Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Кърджали, 01.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна Суркова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
324 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на В.П.П. ***, в която твърди, че на 01.07.2013 г. срещу
него било издадено от Кмета на Община Кърджали наказателно постановление
№227/01.07.2013 г., с което му е наложено, на основание чл.25 ал.1 т.2 от НПООР
на Община Кърджали, административно наказание глоба в размер на 60,00 лева,
което наказание било обжалвано по образувано АНД №66/2014 г. по описа на КРС и
със съдебно определение № 9/31.01.2014г. съдът е оставил без разглеждане
жалбата и е прекратил производството по делото, което съдебно определение, съответно
наказателно постановление са влезли в
сила на 19.02.2014г.,при което счита, че от 19.02.2014
г. е започнал да тече двугодишният преклузивен срок за неизпълнение на
административното наказание глоба по
смисъла на чл.82 ал.1 б."а" от ЗАНН, който следвало да е изтекъл на 20.02.2016 г. Сочи, че Община Кърджали му изпратила Покана за
доброволно изпълнение с изх.№94-00-252/10.02.2016 г., като твърди, че тази
покана не му била връчена. Твърди, че поканата била изпратена преди да са
влезли в сила съдебното определение и наказателното постановление, които влизат
в сила на 19.02.2014 г. , а поканата
била изпратена на 10.02.2016 г. Община Кърджали на 31.03.2016 г., или след
изтичането на двугодишния преклузивен срок за изпълнението, подала до ЧСИ-Р.С.
искане за образуване на изпълнително производство от 31.03.2016 г., въз основа
на което било образувано изпълнително дело № 20168120400196 по описа на ЧСИ Р.С..
Счита, че образуването на изпълнителното дело е образувано след изтичането на
двугодишния преклузивен срок за изпълнение на наложеното административно
наказание на ищеца. Сочи, че ЧСИ - Р.С. предприел действия по принудителното
събиране на наложената глоба и изпратил
призовка за доброволно изпълнение, като наложил запори върху банковите сметки,
извършил опис-оценка и насрочил публична продан върху собствената на ищеца 1/2
идеална част от собствения му недвижим имот, подробно описан в приложеното към
исковата молба Съобщение с изх.№12732/05.03.2019 г. по изп. дело №196/2016 г.
по описа на същия съдебен изпълнител, видно от което за периода от 15.03.2019
г. до 15.04.2019 г. ЧСИ-Р.С. ще проведе принудително изпълнение , чрез
продажбата на собствената ½ идеална част от недвижимия имот, предмет на
проданта. Счита, че тези принудителни действия на ЧСИ-Р.С. са мотивирали ищеца да подаде молба с вх.№
26434/14.08.2018г. и молба с вх.№4599/12.02.2019 г. по изпълнителното дело с
искане същият на основание чл.82, ал.1 б.“а" или чл.82, ал.3 от ЗАНН да
прекрати производството по изпълнително дело № 196/20016 г. по неговият опис,
но към настоящия момент нямал отговори на молбите. Счита, че не дължи сумата в
размер на 60 лева по наложеното
административно наказание „Глоба“ , като обосновава това свое твърдение
с чл.439 от ГПК , чл.82,б.“а“ от ЗАНН и Тълкувателно решение № 3/ 03.07.2014г.
по т.дело № 3/2014г. на ОС на ГК на ВКС. Моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника Община Кърджали,
че не дължи сумата в размер на 60 лева , представляваща административно
наказание – „Глоба“ , наложена
с Наказателно постановление №227/01.07.2013 г. на Кмета на Община
Кърджали. Претендира съдебни и деловодни разноски. В съдебно
заседание лично и чрез упълномощен представител поддържа предявения иск и моли
съда да го уважи, за което излага съображения.
Ответникът община Кърджали в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, с който намира
предявения иск за допустим , но неоснователен
, като оспорва изложените твърдения на
ищеца, че е изтекъл двугодишния преклузивен срок за неизпълнение на
административното наказание глоба в размер на 60,00 лв. по смисъла на чл. 82,
ал.1, б"а" от ЗАНН на 20.02.2016 г., тъй като наложеното
административно наказание постановено с Наказателно постановление
№277/01.07.2013 г. било обжалвано от ищеца пред Районен съд Кърджали и с
Определение №9 по АНД № 66/2014 г. по описа на съда е оставена жалбата без
разглеждане, което влязло в сила на 19.02.2014 г. Сочи, че с покана за доброволно изпълнение с
изх.№94-00-252/10.02.2016г. предприел
действия за събиране на публичното вземане, връчена съгласно разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН, след като лицето на посочения адрес в наказателното
постановление не е било намерено, за да приеме пратката изпратена с обратна
разписка, поканата за доброволно изпълнение на влязло в сила НП не била
връчена, а се върнала с отбелязване като непотърсена и видно от пощенските
клейма , пощенският служител изпратил две покани за получаване - на
12.02.2016г. и 22.02.2016 г. и пратката била върната на община Кърджали на
08.03.2016г. и се считала за връчена при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като
тази процедура била извършена от
„Български пощи" ЕАД, съгласно чл.5 и чл.14 от Общите условия за доставяне
на пощенски пратки и колети на Комисията за регулиране на съобщенията. Счита,
че давността по чл. 82, ал.1, б"а" от ЗАНН била прекъсната и започнала да тече нова
двугодишна давност, като непосредствено след това с искане с
вх.№8086/31.03.2016г. било образувано Изп.дело № 196/2016 г. на ЧСИ Р.С.. Във
връзка с оспорването на ищеца, Община Кърджали
поискала от съдебния изпълнител спиране на Изп.дело №196/2016 г до
решаване на спора. Оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основава
исковата претенция. Счита, че претенцията на ищеца за неоснователна, поради
това, че било налице прекъсване на двугодишната давност и започване на нова
такава, тъй като органът на изпълнителната власт предприел действие за събиране
на публично вземане по смисъла на
чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК,с което давностният срок за погасяване на
публично държавно и общинско вземане бил съобразно разпоредбата на чл.171, ал.1
и ал.2 от ДОПК, поради което глобата в размер на 60 лева била дължима, ведно с
направените за събирането ѝ съдебни разноски. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен, за
което излага съображения.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
С доклада
по чл.146,ал.1 от ГПК е признато за безспорно, че на
01.07.2013г. срещу ищеца е издадено НП № 227/01.07.2013г. от кмета на Община
Кърджали, с което му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 60,00 лева
на основание чл.25, ал.1 т.2 от НПООР. Признато е за безспорно, че по жалба на
ищеца срещу издаденото наказателно постановление било образувано АНД №
66/2014г. по описа на РС-Кърджали, по което с определение № 9/31.01.2014г.
жалбата е оставена без разглеждане; че обжалваното НП № 227/01.07.2013г. и
съдебното определение са влезли в законна сила на 19.02.2014г., от когато е
започнал да тече двугодишния срок за изпълнение на административното наказание
глоба в размер на 60 лева; че община Кърджали е изпратила покана
до ищеца за доброволно изпълнение на наложеното наказание „глоба“ в размер на
60 лева по НП № 227/01.07.2013г. с изх.№ 9400252/10.02.2016г. и на 31.03.2016г.
е подала искане за образуване на изпълнително производство, въз основа на което
е било образувано изп.дело № 20168120400196 описа на ЧСИ Р.С. на същата дата -
31.03.2016г.
Искът с правно основание чл. 439 от ГПК предоставя правна възможност на длъжника в изпълнителното
производство да оспори изпълняемото право на взискателя, но възраженията му
могат да се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт. По
своята правна природа, искът е отрицателен установителен, като с него се цели
установяване със сила на присъдено нещо, че изпълняемото право на взискателя по
образуваното изпълнително дело е престанало да съществува.
Не е спорно, че образуваното на 31.03.2016г. изп. дело № 20168120400196 описа на ЧСИ Р.С. има за предмет събиране на вземането на община Кърджали срещу ищеца в
настоящото производство, произтичащо от влязлото в сила НП № 227/01.07.2013г.,издадено от кмета на община
Кърджали. Установява се, че поканата за доброволно изпълнение е била изпратена по
постоянния и настоящ адерес на длъжника В.П. с известие за доставяне, но не му е
била връчена и се е върнала с отбелязване от пощенския служител, че пратката не
е потърсена от получателя.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г.,
постановено по т. д. № 3/2016 г. по описа на ВАС глобата е вид административно
наказание, предвидено в чл. 13, б.
"б" от ЗАНН, като съгласно чл. 79, ал. 1
от ЗАНН, наказателните постановления и решенията на съда, с които са
наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се
изпълняват по реда за събиране на държавни вземания. В същото се излага , че
разпоредбата на чл. 82, ал.
1, б. "а" от ЗАНН предвижда, че административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното
наказание е глоба,а съгласно ал. 2 на същия текст давността започва да тече от
влизането в сила на акта, с който е наложено наказанието, в случая след влизане
в сила на определение № 9 от 31.01.2014г. по АНД № 66/2014г. на 19.02.2014г. В
чл.82,ал.2 от ЗАНН е предвидено и прекъсване на погасителната давност ,а
именно, с предприемане на всяко действие на надлежен орган за изпълнение на
наказанието. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗАНН, следва да се приеме, че действия, които прекъсват изпълнението
на наказанието глоба, са: издаването на изпълнителния лист от съда, изпращането
му до АДВ, като орган по изпълнение на наказанието, образуване на делото,
съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение на осъдения, опис на
имуществото, налагане на запор или възбрана, в случай че осъденият не се
издължи, събиране на дължимата сума.
Двугодишната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН по
отношение на наложеното административно наказание "глоба" в размер на
60,00 лв. е изтекла на 19.02.2016г.,като не е спорно,че изпълнителното
производството за събирането на глобата е образувано след тази дата - на 31.03.2016г. Т.е., до изтичане на
давността на 19.02.2016г. не са представени доказателства за предприети действия по изпълнение на административното
наказание, спиращи или прекъсващи давността, от които да е започнала
да тече нова давност.
Съгласно посоченото Тълкувателно решение глобата,
освен административно наказание, е и публично вземане, каквито са и останалите
изброени в чл. 162, ал.2 ДОПК вземания - данъците, осигурителните вноски,
митните сборове и др.,като разликата между глобата и останалите публични
държавни и общински вземания е, че глобата е административно наказание,
резултат от упражнена административно-наказателна репресия и именно спецификата
на глобата като вид административно наказание е факторът, който е в основата на
сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на
административно-наказателната отговорност и за изпълнението на
административното наказание. Фактът, че глобата е публично вземане, не
означава, че изпълнителската давност за нея следва да е еднаква с тази за
останалите публични вземания. Давността, включително тази, касаеща изпълнението
на наказанието, е материално-правен въпрос и чл.79 ЗАНН препраща към ДОПК само
относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания. Поради това не
следва от разпоредбата на чл. 79 ЗАНН да се извежда аргумент в подкрепа на
приложението на чл. 171, ал.1 ДОПК.
Според посоченото ТР не може да се поддържа, че с разпоредбата на чл. 82, ал.4 ЗАНН законодателят цели да удължи срока за изпълнение на административното
наказание глоба на пет години, след като веднъж е започнало изпълнението,тъй
като подобно разбиране би било предпоставка за възникване на административен
произвол и такова удължаване противоречи на целите на административното
наказание, визирани в чл. 12 ЗАНН. Изпълнителската давност не е обстоятелство,
изключващо отговорността по смисъла на чл.11 ЗАНН, а обстоятелство, изключващо
принудителното изпълнение на административното наказание.И доколкото глобата е
резултат на реализирането на административно-наказателната репресия, не е
оправдано тя да рефлектира върху правната сфера на административния нарушител
прекалено дълго във времето,поради което когато се разглежда правната природа
на глобата, превес следва да има нейният характер на административно наказание,
а не нейният характер на публично вземане. Задължението за плащане на глобата
не възниква по силата на закона, а в резултат на проведено
административно-наказателно производство и след влизане в сила на наказателното
постановление. Давностните срокове за изпълнение текат от влизане в сила на
наказателното постановление.
С оглед горното,съдът намира предявения
отрицателен установителен иск за основателен,поради което следва да се приеме
по отношение на ответника,че ищецът не дължи сумата от 60,00 лв.,представляваща
глоба,наложена с влязло в сила наказателно постановление № 227/01.07.2013г. на
кмета на община Кърджали.
С оглед крайния изход на делото, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете, или,в пълен размер, както следва: за дължимо заплатена държавна такса
– 50,00 лв. и за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лв., всичко общо 350,00 лв., които следва да се възложат изцяло в тежест на
ответника.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Кърджали, с
ЕИК ***, с адрес и седалище на управление:
гр. Кърджали, ***, че В.П.П., с ЕГН **********,*** не дължи сумата в размер на 60,00
лв., представляваща наложено с влязло в сила наказателно постановление № 227/01.07.2013г. на кмета на община
Кърджали административно наказание глоба.
ОСЪЖДА Община Кърджали, с ЕИК ***, с адрес и седалище
на управление: гр. Кърджали, *** да заплати на В.П.П., с
ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 350,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: