№ 518
гр. Варна, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20233100900044 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след препращане на гражданско дело №
9599/2020 г. по описа на ВРС по подсъдност на Окръжен съд – Варна при
допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК на един от кумулативно
съединените искове чрез увеличение на неговия размер, на осн. чл. 104, т. 4 от
ГПК.
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Д. М. и Г.
М., чрез пълномощника адв. С. З., с която са предявени обективно и
субективно кумулативно съединени искове срещу „Юробанк България“ АД за
осъждане на банката да върне недължимо платени суми по договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 33441, сключен на 06.02.2008 г.
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна, поради което на
ищците следва да бъдат дадени съответни указания за отстраняване на
нередовностите, на осн. чл. 129, ал. 2 от ГПК.
Oт изложеното в исковата молба, както и от формулирания петитум,
включително и от многобройните допълнителни уточняващи молби и молби
– становища на ищците, не може да се установи какви и колко искове са
предявени, като съображенията за това са следните:
На първо място не е ясно всеки един от двамата ищци какъв размер
претендира по осъдителните претенции срещу банката, с оглед на което
изрично се налага да уточнят по всеки един от осъдителните искове кой ищец
какъв размер претендира да му бъде заплатен. В тази връзка неясно как е
определен размерът на частичния иск, който е увеличен в последното по
делото съдебно заседание, от 1 лев, частичен от 14 000 лева, на 26 000 лева
отново като частичен, без ищците да сочат от колко лева е заявен като
частичен. Определението на първостепенния съд в открито съдебно
заседание, проведено на 29.11.2022 г., с което съдът е допуснал изменение на
иска за осъждане на банката да заплати недължимо платени суми поради
курсовите разлики чрез увеличаване размера на 26 000 лева частичен от
53 870.06 шв. франка, която сума е посочена от съда в протокола от ОСЗ
според прието по делото заключение по назначената ССЕ без изрично да е
сочена от ищците, не обвързва настоящия съд, поради което и страните следва
изрично да уточнят размера на частичния иск, като заявен от конкретна сума
1
във валутата, уговорена по договора. Тук трябва да се съобрази, че
съгласно ТР № 4/2014 г., постановено по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС
„В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата
равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да
се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за
заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума“, съгласно приетото
по цитираното ТР съдът не може да присъди левовата равностойност на сума,
уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона
случаи, какъвто настоящият не е, поради което ищците следва да
конкретизират претенцията си, за всеки един от тях по отделно като размер в
съответната валута, уговорена по договора, както и да посочат изрично
частичен иск в размер на колко и от колко претендират в същата валута.
На следващо място и с оглед петитума на исковата молба, не става ясно
колко и какви искове са заявени от ищците, доколкото се иска признаване за
установено в отношенията между страните нищожност на отделни клаузи от
договора за кредит, като въз основа именно на нищожните клаузи
претендират и връщане на недължимо заплатени суми. Освен това по делото
е внесена държавна такса единствено за осъдителните искове. С оглед
изложеното, ищците следва да заявят изрично дали предявят установителни
искове за установяване нищожност на клаузи от договора, в който случай
трябва да заплатят по всеки от установителните неоценяеми искове сума
дължимата държавна такса. В случай, че не предявяват отделни
установителни претенции ще се наложи да заявят ясно дали искат
произнасяне по действителността на съответните клаузи единствено в
мотивите на решението, съответно дали осъдителните претенции са заявени
като последица на нищожните клаузи. В тази връзка следва да се отбележи, че
в хода на производството пред ВРС съдът не е извършил доклад по делото, в
който да посочи какви искове приема за разглеждане, респ. страните не са
имали възможност да изразят становище, а обстоятелството, че с протоколно
определение от 20.09.2022 г. първостепенният съд е допуснал обезпечение на
искове за първи път индивидуализирани в този акт, не санира констатираните
от настоящия съд пропуски.
На следващо място и с оглед молба на ищците от 12.07.2021 г., в която е
отправено искане за разглеждане в условия на евентуалност на иск за
установяване нищожността на целия договор за кредит от 06.02.2008 г., съдът
намира, че също следва да бъдат дадени съответни указания. Ищците е
необходимо да посочат ясно в условия на евентуалност на кой точно иск
предявяват иск за нищожност на договора за кредит от 06.02.2008 г., като
държат сметка, че искането им за съединяване на посочения иск е отправено
към съда след приключване на процедурата по чл. 131 от ГПК. Т.е., касае се
за предявяване на изцяло нов иск, извън допустимите хипотези на обективно
съединяване на искове по чл. 210 – 213 вкл. на ГПК, доколкото и видно от
заявеното не се касае и за случай на изменение на иска по чл. 214 от ГПК.
Ищците следва да уточнят изрично дали поддържат искането за разглеждане
на посочения иск предвид и обстоятелството, че същите не са внесли
дължимата държавна такса за неговото разглеждане, която би била в размер
на 4 % от стойността на сключения между страните договор.
Не е уточнена и претенцията за заплащане на сумата от 1 740 шв.
франка, доколкото не е посочен период, за който се претендира.
На последно място ще се укаже на процесуалните представители на
2
ищците да заверят за вярност представеното по делото пълномощно,
доколкото същото не е в оригинал, на осн. чл. 183 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по търг. дело № 44/2023
г. по описа на Окръжен съд – Варна, образувано по искова молба с вх.№
55017/12.08.2020 г. при ВРС, подадена от Д. М. и Г. М..
УКАЗВА на ищците Д. М. и Г. М. в едноседмичен срок от получаване
на съобщение за настоящото разпореждане, с препис за насрещната страна да
отстранят нередовностите на исковата молба, като:
1/ да уточнят недвусмислено колко и какви искове предявяват , а
именно: дали само двата осъдителни иска за връщане на недължимо платени
суми по договора за кредит, като в този случай изрично да заявят дали
претендират съдът да се произнася по нищожност на клаузи от договора само
в мотивите, или
заявяват наред с осъдителните претенции и установителни искове за
недействителност на отделни клаузи в договора като посочат дали се
придържат към клаузите, заявени в първоначалните петитуми;
2/ уточнят параметрите на иска, който е заявен като частичен както
следва: пълният размер на иска в съответната валута, частичният размер в
същата тази валута и каква част предявява всеки от ответниците в рамките на
т.нар. увеличение от 26 000 лева /след като заявят валутната равностойност/,
доколкото не се твърди сумата да се търси при условията на солидарност.
3/ да уточнят всеки от тях каква точна част от предявения осъдителен
иск за заплащане на сумата от 1 740 шв. франка претендира да му бъде
заплатена, доколкото не се позовават на солидарност, като посочат и изрично
период, за който сумата се претендира като недължимо платена.
4/ в случай че предявяват и искове за установяване недействителност на
отделни клаузи в договора, указва, че следва да внесат държавна такса в
размер на от по 80 лева за всеки от установителните искове, доколкото
същите са неоценяеми, на осн. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата;
5/ да уточнят дали формулираният в исковата молба петитум „ като
постановите и заместите отречените и неприложими поради
неравноправния им характер клаузи с друга диспозитивна уредба от
националното право, така че да бъде възстановено равновесието на правата
на страните при съхраняване на действието на договора като цяло“
представлява отделен иск, като обосноват правния си интерес от водене на
такъв иск, респ. неговата допустимост, или заявеното не представлява
отделен иск, а само искат от съда да съобрази горното при установена
нищожност с оглед произнасяне по осъдителните претенции;
6/ Изрично да посочат дали предявяват иск в условията на евентуалност
за установяване недействителност на целия договор за банков кредит предвид
изложените в настоящото разпореждане мотиви, като държат сметка, че в
случай че предявяват такъв иск трябва да внесат държавна такса в размер на 4
% от стойността на целия договор за банков кредит.
3
7/ в съответствие с процесуалното поведение по указанията, дадени в
т.1-6, да формулират надлежни петитуми към съда по всяка една от
претенциите.
8/ да заверят за вярност представеното по делото пълномощно за
учредяване представителна власт в полза на адв. С. З. и адв. К. М. /л. 15/, или
ищците с изрична молба да потвърдят извършените до момента процесуални
действия без представителна власт, както и да представят надлежно заверено
пълномощно за осъществяване на последващо процесуално представителство.
УКАЗВА на ищците, че при неотстраняване на нередовностите в
посочения от съда срок, исковата молба, заедно с приложенията ще бъде
върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, за която последица ищците да се
уведомят със съобщението.
ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от настоящото разпореждане, чрез
процесуален представител.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4