МОТИВИ към Присъда
№ 295 постановена по НОХД № 273/ 2011г. по описа на РС- Разград
Постъпил е Обвинителен акт от РП Разград, в което се сочи
че производството е водено по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК,
срещу М.А.А.
ЕГН ********** за това, че на 16.11.2009 г. в гр. Разград,
съзнателно се е ползвал от документ с невярно съдържание – декларация по чл.17,
ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Производството
се празвива по реда на Глава ХХVІІІ от НПК с освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и налагане на административно наказания. Депозирано
е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да
му бъде наложено административно наказание глоба.
Подсъдимия А. се
признава за виновен и съжалява за стореното, не оспорва фактическата обстановка
така както е описана в Обвинителният акт, не желае събиране на доказателства за
това.
За РП Разград в
с.з. участва представител – Прокурор Якимов,
който поддържа предложението, като моли съда при определяне размера на
наказанието да вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното: Подс. А. притежавал СУМПС №
*********/21.04.2003г. За неправилно изпреварване му била наложена забрана за
шофиране в Р Румъния за 30дни, считано от 17.11.2009г. и му било отнето СУМПС.
На 16.11.2009г. подс. А. подал Заявление в Сектор „ ПП”
при ОДМВР – Разград за издаване на ново СУМПС, като към него приложил
изискуемата по чл.17, ал.1 от ПИБДС, в която било написано, че СУМПС е
откраднато в Кралство Белгия на 01.11.2009г., което по същество не било вярно,
тъй като процесното СУМПС било отнето от подс. А. от компетентните власти в Р
Румъния. Документите били приети от св. А. – служител в Сектор „ ПП” при ОДМВР – Разград, а на подс. А. издадено
ново СУМПС *********/18.11.2009г.
От заключението на вещото лице по назначената в
досъдебното производство графологическа експертиза става ясно, че подписът на „
декларатор „ на процесната Декларация е изпълнен от подс. А., а самият текст не
е изпълнен от него, т.е. за съставянето на неверния документ от подс. А. не
следва да се търси наказателна отговорност.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното: Деянието на нарушителя е съставомерно по чл.316 във
вр. с чл.309, ал.1 от НК. На инкриминираната
дата подс. А. умишлено се е възпомзвал от документ с ненвярно съдържание –
процесната декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС, като знаел, че същата е
подписана от него и съдържанието й е неверно, като за самото й съставяне не
може да се търси отговорност от него. По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани
и проверени по реда на НПК доказателства по делото - обясненията на самия подсъдим,
дадени на досъдебното производство, показанията на свидетеля А., заключението на вещото лице по назначената в
досъдебното производство графологическа експертиза, Справка за съдимост и
Декларация от подсъдимия.
С оглед предвиденото в този текст наказание и
необремененото съдебно минало на подсъдимия и
възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК, предвид Постановление
№7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/85г. на Пленум на ВС и М.А.А. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана
административно-наказателната му такава, а именно- глоба . Отчитайки превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и самопризнания, съдът
определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: