Мотиви към решение №202/26.11.2019 г.,
постановено по АНД №300/2019г. по описа на РдРС.
Постъпило е предложение по реда
на чл. 375 и сл. от НПК от Р.п.Р. срещу Л.Г.О., с ЕГН:**********,*** и адрес за
призоваване: с.Владимир, общ.Радомир за това, че на 11.07.2018г. в Община
Радомир, в писмена Декларация - Декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, с вх. № **********/11.07.2018 г., която по силата на закон /ЗМДТ/ се дава пред орган на власт- служител от Общинска администрация при
Община Радомир, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, е потвърдила неистина, а именно, че е
съсобственик по наследство на недвижим имот УПИ XX, имот пл. №
237, в кв.30 по регулационния план на с.Владимир, общ.Радомир, с площ от 1423
кв.м./- престъпление по чл.313, ал.1 от НК .
Прокурорът поддържа така
внесеното в съда предложение, като предлага на подсъдимата да се наложи
административно наказание „глоба” в минималния предвиден от законодателя размер,
а именно 1000 лева, както и същата да бъде осъдена да заплати и направените на
досъдебното производство разноски.
Обвиняемата О. редовно
призована, се явява в с.з. Адвокат-защитника й адв.
В. пледира за признаване на О. за
невиновна по повдигнатото обвинение. В пледоарията се навежда подробни правни
доводи в подкрепа на тезата, че обвиняемата
не е извършила инкриминираното деяние,
за което е предадена на съд, поради обстоятелството, че не е доказано от държавното обвинение от субективна и
обективна страна О. да е реализирала престъпния състав по чл.313, ал.1 от НК.
Обвиняемата в
последната си дума моли съда да бъде оправдана по повдигнатото обвинение, като
заявява, че имота деклариран от нея като съсобствен,
за което е предадена на съд го стопанисват „от един век „ от рождението на
наследодателя им и никой не имал
претенции към него.
Радомирският районен съд, след като взе
предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 14 и 18 от НПК намери следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През 1989г. С. Г., който е баща на В.С.
М. и дядо на св. М. Й.К. установил обстоятелството, че през 80-те
години неговия брат Г. Г. се е бил снабдил с Констативен нотариален акт №45, том II, дело №
431 от 15.04.1982 г. за придобити по давностно
владение общо четири броя недвижими имоти в землището на село Владимир,
общ.Радомир , а именно: УПИ - XVII –
имот, пл.№237 ; УПИ - имот пл. XVIII –
имот, пл.№237 ; УПИ - XIX – имот,
пл.№237 и УПИ XX – имот, пл. №237, всички в квартал 30 по регулационния план на
с.Владимир, общ.Радомир, обл. Перник.Предвид на това е
било заведено гражданско дело за делба на посочените имоти по повод депозирана искова молба от Спас Герчев като е образувано гр.д №38/1989г. по описа на
PC- Радомир, с ответник Г. Г.. Делбеното производство
приключило с окончателно влезли в сила съдебни актове, а именно :По първата
фаза, по допускане на делбата с Решение №114/21.03.1989г., влязло в законна
сила на 08.06.1989г., с което съдът е допуснал
до делба
процесните
имоти между двамата съделители
С. Г. и Г. Г. при равни делбени квоти.По втората фаза
на делбата, съдът се е произнесъл с Решение № 219/11.01.2000г., което е влязло в
законна сила на 08.05.2000г. като е
извършил делба на имотите между наследниците на С.Г. и Г. Г., които са конституирани
като страни по делото след смъртта на двамата съделители
в хода на производството, една от които е и обвиняемата Л.О./ в качеството си на
наследник на Г. Г./. Решение №219/2000г. на РдРС е
вписано в Службата по вписвания в РдРС, с вх.№
214/13.06.2000г., под №74, партидна книга том 139, стр.79, от наследниците на
Спас Герчев. С цитираното решение във втората фаза на делбеното
производство съдът е поставил по реда на
чл.292 от ГПК, в общ съсобствен дял, при равни права
помежду им на наследниците на ищеца С.В.Г. , а именно: Ц. М. Г. и В. С. М. УПИ –
XIX, имот пл.№237 и УПИ XX , имот пл.
№237 и двата в кв. 30 по регулационния план на с.Владимир, а на наследниците на
ответника В. Г. Г. – Ц. Г. Д., Л.Г.О., С. Г. В. и Л. Г. Т. е поставил в общ съсобствен дял при равни права помежду им- УПИ XVII, имот пл.№237 и УПИ XVIII, имот пл. №237 и двата в квартал 30 по регулационния план на
с.Владимир, общ.Радомир.След влизане в законна сила на решението на делбения съд Ц. М.Г.
и В. С. М. декларирали така придобитите недвижими имоти в Данъчната служба в Община Радомир и се снабдили с нотариален акт № 56, том ІІ, peг. №1853, дело №489 от 2000г., относно собствеността на
УПИ XIX, имот пл.№237 и УПИ XX, имот пл.
№237 и двата в квартал 30 по регулационния план на с.Владимир, общ.Радомир,
съгласно решението за делба. Последният нотариален акт бил вписан в Службата по вписванията при РдРС по надлежния ред.На основание постановените решения по
делото за съдебна делба, Цветанка Методиева Герчева и Виолета Спасова Момчилова
се снабдили с изпълнителен лист и образували изп. д.
№114/2000г. по описа на ДСИ при PC-
Радомир, като по същото изпълнително дело на 17.04.2000г. от ДСИ Д. Дамянова е направен въвод във владение на Ц. М. Г. и В. С. М., в имоти УПИ XIX, имот пл.№ 237 и УПИ ХХ, пл.№ 237,
в квартал 30 по регулационния план на с.Владимир, общ.Радомир. Съставен
е Протокол за въвод във владение, по изп. д №114/ 2000г. при СИС на PC- Радомир, като видно от същия за това действие ДСИ е призовал редовно обвиняемата О., но същата не се е явила и не е присъствала при въвода. Видно от справка от ДСИ при РдРС
е установено че изп.д.
№114/2000г., след извършен въвод във владение е
приключило на 30.04.2002г., съхранявано е пет години и е било унищожено през
2008г.
През пролетта
на 2018г. по повод изграждането на ограда между имотите на В. С. М. и на
наследниците на Г. В.Г., са възникнали конфликти с участието на обвиняемата Л.О. като при тези конфликти
обвиняемата е заявила на св.М.К., че тези два имота, а именно УПИ XIX, имот пл.№ 237 и УПИ ХХ, пл.№ 237 са техни т.е на наследници на
Георги Герчев, като заявила, че не знае
за дело за делба и, че документите за
собственост на наследници на Спас Герчев са фалшиви. Независимо от тези спорове
О. е декларирала на инкриминираната дата 11.07.2018г. УПИ ХХ,
имот пл.№237, в кв.30 по регулационния план на с.Владимир в данъчна служба при
Община Радомир, като е посочила, че тя заедно с другите наследници на Георги
Герчев е съсобственик на процесния имот.
На 26.07.2018г. по повод подготовка на документи
за сключване на сделка за дарение на УПИ
XX, имот пл.№ 237, в кв.30 в с.Владимир, свидетелката М.К. посетила кантората
на нотариус Б.К. ***, като преди това подала сигнали срещу роднините си/наследниците
на Г. Г./ за имотни измами, като нотариуса я уверил, че имал екземпляр от сигнала. При
посещение на 01.08.2018г. св.К. била
уведомена от нотариус К., че в кантората му се е явил адвокат- пълномощник на наследниците на Георги
Герчев, който представил документи за
сделката на посочения по-горе имот. Впоследствие с нотариален акт за дарение
№18, том III рег.№ 3041, дело № 376 от 08.08.2018г.
свидетелката К. е придобила
собствеността на УПИ XX, имот пл.№ 237, в кв.30 в с.Владимир.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин въз основа на събраните гласни и писмени
доказателствени средства, а именно: свидетелските показания на М.Й.К., В.Т.К., Е.Н.Б., Д.И.В. и
Б.М.К., както и от другите писмени
доказателства по делото събрани на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК,
а именно: нот.акт №45, том II, н.д.№431/1982 г. на Радомирски районен съдия, нот.акт №56, том.ІІ, рег.№1853, н.д.№489/2000г. на нотариус
Б.К., нот.акт №18, том.ІІІ, рег.№3041,
н.д.№376/2018г., на нотариус Б.К., Решение №114/21.03.1989г и решение №219/11.01.2000г.,постановени
по гр.д.№38/1989г. Протокол за въвод
във владение от 17.04.2002г. на ДСИ при РдРС по изп.д.№114/2000г., Заявление вх.№**********/17.07.2019г.от Л.О.
***,Удостоверение изх.№**********/18.07.2018г. за данъчна оценка по чл.264,
ал.1 от ДОПК.
Показанията
на всички свидетели на обвинението напълно си кореспондират и пресъздават една и
също безпротиворечива фактическа обстановка, поради което съдът им
дава вяра. От показанията на всички свидетели се установява, че обвиняемата е подала пред данъчна служба в Община Радомир
данъчна декларация с вх. № **********/11.07.2018 г. и , че е
декларирала като съсобствен с наследниците на Г. Г.
УПИ ХХ, имот пл.№237 , в кв.30 , по регулационния план на с.Владимир . Това
обстоятелство не се отрича и от самата обвиняема О.,че лично пред общинската
администрация е подала данъчната декларация с вписаните в нея данни .
Обстоятелството,
че обвиняемата е декларирала собствеността на процесния
имот с декларация вх.№**********/11.07.2018г. се потвърждава и от свидетеля Д.В.
на длъжност „старши
специалист УТКР в Община Радомир“, който е заверил същата и от показанията на св.Е.Б.
на
длъжност „старши специалист" в отдел „Местни данъци и такси"
към Община Радомир, която е приела данъчната декларация.
Установява
се безспорно от приобщените писмени доказателства, че по повод предявен от наследодателя на св.М.К. – С. Г. срещу
Г. Г. -наследодателя на обвиняемата
О. иск за делба на имоти, които според С.
Г. са били съсобствени с Г. Г. е образувано гр.д.№38/1998г.
в РС-Радомир, което е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, като
гражданският съд след като е допуснал до делба при равни делбени
квоти между С. Г. и Г. Г. процесните имоти, находящи се в с.Владимир, общ.Радомир с влязло в законна
сила решение №219/11.01.2000г. е извършил делба на същите, като предмет на
делбата е и УПИ ХХ , имот пл.№237, в кв.30 по плана на с.Владимир, общ.Радомир.
Същият имот е бил поставен в общ съсобствен
дял, при равни права помежду им на наследниците на ищеца С. В. Г., а именно: Ц.
М. Г. и В. С. М. УПИ – XIX, имот пл.№237 и УПИ XX, имот пл. №237 и двата в кв.
30 по регулационния план на с.Владимир т.е. налице е сила на присъдено нещо по отношение
на собствеността върху имота, във връзка
с който е извършено инкриминираното деяние.
Показанията на
свидетелката на защитата, а именно св.Ц. Д.-сестра на обвиняемата са касателно обстоятелства относно владението върху имота,
неговата продължителност и наличието на спорове или претенции на трети лица към
него, които обаче факти и и обстоятелства са
ирелевантни относно преценката от наказателния
съд за наличие или липса на извършено от обвиняемата инкриминирано деяние, за
което е предадена на съд. Показанията на тази свидетелка биха допринесли за
изясняването на един гражданско-правен спор относно начина на владение и продължителността му по отношение на процесния
имот, а не при решаване на въпроса от наказателния съд относно виновността на
обвиняемата за деянието, за което е
предадена на съд по чл.313, ал.1 НК.В тази връзка и изложените в пледоарията на адвокат-защитника
на О. правни доводи относно правната същност на констативния нотариален акт, с
който се легитимира като собственик обвиняемата, начина на издаването му,
атакуването му пред съда и отмяната му са въпроси, които касаят гражданско-
правен спор не и въпроса дали О. от обективна и субективна страна е извършила
инкриминираното деяние по чл.313, ал.1 от НК.
