РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Кюстендил, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20211520201035 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
СТ. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес в ************ е подал жалба
против наказателно постановление № 21-1139-001217 от 10.09.2021г.,
издадено от началник група към ОД на МВР Кюстендил, сектор „Пътна
полиция“ Кюстендил, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца и са му отнети 10 контролни точки на основание
Наредба №Iз-2539 на МВР за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат
допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на
нарушението. Твърди се неправилно прилагане на материалните норми.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в
съдебно заседание.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни
доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
1
На 28.08.2021 г., около 22,10 часа, актосъставителят К. Г. К. и колегата
му свидетелят Р. В. СП., двамата служители в сектор „Пътна полиция“ /към
момента на проверката/, извършвали пътен контрол. Спрели водача-
жалбоподател на ул. „Васил Коларов“ пред дом № 65 в с.Шишковци, в посока
към с. Копиловци за рутинна проверка. Водачът управлявал лек автомобил
„Форд Скорпио“ с peг. №******, като управляващ автомобила бил установен
жалбоподателят СТ. Г. СТ., който е и собственик на същия. При проверката
полицейските служители се усъмнили, че водачът е употребил алкохол, тъй
като имал мирис на алкохол. Водачът бил изпробван на място с Алкотест
дрегер 7510 с фабричен номер ARBB-0060, който отчел положителен резултат
от 1,17 промила алкохол в кръвта. На водача и собственик на лекия
автомобил бил издаден талон за изследване номер 094578, но той приел
показанията на уреда и не пожелал да извърши кръвни медицински
изследвания. На място на жалбоподателя бил съставен АУАН № 423914 за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение първо от ЗДвП, а именно че
управлява процесния автомобил с алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда и му било иззето и свидетелството за управление на МПС,
контролен талон, свидетелството за регистрация на МПС, както и два броя
регистрационни табели. Актът бил връчен на жалбоподателя да се запознае.
Последният го подписал без възражение и получили екземпляр. Актът бил
подписан от актосъставителя и от свидетеля С..
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения.
Като взел предвид акта, административнонаказващият орган в лицето на
Д. В. Д. на длъжност „началник група“ към ОДМВР Кюстендил, сектор
„Пътна полиция“ Кюстендил, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи издал атакуваното наказателно
постановление № 21-1139-001217 от 10.09.2021 г., с което на жалбоподателя
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (ДВ бр. 101/2016 г в сила от 21.01.2017
г.) са наложени наказанията глоба в размер от 1000 /хиляда/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. На основание
Наредба №Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 10 /десет/ контролни
точки.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
2
делото писмени доказателства и от събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства. Съдът кредитира показания на свидетелите К. и С., като
ги намира за безпристрастни и последователни.
По делото е представен списък за успешно преминали последваща
проверка анализатори на алкохол в дъха с рег. № 3286р-24169 от 31.05.2021г.,
сред които попада и дрегер 7510 с фабричен номер ARBB-0060, който е
преминал периодична проверка на 25.05.2021г. /л.20 от делото/.
По делото във връзка с възражението на жалбоподателя, че посоченото
количество алкохол се дължи на прием на медикаменти, е назначена и приета
съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещото лице д-р В.Н.. След
като е анализирал здравословното състояние на жалбоподателя и приеманите
от него медикаменти по рецепта, вещото лице е установило, че състоянието
му и лекарствата нямат отношение към установената алкохолна
концентрация. Единствено приемането на клеева тинктура може да
способства за повишение на показателите на алкохолно съдържание в кръвта,
но според вещото лице, при прием на цяло шише клеева тинктура /100 мл/
при 40 об.% алкохолен разтвор на пчелен клей на лице с телесна маса от 80 кг
не би могло да доведе до повишение от повече от 0,60 промила, като
останалото установено количество алкохол до 1,17%о се дължи на прием на
друг вид алкохол.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията
им дадени по закон и в законоустановените за това срокове. В двата акта са
описани подробно обстоятелствата, при които е било извършено
административното нарушение. От формална страна са спазени изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно реквизитите на актовете. Словесното
описание на нарушението в АУАН и в НП съответства на посочената правна
3
квалификация в същите, като разминаване на фактическо и правно положение
не съществува.
Не е ограничено и правото на защита на санкционираното физическо
лице, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.
Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен начин от
приложените в преписката доказателства, поради което следва да се приеме,
че санкцията е наложена законосъобразно.
При квалификацията на административното нарушение
административнонаказващият орган е определил правилно, че е извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, правилно е определена и санкционната
норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца
и глоба 1000 лв.
По несъмнен начин се доказва, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това
че на 28.08.2021 г., около 22,10 часа, на ул. „Васил Коларов“ пред дом № 65 в
с.Шишковци, в посока към с. Копиловци, в качеството му на собственик и
водач на лек автомобил с рег. № *********. е употребил алкохол, тъй като с
Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBB-0060 му бил отчетен
положителен резултат от 1,17 на хиляда промила алкохол в кръвта.
По делото се установи за безспорно, че посоченото количество алкохол
в кръвта е следствие от употреба на алкохолни напитки, но не и на
медикаменти. Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Следва да се посочи и че водачът не е изразил желание за извършване
на кръвно изследване в болничното заведение, следователно не се е
възползвал от така дадената му възможност, като е подписал акта без
възражения, тоест приел е отчетеното като резултат от Дрегера. Водачът е
тестван с годно техническо средство, видно от материалите по преписката. В
4
обстоятелствената част на АУАН е видно, че жалбоподателят лично е
подписал акта, където е вписан и талона, че приема показанията на
техническото средство. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 4, изр. 2-
ро от Наредба № 1/19.07.2017 г. употребата на алкохол правилно е установена
въз основа на показанията на техническото средство Алкотест дрегер, което е
било технически изправно да определи същата. Не е спорно, че
жалбоподателят сам се е поставил в положение да не се възползва от дадената
възможност да провери точността на отчетения резултат посредством
изследване с доказателствен анализатор или извършването на медицинско и
химическо лабораторно изследване, предвид факта, че собственоръчно е
отразил, че приема отчетената стойност от 1,17 на хиляда от техническото
средство, с което му е била извършена проверка за употреба на алкохол,
подписвайки акта.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че употребата на медицински изделия е повлияла върху
количеството установен алкохол в кръвта, поради което същата не следва да
се взима предвид, което водело до наличие на административно нарушение по
т.1 от чл.174, ал.1 от ЗДвП. Видно е от разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП,
че законодателят не обвързва наличието на определени количества алкохол в
кръвта с причините за наличието му. Целта на санкционната разпоредба е да
наказва лица, които виновно са приели алкохол под каквато и да било форма
и са управлявали МПС след това и по този начин са създали предпоставки за
реализиране на евентуални негативни последици както за нарушителя, така и
за всички участници в движението. Употребата на медикаменти със
съдържание на етил само по себе си не е нарушение, такова е обаче
управлението на МПС с алкохолна концентрация от 0,5 до 1,2 промила,
независимо от източника й.
С оглед на това, законосъобразно АНО е издал процесното НП срещу
жалбоподателя, вменявайки му осъществяване на
административнонаказателния състав по чл. 174, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП въз основа на отчетените показания на процесния Дрегер. В
заключение следва да се посочи, че конкретно нарушение, за което
жалбоподателят е бил санкциониран, не е маловажно и за него не е
приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
5
типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. В случая
конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид,
поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би
било незаконосъобразно. Не следва да се забравя и че шофирането след
употреба на алкохол и то в толкова високи граници, безспорно поставя в
опасност всички участници в движението и категорично не може да се
квалифицира като маловажно нарушение на правилата за движение по
пътищата. Както е посочил и Пленумът на Върховния съд в т.4 от
Постановление № 1/1983 г. по н. д. № 8/1982 г. „при наличността на такава
алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни прояви на
опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е
пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство“.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Принципното разрешение
на чл. 143 от АПК е, че страната, която загуби съдебния спор, следва да поеме
и направените за неговото разглеждане разноски. Тъй като по делото е
заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева, платими от
бюджета на съда, с оглед изхода на делото, съдът следва да осъди
жалбоподателя да заплати тези разноски.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1139-001217 от
10.09.2021г., издадено от „началник група“ към ОД на МВР Кюстендил,
сектор „Пътна полиция“ Кюстендил, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на СТ. Г. СТ., ЕГН **********, с
6
адрес в гр. ************** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТ. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес в ************ да
заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил сума в размер на 200,00
/двеста/ лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещото лице по
назначената и приета съдебно-медицинска експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд - Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7