№ 398
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000372 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Нови Енергийни и индустриални
технологии“ ЕАД против решение № 260121/14.02.2022г., постановано по т.д.№ 435/2021г.
по описа на СГС, с което съдът е обявил неплатежоспособността на „Нови енергийни и
индустриални технологии“ ЕАД, обявил е начална дата на неплатежоспособността -
20.01.2021г., открил е производство по несъстоятелност и обявил длъжника в
несъстоятелност на основание чл. 272а,ал.1,изр. ТЗ и е постановил прекратяване дейността
на предприятието.
Жалбоподателят поддържа, че постановеното решение е неправилно. Изтъква,
че за да уважи молбата почл. 625 ТЗ, съдът е приел, че въпреки действието на Решение №
8/21.05.2021г. по к.д.№ 9/2020г. на КС, влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен
отменителния иск по чл. 59,ал.5 ЗБН срещу дружеството, трябва да бъде зачетено и
съобразено, а този извод противоречал на Решение № 3 по к.д. №5/2019г., с което
Конституционният съд е приел, че обявените за противоконституционни ненормативни
актове-закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента
са невалидни от приемането или издаването им. Невалидната от нейното приемане
противоконституционна норма не поражда правни последици, дори и когато въз основа на
нея е постановено съдебно решение и то е влязло в сила. Моли обжалваното решение да
бъде отменено.
1
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Корпоративна търговска
банка“АД/н./, с който моли същата да бъде оставена без уважение.
Софийски апелативен съд след като се запозна с доводите по жалбата,
съображенията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена от легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалване, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по молба с правно
основание чл. 625 ТЗ, подадена от „Корпоративна търговска банка“АД/Н./ срещу „Нови
енергийни и индустриални технологии“ЕАД/Л./Молителят „КТБ“АД/н./ твърди, че на
31.03.2010 г. сключил с ответника „Нови енергийни и индустриални технологии.“ ЕАД (л.)
договор за банков кредит, по силата на който му предоставил парични средства в размер от
2 300 000 лв. Към 25.02.2014 г. задълженията на длъжника по договора за кредит възлизали
на 685 106 лв. На 17.10.2014 г. ответникът отправил до молителя изявление за прихващане
на тези задължения със свое насрещно вземане, придобито чрез цесия и произтичащо от
договор за депозит. С влязло в сила на 20.01.2021 г. решение обаче изявлението за
прихващане било обявено за недействително на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и в резултат от
това към настоящия момент молителят бил кредитор на ответника с вземания, произтичащи
от договора за банков кредит, в общ размер от 1 641 963,01 лв. (главница, възнаградителна
лихва, неустойка и разноски).
Ответникът „Нови енергийни и индустриални технологии“ЕАД/л./ оспорил
кредиторовото качество на молителя, позовавайки се на Решение № 8/2021 г. на
Конституционния съд (РКС № 8), постановено по к.д. № 9/2020 г., за обявяване
противоконституционността на норма, касаеща обявяването на недействителността на
извършеното прихващане. Според ответника това решение се прилагало и спрямо
процесните отношения, независимо че те били разрешени с влязъл в сила съдебен акт. В
писмената защита черпи допълнителни аргументи в подкрепа на гореизложената теза от
Решение № 3/2020 г. (РКС № 3), постановено по к.д. № 5/2019 г., и от мотивите на Решение
№ 17/1995 г., постановено по к.д. № 13/1995 г., определяйки разпоредбата на § 8 вр. чл. 59,
ал. 5 ЗБН за закон с еднократно действие, спрямо който решението на КС следва да действа
от момента на приемането му. Посочил е също, че въпреки обявената недействителност на
прихващането ищецът не включил неговото активно вземане в списъка по чл. 64, ал. 2 ЗБН
и поради това също не можело да се приеме, че е отпаднал ефектът на прихващането. Въз
основа на изложеното пред първоинстанционният съд ответникът поддържал, че нямал
нито непогасени задължения, нито активи и бил в производство по ликвидация, в което
били уредени всички отношения с кредиторите.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че са налице всички законови
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Нови
енергийни и индустриални технологии“ ЕАД/л./ на основание неплатежоспособност, с
начална дата 20.01.2021г.
Настоящият въззивен съд състав намира обжалваното решение за валидно и
2
допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269
ГПК извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи,при което
намира следното:
Безспорно е, а и се потвърждава от събраните писмени доказателства, че на
31.03.2010 г. между молителя и ответника е сключен договор за банков кредит. Съгласно
подписания на 25.02.2014 г. Анекс № 7 към датата на подписването му непогасената
главница е в размер от 685 106 лв. С договор за цесия от 17.09.2014 г. ответникът е
придобил вземане срещу банката в размер от 685 170 лв., произтичащо от договор за
индивидуален срочен депозит, и на 17.10.2014 г. е направил изявление за прихващане на
задълженията си по договора за кредит с придобитото вземане. Това прихващане е обявено
за относително недействително с решение, постановено по т.д. № 1496/2017 г. на СГС, ТО,
17 състав, влязло в сила на 20.01.2021 г. (на която дата е постановено определение на ВКС
за недопускане на касационно обжалване на определение на Апелативен съд-гр. София, с
което е оставена без уважение частната жалба на ответника срещу разпореждането на
първоинстанционния съд за връщане на въззивната му жалба). Недействителността на
прихващането е обявена на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й след изменението от
28.11.2014 г., съгласно която за недействително може да бъде обявено изявление както на
банката, така и на кредитор, като съдът е обосновал приложимостта на тази редакция с
оглед момента, в който според този съд е възникнало правото да се иска обявяване на
недействителността.
След влизане в сила на решението по чл. 59, ал. 5 ЗБН с Решение № 8/2021 г.
(РКС № 8) по к.д. № 9/2020 г. е обявена противоконституционността на § 8 ПР ЗИД ЗБН от
2018 г., с който се предвижда разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в актуалната й към този
момент редакция да се прилага, считано от 20.06.2014 г., т.е. и спрямо прихващания,
осъществени преди изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН от 28.11.2014 г.
За откриване на производство по несъстоятелност следва да са налице следните
кумулативни материално-правни предпоставки: подадена до компетентния по смисъла на ч.
613 ТЗ съд, молба от лицата, изрично изброени в чл. 625 ТЗ съответно лицата по чл. 742,
ал. 2 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо
парично задължение на длъжника, породено или отнасящо се до търговска сделка по
смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане; наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608 ТЗ
(евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ, ако е капиталово търговско
дружество) и затрудненията на длъжника да не са временни, като състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно (арг. чл. 631 ТЗ).
В случая, следва да се приеме, че са налице всички законови предпоставки за
откриване производство по несъстоятелност по отношение на „Нови енергийни и
индустриални технологии“ЕАД.
Молбата е подадена до компетентния съд и при спазване изискването по чл. 78,
3
ал. 1 ДОПК, като молителят е надлежно легитимиран по чл. 625 ТЗ правен субект, имащ
право да поиска откриване на производство по несъстоятелност, тъй като се явява
кредитор на ответника, който е търговско дружество, по отношение на вземания,
произтичащи от търговска сделка, каквато несъмнено е процесния договор за кредит
(ведно с анексите към него), сключен между ответника и молителя на 31.03.2010г.,
Същевременно е налице и неизпълнение от страна на ответника по тази търговска сделка
спрямо кредитора "Корпоративна търговска банка." АД/н./, чиито вземания са установени
по основание и размери и са изискуеми.
По повод наведените във въззивната жалба оплакавания съдът намира
следното:
С Решение № 3/2020 г. (РКС № 3), постановено по к.д. № 5/2019 г., е дадено
тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Република България
в светлината на обявена противоконституционност на ненормативен акт и на закон и на
нейното приложение спрямо вече осъществени отношения и отношения, предмет на висящи
съдебни дела. В мотивите по т. 1 от РКС № 3 е посочено, че „законите с еднократно
действие могат да бъдат както ненормативни, така и нормативни“, като е разяснено, че
тълкуването на процесната разпоредба ще бъде дадено отделно за всички ненормативни
актове в т. 1 на решението, а за всички нормативни – в т. 2.
По отношение на ненормативните актове е прието, че при обявяване на
противоконституционността им те стават невалидни от приемането/издаването им. Така е
въведено изключение от правилото за действие на решенията на КС еx nunc с аргументи,
черпени от действието, което произвеждат ненормативните актове. Обратно, за
нормативните актове в мотивите по т. 2 от РКС № 3 е посочено, че „обявените за
несъответни на Конституцията закони губят своето действие занапред (ex nunc),
а възникналите от прилагането им правни последици в рамките на правоотношения,
приключили до влизане в сила на решението на Конституционния съд, се запазват, освен
ако Народното събрание постанови друго по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС. Ефектът от
решението на Конституционния съд не може да се разпростре върху вече уредените по
окончателен начин от обявения за противоконституционен закон правоотношения. … До
произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор, съдилищата го решават
като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото. Последното е приложимо и
за нормативните закони с еднократно действие, което вече е изчерпано преди влизането в
сила на решението на Конституционния съд.“ Въз основа на тези мотиви Конституционният
съд е приел, че само по отношение на заварените от решенията му неприключени
правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилният извод, че разпоредбата,
чието приложение е темпорално регулирано от обявения за противоконституционен § 8, е
била приложена с влязло в сила съдебно решение преди влизане в сила на РКС № 8.
Следователно правоотношението, регулирано от противоконституционния закон, не е нито
4
заварено неприключено правоотношение, нито правоотношение, предмет на висящ съдебен
спор по смисъла на т. 2 от РКС № 3. Напротив, съдебният спор, регулиран от
противоконституционния закон, е бил този по иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, а не настоящото
производство, имащо друг предмет, и той е приключил окончателно с влязло в сила
решение. Следователно, ако в процесните отношения настоящият състав приложи РКС № 8,
това би означавало да преуреди отношения, по отношение на които има формирана сила на
пресъдено нещо без да е налице изрична норма за това (без Народното събрание да е
постановило друго по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС съгласно цит. мотиви на РКС № 3). Тази
последица обаче е забранена от чл. 299, ал. 1 ГПК.
Изложеното сочи, че е налице разлика между правното действие на решенията на
КС според това дали с тях се въздейства върху ненормативен или върху нормативен акт,
вкл. такъв с еднократно действие, като изключението от правилото за действието им за в
бъдеще е приложимо само по отношение на ненормативните актове. Доколкото в настоящия
случай е обявен за противоконституционен нормативен акт, то преценката относно
действието на решението на КС ще се основе не на плоскостта относно еднократното му
действие, а на обстоятелството, дали към момента на влизане в сила на РКС № 8 е налице
неприключено правоотношение или правоотношение, предмет на висящо правоотношение,
спрямо което РКС № 8 би могло да намери приложение.
Действително, в мотивите по т. 2 от РКС № 3 е посочено, че „до произнасянето на
Народното събрание, при наличие на правен спор съдилищата го решават като прилагат
пряко Конституцията и принципите на правото“. В настоящия случай обаче не е налице
правен спор във връзка с приложението на обявената за противоконституционна норма,
защото такъв е имало и той е решен, а законът забранява неговото пререшаване.
Поради изложеното съдът е длъжен да приеме, че с влязло в сила решение
ефектът на направеното от ответника изявление за прихващане е отпаднал и молителят има
отново качеството на кредитор по договора за кредит. Този резултат безспорно е
несправедлив – теза, застъпена от ответника в писмената му защита, която настоящият
състав напълно споделя. За да се избегне несправедливостта като отричан от Конституцията
правен резултат обаче законодателят е предвидил, че органът, издал
противоконституционния акт, е длъжен да предприеме действия по отстраняване на
възникналите от акта правни последици, а неизпълнението на това задължение може да
ангажира отговорността на държавата на основание чл. 7 КРБ (вж. мотивите на т. 2 от РКС
№ 3). Тъй като към настоящия момент законодателят не е приел акт, с който да отстрани
последиците от обявената противоконституционосъобразност (напр. като регулира ефекта
на прихващането и в тези случаи, в които изявлението вече е обявено за относително
недействително), настоящият състав е длъжен да приложи влязлото в сила решение, а
ответникът ще има вземане за обезщетение срещу държавата, което би могло да бъде
реализирано в производството по несъстоятелност при попълване на масата на
несъстоятелността.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, така обжалваното
5
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани на страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260121/14.02.2022г.,постановано по т.д.№ 435/2021г.
по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6