Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
Гр.Оряхово,11.03.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Оряховският
районен съд, в публично съдебно
заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.К-С
при
секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 91 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по молба от Г.И.Б., с ЕГН ********** и М.И.Б., с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес *** против И.М.Б., с ЕГН ********** *** с правно
основание чл.8
ал.1, вр.чл.10, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
В
съдебно заседание молителката Б. оттегля молбата си.
В молбата са изложени следните обстоятелства:
Молителите сочат, че всички заедно живеят на посочения в молбата
адрес. Молителите притежават и монолитна селскостопанска сграда – навес с
битовка и ГСМ-V-ти бригаден стан на
един етаж, със ЗП от 582 кв.м., находящ се в …., стопански двор, находящ се в
землището на с. С., в м. „С*“. Там също имат
създадени добри условия за живот-санитарни възли, кухня, спалня и всичко
необходимо. В молбата се сочи, че от известно време ответникът и неговото
семейство се настанили да живеят в тази сграда. Сочи се също, че в последно
време синът им И.Б. станал агресивен и буен, често пъти без повод влиза в
конфликт с тях. До настоящият момент въпреки многократните му агресивни
действия спрямо молителите, не са подавали сигнали до компетентните органи.
Надявали се, че това е моментно състояние, което с времето ще се нормализира и
поведението му ще се промени към добро, но вече повече от четири месеца това не
се случва.
На * г. молителят М.Б.
отишъл на базата, където отглежда кон, като имал намерение да го впрегне в
каруцата и да работи с него. Там се видял със синът си И.Б. и същият започнал
да го обижда и заплашва, че ще го пребие. Нападнал го и се опитал да удари
молителят, но за да не се случват конфликти и побой, молителят се качил в
автомобила си и напуснал обекта. В яда си и злобата ответникът И.Б. хвърлил по
автомобила му желязо, но не успял да удари лекия автомобил.
Молителите считат, че ответникът има някакво физическо
натоварване и напрежение, с което не може да се справи сам и е необходима
лекарска намеса. При тези скандали и постоянен тормоз, молителите са изпаднали
в стрес, не могат да спят по целя нощ, тъй като не знаят в какво състояние ще
се срещнат със синът си и дали няма да последва побой или нов скандал.
Сочат, че поведението на ответника вече е нетърпимо и не са в
състояние повече да издържат на този физически и психически тормоз.
Молителите
искат от съда съдействие за защита от домашно насилие, с която ответника И.М.Б.,
да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на тях като му се забрани да ги
доближава и жилището в което същите живеят в стопанската сграда, както и
местата им за социални контакти.
В
подкрепа на молбата е приложена Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
В
съдебно заседание молителите се явяват лично и с адв. Ц* К*, поддържат
молбата. В съдебно заседание молителката Г.Б. оттегля молбата си и на
осн.чл.232 ГПК, съдът е прекратил производството по делото по отношение на
същата.
Ответникът
се явява лично и с адв. Л* В* от АК *, която
оспорва молбата изцяло и изложеното в нея. Твърди че, ответникът не живее съвместно с молителите в жилището в: селскостопанска
сграда – навес с битовка и ГСМ-V-ти бригаден стан на един етаж, със ЗП от * кв.м.,
находящ се в държавно дворно място, стопански двор, находящ се в землището на
с. С*, в м.
„*“.
Твърди, че сградата ползва на основание договор за наем, за срок от 6 години,
който изтича през * г. В процесния имот живее заедно със семейството си от
около 6 години, а от края на 2019 г., не поддържа контакти с родителите си, не
ходи в домът им. На * г., същият се намирал в
стопанския двор, където заедно със свидетелите П* и В* извършвал ремонт на селскостопанска техника. Преди обяд в стопанския двор
дошъл баща му – молителят М.Б., който поискал да му даде животни за продажба и
пари. Тъй като същият му отказал да му даде животни от фермата си, молителят
започнал да го обижда, псува и заплашва с физическа саморазправа, след което
запалил автомобилът си и си тръгнал. Твърди, че не му е отговарял, нито пък го
е обиждал, заплашвал, не е влизал в конфликт с него. Оспорва твърдението в
молбата, че стопанската сграда, в която живее, е собственост на молителите,
като твърди, че същата е внесена като апорт в търговско дружество. В подкрепа
на твърденията си представя писмени доказателства и документ, че не страда от
психично заболяване, както и че е физически здрав.
По
искане на ответника, са допуснати двама свидетели очевидци на случилото се на * г.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, че молитерите са родители на И.М.Б., както и че от шест години не
живеят на един адрес.
От
представената Декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗСДН се установява, че на * г.,
ответникът упражнил спрямо молителят М.Б. домашно насилие, изразяващо се в
обиди и заплахи, а също и опит за физическо насилие, отправил му заплахи, че ще
му посегне на живота и здравето, както и му отправял заплахи за физическа саморазправа
с него.
Тези
твърдения бяха оборени от страна на ответника.
От
разпитаните по делото свидетели, не се
потвърди изложеното от молителя в молбата и декларацията и по-конкретно
акта на домашно насилие извършено спрямо него на * г.
От
показанията на свидетеля И* П* се установи, че на * г.,
преди обяд, се намирал в стопанския двор заедно с ответника И.Б. и свидетеля Н* В*.
Извършвали ремонт на камион. Тогава в стопанския двор дошъл молителя М.Б. -
баща на ответника, с автомобила си. Спрял на около 5-6 метра от тях. Без да
слиза, отворил прозореца на лекия автомобил и извикал ответника. И.Б. приближил
до колата на баща си, който му поискал сумата от 2 000 лв. както и
кобилата, която се намира във фермата му. Ответникът му отговорил, че ще му
събере парите и ще му ги даде, но категорично отказал да му даде кобилата. При
отказа на ответника да даде кобилата, молителят се ядосал и започнал да го
псува, да го обижда, да го заплашва, че ще го направи просяк, ще го запали,
след което запалил автомобила и си тръгнал. Свидетелят твърди, че ответникът по
никакъв начин не отвърнал на баща си, само се отдръпнал назад и отново му
казал, че пари ще му дава, но животни няма.
От
показанията на свидетеля Н*В* се установява, че същият е
баща на Т* Н*, с
която ответника И.Б. живее на семейни начала и има дете. Установява се също, че
на процесната дата ** г., се намирал в стопанския двор ползван от ответника И.Б.,
заедно с него и свидетеля И. П. Към 10.30-11.00 часа, в стопанския двор
пристигнал молителя М.Б. с автомобил „Р*“.
Същият спрял автомобила си на около 5-6 метра от мястото, където извършвали
ремонт на камион.Извикал синът си И.Б., който отишъл до колата на баща си.
Свидетеля твърди, че чул молителя Б. да иска от синът си сумата от 2 000
лв., като му казал, че иска да си вземе коня и му поискал и 5-6 агнета, които
да продаде. Тогава ответникът му казал, че ще му даде пари, но категорично му
отказал да му даде коня и агнета. При отказа на синът си да му даде животните,
молителят М.Б. се ядосал и започнал да псува ответника И.Б. с най-нецензурни
думи на майка, казал му „все едно, че аз не съм те правил, ще те изгоня от
базата, ще те направя просяк, ще те запаля, ще изгориш“. Свидетелят твърди, че
ответника не е скачал, не е викал, чул единствено, че баща му го е псувал и
викал по него, ще че го направи просяк. Не е чул ответника да му отвръща на
обидите и заканите. Твърди, че след отправените от молителя обидни думи, псувни
и закани, същият запалил автомобила си и си тръгнал. Твърди, че не е видял ответника
да хвърля нищо по колата на молителя.
Двамата
свидетели в показанията си заявяват, че в стопанския двор, в който се намира
процесната сграда, в която живее ответникът се намира и цялата селскостопанска
техника, с която И.Б. упражнява занаята си „земеделие“, а на около 500-600
метра от стопанския двор, се намира фермата, в която същия като земеделски
производител отглежда животни-овце. Двамата свидетели твърдят, че до края на
2019 г. молителят М.Б. и синът му И.Б. работели заедно във фермата, като М.Б.
работел в мандрата, в която събирали мляко и произвеждали кашкавал и сирене от
животните на И.. В края на * г. се случило нещо и двамата се разделили.
Свидетелите твърдят, че отношенията между бащата и синът често били обтегнати,
тъй като молителят бил избухлив и често вдигал скандали на синът си. И двамата
свидетели заявяват, че ответникът И.Б. не е избухлив, държи се с тях нормално,
човешки и не са присъствали на скандали, провокирани от ответникът нито по
отношение на родителите му.
И
двамата свидетели твърдят, че ответникът винаги се е грижил за родителите си,
давал им пари, работел заедно с баща си и майка си във фермата, като незнаят
защо се наложило да се разделят.
От
показанията на двамата свидетели се установява, че от 6 години молителят и
ответникът не обитават съвместно едно жилище. Живеят на различни адреси, като
молителят живее в с. С*на ул. „*“ № *, а
ответникът със семейството си живее в сградата находяща се в стопанския двор.
По
делото е приложена и справка за съдимост
на ответника, от която е видно че същият е осъждан три пъти за престъпления от
общ характер, като последното му осъждане е през 2016г.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Молбата
е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 ал.1 ЗЗДН, от правно
легитимирано лице, против лице, попадащо в кръга на визираните в чл. 3 ЗЗДН.
Предмет
на настоящото производство е обстоятелството дали ответникът на посочената в
молбата дата е извършил акт на домашно насилие над молителят. Домашното насилие
е дефинирано от законодателя в чл.2 ЗЗСДН, съгласно който “Домашно насилие е
всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно
жилище.“.
В този
смисъл следва да се има предвид това, че акт на домашно насилие по смисъла на
закона не представлява само физическо насилие, изразяващо се в побой, а и опита
за такова насилие, както и упражнено психическо/емоционално/ насилие.
В
подкрепа на твърденията си, молителят е представил декларация по чл.9 ал.3
ЗЗСДН. Доколкото така представената декларация се намира във връзка с твърдения
и подлежащ на доказване в настоящото производство главен факт, то и съдът я
цени като годно доказателствено средство по смисъла на чл.13 ал.2 т.3 от ЗЗСДН.
Доказателствената й сила обаче беше оборена
от ответника с провеждане на
пълно и главно доказване на възраженията му.
Ето защо съдът намира по
същество молбата за неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без
уважение. Установи се по делото, че спрямо молителят М.И.Б., не е проявен акт на домашно насилие на
* г. по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. При разпита на
свидетелите не се доказа, че при възникнал конфликт между страните по делото на
въпросната дата, е имало отправени обиди и заплахи от страна на ответника по
отношение на молителя. Единствено се доказа, че страните към процесната дата са
в лоши отношения, провокирани от имуществени и парични отношения между
ответника и неговите родители - М. и Г. Бербечелови. Дори да се приеме, че
между молителят М.Б. и ответника И.Б. на процесната дата – *г. е имало размяна на реплики в негативно,
дори обидно отношение, съдът приема, че същото не е провокирано от ответника и
то не може да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие.
Свидетелите П* и В* са запознати с отговорността която носят по НК, няма
други събрани доказателства по делото, които да опровергават изложеното от тях,
поради което съдът кредитира показанията им в цялост.
Декларацията по чл. 9
ал.3 ЗЗДН не следва да бъде кредитирана като описваща акт на домашно насилие.
Логиката на законодателят е, че когато няма други ангажирани по делото
доказателства, съдът е длъжен да издаде заповед за защита, само въз основа на
приложена Декларация, стига тя да съдържа всички индивидуализиращи признаци на
акта на насилие. Съдът счита, че обсъдените писмени и гласни доказателства по
делото, опровергават съдържащите се в декларацията твърдения. При наличие на
други доказателства в обратен смисъл, декларацията по чл. 9 ЗЗДН, сама по себе
си не може да послужи за целите на пълното и главно доказване на твърдените от
молителя факти в молбата му по чл. 8 т.1 ЗЗДН за извършено домашно психическо
насилие от ответника. По делото няма събрани доказателства доказващи
твърденията на молителя. Описаното в молбите и декларацията е показателно преди
всичко за неразбирателство между страните, във връзка с ползване на стопанския
двор и фермата.
Относно твърдения акт за
осъществено домашно насилие на 19.02.2020 г., напълно недоказано остана
твърдението на молителя, за осъществен акт за домашно насилие от страна на
ответника – негов син. Доказа се единствено, че на процесната дата молителят е
отишъл при ответника, поискал му е да му даде парична сума и животни за
продажба. Същият му е отказал, при което молителят е провокирал скандал, като е
отправил обидни думи и заплахи по отношение на синът си, като остана недоказан
факта,че същият му е отвърнал със същите обиди и заплахи.
Следва да се подчертае,
че социалното предназначение на ЗЗДН, е да даде бърза и своевременна защита на
лица, които действително се намират в риск по повод упражнено над тях насилие,
а не да служи за уреждане на междуличностни и имуществени спорове и да се
ползва за цели извън разума и идеята на закона.
С оглед изложеното,
съдът намира, че подадената молба с правно основание чл.8 ал.1, вр.чл.10, ал.1, вр.чл.5 ал.1 т.1,2 и 3 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
При този изход на
делото, на осн.чл.11 ал.3 ЗЗДН, вр.чл.11 и чл.16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на молителя следва да се
възложат разноските за образуване и водене на настоящето производство, като
молителят бъде осъден да заплати по сметка на РС Оряхово държавна такса в
размер на 25.00 лв.
С оглед изхода на
делото, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 250.00 лв., представляваща половината от заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на общо 500.00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата М.И.Б., с ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес ***, против И.М.Б., с ЕГН ********** *** с правно основание чл.8 ал.1,
вр.чл.10, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ като
неоснователна и недоказана.
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА № *от * г.
издадена по гр.д. № * г. по описа на РС Оряхово.
ОСЪЖДА М.И.Б., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС –
Оряхово, ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева
и нула ст./, както и 5.00 лв., в случай на служебно издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.И.Б.,
с ЕГН **********, да заплати на И.М.Б., с ЕГН **********, сумата от 250.00 лв.
/двеста и петдесет лева и нула ст./, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ДА
СЕ УВЕДОМИ РУ на МВР-Оряхово, за отмяната на издадената заповед за
незабавна защита след влизане на решението в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанският окръжен съд в 7 дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: