№ 13527
гр. С., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110142413 по описа за 2024 година
Й. Г. В. е предявил срещу „Т. С.”ЕАД иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 56
лева, платена без основание, с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че е наследник по закон на Г. В., длъжник по
изпълнително дело №1497/2014 по описа на ЧСИ С. Я., образувано по искане
на ответника.Твърди, че е бил конституиран по изпълнителното дело като
наследник по закон на наследодателя при дял 1/3 част.Твърди, че впоследствие
дългът е изцяло заплатен от него и останалите двама наследника по
закон.Твърди, че от образуване на изпълнителното дело до 2020, когато е
присъединено още едно изпълнително дело не са били извършвани
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди, че в този случай
разноските по изпълнителното производство следва да останат в полза на
взискателя.Независимо от това 1/3 от разноските в размер от 56 лева са
преведени на „Т. С.”ЕАД като такси платени от взискателя на 15.04.2016,
7.11.2014, 11.06.2014.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т. С.”ЕАД оспорва предявения
иск.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено удостоверение от 14.02.2024 от ЧСИ С. Я., че
длъжниците Г. В.а, Т. Н. и Й. В. са погасили обикновените такси по
ТТРЗЧСИ по изпълнително дело №1497/2014 и 941/2020.
Видно от удостоверение за наследници Г. Славчев В. е починал като е
оставил за свои наследници по закон Т. Г.а Н., Й. Г. В. и Г. Г.а В.а.
По делото е представено съобщение от ЧСИ до „Т. С.”ЕАД, че на
основание чл.433, ал.2 от ГПК и с постановление от 13.09.2021 е приключено
изпълнителното производство с длъжници Т. Н., Й. В. и Г. В.а.
С Решение от 31.07.2023 по гр.дело №55690/2020, СРС, 155 състав са
отхвърлени исковете, предявени от Т. Н., Й. В. и Г. В.а против „Т. С. за
установяване по отношение на ответника, че ищците не дължат на „Т. С.”ЕАД
по 1/3 идеална част от сумата от 4 171.76 лева, представляваща главница за
дължима топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от
14.12.2013 по гр.дело №15338/2011 по описа на СРС, 87 състав.
С Решение от 27.01.2025 по гр.дело №12170/2023, СГС, ГО, II B състав
е обезсилено решението от 31.07.2023 по гр.дело №55690/20, СРС, 155
състав и производството е прекратено като недопустимо.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Видно от удостоверение за наследници Г. Славчев В. е починал като е
оставил за свои наследници по закон Т. Г.а Н., Й. Г. В. и Г. Г.а В.а.
С оглед на което ищецът се явява наследник по закон на Г. В. с 1/3 част
от правата и задълженията по наследяване .
По делото е представено удостоверение от 14.02.2024 от ЧСИ С. Я., че
длъжниците Г. В.а, Т. Н. и Й. В. са погасили обикновените такси по
ТТРЗЧСИ по изпълнително дело №1497/2014 и 941/2020.
С Решение от 31.07.2023 по гр.дело №55690/2020, СРС, 155 състав са
отхвърлени исковете, предявени от Т. Н., Й. В. и Г. В.а против „Т. С. за
установяване по отношение на ответника, че ищците не дължат на „Т. С.”ЕАД
2
по 1/3 идеална част от сумата от 4 171.76 лева, представляваща главница за
дължима топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от
14.12.2013 по гр.дело №15338/2011 по описа на СРС, 87 състав.
С Решение от 27.01.2025 по гр.дело №12170/2023, СГС, ГО, II B състав
е обезсилено решението от 31.07.2023 по гр.дело №55690/20, СРС, 155
състав и производството е прекратено като недопустимо. Решението е
обезсилено, тъй като сумите по изпълнителното дело са заплатени от ищците
и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.2 от
ГПК.
Видно от съобщение от ЧСИ до „Т. С.”ЕАД на основание чл.433, ал.2 от
ГПК и с постановление от 13.09.2021 е приключено изпълнителното
производство с длъжници Т. Н., Й. В. и Г. В.а.
Съгласно чл.433, ал.2 от ГПК изпълнителното производство се
приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението.
Съгласно чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника освен в случаите, когато изпълнителното производство се прекрати
съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане , направено след започване на
изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени
от взискателя или разноските са направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
В случая плащането е направено след образуване на изпълнителното
производство, което е обстоятелство е възникнало в хода на процеса и взето в
предвид при постановяване на Решение от 27.01.2025 по гр.дело
№12170/2023, СГС, ГО, II B състав .
С оглед на което съдът приема, че на основание чл.79 от ГПК разноските
по изпълнението следва да бъдат в полза на длъжника доколкото е направено
плащане след образуване на изпълнителното производство.По делото не се
установява производството да е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
С оглед на изложеното и като взе предвид, че плащането е направено
след започване на изпълнителното производство, съдът намира, че разноските
следва да бъдат в полза на ищеца.
С оглед на което съдът намира, че е налице имуществено разместване
3
между патримониума на ищеца и на ответника.Но ответникът е доказал
наличие на основание за имущественото разместване, а именно-чл.433, ал.2 от
ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът не е доказал възражението си, че изпълнителното производство
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответникът е реализирал разноски
в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Г. В., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.44, вх.Б, офис-партер, чрез адв. Р., срещу „Т. С.”ЕАД,
ЕИК....., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, че „Т. С.”ЕАД
дължи на Й. Г. В. сумата от 56 лева, платена без основание, с която сума „Т.
С.”ЕАД се е обогатило неоснователно.
ОСЪЖДА Й. Г. В., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”,
бл.44, вх.Б, офис-партер, да заплати на „Т. С.”ЕАД,ЕИК....., със седалище и
адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 100 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5