Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
14.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3181 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от П.А.Д.
срещу З.О. АД, с която е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
за сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 24.12.2012 г., вследствие на което на 09.01.2013 г. е починал А.С.Б.
– син на ищцата. Претендира законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че като последица от произшествието, осъществило
се на 24.12.2012 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, е починал синът й А.С.Б.. От загубата на своя близък
е понесла неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
настъпването на произшествието да с дължи на противоправното поведение на
застрахования водач, като твърди, че ПТП е причинено от водача на другия
участвал в него автомобил. Позовава се на съпричиняване от страна на
пострадалия. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника – З.Б.И. АД оспорва
иска.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязла в сила на 26.01.2017 г.
присъда № 35 от 08.12.2015 г. по н.о.х.д. № 342/2015 г. на Окръжен съд – В. М.Х.М.е
признат за виновен в това, че на 24.12.2012 г., около 04:50 часа, на главен път
1-1 /Е-79/, на км. 164+200 между гр.Мездра и гр.Ботевград за разклона на с.Д.
при управление на товарен автомобил „Ивеко МХ 190 Е 31 Курсор“ с рег. № *******
е нарушил правилата за движение - чл.15, ал.1, пр.1 ЗДвП, като не е изпълнил
задължението си да се движи възможно най-вдясно по платното за движение, с
което по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно: на И.Т.Т.,
починал на същото място и по същото време, управлявайки лек автомобил „Нисан
Примера“, с рег. № ******* и на пътника на предна дясна седалка в лекия
автомобил – А.С.Б., ЕГН **********, починал на 09.01.2013 г. в ОАИЛ на МБАЛ
„Христо Ботев“ гр.В. – престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, вр. б.„б“, пр.1, вр.
чл.342, ал.1 НК.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което за настъпването на увреждането по механизма, приет от наказателния съд,
неговото авторство и причинените последици, настоящият състав е обвързан от
присъдата на наказателния съд. По силата на чл.305 НПК присъдата се състои от
три части: уводна част, мотиви и диспозитив (за разлика от гражданскоправното
решение, което по изрична разпоредба на закона представлява диспозитива на
съдебния акт). Ето защо, бидейки обвързан от присъдата, гражданският съд е обвързан от всички изводи на наказателния съд,
обективирани в мотивите на постановения акт, отнасящи се до механизма на
произшествието. Установява се от мотивите на процесната присъда, че
произшествието е настъпило по следния механизъм: Починалият е пътувал на
предната дясна седалка на управлявания от И.Т.автомобил „Нисан“, движил се в
посока от гр. Мездра за гр. Ботевград – в средната лента на пътното платно,
която е забранена за движение и представлява уширение на пътя, служещо за
спиране и изчакване на завиващите автомобили от гр. Мездра за разклона за с. Д..
Делинквентът М.от своя страна управлявал товарния автомобил „Ивеко“ в посока
към гр. Мездра. При навлизане в продължителен завой в близост до разклона за с.
Д., М.видял фаровете на лекия автомобил, като неправилно възприел, че същият се
движи непосредствено срещу него и възприел движението като непосредствена
опасност, поради което незабавно предприел аварийно спиране, едновременно с
което навил волана на товарния автомобил наляво, с цел да пропусне лекия
автомобил от дясната си страна. В резултат на аварийното спиране обаче колелата
блокирали и товарният автомобил станал неуправляем, продължил движението си
наляво, като навлязъл в средната лента, в която се намирал лекия автомобил и
настъпил челен удар с него. Този механизъм, освен че обвързва гражданския съд
на основание чл.300 ГПК – като възприет в присъдата на наказателния съд, се
потвърждава и от представените писмени доказателства и приетата комплексна
медицинска и авто-техническа експертиза.
Със задължителната си тълкувателна
практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд
изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица.
Видно от удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки от 27.02.2017 г. (л.50), ищцата е майка на пострадалия А.С.Б..
За неимуществени вреди е разпитана
свидетелката Б.С.П., сестра на пострадалия и дъщеря на ищцата, която установява,
че след развода на родителите им с брат й са били отгледани от тяхната майка в
с.Ребърково, където са се преместили; че майка й и брат й са били много близки;
че към датата на ПТП брат й е живеел в с.Ребърково, а майка им - в Гърция,
където е работела, но се е прибирала за всички празници, а синът й я е
посещавал почти през седмица; че за около година той също е живял в Гърция,
където се е родило и детето му. Заявява, че след смъртта му майка им се е
прибрала в с.Ребърково, затворила се е в себе си и дори се е наложило да се
премести в друга къща, защото в предишната е била потисната от спомените за
детето й, общото й здравословно състояние е било повлияно негативно от
случилото се. Заявява, че почти всяка седмица ходи на църква и на гробищата,
което единствено й носи успокоение.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява
противоправното деяние на водача на товарен автомобил „Ивеко МХ 190 Е 31
Курсор“ с рег. № ******* – в нарушение на чл.15, ал.1, пр.1 ЗДвП, едновременно
с предприемането на аварийно спиране е навил волана на товарния автомобил леко
наляво, с което е осъществил неправомерна маневра, вместо да продължи
праволинейното си движение напред крайно вдясно; неговата вина и причинната
връзка между ПТП и смъртта на А.С.Б..
Родствените отношения между починалия и ищцата установяват правото й на
обезвреда на неимуществените вреди вследствие на загубата на близък. Поради
това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача М.Х.М.при
управление на товарен автомобил „Ивеко МХ 190 Е 31 Курсор“ с рег. № *******.
Не е спорно между страните, че е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
собственика на процесния автомобил, валидна към датата на инцидента, поради
което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на
автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
При така установените факти съдът
приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи страдания от
загубата на близък човек.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на
пострадалия (30 г.), възрастта на ищцата (49 г.); същността на връзката
родител-дете; съществувалите между ищцата и сина й отношения на близост и привързаност,
които съдът намира, че не се влияят от обстоятелството, че на ищцата временно
се е налагало да работи в Гърция; невъзвратимостта на загубата. От показанията
на свидетелката П. се установиха негативните изживявания на ищцата от смъртта
на нейния син и обстоятелството, че преживява тежко загубата му. При преценка
на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на
150000 лв.
Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от
загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде
определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е
стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищцата. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата
от 150000 лв. за майката на пострадалия в пълна степен отговаря на така
посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от нея
неимуществени вреди.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване. Установи се по
делото, че А.С.Б. е пътувал на предна
дясна седалка в лекия автомобил „Нисан Примера“, като според заключението на
комплексната експертиза по делото получените от него увреждания, в т.ч. закрита
черепно-мозъчна травма и лицево-челюстна травма са получени по механизма на
удари в предмети от интериора на автомобил, разположени пред него, каквито са
челното панорамно стъкло и бордното табло, като е възможно главата и лицето му
да са достигнали и до предната част на тавана или поради подвижност на главата
в шията да са се травмирали от удар в предна странична колонка или странично
стъкло на предната врата. Вещите лица са констатирали, че с оглед характера на
получените увреждания пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан,
както и че коланът би предотвратил получените тежки черепно-мозъчна и
лицево-челюстна травма, които са били водещи в настъпване на смъртния изход.
Същевременно, от заключението на експертизата се установява и че поради високата
скорост на лекия автомобил, в който е пътувал пострадалият, не е изключено
получаването на тежки травматични увреждания, най-вече от инерционен тип, на
вътрешни органи, които да доведат до смъртен изход. След като не може да се
направи категоричен извод, че поставянето на колан би изключило настъпването на
смъртен изход, то съдът намира, че пострадалият не е допринесъл с поведението
си за настъпване на вредоносния резултат.
По възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия,
който е поел риска да пътува в лек автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол, знаейки за това, съдът намира, че последното би могло да има характер
на съпричиняване само в случай, че употребилият алкохол водач има принос за
настъпване на произшествието. В случая обаче е налице влязла в сила присъда, задължителна за гражданския
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, от която се установява, че ПТП е настъпило по вина на
водача на товарния автомобил. Действително, по делото се установява, че лекият
автомобил се е намирал в средната лента, която не е била предназначена за
движение и това представлява нарушение на правилата за движение – може да се
квалифицира като съпричиняване. Но това нарушение не е от естеството да
обоснове извод за съвместен принос, тъй като лекият автомобил не е навлизал в
лентата за насрещно движение и съприкосновение между двата автомобила не би
настъпило ако водачът на товарния автомобил не бе възприел погрешно движението
на лекия автомобил като насрещно и не бе извършил маневрата, довела до
блокиране на колелата на товарния автомобил и навлизането му в лентата на
лекия. По изложените съображения възражението за съпричиняване е неоснователно.
При така
установените факти съдът приема, че искът следва да се уважи в пълния предявен
размер от 150000 лв. Върху така
определеното обезщетение се дължи законна лихва от датата на увреждането –
09.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 4530 лв. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 6000 лв. – държавна
такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.О. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес:
***, ж.к.В., ул*******, да заплати на П.А.Д.,
ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от смъртта на А.С.Б., починал на 09.01.2013 г., вследствие на произшествие,
осъществено на 24.12.2012 г., заедно със законната
лихва от 09.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.О. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, ж.к.В., ул*******, да заплати на адв.Н.Ц., с
адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 4530 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА З.О. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес:
***, ж.к.В., ул*******, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 6000 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника – З.Б.И. АД, ЕИК*******.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: