гр.София.,
…….……...2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО,
IV въззивен състав, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА
ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. А.
мл. с-я ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Татяна Асенова и
прокурора Станислав Стойков, разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД №4651
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава 21 от НПК.
С
присъда от 11.05.2016 г., постановена по НОХД № 19461 по описа за 2013 г. на СРС, НО, 14
състав, подсъдимият Г.В.П. е признат за
виновен в това, че на неустановена дата през месец юни 2005 г. в гр.София, в
кафене „Лаваца“, находящо се в близост до Съдебната палата, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил у О.Г.Г./с шведски имена Ян Г./ заблуждение, че
ще учредят съвместно търговско дружество за изграждането на медицински център
за образна и други видове медицинска диагностика и лечение на територия на
Национална специализирана болница за активно лечение по онкология в гр.София,
като за целта ще изгради материално техническата база и с предоставените му от Г.
парични средства ще закупи необходимата за медицинската дейност специализирана апаратура
– ядрено магнитен резонанс, и до 04.10.2005 г. поддържал така възбуденото
заблуждение, сключвайки писмени договори за заем и учредяване на дружество с
ограничена отговорност в качеството на физическо лице и на представляващ
юридически лица с Г., както и сочейки конкретни банкови сметки, по които да
бъдат превеждани парични суми за предплата и за закупуване на медицинската
техника, които суми Г. предоставил, както следва: на 18.08.2005 г. превел от
личната си банкова сметка *** немското търговско дружество „И.М.“ ООД в банка Staedt.Sparkasse
Offenbach сумата от
45 000 евро с левова равностойност в размер на 88 012.35 лв., с
основание предплата за закупуване на медицинска техника, и в периода от месец
септември до месец октомври 2005 г. чрез телефонно банкиране от личната си
банкова сметка *** по 11 000 евро с левова равностойност в размер на
21 514.13 лв., съответно на 15.09.2005 , 15.09.2005, 19.09.2005,
20.09.2005, 22.09.2005, 26.09.2005 и 04.10.2005 г. на обща стойност 77 000
евро с левова равностойност 150 598.91 лв. по сметка на „О.И.“ ЛЛС с
титуляр Г.В.П. в Малта в банка Sparkasse Bank Malta plc.International LLC, с които средства П. се разпоредил, като от
банковата сметка с две преводни нареждания превел на 20.09.2005 г. сумата от
6227.10 евро с левова равностойност в размер на 12179.15 лв. по сметка на банка
„Ф.Баден-Баден“ Германия с получател Г.В.П. и на 10.10.2005 г. сумата от
71 000 евро с левова равностойност в размер 138 863.93 лв. по сметка
в банка „К. Д.“ Германия с получател У.М.за закупуване на недвижим имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“**********, ет.11, с площ 129.44 кв.м., съгласно
договор от 08.10.2005 г., и с това му причинил имотна вреда в особено големи
размери от 122 000 евро с левова равностойност в размер на 238 611.26
лв., като деянието представлява особено тежък случай – отличава се с
изключително висока степен на обществена опасност предвид размера на
причинената имотна вреда, надвишаваща над десет пъти признака особено големи
размери и равняващ се на повече от 1590 минимални работни заплати за страната,
поради което и на основание чл.211 пр.1 вр.чл.209 ал.1 НК е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66
ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от пет години.
С присъдата подс.Г.В. е осъден да заплати на О.Г.
сума от 238 611.26 лв., представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 17.08.2005 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 3000 лв. разноски за адвокат. Със
същата присъда подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.
Срещу
описания съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв.Т. Т. – защитник на
подс.Г.П. с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата,
постановена при съществено нарушаване на процесуалните правила, както и за явна
несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане за цялостна отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.211 вр.чл.209 НК, както и да се
отхвърли като неоснователен допуснатият за съвместно разглеждане граждански иск
за имуществени вреди. Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, алтернативно
да се намали определеното наказание.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП счита атакуваната
присъда за правилна и законосъобразна и предлага същата да бъде потвърдена.
Поверениците
на гражданския ищец и частен обвинител О.Г. – адв.Я.М. и адв.В.А. пледират за
оставане в сила присъдата на СРС, като мотивирана и законосъобразна.
Защитата
на подсъдимия – адв.Т. изтъква допуснати съществени процесуални нарушения при
разглеждане на делото от първоинстанционния съд изразяващи се в провеждане на
съдебно заседание на 29.10.2014 г. при незаконен състав на съда, проведено
предварително изслушване по реда на чл.371 т.1 НПК, одобрено с надлежно
определение на съда, без приобщаване показанията на свидетелите и заключението
на вещото лице по реда на чл.283 НПК; разглеждане на делото с участието на нов
съдебен състав без ново конституиране на страни; немотивирано недопускане на
въпроси на защитата, немотивирано приемане на представени от гражданския ищец и
частен обвинител писмени доказателства; при изменение на обвинението и при
изричното желание на защитата, СРС е продължил съдебното следствие, без да
осигури възможност за подготовка по вече допуснатото изменение на обвинението.
Според защитата обвинителният акт е неясен, непълен и противоречив, което
препятства пълноценното упражняване правото на защита. Акцентира се върху
липсата на мотиви към присъдата, тъй като СРС не е взел под внимание наведените
в пледоарията на защитата фактически и
правни доводи, не е обсъдил ангажираните от защитата и приети като относими
доказателства. Твърди се, че в мотивите са обсъдени най-общо и доста
противоречиво фигуриращите по делото
договори, които са особено важни във
връзка с формиране на правните изводи относно втората форма на изпълнително
деяние, за което подсъдимият е признат за виновен. Обръща се внимание на
обстоятелството, че на различни места в мотивите към присъдата е прието от една
страна, че договорите между подсъдимия и Г. са били съставени на неустановена
дата, от друга страна – че първият е сключен на 17.08.2005 г., а от трета – че
са били изготвени през месец декември 2005 г. Според защитата относно първата
форма на изпълнително деяние обвинението е недоказано по несъмнен начин, а по
отношение на втората – е несъставомерно.
Подс.Г.П.
се присъединява изцяло към пледоарията на своя защитник, като ги доразвива.
Моли да се отмени присъдата на СРС и да бъде признат за невиновен.
Софийски
градски съд, като се съобрази с доводите на страните, служебно и изцяло провери
присъдата и прецени доказателствата по делото, прие следното:
При
извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
настоящата инстанция констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на мотивите към постановения съдебен акт, тъй като
първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му с разпоредбата на
чл.305 ал.3 от НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички
събрани доказателства, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за
установени и въз основа на кои доказателства, както и какви са правните
съображения за взетото решение.
Допуснатото
„абсолютно“ процесуално нарушение, следва да се изведе по смисъла на чл. 334,
т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, а именно като липса на
мотиви към така постановената първоинстанционна присъда. Макар и формално към
присъдата да са изложени мотиви, по същество същите са противоречиви, неясни и
непълни до степен, приравняваща ги до липса на такива.
На
първо място, от така отразената в мотивите фактическа обстановка, не става ясно
какво е приел за установено първоинстанционният съд от фактическа страна по
отношение на поддържането на заблуждение от страна на подсъдимия на св.Г.. С
присъдата подс.П. е осъден и за това, че до 04.10.2005 г. е поддържал
възбуденото у Г. заблуждение, сключвайки писмени договори за заем и учредяване
на дружество с ограничена отговорност. В мотивите към присъдата на стр.4 е
отбелязано, че за направените парични преводи, на неустановена дата били
съставени и подписани от подс.П. и св.Г. договори за заем с условия, включващи
размер на сумата, кауза, неизпълнението на която води до предсрочна изискуемост
на задължението, срок и лихва. Приемайки за установен факт, че договорите са
сключени на неустановена дата/без да е посочен период от време/
първоинстанционният съд е допуснал сериозно противоречие между диспозитив и
мотиви към присъдата. И това е така, тъй като първата инстанция е осъдила
подсъдимия за поддържане на заблуждение именно чрез сключване на писмени
договори. Следователно първоинстанционният съд е следвало да отрази през кой
период/месец/ са сключени договорите за заем. Нещо повече, не само, че липсва
установяването на този факт в мотивите към присъдата, но се констатира и
съществено противоречие относно това обстоятелство. След като на стр.4 от
мотивите съдът е приел, че договорите са сключени на неустановена дата, на
стр.5 от мотивите е посочил, че първият договор е сключен на 17.08.2005 г., а
малко след това в изложението си на същата страница приема, позовавайки се на
показанията на св.Спасов, че допълнителните договори са подписани през месец
декември 2005 г.
В
мотивите липсва дължимия доказателствен анализ досежно приложените по делото
договори, които са с различно съдържание. Липсва оценка на клаузите в част от
договорите и възможността те да бъдат изпълнени, както и кога са сключени. В
тази насока са били изложени подробни аргументи от защитата в съдебните прения,
на които е следвало да бъде даден мотивиран и обоснован отговор в мотивите към
присъдата, което не е сторено.
На
следващо място, не са анализирани обясненията изложени от подсъдимия в хода на
първоинстанционното съдебно следствие. Същите притежават двояка правна природа на
основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което
подсъдимият упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока,
достоверността им е следвало да бъде установена при спазване на общите правила
относно гласните доказателствени средства и при съблюдаване дефинитивните
правила за оценка на доказателствата, което обаче не е било сторено от
първоинстанционния съд.
На
следващо място, мотивите към присъдата страдат от непълнота и при формиране на
правните изводи на съда, където е посочено, че деянието е осъществено при
първата от двете форми на изпълнителното деяние – въвеждане в заблуждение, без
да е направена дължимата оценка и за втората форма на изпълнително деяние –
поддържане на заблуждение, за което подсъдимият е признат за виновен.
Липсата на задълбочен, обстоен, аргументиран и ясен анализ
на доказателствената съвкупност, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото при това положение е налице липса на мотиви,
което представлява пречка въззивната инстанция да осъществи своя контрол.
Проверката на атакувания съдебен акт показва, че при
изготвяне на мотивите са нарушени изискванията на чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал.
3 НПК досежно обсъждането и оценката на доказателствените материали, като наред
с това мотивите към присъдата страдат от непреодолими противоречия досежно
установените от съда релевантни факти и обстоятелства. Правото на съда да взема
решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но подлежи на контрол, като вид
логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно
изследване на всички обстоятелства по делото. Необходимостта от аналитична
оценка на доказателствения материал и от излагане на изрични и непротиворечиви съображения
по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, е свързана с възможността да бъде
извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при
осъществяването на дейността по решаване на делото.
Установените непълноти, неясноти и противоречия в
мотивите на СРС всякога следва да се приравняват на липса на мотиви, тъй като
са непреодолими. Изложеното в мотивите без съмнение е объркващо и не позволява
да бъде разчетена съдебната воля по такъв начин, че страните в процеса да могат
да я разберат и адекватно да защитят правата си. В тази връзка практиката на
върховната съдебна инстанция е константна, че вътрешната противоречивост на
мотивите всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, в
частност на процесуалното право на страните за пълноценно участие в процеса.
Това тяхно право е сериозно засегнато, тъй като те не могат да разберат ясно и
точно какво се приема от решаващия съд и от там - да изградят адекватна
процесуална позиция. В същата невъзможност е поставена и въззивната инстанция,
тъй като така изготвените мотиви не ѝ позволяват да осъществи дължимия
контрол върху законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, тъй като
не може да се установи автентичната воля на първия съд.
Констатираните недостатъци в
мотивите на атакувания съдебен акт, довели до ограничаване на процесуалните
права на страните, а също и до нарушаване на основните правила на
правораздаването, обуславят становището на въззивния съд, че постановената
присъда следва да бъде отменена изцяло, без да се обсъждат въпросите досежно
правилността ѝ. Допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани от въззивната
инстанция, което предпоставя повторното разглеждане на делото от друг съдебен
състав на СРС.
Водим от
горното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 вр. чл.334, т.1 НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ изцяло
присъда от 11.05.2016 г. на СРС, НО, 14 състав, постановена по НОХД №
19461/2013 г.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.