№ 104
гр. С., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221800600394 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 26002/27.04.2022 г., постановена по НЧХД № 86/2020 г. по
описа на РС С., състав на този съд е признал подсъдимия В. Т. П. за невинен в
това на 27.03.2020 г. около 17.40 ч. в сградата на железопътна гара Р., общ. С.,
да е причинил на В. Б. М. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание без разстройство на здравето, като го стиснал с ръце в областта на
шията, след което силно го бутнал върху дървен плот, който се счупил, а М.
паднал на пода и по този начин му причинил охлузвания и кръвонасядания на
шията, както и кръвонасядане и охлузване на дясната седалищна област, като
го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК.
С присъдата са отхвърлени предявените от В. М. искове по чл. 45 и
следващите от ЗЗД за заплащане на сумите от 2000 лева и от 40 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от него вреди от деянието,
съответно неимуществени и имуществени.
1
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК В. М. е осъден да заплати на В. П.
направените от него разноски по делото за адвокатски хонорар, в размер на
400 лева.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила от гражданския ищец и
частен тъжител М. въззивна жалба срещу присъдата, чрез адв. Е. М., с искане
за отмяната й, осъждане на подсъдимия по предявеното обвинение и
уважаване на гражданските искове.
Излагат се аргументи в насока липса на основание поведението на
тъжителя при общуването с колегите му да бъде обсъждано в конкретния
случай, като се подчертава, че независимо каква е причината за блъскането,
съдът е следвало да се съсредоточи върху това дали пострадалият е паднал на
земята в резултат на поведението на подсъдимия. Нелогично се счита
приетото от съда, че тъй като свидетелката Г. отрича да е видяла самото
съприкосновение, не може да се установи механизма на случилото се. Сочи се
кореспонденция на медицинските документи със заключението на
изготвената по делото СМЕ, а показанията на разпитаните множество
свидетели, във връзка с поведението на пострадалия като конфликтна личност
се считат за такива за отвличане вниманието от същината на производството.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът адв. М., в
допълнение към изложените във въззивната жалба аргументи, счита изводите
на районния съд за направени при липса на извършен цялостен анализ на
събраните доказателства.
От страна на подсъдимия П., чрез повереника адв. З. Н., e постъпило
писмено възражение срещу въззивната жалба. Сочи се, че присъдата е
правилна, законосъобразна и постановена при спазване на процесуалните
правила, а събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за
извършено от подсъдимия съставомерно деяние.
Представено е и допълнително писмено възражения срещу въззивната
жалба, с твърдение за неоснователност на оплакването за нарушение на
съдопроизводствените правила. Подчертава се, че доказателствата по делото
не установяват изложените в тъжбата твърдения относно поведението на
страните и проведения между тях разговор на инкриминираната дата.
2
Неоснователен се счита упрекът във въззивната жалба към
първоинстанционния съд, за разпит на свидетели по искане на защитата, с цел
да се отвлече вниманието от същината на случая и пострадалият да се
представи като конфликтна личност.
Пред въззивния съд възражението срещу жалбата на частния тъжител се
поддържа от защитника адв. Н. с изложените в него доводи. Твърди се, че
събраният доказателствен материал и положените максимални усилия от съда
за изясняване на фактите са довели до извод, който следва да бъде споделен
от настоящия съд – а именно, че повдигнатото обвинение се явява
недоказано. Претендират се осъществените от подсъдимия разноски за
въззивното производство.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
С частната тъжба от 02.06.2020 г. срещу подсъдимия В. Т. П. е
повдигнато от В. Б. М. обвинение в това, че на 27.03.2020 г. около 17.40 ч. в
сградата на железопътна гара Р., общ. С., е причинил на частния тъжител лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето, като го стиснал с ръце в областта на шията, след което силно го
бутнал върху дървен плот, който се счупил, а М. паднал на пода. По този
начин подсъдимият причинил на частния тъжител охлузвания и
кръвонасядания на шията, както и кръвонасядане и охлузване на дясната
седалищна област - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Предявени са от частния тъжител срещу подсъдимия и приети от съда
за съвместно разглеждане в наказателното производство искове по чл. 45 и
следващите от ЗЗД, за заплащане на сумите от 2000 лева и от 40 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от него вреди от деянието,
съответно неимуществени и имуществени.
Излага се в тъжбата, че на 27.03.2020 г. около 17.40 часа в гара Р., при
влизането на подсъдимия П. в помещението за предаване на смените на
ръководителите движение, подсъдимият му заявил: „Ти сега тука ли идваш.
3
Няма да продължава така, ще те навра в тези шкафчета.“, след което го
хванал за шията и го натиснал в посока бюрото, което се счупило от натиска
и двамата паднали на земята. Твърди се, че от натиска върху ръба на бюрото и
падането по гръб тъжителят получил охлузване и кръвонасядане на дясната
седалищна област, което му причинило болка за около 25-30 дни, а от
стискането от страна на П. на шията получил охлузвания и кръвонасядания в
тази област, което му причинило болка за около 25-30 дни. Според тъжбата,
свидетел на случилото се станала Е. Г. – постови стрелочник, която се
намирала в същата стая.
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред
първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата
съдебна инстанция намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. П. и частният тъжител В. М. били колеги, като към
месец март на 2020 г. и двамата заемали длъжност „ръководител движение“ и
работели на ж.п. гара Р., общ. С.. Към този момент съставът на служителите
на гарата се състоял от общо осем души - двама стрелочници, петима
ръководители движение (страните по делото и свидетелите Р. Л., В. В. и Ж.
А.) и един началник гара (свидетелката М. Л.).
Често се случвало при застъпването на смяна частният тъжител М. да
използва вербална агресия срещу колегите си - той наричал пенсионираните
от тях „чемшир“, не искал да разговаря с тях, държал се грубо и
подигравателно.
На 27.03.2020 г. свидетелката Е. Г. (стрелочник) и подсъдимият В. П.
били на работа дневна смяна, която приключвала в 18.30 часа. Частният
тъжител В. М., който следвало да смени подсъдимия, пристигнал около 17.40
часа на гара Р. и влязъл в т.нар. апаратна стая, в която се намирали
свидетелката Г. и подсъдимият П.. Между подсъдимия и частния тъжител
възникнало пререкание, на което свидетелката, чието внимание било
ангажирано с мобилния й телефон, не обърнала внимание до момента, в който
чула репликата на М. към П. „Ти мене ще ме биеш ли?“. Тогава свидетелката
погледнала в посока към двамата мъже и ги възприела близо един до друг,
като М. бил с гръб към допълнително внедрения към бюрото в помещението
плот от ПДЧ, а П. с лице към него. Свидетелката Г. не отдала значение на
4
чутото и продължила да чете на телефона си статия по станалата актуална
през същия месец тема за Ковид – 19. Непосредствено след това мъжете
паднали пред нея на пода на помещението – частният тъжител по гръб, а
подсъдимият встрани от него и на колене. Плотът от ПДЧ, който бил захванат
нестабилно към бюрото с малки панти, се счупил и паднал на земята.
Непосредствено след това частният тъжител и подсъдимият се оплакали
поотделно на началника на гарата – свидетелката М. Л., като всеки обвинявал
другия в нападение. Свидетелката преценила М. като видимо здрав и бодър и
го попитала ще изкара ли смяната си на работа, при което получила
утвърдителен отговор.
Същата вечер частният тъжител споделил по телефона и на съпругата си
– свидетелката А. М.а, че е бил нападнат и бутнат от подсъдимия и че освен
това последният се опитал и да го удуши. Според свидетелката, между
съпруга й и подсъдимия и преди този случай съществувал конфликт, като
повод за него било желанието на подсъдимия да учи частния тъжител М.
какво да прави в определени ситуации, при предаване на работните смени
помежду им.
На следващия ден – 28.03.2020 г., частният тъжител посетил КСМД при
МУ С. и поискал да бъде освидетелстван. Видно от съдебномедицинско
удостоверение № 86.03/2020 г., издадено от специалист по съдебна медицина,
при прегледа на тъжителя се установяват, както следва: по дясната
повърхност на шията, в средната и трета две напречно разположени
червеникави охлузвания с размери 1.5/0.5 см горното и 3/0.5 см долното; в
същата област червеникаво кръвонасядане с диаметър 2 см; в горния
вътрешен квадрант на дясната седалищна област синкаво кръвонасядане с
диаметър 4 см, в средата на което има червеникаво охлузване със забелен
епидермис и диаметър 1.5 см.
Установява се от заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р
Й. З., че описаните в СМУ травматични увреждания са причинени в резултат
на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по механизма на удар
върху такива, както и при танценциалното им действие. Те може да са
получени по време и начин, описани в тъжбата. Според експерта,
травматичните увреждания, които може да причини невъоръжен човек с
крайниците си, също имат признаци на повреди от тъпи предмети.
5
Оздравителният процес е около 20 дни, като уврежданията са свързани с
временни болки в травмираните области, без функционални нарушения, без
разстройство на здравето. Пред съда вещото лице Златева пояснява, че в
медицинската документация няма данни за наличие на кръвонасядане в
областта на предмишницата или на друго място на ръцете на частния
тъжител; както и че ситуирането на кръвонасяданията вдясно вероятно се
дължи на обстоятелството, че тъжителят е паднал по гръб и леко настрани.
Случилото се станало повод за коментари между колегите на страните
по делото – свидетелите В., А. и Б. М.. Последвало и събрание, на което
присъствали представители на ръководството на железопътната компания и
служители на гара Р., като на събранието бил обсъден процесния инцидент,
служителите споделили недоволството си от поведението на частния тъжител
спрямо тях, а той изразил недоволството си от тях. По решение на
ръководството подсъдимият В. П. бил командирован на ж.п. гара С., а
частният тъжител В. М. бил наказан с дисциплинарно наказание „забележка“.
Образуваната във връзка със случая преписка в РП – С. приключила с
постановление от 14.05.2020 г. за отказ да се образува досъдебно
производство, тъй като се касае за престъпление от частен характер.
Установената от настоящата инстанция фактическа обстановка напълно
съвпада с тази, изложена от първоинстанционния съд в мотивите към
постановената присъда. В мотивите на присъдата съдът е изпълнил и
задължението си да изложи своите аргументи от кои доказателства се
установява възприетото от него, като е обсъдил подробно и с необходимата
прецизност гласните доказателства (по-специално показанията на
свидетелката Е. Г.), писмените доказателства и експертното заключение.
Първостепенният съд с основание е кредитирал с доверие показанията
на свидетелката Г. като обективни и безпристрастни, като тя съобразно
личните си възприятия е пресъздала пред съда фактите, които са от значение
за установяване на обективната истина по делото. Според свидетелката,
двамата ръководители движение имат процедура при предаване на
дежурството, в хода на която в конкретния случай започнала размяната на
реплики между тях и тонът постепенно се повишил. Свидетелката съобщава,
че не може да си спомни съдържанието на разговора, с изключение на
6
репликата на М. към П. „Ти мене ще ме биеш ли?“ – след което възприела
мъжете изправени и на близко разстояние един от друг, като първият от тях
бил с гръб към бюрото. Свидетелката твърди, че тъй като отново се загледала
в мобилния си телефон, не видяла какво точно се случило в следващия
момент и след това мъжете паднали в краката й – частният тъжител по гръб, а
подсъдимият на колене до него. Счупил се и плотът, захванат нестабилно към
бюрото. Въззивният съд също не намери основание да не се довери на
показанията на тази свидетелка, тъй като те са последователни и убедителни,
а и за нея не се заявяват обстоятелства, които да сочат на пристрастност или
заинтересованост от изхода на делото. Освен това, свидетелката Г. и
подсъдимият П. вече не работят заедно, при което няма каквито и да било
основания депозираните от свидетелката показания да бъдат приети като
манипулирани или пристрастни. Релевираните от повереника на частния
тъжител доводи за наличието на колегиални съображения, поради които
свидетелката отрича да е възприела съприкосновението между мъжете, не
могат да бъдат споделени, поради липсата на каквито и да било обективни
данни в тази насока.
Така кредитираните от съда гласни доказателства не установяват
механизма на случилото се, нито как двамата ръководители движение са се
озовали на пода на служебното помещение, респ. – имало ли е физически
сблъсък между тях и ако да, кой го е инициирал. Правилно и в съответствие с
доказателствата по делото първоинстанционният съд е съобразил, че
заключението на изготвената СМЕ не допринася съществено за изясняване на
случая, тъй като заявеният в тъжбата механизъм не е единственият възможен
за получаване на травматичните увреждания на М..
Показанията на съпругата на частния тъжител М.а възпроизвеждат
версията на частния тъжител, а заявеното от М.а, че частният тъжител отивал
на работа в последния момент, тъй като се стремял да избягна конфликти на
работното място, не следва да бъде кредитирано с доверие, поради
противоречието му със заявеното от свидетелите Р. Л., В. В. и Ж. А.. Видно от
показанията на разпитаните по делото колеги на страните, именно частният
тъжител е лицето с провокативно поведение към останалите.
При така изложеното, несъмнено е установено от събраните в хода на
наказателното производство доказателства единствено обстоятелството, че на
7
28.03.2020 г. частният тъжител В. М. обективно е имал травматични
увреждания, които по своята медикобиологична характеристика са
отговаряли на правния критерий за лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 2 от НК – болка и страдание, без разстройство на здравето. Не се
установява, обаче, заявения от частния тъжител с тъжбата механизъм на
получаването на тези увреждания – хващане от подсъдимия на частния
тъжител за шията и силен натиск върху него по посока на бюрото в
помещението.
При анализа на доказателствата досежно обвинението по чл. 130, ал. 2
от НК първостепенният съд е направил извода, споделен и от настоящата
инстанция - че събраните по делото доказателства не обосновават несъмнен
извод за извършено от подсъдимия В. П. престъпление по този текст от
Кодекса. За описания в тъжбата начин на осъществяване на престъпното
деяние не са събрани доказателства, които, обсъдени поотделно и в своята
съвкупност, да водят до категоричния извод за доказаност на обвинението.
Оценката на доказателствените източници, направена от
първоинстанционния съд, е коректна и обективна, съответства на
изискванията по чл. 14 от НПК и правилата на формалната логика, поради
което липсва порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните
факти. Собствената оценка на тези източници, извършена от въззивната
инстанция, не дава основание за различното им тълкуване.
Гражданският иск в наказателния процес неразривно е свързан с
обвинението. Това е така, защото основанията и размера на иска се определят
от престъплението, предмет на обвинението по конкретното дело. Съобразно
направените изводи за недоказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение
срещу подсъдимия П., законосъобразно първостепенният съд е отхвърлил
изцяло като неоснователни предявените от В. М. претенции за заплащане на
сумите от 2000 лева и от 40 лева, представляващи обезщетение за
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди от деянието, за
което П. е признат за невинен.
Правилно и законосъобразно, предвид постановената оправдателна
присъда, на частния тъжител са възложени осъществените от подсъдимия
разноски в първата инстанция в общ размер на 400 лв., за платено адвокатско
възнаграждение. Частният тъжител следва да понесе и сторените от
8
подсъдимия П. разноски пред СОС, в размер на 400 лв. заплатен адвокатски
хонорар, за което са представени писмени доказателства.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от
НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26002/27.04.2022 г., постановена по
НЧХД № 86/2020 г. по описа на РС С..
ОСЪЖДА В. Б. М., с ЕГН **********, да заплати на В. Т. П., с ЕГН
**********, осъществените разноски в хода на въззивното производство в
размер на 400 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9