РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл. съдия: ДЕСИСЛАВА
АЛЕКСИЕВА
при участието на
секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Десислава
Алексиева гр. д. № 5136 по описа на
СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 20278794
от 16.12.2020 г. постановено по гр. д. № 49668/2019 г. на СРС, 143 състав е
признато за установено , че „И.П.М.“ ЕООД, ЕИК ******** дължи да върне на „Т.С.“
ЕАД, това, с което се е обогатило неоснователно, а именно: част от сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.02.2019 г., издадена по ч.гр.дело № 7003/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 143 състав, а именно – сумата от 2848,97 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.01.2017 г. - 31.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 05.02.2019
г. до окончателното й изплащане, като в останалата
част, за сумите: 124,42 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2016 г. до
19.02.2019 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.2017г. -
04.2018г. - общ размер на 31,77 лв., от които 28,00 лв. - представляваща сума
за главница за разпределение на топлинна енергия за процесния период, 3,77 лв.
- законна лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд
– 05.02.2019 година до окончателното изплащане – отхвърля изцяло исковите претенции,
като неоснователни. С решението е осъдено „И.П.М.“ ЕООД, ЕИК ******** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД сторените в заповедното и исковото производство,
съобразно уважения размер на исковите претенции – в общ размер на 440,13 лева ,
а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на „И.П.М.“ ЕООД сумата от 20,97 лева,
представляваща сторените разноски в исковото производство за възнаграждение на
един адвокат, съобразно отхвърления размер на иска. Решението е постановено при
участие на трето лице – помагач на ищеца –
„Б.“, ЕИК********.
Постъпила е въззивна жалба от „И.П.М.“ ЕООД срещу
постановеното решение в частта, в която е признато за установено, че „И.П.М.“
ЕООД дължи да върне на „Т.С.“ ЕАД, това,
с което се е обогатило неоснователно, а именно – сумата от 2848,97 лева
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.01.2017 г. - 31.04.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд – 05.02.2019 година до окончателното й
изплащане. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй
като счита, че неправилно първоинстанционният съд е уважил иск с правно
основание по чл. 59 ЗЗД, тъй като между страните е налице облигационно
отношение за доставка на топлинна енергия за процесния период, тъй като
ответникът е собственик на топлоснабдения имот. Отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който
оспорва въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е допустима. Налице е правен интерес на
въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая
не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
За да уважи исковете СРС е приел, че същите са предявени
на основание неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД поради липса на
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между страните, а доставяната
в имота топлинна енергия е била такава за небитови, стопански нужди. Установил
е размера на задължението на ответника за топлинна енергия – 2848,97 лева, като
е кредитирал приетите по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертиза. Отхвърлил е иска за мораторна лихва в размер на 124,42 лева, тъй
като по делото не е доказано приложената покана да е връчена на ответника.
Отхвърлил е и претенцията за дялово разпределение в размер на 28,00 лева и 3,77
лева лихва, тъй като не е установено по размер главното вземане за дялово
разпределение.
Решението е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като настоящия въззивен състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите по жалбата
следва да се добави и следното:
Неоснователно е релевираното във въззивната жалба
възражение, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е следвало да бъде отхвърлен, тъй
като между страните било налице облигационно отношение за доставка на топлинна
енергия съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Действително от представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 126, том II, рег. № 06046, дело № 296/2010
г. се установява, че процесният недвижим имот - апартамент № 21, находящ се в
гр. София, ул. "************е собственост на ответника. По настоящото дело
ответникът е търговско дружество. Известно е, че търговските дружества, нямат
битови, а стопански нужди. Съгласно § 1, т. 33а от ЗЕ "Небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. При това положение по
аргумент за противното от § 1, т. 2а от ЗЕ "И.П.М." ЕООД има
качеството на небитов клиент. Съгласно разпоредбата чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. От така цитираните разпоредби следва, че за да са
налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор /за разликата от потребителите на
топлинна енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален/. В конкретния случай, исковете се основават на твърдения
за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно
обогатяване от ответника. Безспорно е, че писмен договор за доставка на
топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото,
с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /за небитови нужди/. При
тези данни правилно искът е бил квалифициран от първоинстанционния съд като
такъв по чл. 59 ЗЗД, според който всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на
разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ
факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без
основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба,
обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал.
2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатил
нейната стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
В първоинстанционното производство са приети заключение на
съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза, от които се установява
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
стойност. От заключението на СТЕ се установява, че сумата за потребена топлинна
енергия от ответника за процесния период е 2957,10 лева. От изслушаното в
първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза
/т.1/ се установява, че няма данни за извършени от ответника плащания, касаещи
процесния период. От т. 4 от заключението се установява, че дължимите суми от
ответника за процесния период са 2848,97 лева, от които 1607,88 лева за
отопление и 1241,09 лева за топла вода. Заключенията
на съдебните експертизи са приети като
неоспорени и при преценката им по чл. 202 ГПК, настоящият състав намира, че същите
следва да бъдат кредитирани като компетентни, обективни и задълбочени. Доколкото
по делото няма данни в района, където се намира процесния имот, да има друг
доставчик на топлинна енергия извън "Т.С." ЕАД, настоящият състав на
въззивния съд намира, че ответникът се е обогатил със сумата, която би следвало
да заплати, ако енергията му беше доставена въз основа на договорно
правоотношение с ищеца. Правилно първоинстанционния съд е приел, че вземане за
топлинна енергия е доказано по делото в претендирания размер.
С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на
въззивна проверка, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските: С оглед неоснователността на въззивната
жалба, въззиваемата страна на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Воден от гореизложеното,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20278794 от 16.12.2020 г. постановено по гр. д.
№ 49668/2019 г. на СРС, 143 състав В ЧАСТТА, с
която е признато за установено на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „И.П.М.“
ЕООД ЕИК ********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 2848,97 лева
главница, представляваща стойност на доставена без основание и потребена за
стопански нужди топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.01.2017 г. - 31.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд – 05.02.2019 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 20.02.2019 г. по ч.гр.дело № 7003/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 143 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „И.П.М.“ ЕООД, ЕИК ********, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 50 лева, разноски за
въззивното производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице —
помагач на ищеца – „Б.“ ООД, ЕИК********.
Настоящото решението не подлежи на обжалване съгл. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.