Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Плевен, 06.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 17.01.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа
докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №4156 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез процесуален
представител: юрк. Н.А.С., съдебен адрес за получаване на книжа: ***, против К.А.И.,
ЕГН **********,***, с която е предявен
иск на основание чл. 422 от ГПК вр. чл.240 ал.1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, в която се твърди следното: ищецът е подал Заявление на
основание чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, в резултат на
което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, е предявен настоящият иск.
Вземането си ищецът обосновава със следното: налице е
подписан Договор за паричен заем №2567044 от 30 май 2016г. между „И.А.М.“ АД
като Заемодател и К.А.И. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем,
Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и
настоящата искова молба се подават от името на ищецът е сключен Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. на основание чл.99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 октомври 2017 г. между „И.А.М.“ АД, ЕИК
********* и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е
прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ
размер на 500лв., а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на
процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Страните са
направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,
като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното
прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му
изплаща остатъка от заемната сума по договора. К.А.И. се е задължил да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума
в размер на 548,34 лв., ведно с договорната лихва на 13 двуседмични погасителни
вноски, всяка в размер на 42.18 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва).
По договора за паричен заем, К.А.И. е
извършвал/а плащания в общ размер на 289.65 лв.
Към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 355,31 лв.
За ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2567044 от 30
май 2016г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в
договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 24,31лв.
за периода от 11 юни 2016г. - датата на първата вноска до 26 ноември 2016г. -
датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните договор,
ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави
на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се
е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни,
от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума
към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в
размер на 150,01лв.
Разпоредбите на договора предвиждат,
че съгласно Тарифа на „И.А.М.“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска
с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9лв. за на всеки 30
дневен период, до максимален размер от 45лв. В настоящия случай К.А.И. дължи
разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 0
лв. Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са
начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Ответникът е трябвало да изплати целия
заем на 26 ноември 2016 г. - последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези
остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО
да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 38,41лв. от
27 ноември 2016г. датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30 ноември 2017год., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з.” ООД има следните
вземания срещу К.А.И.: 355,31 лв. главница; 24,31 лв. договорна лихва за
периода 11 юни 2016 г. до 26 ноември 2016 г.; 150,01 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 0лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 38,41 лв. от 27 ноември 2016 г. датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 30 ноември 2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и разноски, вкл.
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК
в общ размер на 350,00лв., от които - 50,00лв. по чл.13 т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00лв. по чл.25 от НЗПП.
Посочена е и банкова
сметка *** : IBAN: ***: ***, Банка: "Ю.Б." АД (б."П.Б."АД).
С допълнително изявление ищецът е
оттеглил претенцията си за сумата
38,41лв. – лихва за забава, и в тази част производството по делото следва да
бъде прекратено.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от адв. П.А., назначена за особен представител на ответника К.А.И.,
ЕГН **********,***, с който искът се
оспорва изцяло. Навежда се доводи,
че в исковата молба се съдържат
твърдения, че страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, при което след извършеното прихващане задължението на
заемателя се погасило изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната
сума по договора. Не се установява да е
налице такова направено изявление
за прихващане. Съгласно чл.3 от процесния договор, заемателката е удостоверила,
че е получила изцяло и в брой заемната сума, за което договорът има силата на
разписка.
Предвид твърденията в исковата молба,
ответницата е допуснала неизпълнение на договора, изразяващо се в неплащане на
уговорените вноски, погасила е частично задължението си, като е извършила
плащания в общ размер на 289,65 лв. и останало да дължи главница в размер на
355,31лв. От петитума на исковата молба е видно, че се иска признаване за
установено в отношенията между ищеца и ответницата, че „А.з.к.н.п.з.” ООД има
вземания срещу ответницата К.А.И.: 355,31лв. неизплатена главница по заема;
24.31лв, - договорна лихва за периода от 11.06.2016 г. до 26.11.2016г./падеж на
последната вноска/; 150,01лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; 38.41лв, - лихва за забава върху непогасената главница за периода
от 27.11.2016г. до подаване на заявлението -30.11.2017г., както и законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението. В петитума ищецът не е сумирал отделните пера, но при
пресмятане се установява, че претенцията е общо за 568.04 лв., което формира
цената на иска, посочена в началото на исковата молба.
Вземането на заемодателя ”И.А.М.” АД
е цедирано на ищеца „А.з.к.н.п.з." ООД по силата на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 30.01.2017 и Приложение
№1/01.10.2017г., от което е видно, че общо дължимата сума от ответницата към
01.10.2017г. възлиза на 564.82 лв./запис на стр.5, ред 286/.
Оспорва се дължимостта на
претендираната от ищеца сума. Предвид разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, се
заявява, че цесията не е породила действие спрямо ответницата, т.к.
уведомлението не е връчено надлежно на длъжника, поради което предявеният иск
се явява неоснователен и недоказан. Уведомяването на длъжника е предвидено с
цел същият да узнае за цесионния договор с оглед изпълнение на задължението му
на новия кредитор, както и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на лице,
което вече не е носител на правата по договора. В случая е налице валиден
договор за цесия, потвърден от цедента ”И.А.М.” АД, с който вземането му спрямо
ответницата е прехвърлено на цесионера „А.з.к.н.п.з." ООД, ищец в
настоящото производство. Съгласно чл.99 ал.З от ЗЗД се изисква уведомяване на
длъжника от предишния кредитор, но няма пречка да се извърши и от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на
приложеното пълномощно Пл-20/14.02.2017г./без нотариална заверка/ К.К.М.в
качеството си на ***на цедента ”И.А.М.” АД, е упълномощил цесионера да извърши
уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания. По делото
липсват доказателства уведомлението за цесията да е изпращано до ответницата.
Издадената Заповед за изпълнение №5979/11.12.2017г. по ч.гр.д.№ 9214/2017г. не
е достигнала до нея, а е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което
съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя да предяви
иск по чл. 422 от ГПК.
Заявява се, че в исковото производство
ответницата отново не е открита на регистрираните постоянен и настоящ адрес, от
справката от НАП /Писмо вх.№24285/27.09.2018г./ е видно, че липсват данни за
наличие на действащи трудови договори, т.е. съобщенията не могат да бъдат
връчени чрез работодател. Това е наложило на ответницата да бъде назначен
особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК /Определение
№4530/22.11.2018г./, на когото са връчени препис от исковата молба и
доказателствата към нея, вкл. уведомлението за сключения договор за цесия. С ИМ
е направено особено искане приложеното уведомление за цесия да бъде връчено
заедно с преписа от ИМ и доказателствата. Законът не е предвидил уведомяването
на длъжника за цесията да става по определен начин, поради което същото може да
бъде надлежно извършено с исковата молба. Заявява се, че връчването на особен
представител не би могло да се приравни на връчване лично на ответника или на
упълномощен адвокат, доколкото връзката с ищеца му се предполага. В качеството
си на особен представител нямам връзка с ответницата, поради което нямам
възможност да извърша фактически действия, които да доведат цесията до знанието
на длъжницата. Не е е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената
цесия, тя не е произвела действие спрямо ответницата, поради което искът е
неоснователен и недоказан.
Възразява се относно дължимостта на
неустойката от 225,94лв., като се заявява, че клаузата на чл.4 ал.2 във вр.
чл.4 ал.1 от Договора е нищожна изначално към датата на сключване на договора.
В чл.4 неустойката е уговорена за неизпълнение на задължение на заемополучателя
да предостави обезпечение в 3-дневен срок след сключване на договора -
осигуряване на двама поръчители, отговарящи на определени условия или банкова
гаранция, т.е. на ответницата се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът й драстично нараства.
Твърди се, че процесната неустойка е
нищожна, т.к. заобикаля закона и накърнява добрите нрави. В чл.33 ал.1 от
Закона за потребителския кредит е предвидено, че при забава се дължи само
обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната неустоечна клауза се
добавя още едно обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение - в сдадено
обезпечение, от което пряко не произтичат вреди.
В случая се касае за обезпечение,
осигуряването на което обикновено е условие за отпускане на кредит, за да бъде
гарантиран кредитора, че ще събере безпроблемно вземането си, Дори да се
приеме, че свободата на договаряне допуска такова задължение да възникне и след
предоставяне на заемната сума, възниква въпроса относно вредите, които биха
настъпили за заемодателя при неизпълнение на това задължение и адекватна ли е
уговорената неустойка от 225.94 лв. да обезщети очакваните от неизпълнението
вреди.
Излага се становище, че вредите при
липса на обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере
вземането си доброволно и разходи за принудително събиране, в това число водене
на съдебни дела и разноски в изпълнително производство. Уговорената неустойка
от 225.94лв. е почти половината от заетата сума, и няма да улесни събирането на
кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по
принудителното събиране, т.к. те по закон са дължими на ищеца - кредитор в
исковото и в изпълнителното производство. Начислената неустойка увеличава дълга
и води до затрудняване на доброволното му погасяване, както и до увеличаване на
разноските при евентуално принудително събиране.
Заявява се, че основната цел на
уговорената и начислена неустойка е неоснователно обогатяване на кредитора;
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
което я прави нищожна, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави/ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.
Уговорената клауза за неустойка се
явява неравноправна на основание чл.143, т.5 от Закона за защита на
потребителите, т.к. ответницата е „потребител“ по смисъла на пар.13 т.1 от ДР
на ЗЗП. Съгласно чл.143 т.5 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да плати необосновано
високо обезщетение или неустойка. В случая неустойката е с размер почти
половината от главницата, поради което клаузата на чл.4 ал.2 вр. ал.1 от
процесния Договор за паричен заем се явява неравноправна, и от там - нищожна.
Според чл.146 ал.1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално. В случая търсената неустойка не е индивидуално уговорена, а
представлява част от предварително изготвен от кредитодателя договор, като
ответникът като потребител не би могъл да влияе върху съдържанието на договора.
Възразява се срещу искането за
присъждане на 350лв. юрисконсултско възнаграждение, като завишено.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява.
В о.с.з. ответницата се представлява от особения представител адв.П.А.,
която поддържа изложеното в отговора и навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе представените по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното по делото ч.гр.д. №9214/2017год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 08.12.2017год. въз
основа на подадено заявление от ищеца против ответницата, на основание чл.410
от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва: 355,31лв.,
представляваща главница; сумата от 24,31 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 11.06.2016г. до 26.11.2016г., сумата от 150,01лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 38,41лева законна лихва за
забава за периода 27.11.2016г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.12.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25лв. – за платена държавна
такса и 100 лв. - юрисконсулстско възнаграждение. В заповедта е отразено, че
вземането на заявителя произтича от задължение по договор за паричен заем с
№2567044 от 30.05.2016г. между „И.А.М.“ АД и К.А.И., като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „И.А.М.“ АД в полза н. “А.з.к.н.п.з.”
ООД по силата на Приложение №1 от 01.10.2017г. към Рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г. Длъжникът е уведомен по реда на
чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 04.10.2017г.
Искът на основание чл.422 от ГПК е
предявен в 1-месечния срок, визиран в закона, поради което е допустим. По същество
е неоснователен поради следното:
Основателно
се явява възражението на особения представител на ответната страна за
недължимост, поради невръчване на съобщението за цесия на ответника. Безспорно
по делото е, че ответникът е сключил договор за заем с „И.А.М.“ АД, който
впоследствие с договор за цесия от 30.01.2017год. е цедирал вземането си на
ищцовото дружество. Безспорно по делото е, че уведомлението за цесията е
връчено на особения представител на ответника заедно с преписа от исковата
молба и доказателствата. С договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си
на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само
постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието
си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на
задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата
по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от
цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно
на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на
длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се
извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на §4 т.4.5. от договора е, че цедентът е упълномощил цесионера да
извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания,
което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4
от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе
действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
По ч.гр.д. №4418/2017г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
т.к. е връчена на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление и
след като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта
за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск на
основание чл.422 от ГПК. В исковото производство ответникът също не е открит на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, а от справката от НАП е видно, че
няма регистриран трудов договор, поради което съобщенията не могат да бъдат
връчени чрез работодателя. Това именно е обосновило назначаване на особен
представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ
действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването
на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва
да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба
. В практиката си по реда на чл.290 от ГПК ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо
длъжника, ако последният е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/09г. на ІІ т.о.,
Решение №3 от 16.04.2014г. по т.д. №1711/13 г. на І т.о./ В това производство
обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл
да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен
представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа.
В отговора си по чл.131 от ГПК особеният представител е направил оспорване на
иска, основано на липсата на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на
особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника
/поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. След като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела
действието си спрямо ответника.
Изложеното е достатъчно основание за
отхвърляне на исковата претенция на ищеца, без съдът да се спира и разглежда по
същество останалите наведени от особения представител доводи.
Предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото на ищеца не
се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и
Т.Я.К., чрез процесуален представител: юрк. Н.А.С., съдебен адрес за получаване
на книжа: ***, против К.А.И., ЕГН **********,***, представлявана по делото от
особен представител адв.П.А. от ПлАК, искове с правно основание чл.415 ал.1 вр.
чл.422 ал.1 от ГПК вр.чл.240 от ЗЗД, чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.99 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: 355,31лв. главница; 24,31лв. договорна лихва за
периода 11 юни 2016 г. до 26 ноември 2016 г.; 150,01 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 0лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 38,41 лв. от 27 ноември 2016 г. датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 30 ноември 2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
9214/2017год. по описа на Плевенски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: