Решение по дело №237/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6490
Дата: 13 септември 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20191100500237
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 13.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

      

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                              ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

 при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 237 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 С решение от 12.11.2018г. на СРС, ІІ ГО, 60 състав по гр.д.№ 77841/2013г. е отхвърлен предявения от В.С.М. срещу „С.“ АД иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед № 68/18.09.2017г., за незаконно и неговата отмяна и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ищец обжалва решението изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради неправилна преценка на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че работодателят не е упражнил законосъобразно правото си на подбор, тъй като не е доказано по делото законосъобразно приложение на критериите за подбор, а именно: по отношение критерия „вид и степен на образование“, същият притежава висше техническо образование , степен магистър и изпълнява изискванията за длъжността, поради което е следвало да получи максимален брой точки; по отношение на останалите критерии поддържа, че не са представени доказателства относно останалите участници и тяхното представяне, респ. липсва обоснована съпоставка на представянето на всички служители, участвали в подбора по отношение на останалите критерии- „специфични знания и умения, свързани с изпълнението на трудовите задължения“; „точност, вярност и бързина на изпълняваните задачи“, „способност за работа в екип“ и „спазване на трудовата дисциплина“, за които са му поставени ниски оценки. Сочи, че разпитаните по делото свидетели на ответника установяват проблеми при изпълнението му на една единствена поставена задача, което не налага извод за системно некачествено изпълнение на трудовите задължения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска, с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна „С.“ АД  оспорва въззивната жалба като неоснователна в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения. Моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски.

           Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

          Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка с неговата правилност.

Безспорно е по делото, а и от представения трудов договор № 14/29.05.2015г. и допълнително споразумение № 12/01.03.2016г. се установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността ,,програмист база данни в ответното дружество. Със заповед № 68/18.09.2017г., изд. от изпълнителния директор на ответното дружество, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал1, т. 2 КТ , като заповедта е връчена на ищеца на същата дата. Уволнението е извършено след извършен подбор, обективиран в протокол за извършен подбор от 30.08.2017г., цитиран в атакуваната заповед.

Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението да е реално т.е съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3/ да е налице към момента на уволнението-датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване; 4/ да е извършено по съответния ред и от компетентен орган.

В случая е безспорно установено по делото, че е налице реално съкращаване на една щатна бройка „Програмист база данни“  от съществуващите общо 5 броя щатни бройки, съгласно заповед от 28.08.2017г. на изпълнителния директор на „С.“ АД, като промяната е отразена в новото длъжностно щатно разписание, считано от 01.09.2017г. Съкращаване на щата е налице както при пълно премахване на определена длъжност от щата на работодателя, така и при частично намаляване на бройките на служителите, които я изпълняват. Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени. Следователно  е налице реално съкращаване в щата към момента на процесното уволнение.

Релевираните в жалбата доводи са единствено досежно   извършения подбор.

Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по - висока квалификация и работят по -добре. Правото на подбор се превръща в задължение за извършването му, когато съкращаваната длъжност се заема от повече от едно лица и се съкращават не всички щатни бройки. Тогава работодателят е задължен да извърши подбор и да реши кое от лицата, заемащи тази длъжност, да уволни. В този случай правото на подбор е част от правото на уволнение, което не може да бъде упражнено без да се извърши подбор по законоустановените критерии квалификация и ниво на изпълнение на работата.

Съгласно указанията в ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК – ВКС, преценката на работодателя при извършването на подбора по чл. 329, ал. 1 от КТ подлежи на съдебен контрол, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите, квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При извършването на подбора преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 от КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ може да бъде обективирано в различни негови актове, но законоустановените критерии за подбора имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. В тълкувателното решение е прието още, че при оспорване законността на уволнението, съответно законността на подбора, на доказване от страна на работодателя подлежат извършването на подбора, включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед на възложената работа, като при провеждане на това доказване са допустими всички доказателствени средства: писмени доказателства, свидетелски показания, експертни заключения, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение – поотделно и в тяхната съвкупност.

По делото е представен протокол от 30.08.2017г. за извършен подбор на комисия за подбор, съставена в изпълнение на заповед № HR 13/29.08.2017г. на изп. директор на ответното дружество, съгласно който същата е провела заседание, като е оценила по посочени в протокола критерии четири служители, между които и ищецът, заемащи длъжността ,,програмист база данни“. Ищецът е получил най-малко точки от извършения подбор, съгласно приложение № 1 към протокола. От таблицата за оценка, приложение към протокола, е видно, че по критерият вид и степен на образование ищецът М. е оценен с две точки, при максимален брой точки – 4, в съответствие с критериите по т.1.1 – висше образование, степен Магистър, специалност Други /извън специалността информатика, математика, компютърни системи и технологии, телекомуникации, мрежови технологии/. Ищецът притежава висше образование, степен Магистър, но със специалност Индустриален мениджмънт. Ето защо доводите в жалбата за неправилно приложение на критерия по т.1.1. от протокола за подбор са изцяло неоснователни.

По отношение на останалите критерии по т. 2.1, 2.2 и 2.3 – точност, вярност и бързина на изпълняваните задачи, способност за работа в екип и спазване на трудовата дисциплина, за които ищецът е получил ниско оценяване – по една точка, са изложени в протокола за подбор мотиви – наличие на системно некачествено изпълнение на поставените задачи, допускане на множество и груби грешки, недобросъвестно изпълнение на поставените задачи, произвеждане на некачествени продукти, нарушаване на трудовите и вътрешни правила, неспазване на работното време, напускане на работното място многократно в рамките на работното време, без разрешение и уведомяване на прекия ръководител, незачитане на служебната йерархия. За установяване на констатациите по протокола за подбор по делото са разпитани 4 от общи петте служители на комисията по подбор, като събраните гласни доказателства установяват по-ниското ниво на изпълнение на трудови задължения на ищеца в сравнение с останалите служители, участвали в подбора. Показанията на св. Зорница Иванова – пряк ръководител на ищеца, както и на Ц., които са имали преки непосредствени впечатления от работата на ищеца, са логични и последователни, не са опровергани от други доказателства по делото и няма основание да не бъдат кредитирани.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че по делото било установено неизпълнение само на една задача от ищеца. От събраните гласни доказателства по делото е установено съответствие на поставената оценка по отделните критерии с проявените от ищеца професионални качества, а отделно в тази връзка са констатациите и в представената атестационна карта на ищеца от 19.07.2016г.

  При така изложеното, съдът намира за установено по делото, че работодателят е изпълнил задължението си да съпостави реално всички лица, които са подлежали на подбор, като съпоставката е извършена по законоустановените критерии - квалификация и ниво на изпълнение на работата. Квалификацията е обективен факт и включва образование по съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална квалификация, които се установяват със съответните документи,  а в критерия ниво на изпълнение на работата се включва преценката за точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения от лицата, сред които се извършва подбор. В настоящия случай това е направено.

Поради съвпаданието на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, на въззиваемото дружество следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за въззивната инстанция. Въззиваемото дружество претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 400 лв.  От въззивника е направено своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и минималният размер от 560 лв., по арг. от чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, намира, че претендираното адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата 700 лв.

          Така мотивиран, Софийски градски съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.11.2018г. по гр.д. № 77841/2013г. на СРС, ІІ ГО, 60 състав.

        ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН ********** да заплати на „С.“ АД ЕИК *******, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, сумата 700 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.