О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Сливен,
06 юли 2018г .
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КЪНЮ ЖЕКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ Й.
ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Й. ВЧНД № 345 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно и е по реда на чл.341 ал.2, вр.чл.249, вр.чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура
– Сливен против протоколно определение от 15.06.2018г. по НОХД № 633/2018г. по
описа на РС Сливен, с което е прекратено съдебното производство и делото е
върнато на РП Сливен за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В протеста се твърди, че атакуваното протоколно определение
на СлРС е неправилно. Посочва се, че подс.Б.К. е привлечен на ДП в качеството
на обвиняем за престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.3 от НК и престъпление по чл.216 ал.1 от НК в присъствието на служебен защитник –
адв.С. от АК Сливен. Признал се е за виновен по двете обвинения, дал е
обяснения и е посочил, че е разбрал в какво е обвинен. В протеста се твърди, че
обстоятелството, че подсъдимият дава обяснения опровергава мотива на първата
инстанция да върне делото на прокуратурата, тъй като същият не е научил за
какво престъпление е бил обвинен. Посочва се, че по делото е налично
постановление за привличане на обвиняемо лице, което е предявено на подсъдимия
при спазване на процесуалните правила. От тук представителя на държавното
обвинение прави извода, че подсъдимият е научил за какво престъпление е
привлечен и е подписал постановление за привличане на обвиняем в присъствието
на служебен защитник. Сочи се, че диспозитивите на обвинението, включително и в
обвинителния акт, обхващат в пълнота елементите от състава на престъпленията, а
именно време, място и начин на извършване. Поради това прокурорът намира извода
на съда за наличие на обстоятелства по чл.249 ал.4 т.1 предл.1 от НПК за
неправилен, тъй като посочените от съда допуснати нарушения не изпълват
хипотезата на чл.249 ал.4 т.1 предл.1 от
НПК и поради това липсва отстранимо съществено нарушение на правата на
обвиняемия.
Представителят на държавното обвинение е съгласен, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт е описано едно деяние, а същата
съдържа достатъчно описание на фактите, които обуславят наличие на двете
престъпления, за които е повдигнато обвинение на подс.К.. Относно липсата и
непосочване на обвинителния акт на субективния признат на престъпленията и
причините, поради които е налице идеална съвкупност между двете престъпления,
прокурорът намира, че това може да бъде преценено като непълнота на
обвинителния акт в частта за формата на вината, което не налага провеждане на процесуалноследствени
действия. Твърди се, че това не е попречило на подсъдимия да разбере същността
на обвинението и позицията му в разпоредителното заседание и тази на защитника
му го доказват. РП Сливен твърди, че тези липси могат да се отстранят в срока
по чл.248а ал.1 от НПК, т.е. да се преценят като очевидна фактическа грешка, а
не да се приравняват към възпрепятстване на възможността обвиняемият да научи
за какво престъпление е привлечен в това му качество и това да бъде прието за
съществено нарушение на процесуалните правила. Прокурорът намира, че този
пропуск по същността си представлява очевидна фактическа грешка в обвинителния
акт, което е основание по чл.248а ал.1 от НПК.
Поради това в протеста се счита, че атакуваното протоколно
определение не е обосновано и се явява незаконосъобразно, като се иска същото
да се отмени.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, намери
за установено следното:
НОХД
№ 633/2018г. по описа на РС Сливен е образувано, след внесен обвинителен акт от
РП Сливен по ДП № 47/2018г. по описа на РУ Сливен по обвинение срещу подс.Б.И.К.
за престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.3 от НК, за това
че на 09.01.2018г. в гр.Сливен, в условията на опасен рецидив, чрез използване
на специален начин – особена ловкост и умения за получаване на достъп до
намиращите се в кафе-автомат марка „Зануси“, модел „Спацио“ монети, извършил
кражба на чужди движими вещи – монети на обща стойност 40лв, собственост
на „Годи“ ЕООД Сливен с управител Г.И.Г.от
гр.Сливен и за престъпление по чл.216 ал.1 от НК за това, че на 09.01.2018г. в
гр.Сливен, унищожил противозаконно чужди движими вещи – 1бр. решетка за вана на
стойност 13.30лв, 1бр. вана за отпадна вода на стойност 15.68лв, 1бр. панел с
отвор за чаши на стойност 110.96лв и пластмасова врата на стойност 65.93лв., всичко
на обща стойност 205.87лв, на кафе-автомат
марка „Зануси“, модел „Спацио“, собственост на „Годи“ ЕООД Сливен с управител Г.И.Г.от
гр.Сливен.
Сливенският
районен съд е насрочил разглеждането на делото в разпоредително заседание. С
протоколно определение от 15.06.2018г. първата инстанция е прекратила съдебното
производство по делото и го е върнала на РП Сливен за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. СлРС е посочил, че във внесения
обвинителен акт липсва описание на субективните признаци на престъпленията, за
които са повдигнати обвинения на подс.К. и по-конкретно е посочил, че не е
установена формата на вина - умисъл или
непредпазливост за всяко едно от деянията. Първата инстанция е приела,
че в обстоятелствената част на обвинителния акт е описано едно деяние извършено
от подсъдимия, за което са му повдигнати две различни обвинения за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.3 от НК и по чл.216
ал.1 от НК. В атакуваното определение е посочено, че в обвинителния акт няма
аргументи във връзка с това налице ли е идеална съвкупност между двете
престъпления, за които са повдигнати обвиненията на подсъдимия или едното
деяние поглъща другото.
Настоящата съдебна инстанция намира, че протестът е подаден
в срок и е допустим, но разгледан по същество е частично основателен.
В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително
трябва да се посочат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на подсъдимия в осъществяването му. Задължителен елемент от състава
на престъплението по чл.196 от НК и по чл.216 ал.1 от НК е субективния, т.е. субективната
страна на престъпленията - каква е формата на вина. Настоящата инстанция е
длъжна да отбележи, че кражбата може да бъде извършена само с пряк умисъл,
докато унищожаването и повреждането – може да се осъществи при всички форми на
вина, но в конкретния случай, тъй като става въпрос за ал.1на чл.216 от НК, то
формата на вина е умисъл /пряк или косвен/. В обвинителния акт следва да се
посочи формата на вина при извършването на повдигнатите на подс.К. деяния по чл.196 от НК и по чл.216 от НК.
Обстоятелството, че подсъдимият е бил привлечен като обвиняем по тези деяния на
ДП и е видял за какви престъпления е привлечен в това качество, както и че е
дал обяснения по тези деяния, не определят и не обуславят какъв е субективния
елемент при извършване на конкретните деяния, както и да научи за какво
престъпление е привлечен като обвиняем, съставомерните признаци на деянията.
Необходимо е в обвинителния акт аргументирано да се посочи формата на вина и
това е задължителен елемент от състава на деянията /субективна страна/, който
трябва да бъде отразен в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящата инстанция намира, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт подробно са описани двете деяния, извършени от подсъдимия, за
които са му били повдигнати обвинения. Неоснователно е посоченото в атакуваното
протоколно определение, че в обстоятелствената част е описано едно деяние.
Представителят на държавното обвинение подробно е описал извършеното
престъпление кражба, както и престъплението противозаконно унищожаване на чужди
движими вещи. Въпросът налице ли е идеална съвкупност между двете деяния или не
е въпрос по същество и непосочването му в обвинителния акт не е основание за
връщане на делото на прокурора. В обвинителния акт са описани подробно двете
деяния, като е посочено времето, мястото и начинът на извършването им. Посочено
е участието на подсъдимия в осъществяването им. Поради това неправилно е
изведеното в протоколното определение на СлРС, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт е описано само едно деяние, извършено от подсъдимия. Не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и непосочване на
причините, поради които РП Сливен е приела, че е налице идеална съвкупност
между двете престъпления, за които са повдигнати обвинения на подсъдимия.
Същото не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване правата на
обвиняемия и по-точно да научи за какво престъпление е привлечен в това му
качество.
Единственото
нарушение на процесуалните правила, което е съществено и отстранимо и е довело
до нарушаване правата на обвиняемия е непосочването в обвинителния акт на
субективните признаци на престъпленията, за които са повдигнати обвинения на
подсъдимия. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като
възпрепятства възможността на подсъдимия да научи за какво престъпление е
привлечен в това му качество. Задължителен елемент от състава на престъпленията
е посочване формата на вина за всяко едно от деянията и непосочването й в
обвинителния акт е съществено нарушение на процесуалните правила и то
отстранимо.
Съобразявайки горепосоченото настоящата инстанция счита, че
изведеното в атакуваното протоколно определение за наличие на допуснати
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване
на процесуалните права на подсъдимия в частта относно непосочване на
субективните признаци на престъпленията в обстоятелствената част на обвинителния
акт са основателни и правилни. Съдът намира, че същите не могат да бъдат ценени
като допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт, поради което не
може да се изпълни процедурата по чл.248а ал.1 от НПК.
От
друга страна, неоснователно е и неправилно, посоченото в протоколното
определение на СлРС, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, изразяващо се в
непосочване на причините, поради които е прието, че е налице идеална съвкупност
между двете престъпления, за които са повдигнати обвинения на подсъдимия, тъй
като същото не е от категорията на съществените. Както имаше възможност да
посочи съдът по-горе, в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани
от фактическа страна двете деяния, за които на подсъдимия са повдигнати и
предявени обвинения, поради което посоченото в тази част в атакуваното
протоколно определение е неправилно.
Действително, съобразявайки задължителната съдебна
практика, и по-точно ТР № 2/2002г. по
т.н.д.№ 2/2002г., ОСНК на ВКС, а също и постоянната такава, в обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите,
които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в
осъществяването му. Всички непълноти, които се отнасят до съставомерни признаци
на деянието и участие на обвиняемия в него са съществени и отсраними нарушения
на процесуалните правила, като в конкретния случай такова нарушение е
непосочването на субективните признаци на инкриминираните деяния в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Непосочването
в обстоятелствената част на обвинителния акт на съставомерни елементи от
състава на деянията винаги съставлява основание за връщане на делото в
предходна процесуална фаза, тъй като чрез
обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред
решаващия съдебен орган. Чрез обвинителния акт е необходимо да се определи
предмета на доказване по делото, което се извършва чрез формулиране на
обвинението по начин, че се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита на подсъдимия. Поради това и настоящият
съдебен състав /както и първоинстанционния съд/ намира, че посоченото нарушение
е съществено.
Въззивният
съд счита, че непосочването на причините, поради които е прието, че е налице
идеална съвкупност между двете престъпления не са от тази категория, т.е. не са
съществени нарушения на процесуалните правила. Също така неправилно е и
изведеното в атакуваното протоколно определение, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт е описано само едно деяние. Настоящата инстанция намира, че в
обвинителния акт подробно са описани фактическите състави на повдигнатите две
обвинения на подсъдимия. Въпросите, свързани с наличието или липсата на идеална
съвкупност между двете престъпления са въпроси по същество и не следва да се
коментират на този етап от наказателното производство, още повече, че не
съставляват и съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.
Съобразявайки гореизложеното настоящата инстанция намира,
че правилно първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство по НОХД
№ 633/2018г. по описа на РС Сливен и е върнал делото на РП Сливен за
отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, свързани
с непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на съставомерни
елементи от състава на деянията
Въззивният
съд намира, че няма допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права подсъдимия, свързани с
непосочването на причините, поради които е
прието, че е налице идеална съвкупност между двете престъпления, за които са
повдигнати обвинения на подс.К..
Като съобрази гореизложеното, въззивният съд намира, че протоколно
определение от 15.06.2018г. по НОХД № 633/2018г. по описа на РС Сливен, с което
е прекратено съдебното производство и върнато делото на РП Сливен е
законосъобразно и правилно в посочената част, имайки предвид гореизложеното, и
като такова следва да го потвърди.
Ръководен от посочените аргументи и на основание чл.345 ал.1
от НПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.06.2018г. по НОХД № 633/2018г.
по описа на РС Сливен, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 633/2018г.
по описа на РС Сливен и е върнато делото на РП Сливен за отстраняване на
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
Определението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: