Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански
състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА
гр.дело № 6669 по описа на съда за 2017 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от П.Д.К. ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетното дете Д.Н.К. ЕГН **********, род. на *** г., срещу Н.К.К., в която
се твърди, че ответникът е баща на детето Д.Н.К. ЕГН **********. Твърди се, че
страните са разделени от 24.07.2017 г., като ответникът е напуснал нея и детето
и повече не се грижи за детето. Твърди, че за детето няма определен размер на
издръжка, но и двамата родители следва да се грижат за детето, поради което
бащата следва да дава издръжка на детето Д. в размер на 180 лв., считано от
24.07.2017г. до настъпване на основания за прекратяване или изменение на
същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В с.з. ищцата,
чрез упълномощения си представител адв. Денчев от Пл АК поддържа исковата молба
и претендира ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетното дете
в размер на 180 лв. месечно.
В месечния срок за отговор, в съда е постъпил писмен
отговор от Н.К.К., в който същият оспорва иска за издръжка досежно неговия
размер, като посочва, че е поисканата сума е твърде висока. Посочва, че живее
на квартира, и плаща месечен наем в размер на 170 лв.; счита, че следва да
плаща издръжка в размер на 115 лв. месечно. В с.з ответникът твърди, че не е в
състояние да заплаща издръжка в поискания размер, а е в състояние да заплаща
издръжка в размер на 115 лв. или 120 лв.
Съдът, като
прецени съраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за безспорно установено
следното:
Видно от приложеното по делото Удостоверение за
раждане от *** г., издадено въз основа
на акт за раждане №2217/09.11.2009 г., е че страните са родители на детето Д.Н.К.,
ЕГН **********.
По делото не се спори и се установява от представения
социален доклад, че детето Д. на осем години, ученик във втори клас в ***»
гр.Плевен. Не се спори между страните, че същите нямат сключен граждански брак,
както и че от 24.07.2017 г. се намират във фактическа раздяла.
От представеното удостоверение №53/29.08.2017 г. и
№230/15.11.2017 г. на «***Плевен, които съдът е приел като относими към
предмета на доказване, е видно, че за периода м.август 2016 г. – м.юли 2017 г. ищцата
е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 9998,93лева.
От представеното удостоверение изх.№12/30.10.2017 г.
от «*** се установява, че ответникът Н.К.К. е получил за периода от м. 01.2017
г.- м.09.2017 г. брутен доход от 4508,78 лв.
В с.з. ответникът посочва, че от 10-11 години работи
към дружеството «***, като реализира като заплата 650-700 лв. месечно.
По делото е
разпитана като свидетелка Р.К.- майка на ищцата, от показанията на която се
установява, че страните са разделени от
24.07.2017 г., откогато единствено ищцата се грижи за детето Д.. Същото
посещава ***» гр.Плевен, посещава занималня, като не посещава извънкласни
занимания.
В с.з. ответникът заявява, че не оспорва
обстоятелството, че от 24.07.2017 г., когато страните са се разделили, той не е
полагал грижи за детето, а същите са били полагани само от ищцата, като ответникът
е взел детето за два дни през септември 2017 г.
В изготвения по делото социален доклад е ангажирано
становище, че ищцата няма собствено жилище, живее под наем в ***, като работи
по трудово правоотношение и реализира доходи. Ищцата е посочила, че не
получава семейни помощи за дете до 18 г.
от около една година, както и еднократна помощ от 250 лв. за дете, постъпващо в
първи клас, тай като бащата не е предоставил необходимите документи. Посочва се,
че за детето е осигурена жилищна среда, дрехи, храна, задоволяват се здравни,
емоционални и образователни потребности. Посочва се, че доходите, които
получава ищцата, се явяват недостатъчни за пълноценното обгрижване на детето Д.К.,
като с цел задоволяване на базисните потребности, съответстващи на пола и
възрастта на момчето е целесъобразно биологичния баща да осигури адекватна
издръжка, с цел осигуряване на сигурност и спокойствие за малолетното дете.
Ангажира се становище, че така депозираната молба е в интерес на детето.
По делото ответникът е представил договор за наем на
недвижим имот, сключен на 30.08.2017 г., видно от който същият е наел жилище в
гр.Плевен ***, срещу заплащане на месечен наем в размер на 170 лв. От страна на
ищцата е представен договор за наем на имот
от 10.09.2017 г., видно от който същата е наела жилище в ***, като уговореният
месечен наем е в размер на 180 лв. Представени са и квитанции за платен месечен
наем от ищцата за месеците 08-11.2017 г. Съдът е приел описаните доказателства
като относими към материалното състояние на страните по см.на чл. 143 СК.
С оглед на обсъдените доказателства
съдът намира от правна страна следното:
По
иска за издръжка по чл.143 ал.1 СК: Съгласно чл.143, ал.1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Съгласно чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката,
която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост
от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.
Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК дефинира, че
размерът на издръжката се определя от
следните два критерия - потребностите на лицето, което се нуждае от нея, и възможностите на лицето, за което съществува
задължение да я дава. Съгласно нормата за определяне на минимален размер на
издръжка - чл.142, ал.2 от СК, тя се изчислява като ¼ от минималната работна заплата за страната и
към момента на устните състезания по делото възлиза на 115 лв.
Детето Д. е на осем години.
По делото са приобщени доказателства за брутния
месечен доход на страните, като по отношение на ищцата за периода от м.август 2016 г. – м.юли 2017 г. се
установява да е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 9998,93лева,
респ. средномесечното й брутно възнаграждение варира около 833,24 лв. Ответникът
е представил удостоверение за доходите си за по-кратък от указания му период,
като, видно от същото, за времето от м. 01.2017 г.- м.09.2017 г. същият е получил
брутен доход от 4508,78 лв., като средномесечното му брутно възнаграждение
възлиза на 501,02 лв., както е посочено в удостоверението. В с.з. ответникът заявява,
че от 10-11 години работи към дружеството «***, като реализира доход като
заплата в порядъка на 650-700 лв.
Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на
детето Д. - потребностите му от здравословна храна, облекло според сезона,
учебни помагала, развлечения, транспорт, съдът приема, че необходимата обща
издръжка на детето, което е на осем години, следва да се определи на 280 лв. Доколкото
майката ще полага преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието
на детето, то бащата следва да поеме по-голям дял от финансовата издръжка. Ето
защо съдът счита, че от тази сума ответникът следва да заплаща ежемесечна
издръжка за детето в размер на 150 лв., като останалата част от издръжката
следва да се поеме от майката. За разликата до претендираните 180 лв. месечна
издръжка, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сумата се
дължи ведно със законната лихва от датата на ИМ до настъпването на причини за
нейното изменение или прекратяване. В тази връзка съдът съобрази приобщените
доказателства за доходите на двамата родители, както и обстоятелството, че
ответникът е в трудоспособна възраст, трудово ангажиран, като не твърди да има
задължение за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Следва да се
отбележи също така, че въпреки изричните указания до ищцата, дадени с
разпореждането по чл.312 ГПК, същата не е представила доказателства за размера
на нуждите от издръжка на детето, а данни за това съдът намери в изготвения по
делото социален доклад, както и от показанията на разпитаната по делото свидетелка.
Съдът намира за частично основателен и иска по чл.149 СК - за присъждане на издръжка за минало време. Съдът намира, че с оглед обстоятелството,
че периода, за който се претендира тази издръжка, е кратък – от 24.07.2017 г. -
29.08.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/ и в този период нуждите на
детето Д. са били сходни с тези, определени към момента, поради което и за този
период следва да бъде определен размер на издръжка от бащата в размер на 150
лв. месечно. По делото не се спори, и в с.з. ответникът е заявил, че от 24.07.2017г.
не е полагал грижи за детето, като същите са полагани изцяло от майката, като
ответникът не твърди да е давал издръжка на детето за този период. Ето защо
съдът намира, че искът следва да бъде уважен до размер 150.00 лв. месечно за
периода 24.07.2017 г. - 29.08.2017 г., а претенцията за горницата до 180.00лв.
месечно следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати
на ищцата направени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част на всеки един от исковете общо в размер на 250 лв., ДТ в размер на 216 лв. за иска по чл.143,
ал.2 СК, и ДТ в размер на 6.00 лв. за
иска по чл.149 СК, както и 5 лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен
лист.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 СК, Н.К.К. с ЕГН **********
***, ДА
ЗАПЛАЩА на П.Д.К. с ЕГН **********, като майка и законен представител
на малолетното дете Д.Н.К., ЕГН **********, и двамата от гр.Плевен, месечна издръжка в размер на 150.00 лв.,
считано от 29.08.2017 г. до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до пълното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до размер на 180.00лв.
месечно, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.149 СК, Н.К.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.К. с
ЕГН**********, като майка и законен представител на малолетното дете Д.Н.К., ЕГН
**********, и двамата от гр.Плевен,
месечна издръжка в размер на 150.00 лв. за минало време за периода от 24.07.2017
г. - 29.08.2017 г., като за разликата над 150.00 лв. до пълния размер на
предявения иск – 180.00 лв. ОТХВЪРЛЯ същия като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н.К.К. с ЕГН ********** ***,
ДА
ЗАПЛАТИ на П.Д.К. с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на всеки един от исковете
общо в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, Н.К.К. с ЕГН **********
***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, ДТ в размер на 216 лв. за иска по чл.143, ал.2 СК, и ДТ в размер на 6.00 лв. за иска по
чл.149 СК, както и 5 лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва на основание чл.315, ал.2 ГПК в двуседмичен срок от датата
на обявяването му – 05.12.2017 г., пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: