№ 686
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110210275 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „СТ“ ООД, с ЕИК ***********, чрез адв. М.
К., срещу електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
Инфраструктура" (АПИ), с който на дружеството на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
2500 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш с подробни съображения за това. Наведени са и съображения
за неспазени давностни срокове, доколкото срокът по чл. 34 от ЗАНН тече от
датата на заснемането. Посочва се още, че извършеното нарушение не следва
да се санкционира с електронен фиш, а по общата процедура в ЗАНН – чрез
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Жалбоподателят счита, че административното обвинение не е доказано по
безспорен начин, тъй като не е подкрепено със съответните доказателства. На
следващо място сочи, че фишът не съответства на формалните изисквания за
законосъобразност, доколкото липсват задължителни реквизити от
императивно изискуемото съдържание, сред които посочване на неговия
издател, мястото на извършване на нарушението и конкретното изпълнително
деяние, чрез което е било осъществено. Оспорени са още функционалната и
местната компетентност на органа, съставил атакувания ЕФ. Оспорва се и
1
изправността на техническото средство, с което е установено нарушението.
Застъпва се и становище за маловажност на извършеното административно
нарушение.
В съдебното заседание жалбоподателят - редовно призован, не се
представлява. С молба-становище от 09.01.2024 г. адв. К. поддържа жалбата и
излага становище за отмяна на атакувания електронен фиш при споделяне на
наведените с жалбата доводи. Моли за присъждане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. Г.. В
хода на съдебните прения, процесуалният представител на въззиваемата
страна моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без
уважение и да потвърди електронния фиш. В представени писмени бележки
излага подробни аргументи като намира нарушението за безспорно доказано и
пледира съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло
наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 18.05.2021 г. в 14:01 ч., в град София, по път А-6, км 50+427, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
движел влекач марка „Мерцедес Актрос“, с регистрационен номер РВ ****
КР, собственост на „СТ“ ЕООД, ЕИК ***********, с технически допустима
максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална
маса на състава 40 000 кг. По същото време стационарна контролна точка №
10182, представляваща автоматично устройство за записване на пътния
трафик, разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6,
км 50+427 заснела посоченото превозно средство, което се движело в посока
намаляващ километър, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна
такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство
нямало закупена валидна маршрутна карта или тол декларация за
преминаването. За установеното бил генериран доказателствен запис №
C37245D4492577C1E053021F160ABFA.
Въз основа на тези факти бил издаден обжалваният електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства: ЕФ,
доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3-
3в, статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно
средство с рег. № РВ **** КР, справка собственост на МПС с рег. № РВ ****
КР, известие за доставяне на ЕФ № ********** и другите писмени
доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Административно-наказателната отговорност на дружеството-
2
жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в
качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл.
187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който
предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се
санкционират чрез диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата
предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба
или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното и заплащане, като
атакуваният ЕФ съдържа всички предвидени реквизити. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура".
Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, при редакцията, която е действала към
момента на извършване на нарушението и която е приложима в процесния
случай, като по-благоприятен закон, не е била предвидена възможност да се
издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Видно от
нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП електронен фиш може да се издава
единствено в хипотезата на установено административно нарушение по чл.
179, ал. 3 ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Законодателят ясно
и категорично е предвидил с един и същи закон, че установяването на
конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така
конкретно посочено нарушение може да се състави ЕФ. Не може да обоснове
съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката
за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж, ал. 7 от
ЗДвП, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за съставяне
на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА е
недопустимо административнонаказателна отговорност да се прилага по
аналогия, а именно чрез приложение на разпоредби от ЗДвП, касаещи подобни
случаи. Посоченото в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП относно докладите за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, не означава, че съществува
възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на
изрична норма за това. В конкретния случай незаконосъобразно е издаден
електронен фиш за така извършеното нарушение, като вместо това, на
основание чл. 189е, ал. 1 ЗДвП е следвало да се състави АУАН и издаде НП.
3
За пълнота следва да се посочи, че съдът се солидаризира и с част от
останалите доводи на жалбоподателя – относно липсата на пълно и точно
описание на нарушението, в т. ч. и размера на неплатената пътната такса.
Предвид констатираната незаконосъобразност, съдът намира, че
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен на това основание и не
се налага осъществяване на по-нататъшна проверка за материална
законосъобразност.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
претендираните разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. По делото е
предоставено адвокатско пълномощно, списък с разноски ведно с фактура,
съгласно която уговореният адвокатски хонорар от 420 лв. е бил изцяло
изплатен по банков път. Не са налице основания за намаление на адвокатското
възнаграждение, въпреки направеното възражение за прекомерност, тъй като
съобразно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения: „Ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“ Определено
по този ред, минималното възнаграждение е 550 лв. (400 + 10% от (2500 –
1000)), поради което исканото от страната се явява под този минимум.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 и
чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
Инфраструктура" (АПИ), с които на дружеството „СТ“ ООД на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2500 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на „СТ“ ООД, с
ЕИК ***********, сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4