Р Е
Ш Е Н
И Е
№..........................................
гр.
София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1446 по описа на СГС, ТО, за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано
е по жалба на „К.п.“ ЕООД, ЕИК *****, срещу отказ № 20190531230544/15.07.2019 г. на
Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531230544/31.05.2019
г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките
срещу изпиране на пари /ЗМИП/.
В
жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че в случая дружеството няма задължение да декларира
действителен собственик, тъй като такъв е вписан по партидата на дружеството,
но доколкото това лице не е български гражданин и няма вписан в регистрите
„постоянен адрес“ на територията на Република България, то има задължение да
посочи лице за контакт, а именно физическо лице, което представи нотариално
заверено съгласие за това. Иска отказът да бъде отменен и да бъдат дадени
указания за вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.
Съдът,
като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт
и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
За
да постанови обжалвания отказ № 20190531230544/15.07.2019 г., длъжностното лице
е приело, че искането за вписване на лице за контакт е производно и обусловено
от вписването на действителен собственик. Доколкото в случая в подаденото
заявление липсва искане за вписване на действителен собственик, то няма как да
се впише и посоченото в заявлението лице за контакт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
В
конкретния случай от АВ-ТР е поискано вписване по партидата на „К.п.“ ЕООД, ЕИК
***** на обстоятелства, съгласно
изискванията на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП.
Настоящият състав
на съда счита, че неоснователно длъжностното лице по регистрацията е приело, че
не следва да бъде вписано посоченото в заявлението лице за контакт по чл. 63,
ал. 4, т. 3 от ЗМИП, по отношение на което е представена нотариално-заверена
декларация за съгласие.
Съгласно чл. 61,
ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица и
други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са
длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон
случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които
са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно
притежаваните от тях права. Информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по
партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и
други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ – арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗМИП. В разпоредбата на ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП са изброени
данните, които следва да бъдат вписани в съответния регистър. В чл. 63, ал. 4, т. 3 е посочено, че на вписване
подлежат и данните по т. 1, букви "а" - "г" на физическо лице за
контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по
партидата на лицето по чл.
61, ал. 1, съответно чл. 62, ал. 1 не са
вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България
законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално завереното
си съгласие за това. В случая
дружеството е освободено от задължението за заяви за вписване действителен
собственик – по арг. от чл. 63, ал. 5 от ЗМИП, но доколкото вписаното по
електронното дело на търговеца лице-действителен собственик на капитала и
законен представител, не е постоянно пребиваващо на територията на Република
България, то следва да бъде изпълнено задължението по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП. Необходимостта от наличие на вписани данни за такова лице /в случаите,
когато търговецът няма задължение за вписване на действителен собственик/ е
обусловена от въведените в чл. 62 от ЗМИП задължения за лицата по 63, ал. 4, т.
3 от ЗМИП да предоставят своевременна информация на компетентните по закона
органи, съответно последните да могат да осъществят възложените им правомощия
по осъществяване на мерките за
превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари.
Предвид
изложеното, Съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за вписване
на заявените обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, поради което отказът на АВ-ТРРЮЛНЦ следва
да бъде отменен.
Мотивиран
от горното, Съдът.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ отказ № 20190531230544/15.07.2019 г. на Агенция по вписванията,
постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531230544/31.05.2019 г. на „К.п.“
ЕООД, ЕИК ***** за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона
за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията да впише заявените обстоятелства
по подаденото заявление образец Б7 с вх. № 20190531230544/31.05.2019 г. по партидата на „К.п.“ ЕООД, ЕИК *****.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се изпрати на АВ-ТР за сведение и изпълнение.
Съдия: