№ 24
гр. Дупница, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Ива Д. Г.а
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200982 по описа за 2022 година
Жалбоподателят Г. Т. Г., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. Б...............,
община К........, обл. К........, ул. „Г........... –№ ...... е обжалвал Наказателно постановление №
22-0348-000588/09.09.2022 г., издадено от Началник група в ОД на МВР-К........,
упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание чл.53 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и по чл. 175, ал.3, пр.1-во от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200.00 лв. (двеста лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест)
месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо е взето становище за неоснователност на жалбата, като моли да
бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатството възнаграждение. Не претендира деловодни разноски.
Съдът като взе предвид становището на жалбоподателят и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
На 28.06.2022 г., актосъставителят И. З., на длъжност – мл. автоконтрольор при
ОДМВР К........ е съставил АУАН с бл. № 631405/28.06.2022 г. и свидетелят при съставянето
на акта и установяване на нарушението – А. Р., са констатирали, че жалбоподателят на
1
28.06.2022 г. около 11:21 ч. в с. Б..............., община К........, обл. К........, на кръстовището на
ул. „Христо Ботев“ и „Бригадирска“ е управлява мотопед „K..........“, с рама № .............. без
да е регистриран по надлежния ред- без поставена регистрационна табела, с което виновно
е нарушил чл.140 от Закона за движение по пътищата ЗДвП). Жалбоподателят подписал
съставения му АУАН, като не е написал обяснение и не е направил възражения относно
констатациите.
АНО е прекратил административнонаказателното производство на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН и изпратил административноказателната преписка на РП гр. Дупница по
компетентност. Образувано е ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. С
постановление на РП гр. Дупница наказателното производство по вх. № 2337/2022 г. ДП №
928/2022 г. по описа на РП гр. К........, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК, като същото е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 05.07.22 г. и изпратено на началника на РУ гр. Дупница, входирано в РУ
гр. Дупница на 19.07.2022 г., за продължаване на действията по образуване на АНП.
На 17.09.2018 г. АНО е издал атакуваното наказателно постановление, в което АНО е
възприел същите фактическа обстановка и правна квалификация.
Приложена е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. издадена от Министъра на
вътрешните работи, от която е видно, че АНО е разполагал с необходимите правомощия за
издаване на НП за констатирани нарушения по ЗДвП. С материална компетентност да
съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП разполага и актосъставителят.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото доказателства:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се
явява допустима. С оглед на така установеното, съдът счита, че жалбата е основателна,
поради което следва наказателното постановление да бъде отменено. Съображенията за
това се следните:
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административните наказания са допуснати съществени нарушения.
В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и
наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния
закон.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН в уводната част на постановлението следва да са
посочени датата на АУАН, въз основа на който се издава, име, длъжност и местослужене на
актосъставителя. Когато наказващият орган е бил сезиран по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
това изискване следва да бъде приспособено към особеностите на сезиращия документ
(прокурорско постановление) и в уводната част следва да се посочат обстоятелствата по чл.
199, ал. 2, пр. 1-3 от НПК. Горепосочените законови изисквания обезпечават
законосъобразното формиране на съдебните изводи относно начина, по който наказващият
орган е бил сезиран, наличието/липсата на основания за отвод по чл. 51 от ЗАНН,
2
спазването на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, наличието/липсата на
основания за отвод по ЗАНН, наличието/липсата на идентичност между административното
обвинение, повдигнато срещу определено лице по реда на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и
произнасянето на наказващия орган по същото.
В случая, както вече се посочи по-горе, обжалваното НП е лишено от въпросния
задължителен реквизит, поради което и подлежи на отмяна само на това самостоятелно
основание.
От друга страна и предвид горецитираното съдържание на прокурорското
постановление, същото в случая няма и характер на нарочен и надлежно сезиращ акт,
предпоставящ провеждане на административнонаказателно производство по реда на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН. АНО не е изпълнил задължението си по чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, а именно
с мотивирана резолюция да прекрати административнонаказателното производство в
случаите на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и поради тази причина е преписал изцяло
обстоятелствената част на АУАН в НП. От съдържанието на атакуваното наказателно
постановление не става ясно на какво основание е издадено същото - дали въз основа на
постановлението за отказ да се образува наказателно производство или въз основа на
съставения срещу АУАН, тъй като в описателната част на НП е възпроизведено изцяло
съдържанието на АУАН и последният е приложен от АНО в административнонаказателната
преписка като доказателство, т. е. използвани доказателства от АНО, са както съставения
АУАН, така и постановлението за прекратяване на наказателното производство, но не са
изложени мотиви в обстоятелствената част на НП, кой от тях е ползван като основание за
описание на нарушението. Липса на мотиви не два възможност да се извърши и проверка за
обоснованост на наказателното постановление, предвид различията, които съществуват
между тях (в тази връзка е Решение № 333 от 10.04.2014 г. по КАНД № 3701/2013 г. на
Административен съд-Пловдив).
Прокурорът и АНО са приели, че на посочения в АУАН и НП ден и час,
жалбоподателят управлявал процесното МПС, което не е регистриран по надлежния ред. С
това наказващият орган е посочил, че са нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (без да е уточнил
коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена), но е наложил наказание по първата
хипотеза, тоест, че МПС не е регистрирано по надлежния ред. Видно е обаче, че сочената
норма е бланкетна по своя характер, тъй като единственото, което предвижда е, че „по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани (...)” - т. е. тази бланкетна норма визира общото
задължение водачите да управляват регистрирано МПС и същата е повече от очевидно, че не
съдържа в себе си каквито и да са условия, от които да се изведе защо процесното МПС не е
регистрирано и в какъв срок е следвало да бъде регистрирано. В подкрепа на този извод е и
разпоредбата на ал. 2 на чл. 140 от ЗДвП, в който законодателят изрично е предвидил, че
„Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на
министъра на вътрешните, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
3
технологии и съобщенията и министъра на отбраната”. Наредбата определяща този ред е
Наредба № 1-45/24.05.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторни превозни средства и ремаркета в Република България, предназначени
за движение по пътищата (с изключение на тролейбусите, верижните, строителните и
селскостопанските самоходни машини) задължително се регистрират от органите на Пътна
полиция, като в чл. 22 от Наредбата са определени видовете регистрации. Наказващият
орган не е съобразил това обстоятелство
и не е изследвал пълната и правилна юридическа квалификация на извършеното от
жалбоподателя нарушение, а се е задоволил единствено с това да посочи като нарушена
нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което е съществено процесуално нарушение, тъй като
ограничава правото на защита на нарушителя и същият не може да упражни правото си на
защита в пълен обем. Поради тази причина спорът не би следвало да се разглежда по
същество.
Дори да се приеме, че процесното МПС не е регистрирано, това обаче, не води
автоматично до извода, че то не е регистрирано в 14-дневния срок от придобиването му (чл.
3, ал. 1 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. на МВР) и че жалбоподателят е извършил
нарушение на действащото законодателство и наказващият орган е бил длъжен за пълнота
на обвинението и в изпълнение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи коя от
възведените в закона забрани или кое от вмененото със закона задължение жалбоподателят
не е изпълнил. Не може да се приравни на изпълнение на това негово задължение
посоченото единствено в АУАН, че водачът е нарушил чл. 140 от ЗДвП. Констатираната
неяснота на НП е невъзможно да бъде отстранена от настоящата инстанция. Същата от своя
страна е съществено процесуално нарушение, тъй като отразената правна квалификация в
акта за нарушение и наказателното постановление определят рамките, в които се упражнява
правото на защита. Ето защо непълното и/или неточно посочване на юридическото
обвинение се приема за нарушение на правото на защита на нарушителя, а това от своя
страна във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление,
поради което настоящия съдебен състав счита, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Поради наличието на посочените по –горе формални предпоставки за отмяна на НП,
считам, че е безпредметно обсъждането на правилността на така издаденото НП, а именно -
налице ли е административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, виновно ли е извършено
същото и правилно ли е приложена санкционната разпоредба. Невъзможността да се
установят конкретно и безпротиворечиво обективните елементи от фактическия състав на
административното нарушение във връзка със сочената за нарушена правна норма,
представлява съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното
производство, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление. Съобразно изложеното се установява липса на
реквизита по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т .5 от ЗАНН относно задължителното пълно, ясно и
точно описание на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото противоправното
4
деяние не е описано в пълен обем с всички относими към него обстоятелства. Това без
съмнение съществено нарушава правото на защита на субекта, тъй като с АУАН се
очертават рамките на обвинението и липсата на съществени обективни елементи от състава
на административното нарушение и винаги съставлява съществено процесуално нарушение.
В тази връзка са: Решение № 13 от 17.01.2020 г. по КАНД № 320/2019 г. на
Административен съд-К........; Решение № 32 от 15.01.2020 г. по КАНД № 353/2019 г. на
Административен съд-К.........
Независимо от приетото по-горе следвада бъде посочино, че нито в АУАН, нито в
НП е индивидуализирано процесното МПС съгласно чл. 149 от ЗДвП и дефинициите в § 6, т.
13 и т. 14 от ДР на ЗДвП. Липсват и обстоятелства, които да обосновават извода, че
превозното средство подлежи на регистрация и че не е налице някоя от хипотезите на чл. 1,
ал. 4 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистрацията и отчета на МПС и на
ремаркетата, теглени от тях, които изключват регистрация. Не е опровергано твърдението на
жалбоподателя във въззивната му жалба, че процесното МПС не подлежи на регистрация
съгласно чл. 1, ал. 4, т. 4 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистрацията,
отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени
от тях, не подлежи на регистрация.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Дупнишкия районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0348-000588/09.09.2022 г., издадено от
Началник група в ОД на МВР-К........, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.,
с което на Г. Т. Г., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. Б..............., община К........,
обл. К........, ул. „Г........... –№ ...... му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 200.00 (двеста) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца за
извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. К........,
по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5