О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Габрово, 10.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на десети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
като разгледа
докладваното от съдия Миланези в. ч. гр. д. № 419 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. П.Д., повереник на Р. А. Р., против определение № 674 от
12.10.2020 г. на Севлиевския районен съд постановено по гр. д. № 878/2020 г.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилността на обжалвания
съдебен акт. Твърди се, че съдът погрешно е тълкувал, че само германския съд
маже да разгледа спора, тъй като двамата родители с живели пред последните
години в Г., където е родено и детето им и това било обичайното им
местопребиваване. Смисълът на тази норма бил точно обратния, а именно когато
двама чужди граждани на държава членка искат да потърсят разрешаване на спора
си за детето в тази държава, в която обичайно пребивават, като няма право на
именно това основание да им се откаже разглеждане на спора. Това обаче не ги
лишавало от възможността да повдигат спор пред родното си правосъдие, както
погрешно бил приел съда. Обичайното им пребиваване не можело да бъде пречка да
се ползват от националните си закони и съдилища. Освен това ответницата е
подала отговор, не е направила възражение и приема разглеждането да става пред
българския съд, при което било налице основанието на чл. 9, т. 2 от този
Регламент. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за
разглеждане на Севлиевския районен съд.
В определения срок не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което същата
е процесуално допустима.
Настоящият състав на съда, след
преценка на доказателствата към делото, приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба от Р.Р., чрез адв. П. Д. против Е. М. М., с пр. осн.
чл. 127 от СК, с която е поискано от съда, да му се предостави упражняването на
родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете М.
Р., като се постанови същата да живее с бащата в гр. С., да се определи
подходящ режим на лични отношения с майката и същата бъде осъдена да заплаща
издръжка за отглеждането на детето в размер на 160 лв. месечно. В исковата молба е изложено, че с ответницата
се запознали в Г. преди 5 години, като и двете семейства живеели там. Той от 17
годишен живее при родителите си в Г., т.е. от 9 години. От връзката им се
родило детето М., докато тя била при родителите си, но след това се преместили
да живеят при неговите родители в с. К., близо до летище Ф.. На 13.07.2020 г.
дошли в Б., в отпуск. Той работел там като монтажист на мебели. На 06.08.2020
г. Е. отишла при баба си и дядо си и заявила, че повече няма да се върне при
него. Те трябвало да се приберат в Г. на 10.08.2020 г., защото бил на работа,
но той останал да се разправя с Е.. Тръгнал си с техните на 13.08.2020 г., но
на 15 си купил билет и се върнал обратно в Б.. Оставил си всичко и редовната
работа дори, заради детето. Сега решил да си търси работа в Б. и при него
условията за отглеждане на детето били по - добри. Излага подробни доводи в
подкрепа на това си твърдение.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от Е. М. М., чрез адв. Д. Д., в който се
оспорват предявените искове.
В срока за отговор е постъпила насрещна
искова молба от Е. М. М., с която е поискано упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете да се предоставят на нея и да се
определи местоживеенето му при ищцата в постоянен адрес *** и настоящ в Г.,
като се определи подходящ режим на лични отношения с бащата и същият да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на
200 лв. Направено е искане по чл. 127а за даване на заместващо съгласие на
бащата. В насрещния иск се излага, че страните живеели в Г., където се
запознали, а преди три години се събрали да живеят при родителите на Р. в гр. К.,
Г.. Отношенията им се влошили и при прибирането им през 2020 г. в Б. тя го
напуснала. Към момента не работи, но има възможност да започне работа в Г.,
както и да продължи образованието си там. Преди да се събере с ответника
работила като санитар с трудово възнаграждение от 2 219 евро. Към настоящия
момент живее при баба си и дядо с в С., но иска да се върне в Г., където
родителите й закупили триетажна къща и има специално подготвена стая за детето.
Иска да продължи образованието си и кариерата си в Г., като отгледа и детето си
там. Тя и детето са регистрирани в Г. и там имат по - висок стандарт на живот.
Установяването им в Г. няма да попречи на упражняването на правата на бащата,
тъй като и той е устроен и живее там.
За да постанови обжалваното
определение, първоинстанционният съд е приел, че се касае за гражданско дело за
упражняване на родителските права и същото попада в обхвата на Регламент (ЕО) №
2201/2003 на СЕ относно компетентността, признаването и изпълнението на решения
по брачни дела, свързани с родителската отговорност, който е с предимство пред
приложението на вътрешното законодателство. Прието е, че съдът не е компетентен
да разгледа делото съгласно чл. 8 от Регламента тъй като детето има обичайно
местопребиваване в Г., както и двамата му родители, и на осн.
чл. 17 от Регламента служебно е прогласил, че не е компетентен.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Предявените искове, видно от изложените
твърдения и искания в исковата молба и насрещната искова молба, са за
определяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
М. Р.. Безспорно от изложените, от
страните, твърдения се установява, че майката, бащата и детето имат обичайно
местопребиваване в Г. и са пристигнали в Б. през юни месец 2020 г. при
ползването на годишния отпуск на бащата. След като страните по делото, макар и
български граждани, имат обичайно местопребиваване в друга държава членка, произнасянето
по искането по чл. 127, ал. 2 от СК попада в приложния обхват на Регламент (ЕО)
№ 2201/2003, който определя международната компетентност по делата за
родителската отговорност. Съгласно чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 терминът "родителска отговорност" означава всички права и
задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са
предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона
или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект. Терминът включва
правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с
детето.
Съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 съдилищата на
държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност
за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по
времето, когато съдът е сезиран. Обичайното
местопребиваване на детето в дадена държава се преценява не само от физическото
присъствие на детето в дадена държава, но и останалите фактори свързани със
социалната среда, които показват, че това присъствие не е временно или
случайно, а отразява интеграцията на детето в социалната семейна среда
(решение на съда на ЕС по дело С-523-07
И С-497/2010). Гражданството на родителите е ирелевантно за определяне на
компетентния съд, ако детето е с установено обичайно местопребиваване в друга
държава членка, какъвто е и конкретния случай. От изложеното от страните
безспорно се установява, че детето до юли месец 2020 г. (българският съд е
сезиран август месец) е живяло и е отглеждано в Г., като майката заявява
желание да продължи да го отглежда и възпитава там. Действително майката, с
представяне на отговора и предявяване на насрещната искова молба, не е
възразила на компетентността на българския съд и може да се приеме, че е налице
условието за пророгация на компетентност в хипотезата
на чл. 12, т. 3, б. "б" от Регламента, но настоящият състав на съда
намира, че не налице кумулативното изискване на посочената правна норма, а
именно освен съгласието на другия родител за разглеждане на делото от български
съд, същото да е във висш интерес на детето. Висшият интерес на детето изисква
делото относно упражняване на родителските права по отношение на малолетното
дете да се разгледа от съда по обичайното му местопребиваване в Г., където се
заявява и желание то да продължи да бъде отглеждано. Този висш интерес на
детето налага спорния между страните въпрос да се реши от съда, който е в близост
до неговата обичайна семейна и социална среда, която не е Б., а Г.. Българският
съд няма най - тясна връзка със създадената семейна и социална среда на детето
и трудно ще прецени най - добрия интерес на същото , поради което следва да се
приеме, че международно компетентен да се произнесе по иска е германския съд.
Като е достигнал до същия правен извод,
а именно че СвРС не е компетентен да се произнесе по
така предявените искове по смисъла на чл. 8 във вр. с
чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави
без уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 674 от 12.10.2020 г. постановено по гр. д. № 878/2020 г. от Севлиевския районен
съд постановено, като правилно и законосъобразно.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: