Решение по дело №6797/2020 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           25.02.2021 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                                 гражданско отделение

На четвърти февруари                                                           две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  6797 по описа за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Е.П.” АД /с предишно наименование „****” АД/ ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, с която претендира да бъде осъден В.Н**** ЕГН ********** /като наследник на *****/ да му заплати сумите от  3890,20 лева, представляваща незаплатена цена за ел. енергия, начислена за периода от 29.07.2017г. до 28.08.2017г. по фактура № **********/ 12.09.2017г. и от 28.09.2019г. до 28.10.2019г. по фактура № **********/13.11.2019г., за обект с абонатен № 0103704150, клиентски № 1100046789 находящ се в гр. *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 22.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението;   352,16 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумите за главница за периода от падежа на всяка от фактурите до 19.02.2020г.

В исковата молба се сочи, че ищецът бил в договорни отношения за доставка на ел. енергия с починалия баща на ответника – ****. Продавачът – ищец  доставял уговорената стока до обект на ответника – купувач, находящ се в гр. ***** с абонатен № ****, клиентски № ****. Купувачът не платил в уговорените срокове дължимата цена за доставеното количество в периода от 29.07.2017г. до 28.08.2017г. по фактура № **********/ 12.09.2017г. и 28.09.2019г. до 28.10.2019г. по фактура № **********/13.11.2019г. на стойност общо 3890,20 лева и изпаднал в забава. Претендира и обезщетение за забава. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 04.02.2021г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – копия от: извлечение от сметка към 19.02.2020г.; фактури описани в извлечение от сметка; справка за консумирана ел. енергия и за платени и неплатени фактури; ОУ на ДПЕЕ и доказателства за влизането им в сила; удостоверение за наследници с изх. № *****,  се установява  съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на исковете с правно основание чл. 91 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносна бележка за държавна такса са в общ размер от  205,61лв. Следва съобразно нормите на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., да се определи на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ОСЪЖДА на основание чл. 91 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД В.Н. **** ЕГН ********** /като наследник на ****/ да  заплати на „Е.П.” АД /с предишно наименование „****” АД/ ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** сумата от 3890,20 лева, представляваща незаплатена цена за ел. енергия, начислена за периода от 29.07.2017г. до 28.08.2017г. по фактура № **********/ 12.09.2017г. и от 28.09.2019г. до 28.10.2019г. по фактура № **********/13.11.2019г., за обект с абонатен № *****, клиентски № **** находящ се в гр. *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 22.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението;  и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 352,16 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумите за главница за периода от падежа на всяка от фактурите до 19.02.2020г.

  

  ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК В.Н. ***** ЕГН ********** да заплати на „Е.П.” АД /с предишно наименование „*****” АД/ ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** сумата от 305,61 лева, представляващи разноски по настоящото дело.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: