РЕШЕНИЕ № 304
02.04.2012 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на втори март две
хиляди и дванадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: М.К.
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 603 по описа на съда за
Производството
е образувано по иск на „Алианц лизинг България” АД
срещу П.И.М. ***, и И.П.М. ***.
В
исковата молба се твърди, че първият ответник – П.М., в качеството си на ЕТ
„ПИМ – П.М.” е издал два записа на заповед, с които се е задължил да заплати на
ищеца сумите 35 690,73 лв. и 39 650,25 лв. Срокът за предявяване на записите на
заповед изтекъл и те били предявени за плащане, но плащане не постъпило. По
заявление на кредитора (ищеца) били издадени заповеди за незабавно изпълнение,
срещу които длъжникът подал възражения. В срока по чл. 415 от ГПК ищецът
предявил искове за установяване на вземанията си по записите на заповед. На
09.06.2010 г. П.И.М. и Н. И. М. прехвърлили на И.П.М. чрез продажба собствеността
върху съсобствения си недвижим имот в с. З., представляващ дворно място заедно
с построените върху него масивна двуетажна жилищна сграда и масивна едноетажна
сграда – гараж, за сумата 10 000 лв.
Иска
се обявяване за относително недействителна по отношение на ищеца на продажбата
на 1/2 идеална част от имота, извършена от П.И.М..
В
отговора на исковата молба ответниците заявяват, че издател на записите на
заповед е ЕТ „ПИМ – П.М.”, а не физическото лице ответник, докато имотът е
жилищен, придобит е по наследство и в режим на съсобственост с трети лица
(майката на П.М. – Н. М.) и не е включен в предприятието на едноличния
търговец. Освен това имотът не се е явявал обезпечение на вземането на ищеца,
затова и неговото прехвърляне по никакъв начин не уврежда интересите на ищеца.
Не е вярно и че П.М. е знаел, че уврежда кредитора си, след като към момента на
извършване на сделката кредиторът още не е бил предявил вземането си, а и то
все още не е било изискуемо.
Според
ответника ЕТ „ПИМ – П.М.” той е получил в отговор на свое искане счетоводна
справка извлечение от ищеца от 04.06.2010 г. за това, че остатъкът от
задължението в размер 23 879,58 лв. е погасен изцяло и към 29.04.2010 г. този
ответник няма задължения към ищеца. Ищецът от своя страна премълчава, че
записите на заповед са издадени във връзка с два договора за лизинг, сключени
между него и ЕТ „ПИМ – П.М.” като лизингополучател.
По тези договори за лизинг едноличният търговец се е издължавал, а освен това е
разполагал със счетоводно извлечение за липса на парични задължения към лизингодателя, както и с приемо-предавателен
протокол за доброволно предаване на лизинговите вещи. С всяко плащане по
лизингова вноска лизингодателят се е задължавал да
връща записа на заповед и да издава нов за по-малка сума – остатъка от задължението,
но въпреки плащанията не го е направил. След несъгласие да разсрочи плащанията
поради временни финансови затруднения на лизингополучателя,
лизингодателят е прекратил едностранно договорите за
лизинг и по негово искане вещите са били върнати и е издадена счетоводна
справка за липса на задължения, от което следва, че е трябвало да бъдат върнати
и записите на заповед, вместо лизингодателят да се
възползва от тях.
На
следващо място, с имота, предмет на атакуваната сделка е обезпечено задължение
на ЕТ „ПИМ – „П.М.” към „МКБ Юнионбанк” АД със срок
за погасяване до
И
двете страни претендират разноски. В съдебно заседание се представляват от
пълномощници и поддържат становищата си.
Искът
е с правна квалификация по чл. 135 от ЗЗД.
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
На
04.12.2007 г. първият ответник П.И.М. в качеството му на ЕТ „ПИМ – П.М.” издал
в полза на ищеца запис на заповед с падеж на предявяване за сумата 35 690,73
евро, със срок за предявяване до 05.02.2011 г. На 22.01.2008 г. същият длъжник
издал в полза на същия поемател запис на заповед за
сумата 39 650,25 евро, с падеж на предявяване и срок за предявяване до
05.03.2011 г.
През
м. юли
На
09.06.2010 г. П.И.М. (първият ответник) и неговата майка Н. И. М. прехвърлили
чрез продажба на своя син и внук И.П.М. (втория ответник) за сумата 10 000
лв. притежавания от тях в равни дялове имот, представляващ дворно място в с. З.
с построените в него две масивни сгради – жилищна и гараж.
Горните
факти се установяват от писмените доказателства по делото. Не се спори за
родствената връзка между ответниците.
Представеното
от ответниците извлечение от счетоводството на ищеца с дата 04.06.2010 г. за
плащанията по договори за лизинг, сключени между страните, не само не носи
подпис на представител на ищеца, но и изобщо не съдържа данни, позволяващи
извод, че ищецът не е кредитор на ответника.
Отделно
от това в съдебната практика (решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. дело
171/2009 г. на ІV гр. отд. на ВКС и др.) преобладава
становището, че в производството по чл. 135 от ЗЗД съдът не следва специално да
проверява качеството кредитор на ищеца, а следва да приеме, че то съществува, ако
вземането може да бъде породено от твърдените от ищеца факти, не е отречено със
сила на пресъдено нещо и не са налице други данни,
които водят до недвусмислен извод за липса на такова вземане. Това е така, тъй
като от една страна, уважаването на иска по чл. 135 не води до съществено
накърняване на интересите на длъжника – сделката остава действителна по
отношение на всички останали освен ищеца, а самият ищец при несъществуване на
вземането не би могъл да насочи принудително изпълнение към имота; от друга
страна, дори да се приеме, че качеството кредитор на ищеца обуславя изхода на
делото, при отричане на това качество със сила на пресъдено
нещо длъжникът би могъл да поиска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 135
от ЗЗД.
Казаното
означава, че фактическите спорове между страните във връзка с погасяване на
задълженията по записите на заповед не са предмет на настоящото производство.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
От
данните по делото може да се заключи за целите на настоящото производство, че
ищецът е кредитор на ЕТ „ПИМ – П.М.”.
Неоснователно
е възражението на ответниците, че искът е процесуално недопустим, тъй като
издател на записите на заповед е едноличният търговец, докато ответник и
продавач по сделката, предмет на иска, е физическото лице П.М. и имотът никога
не е бил част от предприятието на ЕТ „ПИМ – П.М.”. Не е необходимо имотът да е
включен в търговското предприятие, за да е възможно върху него да бъде насочено
принудително изпълнение на задължения, поети от длъжника в качеството му на
едноличен търговец, както и обратното – допустимо е принудително изпълнение
върху имущества, включени в предприятието на едноличен търговец, за задължения
на същото физическо лице в нетърговско качество. Едноличният търговец и
физическото лице са един и същ правен субект, търговското предприятие е само
част от имуществото на този субект, а всяко лице отговаря с цялото си имущество
за всичките си задължения.
За
увреждане на кредитора се счита и продажбата на имот по пазарната му цена, тъй
като получената парична сума може лесно да бъде укрита или изразходвана. Към
деня на извършването на сделката продавачът П.М. е знаел за издадените от него
записи на заповед, следователно е знаел и за увреждането. За узнаване на
задължението от длъжника не е необходимо записите на заповед, издадени от самия
него, да са му били предявени. Не се изисква сделката да е била специално
предназначена от двете страни да увреди кредитора, тъй като е извършена след
възникването на вземането.
Без
значение е кога задължението е станало изискуемо.
Знанието
на И.П.М., низходящ на длъжника, за увреждането се предполага на осн. чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Дори
имотът да се окаже единствено жилище на длъжника и семейството му, теорията и
съдебната практика са единодушни, че със самото прехвърляне на собствеността на
трето лице длъжникът се е отказал от защитата на чл. 444, т. 7 от ГПК и повече
не може да се ползва от нея, т.е. иск по чл. 135 от ЗЗД може да бъде уважен,
след което върху имота да бъде насочено принудително изпълнение.
Ипотеката
върху имота, учредена в полза на друг кредитор, не е пречка за уважаването на
иска. Ищецът ще може да участва в разпределението на сумите от продажбата на
имота като хирографарен кредитор.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Обявява на осн.
чл. 135 от ЗЗД за относително недействителен по отношение на ищеца „Алианц лизинг България” АД – С., ЕИК ….., договора за покупко-продажба
от 09.06.2010 г., сключен с нотариален акт № …, том .. рег. № …, нот. дело ….. г., на нотариус Т. Д., вписан под № …,
том …, в службата по вписванията, в частта, с която първият ответник П.И.М.,
ЕГН **********,***, продава на сина си, втория ответник И.П.М., ЕГН **********,***,
притежаваната от него 1/2 идеална част от следния недвижим имот: дворно място,
находящо се в с. Звъничево, общ. П., с графично измерена площ от …. (…..)
кв.м., представляващо парцел … (…. .. …..) в квартал … (…..) по регулационния
план на с. З., общ. П., ведно с построените в същото дворно място масивна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от … (….) кв.м., масивна едноетажна
сгтрада – гараж със застроена площ от …(…..) кв.м.,
ведно с всички подобрения и приращения в имота
(навеси), при съседи: север – УПИ …., УПИ …,.. – УПИ …., . – улица, запад – УПИ
…..
Осъжда П.И.М. и И.П.М. да заплатят на „Алианц лизинг България” АД сумата 980 лв., представляваща
направени от дружеството разноски за държавна такса и възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред П.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: