Решение по дело №2830/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Е.П.Й., ЕГН **********, чрез адвокат Г.М.- пълномощник, срещу Заповед № 22Ю-РОА-512/06.10.2022 г., издадена от кмета на район „Южен“, община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, находящ се в ПИ 56784.535.3241 по КККР на гр.Пловдив, представляващ постройка към самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.535.3241.1.28 по КККР на гр.Пловдив, изградена върху югозападната част на плоския покрив на сграда с идентификатор 56784.535.3241.1, с административен адрес: гр.Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 132 Е.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Сочи се, че разпоредената за премахване пристройка няма характер на строеж по смисъла на ЗУТ. Поддържа се, че постройката е преместваем обект и за него се прилага друг правен режим.

Ответникът – кмет на район „Южен“, община Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие, е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките за търпимост, тъй като е изпълнен без необходимите строителни книжа. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало с извършена проверка от длъжностни лица от администрацията на район „Южен“, община-Пловдив, на строеж, находящ се в ПИ 56784.535.3241 по КККР на гр.Пловдив, представляващ постройка към самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.535.3241.1.28 по КККР на гр.Пловдив, обективирана в Констативен акт /КА/ № 2/16.09.2022г. (л.21), с който е установено, че върху югозападната част на плоския покрив на сграда с идентификатор 56784.535.3241.1, с административен адрес: гр.Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 132Е е изградена постройка, изпълнена от термопанел с едноскатен покрив и приблизителни размери- 3,50м. на широчина 8,00м. на дължина и височина около 2,15м.

Описано в КА е, че имотът е собственост на Е.Й., същата е посочена и като собственик на строежа и като негов изпълнител. Съставена е окомерна скица на строежа. Констатираното е било определено като нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Актът е връчен на жалбоподателката по реда на § 4, ал. 1 на ДР на ЗУТ, видно от отбелязване на самия него.

Процесната заповед е издадена на 06.10.2022г. и на 20.10.2022г. е била връчена на жалбоподателката, поради това съдът приема, че жалбата, депозирана на 01.11.2022г., е в срок.

По делото по искане на жалбоподателката е допусната и приета СТЕ, изготвена от вещо лице – инж. Я.Р., неоспорена от страните. След проверка на документите по преписката и оглед на място е констатирало следното:

Описанието на процесния строеж в обжалваната заповед и КА напълно отговаря на констатираното на място и размерите на обекта са 3,21м./7,83м. Местоположението на обекта отговаря на съставената окомерна скица в КА № 2/16.09.2022г. Експертът е дал точното местоположение на строежа върху плоския покрив на сградата, което е отразено върху извлечение от кадастралната карта за самостоятелните обекти на петия етаж. Съдът дава вяра на установеното от вещото лице като изготвено професионално и отговарящо на целите, за които по делото е допуснато събиране на специални знания.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи своите правни изводи.

Страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон и конкретно относно търпимостта на процесния строеж.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, Съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.

Оспорваната заповед е постановена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината /района/ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи.

Няма спор между страните и не се твърди от страна на жалбоподателката, че за строежа има издадени разрешение за строеж и строителни книжа, както и да има започнало и неприключило производство по реда на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр. 65 от 2003г.) или подадено заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.), т.е., безспорен между страните е фактът, че се касае за незаконен строеж.

Обжалваният административен акт е издаден от Кмета на район „Южен“,Община Пловдив, който по силата на ЗУТ има право да издава заповеди от категорията на процесната.

При преценка на формалните изисквания относно съдържанието ѝ съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни основания за издаването.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предписаната от закона писмена форма. Изложени са мотиви (фактически и правни основания) за издаването ѝ. Процедурата по чл. 225а от ЗУТ е осъществена. Съставен е Констативен акт, който е връчен на жалбоподателката и е дадена възможност за възражения по него.

Предвид горното, съдът намира, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен и материалният закон.

Разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Съставеният Констативен акт № 2 от 16.09.2022г., с който е поставено началото на административното производство по премахването, като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства.

В случая установеното с констативния акт относно вида, характера и местоположението на извършеното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза.

От изложеното става ясно, че обектът имат характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не попада сред изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от жалбоподателката, че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж.

Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство, не са ангажирани.

При липса на изискващото се разрешение за строеж, в тежест на жалбоподателката е доказването, че строежът е в режим на търпимост, като построен и деклариран в сроковете по §16 или §127 от ПР на ЗУТ.

В конкретния случай обаче, не се установява да са налице строителни книжа за строежа, с което една от предпоставките на нормата е изпълнена. С оглед на последиците при издаване на удостоверението, с което сградата би била призната за търпим строеж в тежест на жалбоподателката беше да докаже, че строежът е допустим, като вид и характер застрояване при съответно спазени нормативи, когато строежът е бил извършен (фактическото му изграждане), са били спазени нормативите, действали към момента на завършването му. Тези обстоятелства не бяха доказани в процеса. Напротив, заключението по СТЕ е категорично, че и към 2009г., когато е одобрена кадастралната карта на гр. Пловдив и към настоящия момент в ПИ 56784.535.3241, не се предвижда допълващо застрояване към съществуващото жилище, представляващо СОС с идентификатор 56784.535.3241.1.28.

От друга страна вещото лице е констатирало, че в кадастралната основа на плана не е отразена процесната пристройка като съществуваща на място при изготвяне на проекта. В тази връзка следва да се посочи, че кадастърът няма действие спрямо ненанесените в него имоти и че съществуващи, но неотразени по кадастъра, вещни права не се ползват от доказателствената му сила по чл. 2, ал. 5 ЗКИР, затова и носителите им не са засегнати от изменението му. Съответно и записванията в КРНИ не са източник за установяване на правото на собственост и на ограничените вещни права върху ПИ.

За да бъде третиран процесният строеж като търпим строеж обаче, е необходимо той да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка, пристройката, разпоредена за премахване, се явява изпълнена в противоречие с правилата и нормативите, действали към момента на изграждането ѝ, поради което същата не представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

В приетата по делото СТЕ, която Съдът кредитира като компетентна и безпристрастно изготвена, е посочено, че по сега действащите разпоредби и действащ ПУП строежът е недопустим поради несъответствие на изпълненото в имота застрояване с допустимите стойности на устройствените показатели по ПУП и нарушение на разпоредби от закона и наредбата за правила и нормативи към него.

В случая от събраните по делото доказателства и от заключение на вещото лице, се установява безспорно, че относно процесния строеж са неприложими разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр. 82 от 2012 г., отнасящи се за строежи, изградени съответно до 07.04.1987г. и до 31 март 2001г., поради което същите не могат да се ползват със статут на търпимост.

С оглед на изложеното съдът приема, че в настоящия случай е налице строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ, за извършването на който се изисква издаване на разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ, каквото разрешение не е издавано на жалбоподателката и не е представено в хода на съдебното производство.

При издаване на процесната заповед законовите изисквания са били съобразени от административния орган, поради което обжалваният акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските.

На основание разпоредбата на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на община-Пловдив следва да бъде присъдена сума в размер на 100лв. под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата Е.П.Й., ЕГН **********, срещу Заповед № 22Ю-РОА-512/06.10.2022 г., издадена от кмета на район „Южен“, община Пловдив, като неснователна.

ОСЪЖДА Е.П.Й., ЕГН ********** *** сумата в размер на 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването на стра­ните за неговото изготвяне.

Съдия:	/п/