Решение по дело №2960/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Национално тол управление, чрез юрисконсулт И., срещу решение № 1733/18.10.2023 г., постановено по АНД № 862/2023 г. по описа на ПРС.

Твърди се обжалваното решение да е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон като конкретно се сочат за неправилни изводите на ПРС, който е приел, че не е установен по безспорен начин извършителя на санкционираното нарушение.

Иска се отмяна на обжалваното решение, съответно потвърждаване на отмененото с него НП.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

За ответната страна се взема становище за неоснователност на касационната жалба с искане да бъдат взети предвид съображенията по представения отговор по нея.

Иска се присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е решение № 1733 от 18.10.2023 г. по АНД № 862 по описа за 2023 г. на ПРС, с което е отменено НП № 004972/15.11.2022 г., издадено от Директора на Национално тол управлелие към АПИ, с което на Р.Й.Д. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.

За да достигне до този краен резултат, ПРС е приел, че липсва ясно и точно описание на нарушението в НП, както и, че НП се явява необосновано, тъй като събраните доказателства не носят информация за това кой е собственик на ППС на конкретната дата. Според ПРС, възприетото от наказващия орган в издаденото НП движение на ППС не дава основание да се ангажира АНО на жалбоподателя, тъй като в него никъде не се приема за установено МПС да е управлявано от жалбоподателя, а само, че ППС е нямало дължимата тол такса. ПРС е извел извод, че отразеното в НП неизпълнение на задължение по чл.179, ал.3а вр. чл.139 ал.7 от ЗДвП по никакъв начин не отговаря на изискването нарушението да е описано по ясен начин, а представлява единствено правен извод за неизпълнение на задължение по чл.139, ал.7 от ЗДвП като липсват факти относно водача на ППС, относно управлението на ППС от него на процесната дата, както и не били събрани доказателства за това кой е бил действителният водач на МПС.

Единствено „деклариране“ от водача, че е управлявал ППС-то към момента на извършване на нарушението, за което освен упоменаване в АУАН няма други доказателства по АНП не може да бъде възприето като категорично установяване на нарушителя.

Касационният състав счита, че в случая е правилен изводът на РС, че в административнонаказателното производство не е доказано, че Р.Д. е бил водач на ППС на инкриминираната дата 15.05.2022г. и той е управлявал ППС, за което не е платена такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, по път включен в обхвата на платената пътна мрежа на тази дата.

В случая видно от АУАН и НП административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба – Р.Д., е ангажирана за това, че на 15.05.2022 г. в 16.54 часа, пътно превозно средство с рег. № ***, попадащо в категорията ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, е било засечено по път, А-1, 107.663 км, А-1, Сарая – Цалапица -2, включен в обхвата на платената пътна мрежа. АНО е приложил санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

От събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че Р.Д. е имал качеството водач на процесното ППС на дата 29.05.2022 г., когато е спрян на проверка. Същевременно обаче не е доказано по безспорен начин същият да е управлявал ППС на 15.05.2022 г. в 16.54 часа, за което актосъставителят и АНО са приели, че той е нарушил чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Представените доказателства по АНП доказват единствено, че на въпросната дата 15.05.2022 г. процесното ППС е преминало участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Съответно няма данни за валидно закупена маршрутна карта за тази дата. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че лицето, спряно със същото ППС, на друга дата – 29.05.2022г., е било водач на това ППС и на 15.05.2022г. Тези данни не сочат, че на 15.05.2020г. Р.Д. е управлявал ППС, които обстоятелства е следвало да се установят от административнонаказващия орган в хода на административнонаказателното производство, което не е сторено. Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Изпълнението на задълженията за изясняване самоличността на нарушителя следва да бъде изпълнено в хода на административнонаказателното производството, което не е сторено в настоящия случай. Събирането на доказателства за извършителя на санкционираното деяние не може да стане в хода на съдебното производство. Не може тези обстоятелства да се установяват след издаване на наказателното постановление, предвид характера му на правораздавателен акт, а още по-малко - да бъдат установявани в съдебното производство при неговото обжалване.

Районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

На основание чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни. Обжалваното решение на Районен съд Пловдив, като валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

Предвид изхода на спора и направеното в този смисъл искане от ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да се посочи, че, макар и същите да се претендират по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, следва да има представен договор за правна защита и съдействие, в който да е упоменато, че адвокатската помощ се предоставя при условията на чл.38, ал.1 от ЗАдв. При липсата на такъв договор и непосочване на безплатния характер на процесуалното представителство в пълномощното, няма основание за присъждане на адвокатско възнаграждение. По тези съображения разноски не ответника не се присъждат.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1733 от 18.10.2023 г. по АНД № 862 по описа за 2023 г. на ПРС.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: