Р Е Ш Е Н И Е № 2527
25.06.2018г., гр. Пловдив.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3565 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците А.М.Т., А.А.Т. и М.А.Т. чрез а. И.. Н. искат да бъдат признати за собственици на 168/358 ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 56784.506.496 по действащите КК и КР на гр. П.. с адрес: гр. П., ул. Б. № с площ от 383 кв.м. и трайно предназначение урбанизирана и начин на трайно ползване от 10 до 15 метра по отношение на ответниците Б.К.Г., Ж.Г.Г., Е.Б.Г., Г.Б.Г. въз основа на реституция по чл. 1 вр с чл. 6, ал.1 ЗВСОНИ. Иска се още като законна последица от уважаването на иска съгласно чл. 537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № .., том .., дело №.на н. ..., замествана от п.-н. по заместване ..., с който ответник Б.К.Г. и ответник Ж.Г.Г. са признати в режим на съпружеска имуществена общност за собственици на 25 % ид.части от правото на собственост върху процесния имот въз основа на давностно владение и по конкретно 25 % ид.части от правото на собственост от 168/358 ид.части, както и се иска отмяна на този нотариален акт в частта му с която ответниците Е.Б.Г. и Г.Б.Г. са признати за собственици – всеки на по 12.5 % ид.части от правото на собственост върху 168/358 ид.части от процесния имот въз основа на давностно владение. Или общо се иска отмяна на нотариалния акт в частта му в която ответниците са признати са собственици по давностно владение за 50% ид.части от правото на собственост на 168/358 ид.части за които ищците поддържат че са тяхна собственост. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
Ответниците в отговор на така предявените искове оспорват същите като неоснователни и недоказани. Посочват, че не е налице твърдяното от ищците придобивно основание въз основа на което последните се легитимират като собственици на процесните 168/358 ид.части от правото на собственост на имота. Твърдят, че е налице необоснована актинта процесуална легитимация по отношение на ищците А.Т. и М.Т., като също така се твърди, че не е налице правен интерес да се води установителен иск за собственост. Наред с това във възражението по основателността на иска се твърди, че представената заповед № .... на Община П.., не легитимирала ищците като собственици, тъй като заповедта била нищожна, а и не бил настъпил ефекта на реституцията поради липса на предпоставки за това. В тази връзка е релевирано възражение за нищожност, което се основава на липса на компетентност на органа издал заповедта на първо място, и на второ място липса на предпоставките сочени като правно основание за издаването. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с изложените от страните становища и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Ищец А.М.Т. се легитимира въз основа на заповед № .... като собственик на .. кв.м от дворно място цялото с площ от 405 кв.м. находящо се в гр. П.., ул. Б. № .. – имот с пл. № . от кв…, – та градска част. Заповедта е издадена на основание чл. 1 от ЗВСОНИ по молба от 21.08.2992г. и решение на комисията по реституцията, взето с протокол № 96т.1 от 28.06.1993г. С тази заповед е отменен отчуждителния протокол от 07.07.1961г., който се явява правното основание на предвидения в чл. 55а ЗПИНМ /отм./ ред за отчуждаването на имота – в случая към онзи момент това е било парично обезщение, а отпреди това отчуждаване ищец А.М.Т. с нотариален акт № .... закупува от И. С. В.празно дворно място от 168 кв.м., съставляващо част от имот планоснимачен №, кв., та гр.част. Сделката е била оформена съгласно тогава действащия норматИ.ен режим със съгласието на ГНС – П.. – решение № 95/***г. на изпълкома на същия съвет. С квитанция № ищец А.М.Т. възстановява паричното обезщетение, което е получил за отчуждаването на имота. С връщането на това обезщетение / през време на брака с на ищец А.Т. със З. Т./ реално е завършен фактическия състав на процедурата по реституция, поради което и категорично са доказани твърденията на ищците, че именно те са собственици на процесните 168/358 ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 56784.506.496 – ищец А.М.Т. – като реституент, а ищец А.А.Т. и М.А.Т. като наследници на майка си З. Т..
Не се споделят възраженията, че издадената заповед № .... е нищожна поради това, че е подписана от лице различно от посоченото в нея. В заповедта е посочено името на кмет .. Г.Т., който не е изпълнил подписа, тъй като е бил в отпуск към онзи момент. Независимо от това обаче актът съдържа всички реквизити, който го оформят като документ с материална доказателствена сила, който акт е декларатИ.ен, а не конститутИ.ен, тъй като с него се констатира наличието на завършен фактически състав на реституцията.
В тежест на ответниците е да установят, че са завладели 50% ид.части от 68/358 ид.части от правото на собственост върху процесния поземлен имот, като това завладяване е следвало да бъде доведено до знание на ищците, респ. че ответниците са започнали да своят имота за себе си досежно тези 50% ид.части и е изтекъл предвидения в закона.
От показанията на св. К. Т.се установява, че ищците са правили опити за продажба на същия и тъй като е на хубаво място е имало интерес, но възникнали проблеми с идеалните части и нямало съгласие за продажба. Следователно, ищците не са се били дезинтересирани от собствеността си. От показанията на св. З. М.се установява, че Г. имат фактическа власт върху имота, част от него се ползвал за паркинг, достъпът бил ограничен, както и че ответниците полагали грижи. Свидетелят подробно посочва, че бариерата е била поставена към 2004г., когато се оформя паркинга, било облагородено с жИ. плет. Св. В. В., не е виждал други хора освен Г., имотът бил ограден, като свидетелят също ползвал имота за паркиране, имало положена настилка. През 2007-2008г. свидетелят видял готов паркинга, описва че имотът се подържа само от Г..
Следователно, от показанията на свидетелите В. и М. се установява, че ответниците са упражнявали фактическа власт и упржаняват понастоящем. Не се установява обаче изрично ищците да са уведомени по подходящ начин, че реално идеалните им части са завладени и че е налице своене от тяхна страна. Фактът, че Г. преимуществено са упражнявали фактическа власт върху имота лично или чрез други лица касае обектИ.ния елемент от владението, интелектуалния или субектИ.ен елемент обаче не е манифестиран недвусмислено пред ищците, респ. не се установи последните да са били наясно, че техните идеални части са завладяни и че ответниците са се е отнасяли към тях като към свои. Действията по заграждане на имота, полагане на настилка, поддържането и облагородяването му не са от категорията да преобърнат на владението /interversio possessionis/ защото няма изрично уведомяване на ищците, няма и изрично недопускане до имота. В тази връзка св. Т. заявява, че ищците са извършвали фактически действия по продажба на имота, което предполага че същите са го възприемали за свой и са носили убеждението, че могат да получат достъп до него, за да го предлагат за продажба на трети лица. Обстоятелството, че ищците са обектИ.но са били наясно, че входът е заключен с катинар и има бариера не означава, че са били наясно, че Г. са своили техните идеални части, най-малкото защото заключването с катинар е действие по управление и запазване целостта на имота, без да е доказано обаче, че Г. са защитавали и чуждите идеални части, а не само своите, защото вече ги своят.
За да бъде отблъснато владението на ищците е било необходимо да бъдат предприети такИ.а фактически действия, които по един недвусмислен начин да изключат всяка възможност за упражняване на фактическа власт върху имота до такава степен, че да е напълно невъзможно упражняването правомощието на собственика да владее и да ползва земята. Последното не се установи да е сторено поради което и независимо, че е доказано упражняването на фактическа власт от ответниците, то не се установи субектИ.ния елемент на владението, който да може да трансформира 10-годишния период на ползване в правно основание за придобИ.ане в изключителна собственост на процесните идеални части от земята.
Ето защо предвид на гореизложеното ищците доказаха, че са собственици на 168/358 ид.части от правото на собственост върху процесния имот по отношение на ответниците въз основа на реституция и наследяване.
На основание чл. 537, ал.2 ГПК като законна последица от уважаването на предявения иск следва да бъде отменен нотариален акт № .., том ., дело №.на н. ..., замествана от п.-н. по заместване ... в частта му с която ответниците са признати за собственици на 50 % ид.части от правото на собственост от притежаваните от ищците 168/358 ид.части от дворното място.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК с оглед изхода на спора по делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от ищците разноски в размер на сумата от 1358,50 лева.
Така мотИ.иран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 ГПК, че А.М.Т. с ЕГН **********, А.А.Т. с ЕГН ********** и М.А.Т. с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес: *** са собственици на 168/358 ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 56784.506.496 по действащите КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П.., ул. Б. № . с площ от 383 кв.м. и трайно предназначение урбанизирана и начин на трайно ползване от 10 до 15 метра по отношение на Б.К.Г. с ЕГН **********, Ж.Г.Г. с ЕГН **********, Е.Б.Г. с ЕГН ********** и Г.Б.Г. с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес: *** въз основа на реституция и наследяване;
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт № ., том ., дело №.за собственост на недвижим имот по документи и давностно владение на н. ..., замествана от п.-н. по заместване ...
В ЧАСТТА МУ В КОЯТО:
Б.К.Г. с ЕГН ********** и Ж.Г.Г. с ЕГН ********** са признати в режим на съпружеска имуществена общност за собственици на 25% ид.части от правото на собственост върху 168/358 ид.части от поземлен имот с идентификатор № 56784.506.496 по действащите КК и КР на гр. П.. с адрес: гр. П.., ул. Б. № .. с площ от 383 кв.м. и трайно предназначение урбанизирана и начин на трайно ползване от 10 до 15 метра въз основа на давностно владение;
Е.Б.Г. с ЕГН ********** е призната за собственик на 12.5 % ид.части от правото на собственост върху 168/358 ид.части от поземлен имот с идентификатор № 56784.506.496 по действащите КК и КР на гр. П.. с адрес: гр. П.., ул. Б. № .. с площ от 383 кв.м. и трайно предназначение урбанизирана и начин на трайно ползване от 10 до 15 метра въз основа на давностно владение;
Г.Б.Г. с ЕГН ********** е признат за собственик на 12.5 % ид.части от правото на собственост върху 168/358 ид.части от поземлен имот с идентификатор № 56784.506.496 по действащите КК и КР на гр. П.. с адрес: гр. П.., ул. Б. № . с площ от 383 кв.м. и трайно предназначение урбанизирана и начин на трайно ползване от 10 до 15 метра въз основа на давностно владение;
ОСЪЖДА Б.К.Г. с ЕГН **********, Ж.Г.Г. с ЕГН **********, Е.Б.Г. с ЕГН ********** и Г.Б.Г. с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес: *** за заплатят в полза на А.М.Т. с ЕГН **********, А.А.Т. с ЕГН ********** и М.А.Т. с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес: *** сумата от 1358,50 лева /хиляда триста петдесет и осем лева и 50 ст./, която представляват разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Веселин
Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.