МОТИВИ:
След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание
доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
Подсъдимият бивш цивилен
служител М.А.Й. от в.ф. 52 520 – Шумен е завършил висше образование. Бил е
на служба като офицер в БА от 1976 г. с последно присвоено звание полковник.
През 2000 г. бил освободен от кадрова военна служба и се пенсионирал, но
продължил да работи като цивилен служител във Висше военно училище за Артилерия
и ПВО „Панайот Волов" – Шумен (понастоящем закрито) на длъжност главен
асистент в катедра „Тактика" и преподавал по „Военна история". През
периода от 24.08.2006 г. до 01.08.2008 г., който включва и инкриминирания
период, съгласно повдигнатото обвинение, Й. не бил на работа във Военното
училище, а бил назначен на длъжност „Главен експерт" във Военен клуб -
Шумен към Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация" (л.15 т. 5 от
ДП). От 12.11.2008 г. отново започнал работа във Факултет „А, И. и КИС" –
Шумен (правоприемник на закритото военно училище в гр. Шумен), където до
31.12.2016 г. бил назначаван с трудови договори на длъжности преподавател,
главен асистент и асистент в катедра „Информационна сигурност". През
посочения период подсъдимият Й. не е бил на работа във факултета от 01.07.2014
г. до 01.08.2015 г., когато отново е бил назначен като „Главен експерт"
във Военен клуб - Шумен към Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело". От 09.01.2017 г. до 30.06.2018 г. Й. е работил като
гост преподавател във факултета по граждански договори, на хонорар. Съгласно
представените характеристични данни, подсъдимият изпълнявал с чувство на
отговорност функционалните си задължения и благодарение на отличната му лична
дисциплина, правилно организирал и разпределял изпълнението на поставените му
задачи. Притежавал отлична теоретична и практическа подготовка по преподаваните
учебни дисциплини и необходимата квалификация, знания и умения, които му
позволявали да провежда високоефективен учебен процес на отлично научно и
методическо ниво. За това спомагали и отличните му комуникативни умения. Бил
взискателен към обучаемите, като целенасочено организирал и координирал
дейността им за постигане на търсените в учебния процес резултати. В екстремни
ситуации реагирал адекватно. Женен, неосъждан (л. 118-119 т. 1; л. л.28 т.2;
л.9-54 т. 5 от ДП).
През 2003 година при закриване
на Висшето военно училище в гр. Шумен, били създадени две структури - Учебна
база „Панайот Волов" и Факултет „Артилерия, ПВО и КИС". През месец
декември същата година била открита музейна сбирка, подредена в експозиция, добила
впоследствие популярност като Музей на Шуменския гарнизон (МШГ). Първоначално
сбирката структурно била към Учебната база, а през 2008 г. бил прехвърлен към
Факултет „Артилерия, ПВО и КИС" - Шумен. Тъй като подс. Й. имал
необходимите познания в областта на военната история, именно на него било
възложена организацията по набавянето, подредбата и поддържането на предметите
от музейната сбирка и подреждането, и оформянето на музейната експозиция. До
откриването на музейната сбирка и във връзка с подготовката ѝ, Й. е бил
назначен на длъжност „Сервитьор“ в Учебна база „Панайот Волов“, а след
откриването ѝ бил преназначен на длъжността „Уредник на музей“, считано
от 01.01.2004 година. Тази длъжност заемал до 01.04.2006 година, след която
дата и до 01.09.2006 година бил на длъжност „Домакин на музей“ (обясненията на
подсъдимия в съдебно заседание и л. 43-50 т.5 от ДП). В помещенията, където се
съхранявали експонатите имало действаща сигнално-охранителна система, като
подсъдимият Й. разполагал с персонален код за достъп до охранителната система.
Подсъдимият притежавал и персонална връзка с ключове от помещенията на сбирката,
които ключове били постоянно у него от 01.01.2004 година до изземването им на
22.03.2018 година. По този начин подс. Й. имал неограничен достъп до
помещенията на музейната сбирка и експонатите в нея. До 2003 година входа към помещенията
на сбирката, бил само от вътрешната страна на военния район и за да се влезе в
помещенията е било нужно да се мине през КПП и да се влезе в района на
формированието. През 2003 година с цел за улесняване достъпа на граждани до
помещенията на сбирката, бил отворен вход от улицата, което позволявало на Й.
да влиза в помещенията, използвайки персоналните си ключове и код до
охранителната система, без да е необходимо да преминава през КПП и дежурния по
формирование. Музейната сбирка не била регистрирана по действащия до 10.04.2009
година Закон за паметниците на културата и музеите и по отменилият го Закона за
културното наследство, поради което нямала статут на самостоятелен музей със
седмично работно време и нямала щатен персонал. Сбирката се състояла от
различни експонати, между които и около четиридесет единици оръжие (обясненията
на подс. в с.з.). Експонатите били набавени от музейни сбирки на закрити военни
формирования, от катедра „Артилерийско
въоръжение" (АВ) на Факултет „А, ПВО и КИС", от Регионален клуб
„Традиция" - Шумен към Национално дружество „Традиция" и експонати
предоставени от частна музейна сбирка на гр.л. Найден Стоянов Н. от гр. Шумен (л.
119 т. 1 и л. 70-71 т. 2 от ДП). Сред оръжейните експонати били и инкриминираните
картечен пистолет „Томпсън" с фабричен № 26728, както и пушка
„Уинчестър" с фабричен № 104643. Двете оръжия фактически се намирали в
музейната сбирка, но се числели към катедра „Артилерийско въоръжение" (АВ)
на Факултет „А, ПВО и КИС" като учебни и били собственост на в.ф.
52 520 – Шумен (л.1-7 и 11-13 т. 2 от ДП). Оръжията били документално предадени
на музейната сбирка с акт за приемане и предаване № ********** Р-26 от 01.06.2009
година (л.8 т. 2 от ДП). Освен да поддържа и да се грижи за експозицията, подс.
Й. изпълнявал и функции по провеждане на беседи и запознаване на посетителите с
експонатите. От 24.08.2006 година до 01.08.2008 година, Й. не бил на работа към
Факултет „А, ПВО и КИС", а работил във Военен клуб – Шумен (л.15 т. 5 от
ДП), но въпреки това продължавал да се грижи за музейната сбирка и да изнася
беседи, като имал неограничен и неконтролиран достъп до музейните експонати.
През 1999 година подс. Й.
станал член на Регионален клуб „Традиция" - Шумен към Национално дружество
„Традиция", където се запознал с гр.л. Найден Стоянов Н. от гр. Шумен,
също член на клуба, а по-късно и негов председател. Н. бил известен адвокат в
гр. Шумен, колекционер на исторически оръжия и притежател на лична сбирка с
такива оръжия. При подготовката за откриване на музейната сбирка, известна като
Музей на Шуменския гарнизон, гр. л. Н. оказал съдействие на подс. Й., като му
предоставил за ползване и излагане като експонати на вещи, собственост на клуб
„Традиция“ – Шумен и негова лична собственост. Това спомогнало за създаване на
по-близки отношения между двамата.
Един ден през пролетта на 2008
година подс. Й. и гр. л. Найден Н. се уговорили подсъдимият да изнесе без
знанието и разрешението на командира на в.ф. 52 520 – Шумен – св. полк. Й.
или на материално-отговорното лице, на което се е числяло оръжието – св. майор Л.
два от оръжейните експонати, а именно картечен пистолет „Томпсън" с фабричен
№ 26728 и пушка „Уинчестър" с фабричен № 104643, и да ги предаде на Найден
Н.. Съгласно уговореното Н. отишъл с автомобила си до входа на музейната
експозиция, като носел със себе си два платнени калъфа за оръжие. Подс. Й.
извадил от витрините двата експоната, поставили ги в калъфите и ги предал на
Найден Н.. Последният ги качил в автомобила си и ги откарал в личната си
колекция. За това не били уведомени командира на формированието, чиято
собственост са оръжията, нито материално-отговорното лице, на което се числели.
Не бил изготвен и документ за предаването и приемането на експонатите. Около
две седмици по-късно, Н. откарал с автомобила си други оръжия от същия
производител, но различни модификации и в много по-лошо техническо състояние.
Въпреки видимите разлики между обсебените оръжия и тези, предоставени от Н.,
подсъдимият поставил копията на местата на оригиналите. За разлика от
оригиналните експонати, предоставените копия на същите били с очевидно различен
външен вид: нехарактерен синьо-лилав цвят на металните части и наличие на
петна, липсващи вбити надписи (за модела, година на производство, калибър,
марка), липсваща бойна игла, със следи от шлифоване, деформиран канал на
пълнителя, непозволяващ същия да застане в нормално положение и видимо
неавтентични и пренабити номера. Съгласно заключението по назначената
съдебно-оценителна експертиза, пазарната цена на правно регламентирания
световен пазар на исторически оръжия на оригиналните експонати е 25 620
лева на картечен пистолет „Томпсън" и 7 320 лева на пушка
„Уинчестър". Оценени по същите критерии пазарната цена на копията на
обсебените оръжия са 1 098 лева за картечен
пистолет „Томпсън" и 225 лева за пушка „Уинчестър".
На 28.04.2014 година, Найден
Стоянов Н. починал, а на 21.08.2014 година в дома му в гр. Шумен, бул. „Славянски"
№ 26, вх. 2, ет. 1, ап. 6, било извършено претърсване и изземване във връзка с
разследване по досъдебно производство № 2442/2013 г., по описа на Окръжна
прокуратура – Русе. Били открити множество оръжия и боеприпаси, между които
картечен пистолет „Томпсън" с № 26728 и пушка „Уинчестър" с № 104643,
изнесени от подсъдимия от музейната експозиция и предадени на Найден Н. през
пролетта на 2008 година. В издадените на името на Найден Н. разрешителни от
служба КОС на РУ - Шумен към ОД на МВР - Шумен не фигурирала пушка
„Уинчестър", т.е. същия нямал право да притежава такава пушка. По отношение
на картечен пистолет „Томпсън" е установено, че на 15 и 24 април 2008
година са били издадени две разрешения, съответно на името на Найден Н. да
закупи от Х. Нинов и на името на Х. Нинов да продаде на Найден Н., оръжие по
опис, в който фигурира под № 6 „картечен пистолет „Томпсън", кал. 9 мм. № 6114“
(л.134-136 т.4 от ДП). От своя страна Х. Нинов е закупил на 03.04.2008 година
от Българска национална телевизия „автомат „Томсън" 9 мм. № 6114/4333L5“ (л.109 т.
1 от ДП).
Описаната фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от обясненията на
подсъдимия, дадени в съдебно заседание, от показанията на разпитаните
свидетели, от представените веществени доказателства и документи. Тя се доказва
и от заключенията по назначените на досъдебното производство и в съдебно заседание
експертизи, които бяха потвърдени от вещите лица и пред съда. Част от
експертните заключения бяха оспорени, но съдът ги приема като обосновани,
даващи отговор на поставените задачи, с подробна аргументация и чиято
достоверност не буди съмнение.
В позицията си пред съда подс.
Й. не отрича по същество фактите, но оспорва умисъла си за своене на
имуществото, което владеел и пазил. Твърди, че е бил подведен от Найден Н. да
му предаде двете единици оръжия, за да ги оксидира и с тази цел му ги е дал,
без да оспорва, че е нарушил реда, по който е следвало да стане това, като не е
уведомил командира на формированието или материално-отговорното лице и не е
съставил необходимите документи. Твърди, че не е забелязал разликите между
оръжията, който е предал на Н. и тези, който той му е върнал. Оспорва и цената,
определена по съдебно-оценителната експертиза.
За да стигне до извода, че
подсъдимият е осъществил престъпния състав по чл.206, ал. З, пр. 1, вр. ал. 1
от НК, както от обективна, така и от субективна страна, съдът съобрази
следното:
Обстоятелството, че е
извършено изнасяне на оръжие от музейната експозиция на в.ф. 52 520 –
Шумен и на негово място е поставено друго оръжие, имитиращо оригиналното се
доказва на първо място от самопризнанието на подс. Й.. Собствеността върху
оригиналните оръжейни единици - картечен
пистолет „Томпсън" с фабр. № 26728 и пушка „Уинчестър" с фабр. №
104643 се установява от Акт форма 400072 № 01/24.03.2003 година (л.1-7 т.2 от
ДП), където в точки пореден № 240 и 382 са описани двете единици по модел и
номер. Същите оръжейни единици с фабрично вбити номера са намерени на 21.08.2014 година в дома
Найден Н.. В тази насока, съдът обстойно обсъди заключението по назначената
съдебно-балистична експертиза (л.85-97 т.3 от ДП), което беше потвърдено от
вещото лице в съдебно заседание и от което се установява, че върху картечен
пистолет „Томпсън", намерен в дома на Найден Н. има фабрично вбит № 26728
и нефабрично вбит № 6114. Върху него не е намерен фабрично вбит № 4333L5, какъвто е
имало на оръжието, закупено от Нинов на 03.04.2008 година от Българска
национална телевизия и продадено няколко дни по-късно от Нинов на Найден Н. и
би следвало да се намира в колекцията на Н.. Върху картечен пистолет
„Томпсън", намерен в експозицията на в.ф. 52 520 – Шумен има нефабрично
вбит № 26728 и нефабрично вбит № 6114 но и фабрично вбит № 433315, който е
сходен с фабрично вбития номер на закупеното от Нинов на 03.04.2008 година от
Българска национална телевизия и продадено няколко дни по-късно от Нинов на
Найден Н. оръжие - 4333L5. Разликата между вписания в описа,
приложен на л. 109 том 1 от досъдебното производство фабрично вбит № 4333L5 и описания
в експертното заключение № 433315, е само в петият знак, означен като латинска
буква „L“ в описа и като цифра „1“ в експертното заключение. Видно от вбития на
оръжието номер и снимковия материал на същия номер, приложен на ф.к.12 на л. 93
том 3 от досъдебното производство е възможно с оглед състоянието на метала,
вбития знак да се сгреши от „1“ с „L“. Преценявайки начина на
изписване на производителя на оръжието „Томсън“, вместо „Томпсън“ и вида на
оръжието „Автомат“, вместо „Картечен пистолет“ в описа на БНТ, е очевидно, че
същият е съставен непрецизно, на което се дължи и грешката в изписването на
петият знак от номера „L“ вместо „1“. От това следва,
че оръжието с фабрично вбит № 26728, собственост на в.ф. 52 520 – Шумен е
намерен в дома на Н., като допълнително нефабрично му е бил вбит № 6114, за да
му бъде придаден вид, че е оръжието закупено от Нинов. Картечният пистолет,
намерен в музейната експозиция на в.ф. 52 520 – Шумен е с фабрично вбит №
433315, какъвто е имало на оръжието, продадено от Нинов на Н., но и с нефабрично
вбит № 26728, за да му се придаде вид, че е оригиналното оръжие от колекцията
на военното формирование. Върху пушка „Уинчестър" намерена в дома на
Найден Н. има фабрично вбит № 104643. Върху пушка „Уинчестър“ намерена в
експозицията на в.ф. 52 520 – Шумен има нефабрично вбит № 104643, за да
ѝ се придаде вид, че е оригиналната пушка от колекцията на военното
формирование.
Авторството се установява
освен от направеното самопризнание, но и от установеното, че само Й. е имал
персонални ключове от помещенията на експозицията, които съхранявал у себе си.
Втората връзка ключове се намирала в дежурната стая, за да се ползва при
възникване на извънредни ситуации, като пожар или природно бедствие, но не са
били използвани никога. Доказа се, че от всички лица, имащи отношение към
музейните експонати, единствено Й. е бил в близки отношения с Найден Н., в
чиято частна сбирка са намерени оригиналните оръжейни единици. От създаването
на музейната сбирка не са констатирани посегателства или нерегламентиран достъп
до експонатите.
Подсъдимият се е разпоредил с
инкриминираните вещи без да има разрешение за това от командира на
формированието или материално-отговорно лице, като не е изготвил и документи за
извършеното предаване и приемане. Видно от показанията на почти всички
свидетели и от обясненията на подсъдимия, той е бил запознат с реда, по който
може да се изнесе експонат от музейната експозиция, а именно писмено искане,
заведено по съответния ред, докладвано на командира на формированието,
поставяне на резолюция за одобрение или неодобрение, определяне на изпълнител
при положителна резолюция, изготвяне на протокол за предаване и приемане с
описание на имуществото, срок за връщане, дата и полагане на подписи. Освен, че
е знаел за този ред, подс. Й. го е спазвал в други случаи на предаване и
приемане на имущество, което се доказва от приложените в плик като веществени
доказателства оригинални актове за приемане и предаване, както и копия от
такива актове (л.53-73 т.2 от ДП), изготвени и подписани от Й..
Инкриминирания период е
определен и от прокурора, и от подсъдимия, а и от датата на придобиване на
картечния пистолет „Томпсън“ от Найден Н. от Нинов. Периода на извършване на
деянието е формулиран в обвинителния акт така: „през пролетта на 2008 година (след 15.04.2008
г.)…“, която начална дата е и датата на издаденото разрешение на името на
Найден Н. за закупуване и пренасяне на оръжието (л.134 т.4 от ДП). Ноторно
известно е, че календарната дата за последен ден на пролетта е 21 юни, с оглед
на което съдът определи инкриминирания период между тези две дати – 16.04.2008
г. и 21.06.2008 г. и с оглед на това възложи допълнителната задача на вещото
лице по съдебно-оценителната експертиза. През този период подс. Й. не е бил
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 НК, тъй като не отговаря на нито едно
от условията, посочени в букви „а“ и „б“ от същия текст, характеризиращи
определено лице като длъжностно. Видно от приложените удостоверения на л. 49-50
том 5 от досъдебното производство се установява, че подсъдимият е бил на работа
в Учебна база „Панайот Волов“ – Шумен от 31.07.2003 година до 01.09.2006
година, от приложената на л. 15 том 5 от досъдебното производство справка, през
периода от 24.08.2006 година до 01.08.2008 година, подс. Й. е бил на работа във
Военен клуб – Шумен, а от справка на л. 21 том 5 от досъдебното производство,
че е бил на работа във Факултет “Артилерия, ПВО и КИС“ от 12.11.2008 година. От
обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания и от обстоятелството, че
в дома на Й. са намерени ключове за помещенията на музейната сбирка и
документация от същата, се доказва, че подсъдимият е имал неограничен и
безконтролен достъп до експонатите. Разпитаните като свидетели командири на формированието,
към което е била експозицията през съответния период, заявиха, че са
предоставяли ключове и парола за достъп до сигнално охранителната система на
помещенията на Й., за да може същият да съпровожда посетители, да изнася лекции
и да води беседи във връзка с експонатите. Това се потвърждава и от разпита на Й.,
който заяви в съдебно заседание, че при всяка смяна на командира на
формированието или на материално-отговорното лице, е предлагал да сдаде
ключовете, но всички са настоявали те да останат у него, за да се грижи за
подредбата и състоянието на експонатите и да изнася лекции и беседи. По този
начин, подсъдимият макар да не е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 НК е владеел и пазил експонатите, като е имал самостоятелен достъп до тях и е
следвало да следи за наличността му, дали водените от него посетители ги
опазват и да заключва помещенията, като включва сигнално-охранителната система
при напускане на обекта.
Съдът не кредитира изразеното
от подс. Й. и защитата му становище, че не е имал умисъла за присвояване на двете
оръжейни единици, тъй като е бил със съзнанието, че ги дава на Найден Н. за да
ги оксидира, макар да ги е дал в нарушение на установения за това ред, а при
връщането им не е забелязал разликите между оръжията, който е предал на Н. и
тези, който той му е върнал. Всички разпитани в съдебно заседание свидетели,
имащи представа за познанията на подс. Й. в областта на военната история и
историческото развитие на оръжейните системи, заявиха, че той е имал
изключително добри познания в тази област. Същият не е бил оръжеен специалист в
областта на поддръжката и ремонта на оръжията, но е притежавал безспорни
познания по оръжията в аспекта на историческото развитие на оръжията като начин
на изработка и употреба, начин на технологично усъвършенстване и начини за
работа с оръжие. Самият подсъдим заяви пред съда, че инкриминираната пушка
„Уинчестър“ е била експонат, на който той е обръщал особено внимание при
лекциите си, като един от първите образци многозарядни пушки. Като военен
историк е знаел, че важността на автентичните експонати зависи от това, до
каква степен са запазени в оригиналният им вид, което беше установено не само
от вещото лице Ж., но и от свидетелите, притежаващи исторически оръжия. По това
те се различават от репликите на историческите оръжия, които са създадени като
копия на същите, за да дават представа как най-общо са изглеждали оригиналите,
а всяко въздействие върху историческото оръжие, което променя автентичният му
вид, променя и неговата историческа и колекционерска стойност според
експертното становище. По делото не се установиха данни, двете оръжейни единици
да са имали нужда от оксидация. Самият подсъдим заяви, че не е оръжеен
специалист в областта на ремонта и поддръжка на оръжието и не разбира от
процесите на оксидация. Ако Найден Н. му е казал за необходимост от оксидация, подсъдимият
като човек, който не разбира от тази процедура е следвало да потърси мнението
на оръжейните специалисти във формированието и да съгласува това с командира на
формированието и материално-отговорното лице, което не е било направено. Налице
е противоречие в твърдяното от Й. за това, че не разбира от поддръжка и
оксидация на оръжието, но въпреки това сам и без консултация с оръжейните
специалисти на формированието е преценил, че мнението на Н. е правилно и
оръжието следва да се оксидира.
Недостоверна е и версията, изложена пред съда,
че поради ремонтни дейности, част от оръжейните единици са били изнесени от
помещенията на музейната експозиция и съхранявани в избено помещение с висока
влажност, което ги е увредило. Като дългогодишен кадрови военнослужещ и
преподавател във военно-учебно заведение, подсъдимият е знаел реда за изваждане
на оръжието от мястото, където се съхранява. Не е налице нито един документ за
това, а и свидетелите, в чието разпореждане са били тези оръжия през
инкриминирания период не посочват такова преместване на експонати. В
обясненията си пред съда, Й. заяви, че при временното съхранение на оръжията в
мазето, при неподходящи условия, някои от тях са имали повреди и той ги е дал в
служба „АВ“, където са ги поправили. Тъй
обаче не можа да обясни, защо не е дал и двете инкриминирани оръжейни единици -
картечен пистолет
„Томпсън" с фабричен № 26728 и пушка „Уинчестър" с фабричен № 104643
в служба „АВ“ на формированието за поправка заедно с останалите оръжия,
нуждаещи се от поправка, а само тях е дал на лице, нямащо отношение към ремонта
на оръжието, водещо се във формированието, но пък занимаващо се с колекциониране
на историческо оръжие.
Недостоверно е и твърдението
на подс. Й., че не е видял разликите между оригиналните оръжия и тези, които са
му били върнати и той е поставил във витрините. Аргументът му за това е, че
осветлението е било слабо, поради което не е могъл да види добре върнатите
оръжия, а освен това не е могъл да ги сравни с оригиналите, както това беше
направено в съдебно заседание, когато и съдът, и страните се убедиха в
очевидните различия между присвоените оръжия и тези, върнати вместо тях. По
делото е установено, че в музейната експозиция на в.ф. 52 520 – Шумен е
имало поставени в една права витрина две пушки „Уинчестър“. Това обстоятелство
беше потвърдено и от подс. Й. при разпита му в съдебно заседание. На л. 41-47
том 2 от досъдебното производство е приложено писмо от директора на Националния
военно-исторически музей, за извършена проверка от комисия при НВИМ на картечен
пистолет „Томпсън" и пушка „Уинчестър" и направени при проверката
снимки. На л. 46 том 2 от досъдебното производство е приложена снимка, на която
се вижда права витрина с две пушки. Съпоставени със снимките на двете пушки,
направени при огледа на веществените доказателства в съдебно заседание, се
установява, че по-високо разположената пушка на снимката на л. 46 е външно
сходна с пушката с по-дълга цев на снимката от съдебно заседание. И при двете
цевта на пушката е с по-голяма дължина от частта под цевта и завършват на
различно ниво. Пушката, разположена по-ниско е с метална част под цевта
(определена от вещото лице при разпита му в съдебно заседание като „тръбен
магазин“) с дължина, еднаква с дължината
на цевта, както и е при пушката, представена в съдебно заседание, като върната
от Н.. Тази разлика е очевидна и при поставянето на пушките една до друга във
витрината е очевидно несходството. Оригиналния картечен пистолет е с ремък и по-дълъг
пълнител, който влиза до край в гнездото си, докато върнатия вместо него е без
ремък, видимо по-къс пълнител и последния не може да влезе в гнездото, като
остава значително и видимо разстояние между него и магазина на оръжието. Такива
видими с просто око и дори от неспециалист разлики не биха могли да останат
незабелязани от подсъдимия. Същият освен че е експерт в областта на оръжията,
повече от осем години преди обсебването е наблюдавал експонатите, подреждал ги
е и е изнасял лекции и е провеждал беседи по тях, което опровергава твърдението
му, че не е забелязал разликите. Нещо повече – в съдебно заседание подс. Й.
заяви, че е сравнил само номера на картечния пистолет и го е прибрал. Ако
осветлението е било толкова слабо, че не е могъл да види несъответствията в
големите по размер части, не става ясно как е видял номера без да вземе
оръжието в ръцете си и да го разгледа. Ако е проверявал номера, би трябвало да
му направи впечатление и разликата в начина на набиване на номерата върху
копието и оригиналното оръжие, видими и с просто око на снимките, приложени на
л. 90 и 92 том 3 от досъдебното производство ф.к. 3 и ф.к. 9-11. След поставяне
на дубликатите във витрината те са престояли там още десет години, през които Й.
е полагал грижи за експонатите, провеждал е лекции и беседи, като през това
време не би могъл да не забележи очевидните разлики. Както писмените
характеристични данни, така и тези дадени от свидетелите пред съда, очертават
подс. Й. като изключителен специалист в областта на военната история и
историческото развитие на оръжията, като подготвен, изпълнителен и организиран
офицер и цивилен преподавател и фактически уредник на музейната сбирка. За това
е бил многократно награждаван, което посочи и самият подсъдим в защитната си
пледоария. Съдът счита, че служител с такива личностни и професионални
качества, не би пропуснал поради небрежност да изготви документи, в които да
опише предаваните експонати, да иска разрешение за изнасянето им от сбирката,
да ги огледа обстойно при връщането им, най-малкото за да се увери дали са
оксидирани и ремонтирани, заради което твърди, че ги е предал на Н.. Такава
небрежност не се вписва по никакъв начин в цялостното му поведение и отношение
към музейните експонати, за което е бил поощряван.
Воден от тези съображения,
съдът стигна до извода, че деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подс. Й.
е съзнавал, че оръжията са собственост на Факултет „А, ПВО и КИС" - Шумен
към НВУ „В.Левски" - В.Търново (в.ф. 52 520 - Шумен) и са му поверени да
ги владее и пази. Изнасяйки ги от помещенията на музейната експозиция без
знанието и съгласието на собственика им, той е прекъснал фактическата власт на
собственика върху вещите и ги е предал на трето лице. Знаел е, че по този начин
формированието ще бъде ощетено с липсата на оригинално историческо оръжие, но е
искал настъпването на тези последици, защото в противен случай дори и след
деянието би уведомил командния състав за извършената подмяна на експонати.
Съдът не споделя и
възраженията относно оценката, дадена от вещото лице. Представените в писмен
вид и потвърдени в съдебно заседание заключения са обосновани, аргументирани,
изградени върху личното възприятие на вещото лице от представените му за оценка
вещи и базиращо се на достъпни източници, посочени в заключението и проврени от
съда. Вещото лице Ж. е включен в списъка на специалистите, утвърдени като вещи
лица по предвидения за това ред. Защитата не посочи никакви аргументи, поради
които не следва заключението да бъде прието за достоверно. В тази насока се
навеждат доводи, че според складова разписка и двете оръжейни единици са
оценени на по 30.00 (тридесет) лева, а стандарта на живот в България не
отговаря на стандарта на живот в САЩ, по чиято парична единица е дадена
оценката. Защитата твърди, че цената следва да се определи по пазарни цени в
България, а не по цени на международния пазар. Във
връзка с тези възражения, съдът взема предвид, че съществува постоянна практика
за определяне паричната равностойност на предмета на престъплението - ТР № 1/98 на ОСНК; Пост. № 3/70 на Пленума; Пост. № 6/71 на
Пленума; Пост. № 8/78 на Пленума; ТР № 6/73 на ОСНК и др., съобразена и с
разпоредбите на Закона за финансовия контрол /отм./ (вж. Пост. № 8/78 на
Пленума) и чл. 24-26 от действащия Закона за държавната финансова инспекция.
След отпадане на единните държавни цени на дребно, паричната равностойност се
определя по пазарни цени. Установи се, че в България няма законово действащ
пазар на колекционерско оръжие, поради което същото е оценено по средни цени на
официалния международния пазар. В практиката съществуват и други вещи, които
могат да бъдат предмет на престъпление, но са извадени от гражданския оборот. В
практиката на военните съдилища има случаи на кражби, присвоявания, унищожаване
или други посегателства на детайли от оръжейни системи като кораби, самолети,
вертолети, танкове и т.н., които също подлежат на оценка. Такива оръжейни
системи не се произвеждат в България и не се предлагат на свободния пазар.
Същите се оценяват по договорени доставни цени на производителя, които цени
също се определят от официалния международния оръжеен пазар, но на национално
експертно ниво, както е и при последната сделка за закупуване на самолети за
нуждите на Българската армия. Когато един предмет е изваден от гражданския
оборот в страната, но за него съществува официален международен пазар, цените
се определят по този пазар, а когато са във валута се преизчисляват по курса на
БНБ за съответната дата.
Не може да се уважи и искането
за определяне на цената по балансова стойност, посочена в складова разписка на
л. 8 том 2 от досъдебното производство. Цената на предмета на престъплението се
определя към момента на деянието и съобразно предназначението на предмета към
този момент. При изработването му, оръжието е имало точно определено
предназначение - за произвеждане на стрелба и поразяване на цели, което е
определяло и цената му към този момент. След изваждането му от въоръжение,
поради невъзможност да изпълнява първоначалното си предназначение, оръжието е
заведено като учебно и оценено като такова, служещо да се запознават обучаемите
с конструктивните му особености и начина на взаимодействие на частите му. С
течение на времето голяма част от оръжията от този вид и модификация изчезват от
употреба и останалите представляват вече колекционерски интерес, което определя
и цената им като колекционерски експонати. Подс. Й. е знаел, че Найден Н. е
колекционер и придобива картечния пистолет и пушката не за да стреля и поразява
цели с тях или да се обучава за конструктивните им особености, а за да ги
притежава като колекционерски експонати. Обстоятелството, че във военното
формирование не са имали точна представа за колекционерската цена на оръжията,
а само за цената им като учебни оръжия, не означава, че цената следва да се
определи според представите на собственика на оръжието, тъй като пазарната цена
се определя не според субективните представи и очаквания, а е обективна
категория, основаваща се на данни за реални сделки и заплатени цени. Разпитан в
съдебно заседание св. майор Р. заяви, че цената на процесните оръжия от по
30.00 лева, е определил лично той, като е използвал ценоразпис на действащи
системи оръжия и е приравнявал цената на историческите оръжия към тази цена.
Оценка, извършена по този начин и от лице заемащо длъжност „Началник служба
логистично осигуряване“ и без специални познания в областта на оценка на оръжия
или исторически оръжия, съдът не приема за обективна. Не може да послужи като
база за сравнение и продажната цена на реквизитно оръжие (л.112 т.1 от ДП) от
Българска национална телевизия. Реквизитното оръжие не може да има
характеристиките на бойно, учебно или колекционерско оръжие, за да са
съпоставими цените. Общоизвестно е, че част от реквизитното оръжие е бутафорно
и на практика няма стойност като оръжие. Освен това не е установено в какво
състояние се е намирало това оръжие, тъй като по намерения в музейната сбирка
картечен пистолет, поставен на мястото на оригиналния, личат следи от поправки
и ремонти. Воден от тези мотиви, съдът прие оценката на оръжията, дадена от
вещото лице Ж. за периода 16.04.2008 година – 21.06.2008 година.
Въз основа на
всичко изложено, съдът стигна до извода, че подс. Й. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, тъй като
един ден през пролетта на 2008 г. в периода от 16.04.2008 г. до 21.06.2008 г.
във в.ф. 52 520 – Шумен, противозаконно присвоил чужди движими вещи - картечен
пистолет „Томпсън" с фабр. № 26728 и пушка „Уинчестър" с фабр. №
104643, собственост на Факултет „А, ПВО и КИС“ – Шумен към НВУ „В.Левски"
- В.Търново (в.ф. 52 520 – Шумен). Тези вещи той фактически владеел и пазел, което
е дало възможност за обсебването им. Според повдигнатото срещу Й. обвинение,
стойността на вещите е 48 900 (четиридесет и осем хиляди и деветстотин)
лева. Тази цена е била определена съобразно поставената задача на досъдебното
производство (л.1 т. 4 от ДП) като пазарна цена, но за период от месец октомври
2003 година до месец юли 2017 година, при курс на долара за 11.09.2017 година.
Съдът счита, че така направената оценка е за период, извън рамките на
инкриминирания период. Тъй като точната дата на обсебването не може да бъде установена,
беше конкретизиран периода от 16.04.2008 г. до 21.06.2008 г., за който период
беше поставена задача да се установи средната пазарна цена, при която са се
търгували сходни предмети и с оглед индивидуалните особености на конкретните
инкриминирани вещи да се определи тяхната стойност. Предвид обстоятелството, че
цената е определена във валута, същата е преизчислена към курса на БНБ, но
следвайки принципа за приложение на най-благоприятните последици за подсъдимия,
е приложен най-ниския курс за периода. Задължение на обвинението е да докаже
дата на извършване на престъплението и когато това не е направено, а е посочен
период, най-благоприятно за подсъдимия е да се приеме най-ниския курс през този
период. По този начин беше установена цената на вещите, предмет на
престъплението в размер общо на 32 940 (тридесет и две хиляди деветстотин
и четиридесет) лева, като съдът оправда Й. за обвинението до размера на сумата
от 48 900 лева. С ПМС № 1/11.01.2008
г., е била определена минимална работна заплата за страната през периода от 01.01.2008 година до 31.12.2008 година в
размер на 220.00 лева. Според Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС
по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, когато паричната равностойност на предмета на
престъплението надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална
работна заплата, което за инкриминирания период се равнява на 15 400 лева,
е налице квалифицираният признак "големи размери". По тези
съображения, съдът прие, че дори и след намалението на първоначалната стойност
на обсебените вещи, цената им надхвърля размера на седемдесет минимални работни
заплати и се касае за големи размери.
Причини, условия и
мотиви за извършване на престъплението са незадълбочените проверки на
експонатите при провеждане на инвентаризациите, като експонатите не били вадени
от витрините, не е проверявано техническото им състояние и съответствие на номерата;
създадената възможност подсъдимият да има самостоятелен и неконтролиран достъп
до помещенията и експонатите; недостатъчна заинтересованост на
материално-отговорните лица, за повереното им имущество, което било предадени
за съхранение в музейната експозиция и във фактическата власт на лице, което не
е материално отговорно за тях; злоупотреба от страна на подсъдимия с
гласуваното му доверие; желанието му да облагодетелства лице, проявяващо
колекционерски интереси, което му е съдействало за оформяне на музейната
експозиция.
При
индивидуализация на наказателната отговорност, съдът съобрази като отегчаващи
вината обстоятелства злоупотребата с оказаното доверие от страна на
командването на формированието, факта, че обсебването е извършено от лице,
назначено като преподавател и обучител на бъдещи офицери от БА. Наличието на
данни за разменени части на друга оръжейна единица – пистолет „Маузер“, намиращ
се в експозицията, с части от друг пистолет „Маузер“, намерен в дома на Н., намерени
незаведени оръжейни единици, което води до извода за системни нарушения в
поддръжката на експозицията. Като смекчаващи вината обстоятелства бяха взети
предвид добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, направените
частични самопризнания. Преценявайки всичко това, съдът обстойно прецени дали
да наложи наказание при условията на чл. 54 или на чл. 55 НК, като стигна до
извода, че не са налице всички изискуеми предпоставки за приложение
разпоредбата на чл. 55 НК. По делото се съдържат изключително добри
характеристични данни. Същевременно се установи, че в оръжеен експонат от
сбирката - пистолет „Маузер“ има части с номера на пистолет „Маузер“, намерен в
дома на Найден Н., както и части с номера от вторият пистолет са намерени в
експоната от музейната сбирка. В съдебно заседание Й. заяви, че не знае как се
е получила тази размяна на части, но по делото се доказа, че той е единственото
лице с практически неограничен достъп до пистолета „Маузер“, намиращ се в
експозицията, който е в близки отношения с Найден Н.. Установени са и други
пропуски по завеждането на оръжейни единици, намерени в помещенията. Това в
значителна степен променя извода за перфектна работа на подсъдимия като
фактически уредник на музейната сбирка. Нито едно от смекчаващите обстоятелства
не е изключително по своя характер, не са налице и многобройни такива, а
съпоставянето им с посочените факти, имащи характера на отегчаващи обстоятелства,
не даде основание на съдът да стигне до извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би
се оказало несъразмерно тежко. Налице е обаче категоричен превес на
смекчаващите вината обстоятелства, поради което и при условията на чл. 54 НК,
съдът определи наказание в минимален размер – три години лишаване от свобода.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото по чл. 206, ал. 3 от НК наказание „Лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК, като лиши подс. Й.
от право да заема държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или
дейност, свързани с управление, съхранение, контрол, пазене или отчитане на
финансови средства и стоково-материални ценности за срок от пет години. С оглед
намерените вещи, което репарира щетата за формированието и имотното състояние
на подсъдимия, съдът не наложи и предвиденото като възможно допълнително
наказание „Конфискация“ на част или на цялото имущество.
Отчитайки размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, чистото
съдебно минало на подсъдимия, направеното частично признание на фактите,
изразеното съжаление за допуснатите нарушения на правилата за движение на
експонатите от музейната сбирка и добрите характеристични данни, съдът прецени,
че за постигане целите на чл. 36 ал. 1 НК и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, не се налага Й. да изтърпи ефективно това
наказание. Воден от тези аргументи и на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен
срок от пет години. Изпитателен срок с по-голяма продължителност, ще изиграе
необходимия възпиращ ефект по отношение на подсъдимия.
Предвид осъдителната присъда, подсъдимият следва да заплати направените по
делото разноски. На досъдебното производство от РС „Военна полиция“ – Варна са
били направени разноски в размер на 2 508.32 (две хиляди петстотин и осем
лева и тридесет и две стотинки) лева, които следва Й. да възстанови по тяхна
сметка. В съдебната фаза са направени разноски в размер на 1 271.26
(хиляда двеста седемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки), която сума
следва да бъде приведена по сметката на Военен съд – Сливен, в полза на бюджета
на съдебната власт.
Към
делото като веществени доказателства са приложени автентични картечен пистолет
„Томпсън", ф.№ 26728 и пушка „Уинчестър", ф.№ 104643, иззети от дома
на Найден Н. по ДП №2442/2013г., по описа на Окръжна прокуратура – Русе, на
21.08.2014 г. По делото е установено, че същите са собственост на в.ф. 52 520 – Шумен и са
били предмет на обсебване, в резултат на което се намират в дома на Н..
Съгласно изискванията на чл. 111 от НПК, до приключване на наказателното
производство по делото те следва да останат на съхранение във Военна полиция –
Сливен, а след приключване на производството, да се върнат на в.ф. 52 520
– Шумен.
Представените и приети като
веществени доказателства картечен пистолет „Томпсън" с № 26728, намерен,
като музеен експонат в експозиция на Музей на Шуменския гарнизон към военно
формирование 52 520 - Шумен, предаден с протокол за доброволно предаване от
06.07.2017 г.; пушка „Уинчестър" с № 104643, намерена, като музеен
експонат от експозиция на Музей на Шуменския гарнизон към в.ф. 52 520 - Шумен,
предадена с протокол за доброволно предаване от 06.07.2017г. и пистолет c
надпис „MAUSER" c набит № 201252, иззет c протокол за претърсване и
изземване от 22.03.2018г в МШГ, намерен, като музеен експонат от музейна
експозиция в Музей на Шуменския гарнизон към военно формирование 52 520 - Шумен,
до приключване на наказателното производство по делото да останат към
последното, но на съхранение във Военна полиция – Сливен, а след приключване на
производството, да се върнат на в.ф. 52 520 – Шумен, от където са получени.
Инвентарна книга за музейни
предмети под.*** - Шумен", номерирана до страница 96 (деветдесет и шест) -
1 (един) бр., ведно с оригинал на удостоверение от ТД „Държавен архив" -
Шумен -1 (един) бр. и кочан със стокови разписки, състоящ се от дванадесет
изписани страници - 1 (един) бр., иззети с протокол за претърсване и изземване
от 22.03.2018 г. в МШГ; Кочан /ДС-2 2969/78/ с „Актове за приемане (предаване)
на музейни експонати за постоянно (временно) ползване" с изписани 12
(дванадесет) листа, предаден с протокол за доброволно предаване от 09.05.2017
г.; Кочан /ДС-2 2969/78/ с „Актове за приемане (предаване) на музейни експонати
за постоянно (временно) ползване" с изписани 7 (седем) листа, предаден с
протокол за доброволно предаване от 09.05.2017г.; Разписка за получени и
върнати материални запаси, форма ПФПСД 046 от 28.06.2014 год., предаден с
протокол за доброволно предаване от 09.05.2017г. - 1 (един) бр.; Разписка за
получени и върнати материални запаси, форма ПФПСД 046 от 20.08.2015 год.,
предадена с протокол за доброволно предаване от 09.05.2017г. - 1 (един) бр.; Тетрадка-опис
на секретни и строго секретни документи, състояща се от 18 (осемнадесет) листа,
с намерени в нея изписани листи с ръкописен текст, иззета с протокол за
претърсване и изземване от 22.03.2018 г. в жилище на адрес гр. Шумен, ул.„Хан
Събин" №8, ет.5, ап. №8; Акт №27 за приемане-предаване - 1лист; Акт за
приемане и предаване без номер и дата - 1 (един) лист.; приемно-предавателен
протокол с peг. №RB317305-073-04 от 15.06.2005г. - 2 (два) листа, иззети с
протокол за претърсване и изземване от 22.03.2018г. в жилище на адрес гр.Шумен,
ул.„Хан Събин"№ 8, ет.5, ап.№8; Опис на експонатите и имуществото в Музея
на Шуменския гарнизон - 2 листа; приемно-предавателен протокол за даване на
оръжие и имущество собственост на РК на НД „Традиция" гр. Шумен за
временно ползване в експлоатация на музея на Шуменския гарнизон към под. *** -
2 (два) листа; Връзка ключове и печат №184, ведно с ключодържател с надпис
„Malta" - 1 бр. и кръгъл ключодържател със знаци, 4 (четири) броя ключове
един от които с бяло гумено покритие, един с червено, иззети с протокол за
претърсване и изземване от 22.03.2018 г. в жилище на адрес: гр.Шумен, ул.„Хан
Събин"№8, ет.5, ап.№8, всички обозначени като обект № 4; Личен тефтер на М.А.Й.,
с твърди, тъмно червени корици, с надпис отпред на корицата „БЪЛГАРСКА АРМИЯ
2006", записано на вторият лист от тефтера „М.А.Й." и тел. номер
„**********" предаден при протокол за разпит от 08.11.2018 г. на м-р Й.В.Й.
- 1 (един) бр.и 3 (три) листа с ръкописен текст, иззети с протокол за
претърсване и изземване от 22.03.2018 г. в жилище на адрес гр. Шумен, ул.„Хан
Събин" № 8, ет.5, ап.№8, след влизане на присъдата в сила да се върнат на
в.ф.52 520 – Шумен. Касае се за типови бланки, създадени за нуждите на армията,
в които се съдържат записки, касаещи експонати от музейната сбирка. В
останалите листи и личен тефтер също се съдържат записи, касаещи експонати от
сбирката, а ключовете са от помещенията на музейната експозиция.
Воден от
тези мотиви, съдът постанови своя съдебен акт.
Мотивите
се изготвиха на 31.12.2019 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк. /п/