№ 446
гр. Перник, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105040 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник“ АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Община Перник е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4457/2022г. по описа на
Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за магазин за електроуреди – общински имот,
находящ се в ****** в размер на 426,75 лева главница за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. и изравнителна сметка месец август 2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение (02.08.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и
сума в размер на 65,75 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2020 г. до 17.05.2022 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
В условията на евентуалност моли съда да разгледа осъдителна претенция, като
поддържа, че ответникът се е обогатил с получена от него без правно основание
топлинна енергия на стойност горепосочената сума от 426,75 лева главница за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и изравнителна сметка месец август 2021 г., както и
сума в размер на 65,75 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2020 г. до 17.05.2022 г. Претендира се и осъждане на
ответника за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми, а в условията на евентуалност да го осъди за същите, тъй
1
като е доставена и потребена топлинна енергия без основание.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по
основание и размер. Твърди, че процесният имот е общински с предназначение
магазин, който е отдаван под наем.
Позовава се на действащите общи условия с ищеца, съгласно които е следвало
да бъде уведомен за текущите задължения, както и за осигуряване на достъп за
отчитане на измервателните уреди, но това не е сторено.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Твърди, че през процесния период обектът е отдаван под наем, поради което
моли съда да привлече наемателите като трето лице помагач на негова страна.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът и ответникът се представляват като поддържат
изложените тези.
По делото като трети лица помагачи на страната на ответника са конституирани
СРС на КТ „Подкрепа“, гр. Перник, ЕИК *********, „ВДВ уелдинг“ ЕООД, ЕИК
*********, „КМ Стил - 2“ ЕООД, ЕИК *********, и „НД мениджмънт“ ООД ЕИК
*********.
СРС на КТ „Подкрепа“, гр. Перник изразява становище за неоснователност на
исковата претенция като моли съда да отхвърли предявените искове. Заявява и
представя доказателства, че е бил наемател на обект, различен от процесния, че е
открил и закрил партида при ищеца за срока на договора за наем, както и че е заплащал
сумите за топлинна енергия на наетия от него обект.
„НД мениджмънт“ ООД изразява становище за неоснователност на исковата
претенция като моли съда да отхвърли предявените искове. Твърди, че ответникът –
наемодател не е оказал необходимото съдействие, поради което не могъл да открие
партида на свое име при ищеца.
„КМ Стил - 2“ ЕООД изразява становище за неоснователност на исковата
претенция като моли съда да отхвърли предявените искове.
„ВДВ уелдинг“ ЕООД не изразява становище, не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В
условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тази квалификация се основава на фактическите твърдения, че
ответникът е небитов клиент, който е присъединил към топлопреносната мрежа
обект, отдаван под наем с търговска цел, имащ право на това основание да получи
топлинна енергия, както и задължение да заплаща на ответника стойността на същата
по нормативно определени цени. Ето защо приложение следва да намерят специалните
правила, уреждащи взаимоотношенията за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
2
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума.
По евентуално предявения главен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, размера,
както и причинната връзка между тях.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия
състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест, тъй като
макар и ответникът да е признал, че е собственик на имота, същият счита, че това не е
равнозначно на клиент.
Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ. За да се приеме, че между ответника и ищеца е възникнало договорно
правоотношение въз основа на представените общи условия, предвид характера на
сделката е необходимо да има писмено потвърждение за предаването им.
Също така в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните
правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия
за небитови нужди следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма,
която е форма за действителност на сделката. В същия смисъл е чл. 1, ал. 2 от общите
условия. Ищецът не е представил двустранно подписан писмен договор с ответника,
както и писмено потвърдени общи условия въпреки разпределената му
доказателствена тежест и указание, че не сочи и не представя доказателства в тази
насока. Установи се също от доказателствата по делото, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия се отдава под наем с търговска цел, т.е. по своето
предназначение не следва да се ползва за битови нужди, поради което съдът приема, че
между страните не е налице твърдяната облигационна връзка.
Този правен извод обосновава неоснователност на главната искова претенция за
заплащане на главницата за доставена топлинна енергия на договорно основание,
каквото по делото не се установи, както и на тази за лихва за забава, доколкото тя е
акцесорна на главния иск.
3
Същевременно е налице вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
главния иск, предявен в условията на евентуалност.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера
на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да защити правата си, като с тази разпоредба се
осуетява неоснователното преминаване на блага от едно имущество в друго.
Фактическият състав на тук посочената разпоредба изисква ищецът пълно и главно да
установи обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на
тази енергия и спестяване на разходи за нейното заплащане, както и наличието на
връзка между обогатяването и обедняването.
Както бе посочено, претенцията е за доставка на топлинна енергия до Магазин за
електроуреди, който в различни периоди е отдаван под наем на трети лица.
Топлоснабденият имот се притежава от ответника в исковия период (обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото), както и се установява,
че ищецът е подавал топлоенергия. Без правно значение е обстоятелството, че в
процесния период, имотът е отдаван под наем и друг е действителния потребител.
Наличието на договор за наем е правоотношение, стоящо извън предмета на
настоящото производство и то касае ответника и трето по спора лице.
Тези обективни данни и правни изводи, дават основание на съда да приеме, че в
конкретния случай ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените евентуални искове като собственик на топлоснабдения имот.
Относно доставката и размера на задължението е изслушано и прието
заключение по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и обосновано, отговарящо
на всички поставени задачи, дадено от лице, притежаващо съответните специални
знания. Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни.
Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна
топлоенергия и за БГВ, които са преизчислени след края на отоплителния сезон, като
са приспаднати съответните суми. Няма данни за постъпили възражения по
изготвените изравнителни сметки. В заключението вещото лице, изследвайки
доставката е установило, че на посочения адрес има два обекта –първият е Магазин за
електроуреди с потребление в процесния период на стойност 265,76 лева с ДДС, и
втори обект, първоначално обозначен като Кафе **** с потребление за част от
процесния период на стойност 46,84 лева с ДДС, а в останалата част от периода,
обозначен като Студио за красота с потребление на стойност 212,47 лева с ДДС.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото и ответното дружества. Вещото лице по приетата СИЕ е
констатирало, че размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е
формирана от дължимата ТЕ по компоненти – сума за топлинна енергия за отопление
на имот. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период стойността на
предоставяните от ищеца услуги за Магазин за електроуреди е 264,47 лева, като е
начислено и обезщетение за забава в размер на 35,44 лева. Това вещо лице също е
установило, наличие на два обекта, като вторият е с два отделни потребителя в
процесния период - Кафе **** и Студио за красота.
И двете вещи лица са категорични, че потребител за Кафе **** не се установява.
4
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия.
Доколкото в исковата молба претенцията се отнася единствено до Магазин за
електроуреди и по правилото на чл. 6 ГПК, съдът не би могъл да излезе от очертания от
ищеца предмет. Ето защо съдът дължи произнасяне единствено за този обект, като за
размера на претенцията кредитира данните от ССЕ, доколкото същата е с основна
задача да извърши съответните изчисления, а СТЕ е ориентирана към установяване на
доставка и спазване на нормите за нейното извършване. По тези съображения главният
евентуален иск следва да бъде уважен до размер от 264,47 лева и отхвърлен до пълния
предявен такъв като недоказан.
Искът за заплащане на лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху претендираните
суми, съдът приема за изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това е така,
защото тази претенция изисква ответникът да е в забава. По правилото на чл. 84, ал. 1
ЗЗД забавата настъпва след изтичане деня на изпълнение, когато е определен, а по ал. 2
от същата разпоредба – след покана. След като съдът счете претенцията на договорно
основание за недоказана, то сумите по главницата се установяват на извъндоговорно
основание. В този случай, обезщетението за забава не е свързано с договор и Общите
условия, които биха се приложили само при наличието на такъв между страните (а и
самите те не предвиждат, а изискват изрична уговорка относно забавата). За да изпадне
длъжникът в забава по претенция с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходима
покана, но такава преди депозиране на исковата молба по евентуалния иск – 16.09.2022
г. не се установи.
Ответникът е поддържал, че третото лице помагач СРС на КТ „Подкрепа“, гр.
Перник е погасил част от задълженията, което обстоятелство да се вземе предвид при
постановяване на решение по делото. Това възражение съдът намира за неоснователно.
Макар от представения по делото договор за наем да се установява, че обекта е на
същия адрес, той обаче е друг – Кафе ****, различен от изследваните от вещите лица и
най – вече, не е предмет на спора доколкото съдът се произнася единствено за Магазин
за електроуреди съобразно исковата молба. Задълженията за Кафе ****, тяхното
погасяване, както и взаимоотношенията на страните по договора за наем остават извън
предмета на настоящото производство. Вярно е, че с представените от СРС на КТ
„Подкрепа“, гр. Перник се установява плащане на доставка на топлинна енергия, но до
обект, различен от Магазин за електроуреди, поради което тези обстоятелства не са и
не могат да бъдат изследвани в детайли. В тази връзка, съдът не би могъл да се
произнесе и дали задълженията на СРС на КТ „Подкрепа“, гр. Перник за топлинна
енергия, за периода в който са наемател на Кафе **** са погасени, тъй като макар и да
има плащане, в това производство не е изследвано задължението.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 375,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт в размер от 200,00 лева, което съдът намира, че
отговаря на действителната правна сложност по делото и вложените от процесуалния
представител усилия. При този изход от спора, съобразно уважената част от исковите
претенции, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 308,77 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид извода за недължимост на исковите претенции на договорно основание,
ищецът няма право на разноски в заповедното производство.
5
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има
право на разноски, пропорционално на отхвърлената част на исковете. Такова са се
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в
размер от 200,00 лева, което съдът намира, че отговаря на действителната правна
сложност по делото и вложените от процесуалния представител усилия. При този
изход от спора, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, на ответника се
дължат разноски в общ размер от 92,60 лева.
Третите лица помагачи СРС на КТ „Подкрепа“, гр. Перник и „НД мениджмънт“
ООД също са претендирали разноски, но по изрична разпоредба на закона – чл. 78, ал.
10 ГПК, те нямат право на такива.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че Община Перник, ЕИК *********, гр. Перник, пл.
„Св. Иван Рилски“ № 1А дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД сумата от
426,75 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за Магазин за електроуреди – общински имот, находящ се в ******
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и изравнителна сметка месец август 2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение (02.08.2022 г.) до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 65,75 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2020 г. до 17.05.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 4457/2022г. по
описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД Община Перник да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, сума в размер на 264,47 лева,
представляваща парична стойност на ползваната без правно основание топлинна
енергия за обект Магазин за електроуреди, находящ се в ****** в периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и изравнителна сметка месец август 2021 г., ведно със
законна лихва от 16.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 264,47 лева до пълния предявен размер от
426,75 лева като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
Община Перник да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********
сума в размер на 65,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху месечните
плащания за периода от 09.07.2020 г. до 17.05.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Перник да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 308,77 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-Перник“ АД да
заплати на Община Перник сумата от 92,60 лева – разноски пред Районен съд
Перник в исковото производство.
6
Решението е постановено при участието на СРС на КТ „Подкрепа“, гр. Перник,
„ВДВ уелдинг“ ЕООД, „КМ Стил - 2“ ЕООД, и „НД мениджмънт“ ООД, трети лица
помагачи на страната на ответника – Община Перник.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, вкл. третите лица помагачи.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7