Решение по дело №196/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Ш. О. К., [ЕГН], с адрес: гр. Асеновград, обл. Пловдив, [улица], чрез адв. С. Х., със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 1 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000762/06.11.2023 год. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „ Пътна полиция“ - гр. Пловдив ,с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца“.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната ЗППАМ, като неправилна и незаконосъобразна.Жалбоподателят оспорва да е извършил вменените му нарушения,а относно отказът да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози ,поддържа,че полицаите просто са се заяждали с него и са искали да го санкционират на всяка цена,още повече,че тестът му за алкохол е бил отрицателен.Освен това К. нямал доверие на техническите устройства,а в медийното пространство били изнесени много факти за грешки при отчитането.Претендира се присъждане на разноски.

Ответният административен орган – Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор "Пътна полиция", оспорва жалбата.Представя писмено становище по делото,в което прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,в случай,че жалбата бъде уважена.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000762/06.11.2023 год. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „ Пътна полиция“ - гр. Пловдив е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК/заповедта е връчена на 02.01.2024г. лично на жалбоподателя,а жалбата е подадена на 12.01.2024г./ и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени доказателства: АУАН с № [рег. номер]/л.6 от делото/ се установи,че на 04.11.2023г.,около 18,20 часа в гр.Пловдив,на бул.“Цар Борис III Обединител, Ш. О. К. като водач на МПС-„Мерцедес Ц450 „ Матик,с рег.№[рег. номер],управлява същия,собственост на О. Ш. К. като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARKJ-0023 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.Издаден е талон за изследване № 119321.

Съдът установи, че талонът за изследване е подписан от проверяваното лице Ш. К. като е отбелязан часът и датата на връчване.

Установено е, че Ш. К. виновно е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.Не е спорно по делото,че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН не са посочени конкретни възражения от К.. Не са постъпили писмени възражения и в 7-дневния срок, визиран в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не са посочени писмени или веществени доказателства, които следва да бъдат събрани служебно, съгласно разпоредбата на ал. 2 от цитираната правна норма.

Въз основа на установеното административно нарушение, подробно описано по-горе, Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор "Пътна полиция" е издал атакуваната заповед, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

В хода на съдебното производство, предвид изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на административния орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на Директорът на ОДМВР-Пловдив, от която се установи, че оспорената заповед е издадена от компетентно длъжностно лице /т. 7 от заповедта/.Във връзка с установяване компетентността на органа са представени Заповед №8121з-2524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121К-13342/25.10.2023г. на гл.секретар на МВР за преназначаване на инспектор Р. П. на ръководна длъжност „началник на група,сектор „Пътна полиция“ОДМВР-Пловдив.

От Справка за нарушител /л. 11 и сл./ се установи, че на Ш. О. К. през периода 2015 г. – 2023 г. са издадени НП , електронни фишове за извършени нарушения по ЗДвП и Заповеди за прилагане на принудителни административни мярки.

В хода на съдебното производство не са събирани други доказателства,изключая тези,които се намират в административната преписка.

Колкото до твърдението, че с проверяващите органи е възникнал спор, то следва да се посочи изрично, че жалбоподателят не е посочил конкретни възражения нито в момента на съставяне на АУАН, нито в законовоопределения 7-дневен срок, когато би трябвало К. да се е успокоил вече и без притеснение е можел да изложи своите аргументи по начина на извършване на проверката и на твърдените от него факти пред административния орган.

Съдът намира, че твърденията, изложени в жалбата по-скоро изграждат защитната теза на жалбоподателя, отколкото да доказват нови факти и обстоятелства. В настоящото производство няма да бъдат разглеждани доводите на жалбоподателя във връзка с другите нарушения,които са констатирани от проверяващите,тъй като ЗППАМ е наложена за нарушението по чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предвидените в чл. 171, ал. 1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на Директорът на ОДМВР-Пловдив и Заповед № 8121з-2524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.

Установи се, че процесната заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН с № [рег. номер] от 04.11.2023г., който представлява част от административната преписка, съставлява и мотиви на заповедта.

Съдът намира, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.

По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Следва изрично да се посочи, че в АУАН е изписана нарушената правна норма и словесно е описано нарушението.

При излагане на фактическите и правни основания за издаването на заповедта административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за установена със съставения АУАН като е възпроизвел направените в него констатации. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. По този начин оспорената заповед отговаря на изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП да е мотивирана, като включва посочване на установените факти и правните основания за издаването й, които са в пълна кореспонденция помежду си.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

С нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар посочената норма да урежда отношения, свързани с реализирането на административно-наказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания. При това положение доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от тази в АУАН, е на жалбоподателя. В случая събраните писмени и гласни доказателства не доказват противното на това, което е установено в АУАН. При това положение административният орган не е задължен да събира други доказателства.

Съдът приема за безспорни фактите, че на посочената дата, час и място жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал да бъде проверен с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARKJ-0023 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Следва да се посочи, че в конкретния казус основанието на чл. 146, т. 5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.

След като жалбоподателят управлява описаното по-горе МПС и отказва да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, то административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 1, б. "б"от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, т. е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага санкция по цитираната разпоредба.

При наличие на посочените фактически основания за издаването на акта, законосъобразно е наложена принудителната административна мярка, която е с период на действие в предвидения от закона срок.

Колкото до съразмерността на приложената ПАМ следва да се каже, че макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси. Такива без съмнение са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението. В този смисъл регламентираната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е при законово установен приоритет на обществения интерес пред правото на собственост, като законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.

Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.

Ответникът не претендира разноски и съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш. О. К., [ЕГН], с адрес: гр. Асеновград, обл. Пловдив, [улица], чрез адв. С. Х., със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 1 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000762/06.11.2023 год. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „ Пътна полиция“ - гр. Пловдив

Решението е окончателно.