№ 143775
гр. София, 16.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело №
20231110161528 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „****************** ООД срещу М. А. Д. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ***************************, с което
се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от
общо 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща главница , ведно със
законна лихва за период от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
70,91 лева (седемдесет лева и 91 стотинки), представляваща договорна лихва
за период от 22.12.2021 г. до 23.05.2022 г., сумата 115,67 лева (сто и
петнадесет лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 01.03.2022 г. до 01.09.2023 г., 318,91лева (триста и осемнадесет лева и 91
стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 22.12.2021 г. до
23.05.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет
лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева (двеста и
шестдесет лева).
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем №
610287/22.12.2021г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит.
По отношение на чл. 7 от договора, вр. чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от договора клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при
неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова
гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна
1
лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима
разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин
неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане
на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение
на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да
се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от
погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа за
добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение,
което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава
съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на
задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК.
Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране
разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността
на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на
договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на
самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираната
неустойка, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „****************** ООД, ЕИК
*********, против М. А. Д. с ЕГН: ********** за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на следните
суми: сумата от 318,91лева (триста и осемнадесет лева и 91 стотинки),
представляваща договорна неустойка за период от 22.12.2021 г. до 23.05.2022
г. по Договор за паричен заем № 610287/22.12.2021г. между страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
2
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3