягане и на структурите на намиращия се там главен мозък, чак до вътрешната повърхност на дясната тилна област, също ще доведе до сигурното и неизбежно настъпване на желания престъпен резултат, а именно умъртвяването му. В тази насока са и дадените на досъдебното производство обяснения на подсъдимото лице, подкрепени от показанията на свидетелите К.М., М.М. и С.А., както и от заключенията на извършените по делото съдебномедицински експертизи на трупове и допълнителни съдебномедицински експертизи по писмени данни. Деецът е съзнавал, че нанасянето на процесните множество удари на майка му, с нож и мачете, докато тя още е жива, неминуемо води до причиняването на изключителни болки и страдания, които жертвата е усещала в последните моменти от своя живот. Съзнавал е, също така, че такива изключителни болки и страдания в края на живота си изпитва и другата му жертва – дядо му, произтичащи от скачането върху тялото му, по начин и със сила, причинили му двустранно счупване на всичките му ребра вляво и вдясно, непосредствено последвани от забиването на точило в окото му.

            Безспорно за настоящия състав на съда е, че в съзнание на подс. Г. е била формирана представа, че действа с особена жестокост – с изключителна ярост, отмъстителност, най-вече по отношение на майка му, с ожесточеност и садизъм, спрямо и двете жертви. Самият факт на внезапно и изненадващо за жертвите нанасяне на удари с най-различни подръчни средства, способни да причинят смърт, а именно на ножове, мачете и точило, на тяхната множественост, особено по отношение на майка му, сила и неотклонна насоченост към жизненоважните органи и обстоятелството, че дал пълен израз на патологичната си омраза към майка си, отразила се по времето на убийството ѝ и върху дядо му, който също попаднал в обсега ѝ, ясно сочи на осъзнатото и последователно реализирано желание на подсъдимия да извърши инкриминираните умъртвявания с особена жестокост. Посоченото несъмнено обуславя съзнанието на дееца за особената жестокост, с която осъществил двете убийства.

            По безспорен и несъмнен начин се установи, че от обективна и субективна страна подс. К.Г. е извършил и деянието, съставляващо престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.

            От обективна страна, на инкриминираните време и място, подсъдимият е държал, без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, високорисково наркотично вещество – амфетамин, разпределено в два обекта, единият от които с нето тегло 3.74 гр., с процентно съдържание на активно действащо вещество амфетамин 8.5 %, на стойност 112.20 лева, а другият - с нето тегло 0.23 гр., с процентно съдържание на активно действащо вещество амфетамин 8.5 %, на стойност от 6.90 лева, като цялото количество е било на обща стойност 119.10 лв. (сто и деветнадесет лева и десет стотинки).

            Изпълнителното деяние – държане, се е осъществявало от подсъдимия чрез съхраняването на наркотичното вещество в полиетиленова опаковка, върху холната маса на обитаваното от него помещение в апартамента, където живеел, а именно в гр. София, ж. к. „**********, вх. „А”, ет.*******Липсата на надлежно разрешение за държането от подсъдимия на процесното високорисково наркотично вещество също се явява безспорно доказано, с оглед изначалната невъзможност, с посочените по-долу изключения, съгласно действащото в Р. България законодателство, да бъде получено разрешение за държане на инкриминираното високорисково наркотични вещества, тъй като същото е включено в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” - Приложение  № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС  № 293 от 27.10.2011 г., на основание чл. З, ал. 2 и ал. З от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

            В конкретния случай, не е налице и нито едно от изключенията от забраната, установена в чл. 30 от  ЗКНВП. Същите касаят производство, придобиване, внасяне, съхранение и използване на ограничени количества, предвидени в ЗКНВП, за целите на медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователния цели и за поддържане на работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества. Тези изключения са регламентирани в чл. 31 и чл. 73 от ЗКНВП. Във връзка с приложението на посочените две разпоредби, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗКНВП, с Постановление  № 216/19.08.2004 г., Министерският съвет е приел Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр. 76/31.08.2004 г.) (Наредбата). С нея се определят условията и редът за разрешаване на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, съхраняват, прилагат и използват ограничени количества от растенията и веществата от приложения  № 1, 2 и 3 (след отмяната им са в Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011 г., издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП) към чл. З, ал. 2 от ЗКНВП и техните препарати, за по-горе посочените медицински и научни изследвания, образователни цели и поддържане на работното състояние на кучетата, разкриващи наркотични вещества. В настоящия случай, подс. Г. не е притежавал и не би могъл да притежава разрешение, издадено въз основа на Наредбата, за някоя от целите по чл. 73 от ЗКНВП. Обективната невъзможност за това произтича от липсата при подсъдимия на предпоставките, единствено при наличието на които хипотетично би могло да му бъде издадено такова разрешение. Тези предпоставки са изчерпателно посочени в глава втора от Наредбата, като между тях са право на лицето на извършва експертна, научноизследователска и образователна дейност, медицински или научни изследвания, наличието на помещения, отговарящи на изискванията на чл. 6 от Наредбата (врати и прозорци, укрепени с метални решетки или метални ролетки, свързани със СОТ (сигнално – охранителна техника), снабдени с неподвижно закрепена и също свързана със СОТ метална каса, с шкаф със секретно заключване) и пр. Безспорно по делото е, че нито едно от тези условия не е било налице при подсъдимия, както в личностен план (несъответни на изискващите се ниво и вид на получено професионално образование, липсата на изискуемата се служебна компетентност и квалификация, работно място и т. н.), така и в битов такъв, досежно отговарящи на изискванията на Наредбата необходими помещения.

            От субективна страна, по отношение на конкретните субективни признаци на престъплението, а именно вината и мотива, съдът намери, че деянието е извършено при „пряк умисъл”. Подс. Г. е съзнавал противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици. Съзнавал е естеството на извършваното от него и законовото запрещение за същото, за което не е било необходимо да познава в детайли наказателния закон, с оглед ноторния забранителен режим на държане на наркотични вещества, но въпреки това, имайки ясно изградена представа за общественоопасния му характер и предвиждайки общественоопасните последици, пряко е целял настъпването им. Целял е настъпването именно на това, което е било обективирано в поведението му – държане за лично ползване на наркотичното вещество. Интелектуалният момент при подсъдимия е включвал определени представи относно обстоятелството, че държи без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество. Мотивът на подсъдимото лице е произтичал от безспорно установената по делото наркотична зависимост и произтичащата от това психична необходимост за употреба на наркотик.

 

            По наказанието

 

            За извършено деяние, съставляващо престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, алт. 2, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК законодателят е предвидил три алтернативни наказания – „лишаване от свобода“ за срок от 15 (петнадесет) до 20 (двадесет) години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“.

            В конкретния случай не са налице изключително/и или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 от НК.

            Настоящият съдебен състав отчете като смекчаващо отговорността на подс. Г. обстоятелство липсата на предходна съдимост, но спецификата на настоящото деяние и на личността на подсъдимото лице обуслови твърде ниската относителна тежест на този факт, доколкото това е нормалното и естествено наказателно – правно положение на всеки гражданин. Другото, а именно обремененото съдебно минало, е израз на неправомерното развитие на личността в обществен, в частност наказателно – правен, аспект.

            Съдът констатира многобройност и изключителност на отегчаващите отговорността обстоятелства, обусловили налагането на най-тежкото, предвидено в санкционната част на конкретната наказателно – правна норма, а и въобще, наказание – „доживотен затвор без замяна”.

            Наказанието „доживотен затвор без замяна” не е сред т. нар. редовни наказания, изброени numerous clausus, т. е. изчерпателно, в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от НК. То се явява временна и изключителна санкционна мярка, налагана само за твърде ограничен кръг престъпни посегателства, дефинирани от законодателя като особено опасни умишлени престъпления и такива, заплашващи основите на републиката – чл. 37, ал. 2 от НК.

            За да се наложи наказание „доживотен затвор без замяна”, следва да са налице две предпоставки, законодателно закрепени в нормата на чл. 38, ал. 1 от НК. Първата от тях е свързана с обществената опасност на конкретното престъпно деяние, а именно – то трябва да е изключително тежко, засягащо самите устои на обществото, базисните му, основополагащи принципи и порядки, застрашаващо нормалното му функциониране. За такова се приема престъплението, което съдържа особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърляща тази на „обикновените” случаи на това престъпление (решение  № 452/1970 г. на ВС, I н. о. – по повод съществуващото тогава смъртно наказание, които съображения, след отмяната му, са напълно относими към актуалното най-тежко предвидено наказание). Изключителната тежест може да се изведе както от характеристиките на субекта на престъплението и/или на личността на пострадалия, така и от конкретните обстоятелства, характеризиращи самото деяние (начин на извършване, вредни последици и пр.). В този смисъл, едновременното осъществяване на два или повече от алтернативно предвидените частни, съставомерни квалифициращи обстоятелства на съответния престъпен състав също може да сочи на такава изключителна тежест.

            Втората предпоставка за налагане на извънредното наказание „доживотен затвор без замяна”, е изключително отрицателно характеризираната личност на дееца. Тя следва да притежава такива негативни характеристики, които да правят невъзможно постигането на целите на чл. 36 от НК, чрез налагането на по-леко наказание. Съдебната практика на върховната инстанция (ВС и ВКС) константно е приела, че такива отрицателни черти на дееца, сочещи на невъзможност за постигане на целите на наказанието, могат да се изведат и от механизма на извършване на самото деяние.

            В настоящия случай, съдът намери, че и деянието по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, алт. 2, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК, и деецът – подс. Г., разкриват изключително високата степен на обществена опасност, което налага определянето на наказанието при изключителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

            Подсъдимият е извършил възможно най-тежкото посегателство срещу личността – убийство, и то при четири, алтернативно дадени квалифициращи обстоятелства – на майка, на повече от едно лице, по особено мъчителен начин и с особена жестокост. Осъществяване на престъплението при наличието на четири самостоятелно квалифициращи го частни, съставомерни признака, само по себе си сочи на изключителна тежест на деянието и на отличаваща го от обичайните такива изключително висока степен на обществена опасност. Отделно, инкриминираното деяние е консумирано в собствения дом на жертвите, като те не са предизвикали с нищо подсъдимия, а същевременно са умъртвени особено брутално и безчовечно. Престъпната деятелност на подсъдимото лице се отличава с рядка свирепост и неочакваност от жертвите. Същите, особено първата, са били поставени в условията на изненада и на практика им е била отнета възможността да защитят живота си. В тази насока съдът съобрази и оказания от М.Г. опит за защита, безусловно изводим от констатираните при съдебномедицинската експертиза на трупа ѝ т. нар. „защитни” наранявания, както и намесата на В.Г., които обаче не само не са възпрели подсъдимото лице, а напротив, ожесточението и яростта му допълнително се увеличили, което довело и до убийството и на втората жертва. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени и начинът на извършване на деянието - по един безцеремонен и безпардонен начин, както и убийството на човека, който винаги е подкрепял и се е отнасял добре с подсъдимия – дядо му, само защото се е притекъл на помощ на дъщеря си, което допълнително обуславя необичайно високата обществена опасност на престъплението. Отегчаващо отговорността обстоятелства за настоящия съд е и факта, че втората жертва също е от най-близкото семейно обкръжение на извършителя. Неизменно сочещи на изключително и на особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърляща тази на „обикновените” случаи на това престъпление, е гаврата на подсъдимия с труповете на жертвите му след кончината им, предприемането на действия за прикриване на престъплението, от които действително подсъдимото лице се е отказало, но не защото се е породило в него чувство за вина или съжаление, а защото му се е сторило твърде трудоемко. Все в подкрепа на извода за изключителната тежест на деянието, съдът съобрази, че за едната жертва – майка му, умъртвяването е било мотивирано от патологична омраза, а за другата – дядо му, дори е било безмотивно, единствено поради посоченото вече обстоятелство, че последният се появил на местопрестъплението, в резултата от виковете на дъщеря си. В обобщение, цялостната характеристика на умишленото умъртвяване на повече от едно лице – две, едното от които майка, а второто – дядо на дееца, по особено мъчителен и за двете жертви начин и с особена жестокост, предвид дотук посочените допълнителни утежняващи обстоятелства, извън рамките на квалификацията, определят изключителната тежест на деянието.

            Същевременно, изключителната тежест на престъплението се обуславя и от данните за личността на дееца. Последната също обективира наличието на крайно негативни характеристики, сочещи, че на практика липсват възможности за ресоциализацията му. Видно от заключението на извършената в ДПБ, гр. Ловеч комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, подс. Г. притежава характеристиките на личност, която се отличава с безотговорност и ненадеждност, не се учи от опита си, със забележително неуважение към социалните стандарти и ценности, с демонстриране на антисоциално поведение, слабо развито съзнание, загуба на морал и размити етични ценности. Вещите лица определят подсъдимия като егоцентричен, незачитащ другите, като преоценките, чувството за вина, емпатията и скрупулите са му чужди. При него е налице дълбока морално – етична деградация, настъпила в резултат на наркотичната зависимост. Подс. Г. е с изразена неотзивчивост в междуличностните отношения, като не проявява внимание, добронамереност или доверие към другите хора, независимо от проявените от тях такива. Общопризнатите нравствени ценности и норми остават неприпознати от него. Същият е лишен от съчувствие и състрадание и е безразличен към чувствата на околните. След извършеното двойно убийство е цинично спокоен, като вината и разкаянието отсъстват от душевния му мир. В този смисъл експертното заключение, основано на продължителното наблюдение на подсъдимия, напълно се припокрива и с изнесеното в свидетелските показания на К.М.и М.М., сочещи, че когато пред тях подсъдимото лице описвал извършените убийства, го правел с равен тон, спокойно, без каквото и да е притеснение или вълнение. Така описаното от свидетелите и констатирано от вещите лица съответства в пълна степен и на поведението на подсъдимия след инкриминираното деяние, в частност, че дори поканил на гости свои приятели и познати в дома си, в обитавания от него хол, докато в съседната стая са били разлагащите се трупове на майка му и дядо му. Забележителна за съдебния състав е пълната липса на разкаяние и чувство за вина у подс. Г.. Нито в съдебно заседание, нито в досъдебното производство подсъдимото лице обективира какъвто и да е признак на разкаяние и/или съжаление. Нещо повече, в обясненията си, депозирани в досъдебното производство (т. 1, л. 15/гръб), подсъдимият единствено заявява, че „За дядо ми е гадно сега”, но за майка си дори не му е и „гадно” – „за майка ми не толкова, даже хич”. Всичко гореизложено относно личността на подс. Г., в частност пълната липса на емпатия, на скрупули, на каквото и да е чувство за вина и/или съжаление, на разкаяние, на съчувствие и състрадание, загубата на морал и етични ценности, го характеризират безспорно като личност с трайна и необратима морално – етична деградация, незачитаща дори правото на живот и личната неприкосновеност на околните, още по-малко установения в обществото ред. С тези си личностни характеристики подсъдимото лице се явява особено опасно за обществото, в каквато насока несъмнено сочи и извършеното престъпление.

            При посочените характеристични данни, за настоящия съдебен състав възможностите за положително повлияване на подсъдимия към бъдещо спазване на закона и на добрите нрави на практика липсват, с което се изпълва и втората предпоставка, закрепена в нормата на чл. 38, ал. 1 от НК, за налагане на извънредното наказание „доживотен затвор без замяна”. Подс. Г. действително не е осъждан, но всичко дотук изтъкнато разкрива изключително висока степен на лична обществена опасност, както и на деянието му. Поради това, настоящият съдебен състав, преценявайки всички обстоятелства по делото и ръководейки се от общата част на материалния закон, намери за единствено адекватно на личността на дееца и на извършеното от него конкретно престъпление, наказанието „доживотен затвор без замяна". Същото, според този съд, изцяло съответства на констатираните изключително високи степени на обществена опасност и на деянието, и на дееца. Всяко друго наказание, различно от това, не би изпълнило в пълнота някои от целите на наказанието по чл. 36 от НК, конкретно да се отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления и да се въздейства предупредително и възпитателно върху другите членове на обществото. Относно останалите основни цели на наказанието, възприети при спазване на  принципите за хуманност и балансираност, а именно да се превъзпита и поправи подсъдимият и да му се въздейства предупредително, т. е. възпиращо от извършване на други престъпления, според настоящия съд, както вече бе изтъкнато, са на практика невъзможни за постигане, още повече чрез налагане на друго, по-леко наказание.

            При определянето на наказанието „доживотен затвор без замяна”, съдебният състав съобрази и актуалната практика на ЕСПЧ и защитената в нея позиция на съда, че наказанието доживотен затвор, в случаите когато националното законодателство не предвижда механизъм или възможност за преразглеждане на присъдата, т. е. „доживотен затвор без замяна“, се приема като несъвместимо с изискванията на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. В този смисъл са решенията на ЕСПЧ по обединените дела на Д.Б., П.М.и Д.В.(В.и други) срещу Обединеното кралство (решение на Голямата камера от 13.07.2013 г.), решение по делото Л.М.срещу Унгария (решение от 20.05.2014 г.), Х.и Т.срещу България (решение от 08.07.2014 г., окончателно – от 08.10.2014 г.) и др. С тези решения ЕСПЧ бележи промяна в разбирането си, изразено в решенията му от преди това (Кафкарис срещу Кипър (решение от 12.02.2008 г.), Йоргов срещу България (решение от 02.09.2010 г.), Х.и Е.срещу Обединеното Кралство (решение от 17.01.2012 г.)), че за да бъдат удовлетворени целите на чл. 3, е достатъчно националното законодателство да допуска една доживотна присъда да подлежи на намаляване de jure или de facto, независимо че предвиденият процесуален ред е от извънсъдебно естество (например правомощие на държавния глава да помилва). В горепосочените си по-нови решения, ЕСПЧ вече защитава разбирането, че наложеното наказание за доживотен затвор без право на преразглеждане (замяна), представлява нечовешко и унизително отнасяне и е в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, тъй като осъдените нямат надежда за освобождаване, освен при помилване, което би се приложило при много рестриктивни условия. Чрез налагането на такова наказание се отнема перспективата на осъдените за преразглеждане на доживотната им присъда, независимо от стореното от тях в затвора, за да изкупят вината си, независимо от положените усилия и постигнатия напредък в поправянето им. Така, според ЕСПЧ, наказанието заличава възможността на осъдените някога да се завърнат в обществото, за да живеят като свободни хора, което е несъвместимо с човешкото достойнство и принципа на хуманизъм, заложени в основаната на ЕКЗПЧОС. Освен това, по този начин изначално се обезмисля каквото и да е усилие на осъдения да се поправи, поради безнадеждността да си възвърне един ден свободата.

            Тази актуална принципна позиция на ЕСПЧ обаче, съдебният състав не намира за необходимо да коментира, изхождайки от спецификите на диференцираната съдебна процедура, по която протече съдебното производство, конкретно законоустановената невъзможност за изпълнение на извънредното наказание „доживотен затвор без замяна“. В случай на определяне именно на това наказание, съдът е длъжен да го замени с наказание „лишаване от свобода“, с максимален срок до 30 години, поради което, независимо от приемането му за съответстващо на конкретното инкриминирано деяние, до реалното му изпълнение никога не може да се стигне. Налагането му в рамките на диференцираната процедура по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, остава единствено като правна оценка от съда на престъпната деятелност на съответния подсъдим и на неговата личност, без да има възможност за практическото му приложение. Поради тези съображения, съдебният състав намира за безпредметно да коментира определеното от него наказание „доживотен затвор без замяна“, в светлината на актуалната практика на ЕСПЧ по спазването на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

            Предвид направеното от подс. Г. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по чл. 371, т. 2 от НПК, съобразно и със задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение  № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС (ТР  № 2/2015 г.), определеното наказание „доживотен затвор без замяна“ следва да бъде заменено, на основание чл. 58а, ал. 2 от НК, с наказанието „доживотен затвор“, което, на основание чл. 58а, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 116, ал. 1 от НК, също следва да бъде заменено - с наказание „лишаване от свобода“, за срок от петнадесет до тридесет години. Воден от всички дотук изложени съображения, мотивирали го да го определи на подсъдимия за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, алт. 2, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК наказание „доживотен затвор без замяна“, съдът намери, че единствено правилния в този случай размер на „заместващото“ наказание „лишаване от свобода“, се явява такъв в максималния допустим от закона срок, а именно за срок от 30 (тридесет) години.

            При отмерването на конкретния размер на наказанието, съдът прецени, че същото следва да бъде определено при изключителен превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, обуславящи индивидуализирането му в горната граница на конкретното наказание. Именно този размер съдът намери за справедлив и удовлетворяващ, доколкото позволяват правилата на чл. 58а от НК, интересите на обществото и правосъдието. Наказанието „лишаване от свобода“ в такъв срок ще изолира от обществото за достатъчно продължителен период от време подсъдимото лице, през който целите на наказанието по чл. 36 от НК хипотетично биха могли да бъдат реализирани. С оглед на обстоятелството, че подсъдимият е извършил изключително тежко умишлено престъпление против личността, както и съобразявайки личностните характеристики на извършителя, реализирането на целите на наказанието е по-скоро пожелателно. Изолирайки го максимално дългосрочно от обществото в пенитенциарно заведение, съдът намира, че по този начин, от една страна, ще му отнеме възможността да извършва престъпления, а от друга, се надява поне да се създаде възможност за положителна промяна на личността му, с оглед и рестриктивния режим по отношение на употребата на наркотици и алкохол в тези заведения. Теоретично, в принципен план, това би могло да доведе и до преоценка на основните човешки ценности и поправянето му, колкото и трудно на настоящия етап, при установената необратима морално – етична деградация, да изглежда това. Поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, според този съд, са действително хипотетично постижими цели, но все пак в максималния допустим от закона период, компетентните държавни органи ще имат възможност да му въздействат, вероятно по-интензивно, за да се създадат всички необходими предпоставки за постигане и на тази най-важна, измежду визираните в чл. 36 от НК, цел.

            Отделно, така отмереното наказание би послужило за коректив на евентуални нагласи за подобно престъпно поведение и в останалите членове на обществото.

            Относно престъплението по чл. 354а, ал. З, пр. 2, т. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“, за срок от една до шест години, както и кумулативно наказание – „глоба“, в размер от две хиляди до десет хиляди лева.

            Индивидуализирайки конкретното наказание, съдът прецени, че са налице няколко смекчаващи отговорността на подс. Г. обстоятелства. Такива са необремененото му съдебно минало, сравнително малкото количество и невисоката стойност на държания наркотик. Същевременно, нито едно от тези смекчаващи обстоятелства не обективира изключителност, нито в съвкупност същите са многобройни, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, което не позволява определяне на наказанието по реда на тази правна норма. От друга страна, конкретно за това престъпление, съдебният състав не идентифицира отегчаващи вината обстоятелства. При така изтъкнатото и прието за установено, съдът прецени, че наказанието „лишаване от свобода" следва да се отмери в минималния предвиден в санкционната част на конкретната материално – правна наказателна норма размер, с оглед наличието на няколко смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. В този смисъл, настоящата инстанция определи на подс. Г. наказание от една години „лишаване от свобода“, както и му наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба“, в минималния предвиден размер от две хиляди лева. Тези наказания, според съда, ще постигнат необходимия баланс между интересите на правосъдието и обществото, от една страна, и на личността на подсъдимия, от друга, както и биха били в състояние да осигурят постигането на целите на разпоредбата на чл. 36 от НК, в областта на генералната и най-вече персоналната превенция, досежно престъплението по чл. 354а, ал. З, пр. 2, т. 1 от НК.

            И за това така отмерено наказание може да се заключи, че би послужило за коректив на евентуални нагласи за подобно престъпно поведение и в останалите членове на обществото.

            Предвид направеното от подс. Г. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по чл. 371, т. 2 от НПК, наказанието „лишаване от свобода“ за това престъпление следва да бъде намалено, при спазването на императивните правила на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК. Разпоредбата на чл. 58а НК установява юридическо задължение за съда да определи наказанието, ръководейки се от нормите на общата част на материалния закон, като така определената санкция я редуцира с една трета. Също така, в ал. 4 на същата правна норма алтернативно е предвидена възможността за приложение на чл. 55 от НК, ако едновременно са налице и условия за редуциране на наказанието, и за прилагане на чл. 55 от НК, при положение, че последното е по-благоприятно за дееца. В настоящият случай, съдът намери, видно от изложеното по-горе, че спрямо подсъдимия не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на чл. 55 от НК, обуславящи приложението на материално - правната разпоредба на чл. 58а, ал. 4 от НК, по отношение на вида и размера на наказанието, поради което същото бе определено при общите условия на чл. 54 от НК. Предвид изричния регламент на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде намалено с една трета, а именно на 8 (осем) месеца „лишаване от свобода”.

            В изпълнение на задължението си по чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи едно, най - тежко наказание измежду наложените на подсъдимото лице, а именно наказанието „лишаване от свобода”, за срок от 30 (тридесет) години, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС, подсъдимият трябва да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

            Съдът намира за необходимо да отбележи, че въпреки допусната непрецизност в диспозитива на присъдата, състояща се в определяне на първоначален режим на изтърпяване на наложените за всяко едно от престъпленията наказания „лишаване от свобода“, още преди да ги е групирал, то това негово преждевременно изразено становище по никакъв начин не се отразява на правилното приложение на закона и не търпи никаква ревизия при преценката му за определяне на „строг” режим на изтърпяване спрямо определеното едно, най-тежко наказание. Видно от разпоредбата на чл. 57 от ЗИНЗС, този режим не би могъл да бъде и друг.

            На основание чл. 23, ал. 3 от НК, съдът присъедини към така наложеното най-тежко наказание и наказанието „глоба“ изцяло, в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

            От така определеното наказание„лишаване от свобода“, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, следва да се приспадне времето, през което подс. Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, включително и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, както и по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), като един ден „задържане под стража“ и задържане по ЗМВР се зачете за един ден „лишаване от свобода“.

 

            По отношение доводите на защитата, изложени в пледоарията ѝ, съдът намира следното :

            В речта си пред съдебния състав, защитата се позова на няколко обстоятелства, касаещи личността на подсъдимото лице, които пожела да бъдат отчетени при постановяване на присъдата, като смекчаващи отговорността му. Изтъкна чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, получена от ранно детство травма от алкохолизма на майката, породила към последната „неистова омраза”, наличието на добро желание в него да създаде семейство и първоначални грижи за такова, разрушени обаче от наркотичната му зависимост, липсата на адекватна психична и психологична помощ, както в детството му, така и впоследствие, изразено съжаление за извършеното.

            На първо място, следва да се посочи, че в рамките на настоящата диференцирана процедура по реда чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, страните могат да се позовават само и единствено на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели те са свободни да навеждат доводи относно правилното приложение на материалния закон и съдържанието на наказателната отговорност, включително индивидуализацията на санкционните последици. Такова е и задължително указание, съдържащо се в Тълкувателно решение  № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС (ТР  № 1/2009 г.) – т. 8.1., в този смисъл е и константната, незадължителна съдебна практика на върховната съдена инстанция. Разбира се, няма каквато и да е пречка да се изтъкват установени по делото обстоятелства и/или да се иска събирането на доказателства за такива, некасещи признатата фактология по обвинителния акт, съвместими с нея и не внасящи съществени изменения в очертанията ѝ, по отношение на здравословното състояние, семейното положение, трудовата ангажираност и личностната характеристика на подсъдимия, които имат значение за индивидуализиране на наказанието, в рамките на чл. 58а от НПК (решение  № 163/2009 г. на ВКС, I н. о.). Тъй като защитата се позовава именно на такива обстоятелства, по които са събирани доказателства в хода на досъдебното производство и които по никакъв начин не противоречат на призната от подсъдимото лице фактология по обвинителния акт, нито целят внасяне на изменения в нея, съдът следва да даде отговор на така наведените съображения, касаещи индивидуализацията на наказателната отговорност.

            По отношение на необремененото съдебно минало на подс. Г., съдът вече изложи по-горе мотиви, поради което преповтарянето им тук се явява ненужно. Оправдано е единствено да се подчертае отново, че липсата на предходна съдимост, в конкретиката на разглежданото по настоящото дело деяние „убийство“, има твърде ниска относителна тежест, съотнесено с останалите, установени по делото с изключителен превес отегчаващи отговорността обстоятелства, характеристики на личността на подсъдимия и на консумираното от него такова престъпление, както и доколкото това е нормалното и естествено наказателно – правно положение на всеки гражданин. От друга страна, чистото съдебно минало на подсъдимото лице е взето под внимание от съдебния състав при определяне на наказанието за престъплението по чл. чл. 354а, ал. З, пр. 2, т. 1 от НК, където също е отчетено като смекчаващо наказателната отговорност.

            По отношение на младата възраст на подсъдимото лице, съдебният състав съобрази, че възрастта сама по себе си, без преценката ѝ в съвкупност с останалите обективни доказателства за личността на подсъдимото лице, не може да се третира като смекчаващо обстоятелство. В този случай, възрастта на подс. Г. към момента на извършване на двете престъпления – близо 28 години, не може да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото същата не обективира нито житейска, нито социална незрялост и/или липса на житейски опит.

            Неоснователно е и твърдението на защитата за наличие на психологична травма на подсъдимия, получена от ранно детство от алкохолизма на майката. Действително, налице е посочената от защитника „неистова омраза” на подсъдимото лице към майка му, като в тази насока безспорно е и заключението на двете извършени по делото КСППЕ, особено на тази, проведена в ДПБ, гр. Ловеч. Психологична травма, обаче, не се установява нито от проведените на подсъдимото лице КСППЕ, нито от свидетелските показания, нито от каквито и да е други доказателствени средства и/или способи на доказване. Установена по несъмнен начин е единствено крайната ожесточеност и омраза на подс. Г. към майка му, наличието на които обаче по никакъв начин не би могло да приеме за смекчаващо вината обстоятелства, а напротив. Дори хипотетично да се допусне съществуването на такава травма по отношение на майката, какво е нейното значение за крайно садистичното и безчовечно убийство и на дядо му, към което самият подсъдим твърди, че е питаел добри чувства, както и за престъплението по чл. 354а, ал. З, пр. 2, т. 1 от НК? На тази плоскост на разсъждения, следва да се отбележи, че алкохолизмът, сам по себе си, не е в състояние да обуслови „неистова омраза”. Последната може да бъде пробудена единствено от константно, продължително, изключително лошо, тиранично, унижаващо и/или физически малтретиращо поведение на едно лице към друго, вследствие алкохолна злоупотреба. Същевременно, по делото не се установи по никакъв начин, че някоя от жертвите, нито майката М.Г., още по-малко В.Г., да е имала точно такова или подобно поведение към подсъдимия. Напротив, дори отново чисто хипотетично да се допусне, че следствие алкохолизма на Г., тя е имало по-строго отношение към сина си в детството му, то последните години се харакеризират точно с обратното – с константно, психическо и дори физическо насилие на сина ѝ към нея, докато тя е правила опити, доколкото е могла, да го откаже от наркотичната му зависимост.

            Необосновано е и изтъкнатото от защитата, че подс. Г. е имал добро желание в него да създаде семейство и първоначално дори е полагал грижи за такова. Напротив, именно на обратното сочат показанията на майката на общото им дете – св. Д.П.. Независимо от раждането на детето, подсъдимият не е предприел нищо за промяната си в положителна насока, например чрез изоставяне на наркотичната употреба и употребата на алкохол, намиране и задържане на постоянна работа, с цел осигуряване постоянен и сигурен доход за детето, майка му и него самия, полагане на грижи за детето, въобще възприемане на обществено - социално приемливо поведение на грижовен родител. Нещо повече, подсъдимото лице се е откъснало от семейната среда на детето си и майка му и е имало други емоционално - интимни връзки.

            Неоснователни са доводите и за изразено съжаление за извършеното. Съдът има възможност по-горе да отбележи и обоснове, че в нито един момент от наказателното производство, било то в досъдебната му или съдебна фаза, подс. Г. не е изразил по никакъв начин съжаление за консумираните от него престъпления, или за някое от тях. Поради това, доводът за изразено съжаление категорично не намира подкрепа в материалите по делото. Като такова безспорно не би могло да се приеме признаването на фактите по обвинителния акт, доколкото самостоятелния и доброволен избор за протичане на делото по тази диференцирана процедура е свързан и със сериозен бонус за самия подсъдим. В този смисъл е и задължителното указание, дадено с ТР  № 1/2009 г., т. 7, че формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимото лице признава фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията.

            Непочиващ върху събрания и проверен по делото доказателствен материал е и доводът за липсата на адекватна психична и психологична помощ на подс. Г., както в детството му, така и впоследствие. В показанията си свидетелите С.Ц.и Д.П. изнасят, че майката на подсъдимия в миналото е предприемала мерки за настаняването му за лечение, но впоследствие подсъдимото лице е престанало да приема предписаните му медикаменти и е продължило с употребата на психоактивни вещества (наркотици). Опитите за по-нататъшно въздействие върху него от страна на майка му и дядо му, а именно да откаже наркотиците и да се лекува, са били напразни и са довели до трайна конфронтация с майка му, имаща съществена роля в генезата на възникване на патологичното отношение от страна на подсъдимия към нея, което, в крайна сметка, довело до убийството ѝ. Подсъдимото лице само се е поставило в състояние на зависимост, като съзнателно е отказвало да предприеме каквото ѝ да е за прекратяването ѝ. Поради това, съдът не може да приеме и този довод на защитата за смекчаващ вината.

 

            По веществените доказателства

 

            Съдът, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, отне в полза на Държавата намиращия се на съхранение в Агенция „Митница”, Централно митническо управление, отдел „НОП“, предмет на престъплението - високорисковото наркотично вещество - амфетамин, разпределен в два обекта, единият от които с нето тегло 3.74 гр., с процентно съдържание на активно действащо вещество амфетамин 8.5 %, а другият - с нето тегло 0.23 гр., с процентно съдържание на активно действащо вещество амфетамин 8.5 %, които, след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.

            По останалите веществени доказателства, съдът ще се произнесе след наличие на влязъл в сила краен съдебен акт, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК.

 

            По разноските

 

            С оглед признаване на подс. Г. за виновен по предявеното му обвинение, на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК, съдът го осъди да заплати разноските, направените по делото в досъдебната фаза, а именно 25 649.94 лв. (двадесет и пет хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), в полза на държавата, с оглед липсата на направени такива в хода на съдебното производство, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – по 5 (пет) лева държавна такса за издаване на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка на Софийски градски съд, в случай на принудително изпълнение.

 

            Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ......................................

 

 

ЧЛЕН – СЪДИЯ: ......................................