РЕШЕНИЕ
№ 506
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330112401 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 вр. чл.
245, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С. А. Н., ЕГН ********** е предявил срещу ответника „СПЕДЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ” ЕООД, с ЕИК ********обективно съединени искове за
осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 11 777,65 лева неплатено трудово
възнаграждение за периода 01.07.2020г. – 16.01.2022 г., сумата от 1498,19 лева мораторна лихва за
периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.09.2020г. до 28.08.2022 г., сумата от 1275,10
лева обезщетение за 39 дни неползван ПГО за 2020, 2021 и 2022г., сумата от 64,11 лева мор. лихва
за периода 18.01.2022г. - 28.08.2022г. в размер на 64,11 лева, ведно със законната лихва върху
всяка главница от завеждане на ИМ- 29.08.2022 г. до окончателното плащане на сумите.
Претендира разноски в р-р на 1518 лева – адв. възнаграждение.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника от 01.07.2020г. – 16.01.2022 на
длъжност „*********”, с ОМВ 610 лева, увеличено на 650 лева с ДС , считано от 1.01.2021г. ТПО
било прекратено със заповед от 17.01.2022г. по взаимно съгласие на страните. Ищецът твърди в
периода на съществуването на ТПО да е полагал труд, но да не му е било платено ТВ в общ р-р
7467,65 лева. Твърди, че поради забавеното им плащане му се дължи мораторна лихва за периода
от падежа на всяко вземане, начиная от 01.09.2020г. до 28.08.2022 г., а от там насетне – законна
такава до окончателното плащане. Твърди при прекратяване на ТПО да е имал право на ПГО, за
които му се дължало обезщетение, което също не му било платено. Ето защо моли да се уважат
исковете, претендира законна лихва върху главниците и разноски.
В законоустановения срок писмен отговор от ответника не е постъпил. След изтичане
срока за отговор същият депозира писмен отговор, с което взема становище за неоснователност на
1
исковете като погасени поради извършено плащане. Твърди, че всички суми на ищеца са платени,
поради което исковете са неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Между страните не се спори и от събраните по делото доказателства – трудов договор
от 1.07.2020г., заповед за прекратяване на ТПО от 17.01.2022 г. се установява, че в процесния
период между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал
длъжността „***************” при ответника, на пълно работно време, 8 часа, с основно месечно
възнаграждение от 650 лева. В трудовия договор е уговорено плащането на възнагражденията да
се извършва ежемесечно със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца за който се
отнася- член 1, буква б от договора, л. 10 от делото.
Предвид непредставянето на убедителни писмени доказателства за плащане на
трудовите възнаграждения и обезщетението, съдът намира за недоказано твърдението на
ответника, за което същият носи тежест да установи при условията на пълно и главно доказване,
да е заплатил исковите суми на ищеца.
За установяване размера на дължимите на ищеца суми по делото е изслушано
заключението на вещото лице З. М., което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От същото се установява, че размерът на дължимото ТВ на ищеца за периода на
съществуване на ТПО възлиза на 11801,05 лева брутна сума; мор. лихв възлиза на 1499,77 лева.
Установява се, че при прекратяване на ТПО ищецът е имал право на 39 дни платен годишен
отпуск, за който му се дължи обезщетение от 1275,10 лева брутна сума и мор. лихва в размер на
64,11 лева, за което няма данни да е платено.
При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния
период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на
дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че
е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание. От представените доказателства
безспорно се установи, че през процесния период ищецът е работил в ответното дружество по
трудово правоотношение, че му се е дължало ТВ в общ размер на 11 801,05 лева брутна сума.
Съдът намира за недоказани твърденията на ответника за плащане на това възнаграждение, ето
защо съдът намира иска за неплатени ТВ за основателен и доказан в заявения от ищеца размер от
11 777,65 лева.
Претенцията за мораторна лихва от 1498,19 лева върху главницата за периода
01.09.2020г. до 28.08.2022 г. също се явява основателна, доколкото се установи от ТД
работодателят да изпада в забава на 1-во число на втория месец, следващ полагане на труда,
доколкото до края на месеца след полагане на труда е бил длъжен да заплати ТВ на ищеца, но не го
е сторил. Ето защо този иск също ще се уважи.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 1275,10
лева е изцяло доказана по основание и размер, тъй като се установи ищецът да е работил по ТПО с
ответника, същото да е прекратено, за периода на съществуване на ТПО да е придобил право на 39
дни ПГО, да не е ползвал същия, като дължимото обезщетение възлиза на 1275,109 лева и
2
ответникът не доказва да го е заплатил.
Претенцията за мораторна лихва от 64,11 лева върху обезщетението за ползване на
платен годишен отпуск за периода 01.03.2022г. до 28.08.2022 г. също се явява основателна,
доколкото обезщетението е дължимо при прекратяване на ТПО и съгласно член 228, ал. 3 КТ се
изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца през който ТПО е прекратено.
Законна лихва е претендирана и вземанията за главниците са лихвоносни, като исковата
молба има х-р на покана. Ето защо такава следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноските, които са в
размер на 1518 лева платено адв. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата ДТ върху уважения размер на исковете – лева, от които 471,11 лева ДТ по иска по чл.
128, т. 2 от КТ, 59,92 лева ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ и 51 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1
от КТ и 50 лева по иска за мор. лихва върху обезщетението. Същият следва да заплати и
направените от бюджета на съда разноски, както следва – разноски за извършване на 120 лева –
разноски за ССЕ, заплатени от бюджета на съда.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, с която се
присъждат трудови възнаграждения, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СПЕДЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ” ЕООД, с ЕИК ******* в
несъстоятелност да заплати на С. А. Н., ЕГН ********** следните суми: сумата от 11 777,65 лева
неплатено трудово възнаграждение за периода 01.07.2020г. – 16.01.2022 г., сумата от 1498,19 лева
мораторна лихва за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.09.2020г. до 28.08.2022 г.,
сумата от 1275,10 лева обезщетение за 39 дни неползван ПГО за 2020, 2021 и 2022г., сумата от
64,11 лева мор. лихва за периода 18.01.2022г. - 28.08.2022г. , ведно със законната лихва върху
всяка главница от завеждане на ИМ- 29.08.2022 г. до окончателното плащане на сумите, както и
сумата от 1518 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СПЕДЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ” ЕООД, с ЕИК ******** в
несъстоятелност да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – гр. Пловдив сумата от 632,03 лева държавна такса върху уважените искове и сумата
от 120 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото
трудово възнаграждение, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/П/_________________
3