Както бе посочено по-горе от съда свидетелката
Цветанка Делийска, която е сестра на обвиняемата дава показания само и единствено
относно начина на владение на имота, неговата продължителност, като твърди ,че
УПИ ХХ, имот пл.237, в кв.30 по регулационния плана на с.Владимир,общ.Радомир е
бил собственост на техния баща Георги Герчев, че не е извършвана съдебна делба на имотите оставени
в наследство от същия, които факти са от значение за решаване на граждански
спор по евентуално предявен ревандикационен иск, а не относно установяване на
фактическата обстановка описана в обвинителния акт и относно извършеното от
обвиняемата инкриминирано деяние по чл.313, ал.1 от НК. Освен това показанията
на свидетелката Делийска относно липсата на съдебна делба са в противоречие с
представените на досъдебното производство писмени доказателства, а именно
решение №114/21.03.1989г. за допускане
на делбата и решение №219/11.01.2000г., за извършване на делбата и двете постановени
по гр.д.№38/1998г.по описа на РдРС, с което съдът е
извършил съдебна делба на имотите останали в наследство от С. и Г. Г. между
наследниците им измежду, които е и обвиняемата О.. Твърдението, че обвиняемата
е живяла със знанието, че имота не е бил разделен съдебно и,че е останал в наследство от баща й, както и ,че
същата го е владяла като свой собствен се опровергават от показанията на свидетелите
М. К. и В.К., които сочат, че е имало спор и
конфликт между тях и обвиняемата О. относно владението на имота и правото на
собственост върху същия, във връзка с поставянето от двамата свидетели на ограда на същия имот през месец април 2018г., при който спор се е
наложило и намесата на полицията.
С оглед на събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства
и тези приобщени по реда на чл.283 от НПК от досъдебното производство се установява
по безспорен начин, че обвиняемата съзнателно и лично е
подписала Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти вх.№
**********/11.07.2018г., в
която
е
декларирала
,че
е
собственик
по
придобиване по наследство на недвижим имот УПИ ХХ,имот пл. № 237, в кв. 30 по
регулационния план на с.Владимир, общ.Радомир с площ от 1423 кв.м. Впоследствие от по молба на О. й е
издадено удостоверение за данъчна оценка с изх. № *********/18.07.2018г.
Издадена й е била и скица за декларирания от нея имот, която също е била
необходима за пред нотариус, т.е обвиняемата е имала намерение да извърши
сделка с процесния имот.
Видно от горното, обвиняемата О.
не просто е декларирала въпросния имот, а вследствие на това се е снабдила и с
документи, които на следващ етап биха й позволили да се разпореди с имота.
При така събраните в хода на съдебното дирене
гласни доказателства и установената фактическа обстановка съдът
намери, че с деянието си обвиняемата Л.О.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй
като на 11.07.2018 г. в община Радомир, гр.Радомир е потвърдила
неистина, че съгласно нотариален
акт № 45, том II, н. дело
№431/1982г. е съсобственик на УПИ XX, имот пл.№ 237 кв.30 по регулационния план на
с.Владимир, общ.Радомир, с площ от 1423
кв.м. в писмена Декларация -Декларация по
чл.14, ал.1 от ЗМДТ, с вх. № **********/11.07.2018 г., която по
силата на закон ЗМДТ се дава пред орган
на власт - служител от общинска
администрация при община Радомир за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, че е съсобственик по придобиване по наследство на недвижим имот УПИ XX, имот пл.№
237, кв.30 по регулационния план на с.Владимир, общ.Радомир с площ от 1423 кв.м.
От обективна страна обвиняемата е извършила инкириминираното деяние като е потвърдила неистина, в
писмена Декларация по чл.14, ал. 1 от ЗМДТ вх.№ ********** /11.07.2018г., която
по силата на закон ЗМДТ се дава пред орган на власт - Общинска
администрация гр.Радомир .
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината.
Видно от приложената Справка за
съдимост на обвиняемата О. се установява, че не е осъждана, поради което съдът
намери, че са налице императивните предпоставки на чл.
78а, ал.1 от НК, а именно за това престъпление законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до три
години или с глоба от сто до триста лева, обвиняемата не е осъждана за
престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV на Глава 8 от НК. Предвид на това съдът призна обвиняемата О.
за виновна в това, че 11.07.2018г. в
община Радомир, гр.Радомир е
потвърдила неистина, че съгласно Нотариален акт № 45, том II, н.дело №431/1982г. на Радомирски районен съдия е съсобственик
на УПИ XX, имот пл.№ 237, кв.30 по
регулационния план на с.Владимир, общ.Радомир
с площ от 1423 кв.м. в писмена
Декларация - вх.№ **********/11.07.2018г ,Декларация по чл.14, ал.1
от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижимите имоти , която по силата на
закон ЗМДТ се дава пред орган на власт - служител от общинска администрация при
община Радомир за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че е съсобственик по придобиване по наследство на недвижим имот УПИ XX,
имот пл.№ 237, в кв.30 по регулационния план на с.Владимир, общ.Радомир с площ от 1423 кв.м. -престъпление
по чл. 313, ал.1 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а от НК я освободи от наказателна
отговорност като й наложи административно наказание “глоба” в минимален
размер, а именно от 1000 лева.
Съдът намери, че по този начин би се спазил принципа
за съответствие залегнал в разпоредбата на чл.35, ал. 3 от НК и ще бъдат постигнати и целите на наказанието предвидени в чл. 36,
ал. 1 от НК, с оглед възрастта на обвиняемата и чистото й съдебно минало.
С решението си съдът на
основание чл.112, ал.4 от НПК постанови
веществените доказателства- Оригинали на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижими имоти, част І с декларатор Л.О., с вх. №
**********/11.07.2018 г., приходна квитанция и декларация от Л.О. ***.
С оглед изхода на делото съдът
осъди обвиняемата Л.Г.О. да заплати по
сметка на ОД МВР-Перник сумата в размер
на 128.00 лева направени разноски в хода на досъдебното производство.
Съдът
намери, че в случая не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК, предвид на
която не е престъпно деянието, което,
макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е обществено опасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна. Това означава, че за да
бъде едно деяние малозначително, то въобще не трябва
да оказа отрицателно въздействие върху обществените отношения, чиято защита се
дава чрез конкретния престъпен състав или засягането на съответните обществени
отношения трябва да е в такава ниска степен, която е недостатъчна, за да може
извършеното да се третира като престъпление Т. е. преценката за наличие на чл. 9, ал. 2 НК
е свързана по
правило само с обществената опасност на деянието, а не и тази на дееца. Малозначителността не е някакъв абстрактен белег на
деянието, а представлява негово конкретно обществено качество, което във всеки
отделен случай подлежи на изследване. От установените в наказателното
производство факти е видно, че престъпната дейност на обвиняемата О. нито е малозначителна, за да не е обществено опасна, нито
обществената й опасност е явно незначителна. Обществената опасност на деянието
се обуславя от редица обстоятелства време, място, начин на извършване на
престъплението, предмет на увреждане респ. засягане, както и с динамиката, и
обществената значимост на съответното престъпно посегателството. Мотивите за
извършване на престъплението и за ниската степен на обществена опасност на обвиняемата
имат значение единствено за определяне вида и размера на наказанието, като
съдът ги е взел впредвид при определяне размера на
наказанието на обвиняемата , като й наложи минималния предвиден размер от 1000
лева глоба.
В изложения по-горе смисъл съдът постанови диспозитива на решението си.
Районен съдия: