Р Е Ш Е Н И Е № 260035
гр. Кюстендил, 16.10.2020 г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание,
на шестнадесети
септември
през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
при участието на
секретаря Любка Николова,
като разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 331
по описа на съда
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК във вр. с чл.17 ал. 5 ЗЗДН.
Образувано
е по въззивна жалба на адв. Д.Х.,***, със служебен адрес: гр. Б. ул. „***“ №***, вх. „***“, ет.***, ап.***, в качеството й на процесуален
представител по пълномощие на Е.Й.П., с адрес: ***, действаща като майка и
законен представител на малолетната А.С.П. против Решение №219/11.03.2020 г. на
Кюстендилски районен съд, постановено по гр.д.№167/2020 г. по описа на същия
съд.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е отхвърлил като неоснователна
молба за постановяване на мерки за защита от домашно насилие, подадена от Е.Й.П.,
ЕГН ********** като майка и законен представител на малолетната А. С. П., ЕГН **********,***,
против С.Б. П., ЕГН ********** *** и е
отказал да издаде заповед за защита. Осъдил е молителката да заплати сторените
от ответника разноски.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на районния
съд. счита решението за незаконосъобразно поради неправилно квалифициране на
поведението на ответника като несъдържащо прояви на домашно насилие на
посочената от ищцата дата. Поддържа се твърдението, че с действията си по
оттегляне на пълномощното ответникът е съзнавал, че препятства възможността на
малолетното дете да напуска пределите на РБългария, придружено от бабата и
дядото по майчина линия и детето ще изживее много негативни емоции, както в
случая. В преобладаващата част от съдържанието на въззивната жалба се
преповтаря фактическата обстановка по делото по начина, изложен в исковата
молба и възприет от ищцата. В заключение се приема, че при така установените
обстоятелства с акцент върху тези по оттегляне на пълномощното от бащата,
неинформирането на засегнатите от този акт лица – детето, упълномощените лица и
майката на детето и допускането на възникналата на сочената от молителката
ситуация – недопускане детето да напусне пределите на РБългария придружавано от
баба му – двете пътуващи с майката на детето, то е следвало съдът да уважи
молбата като основателна и наложи поисканите мерки за защита от домашно
насилие. Поддържаната от въззивницата
теза е, че проявите описани по-горе в поведението на ответника, сочат на
съзнателен и умишлен акт на домашно насилие, проявен от бащата спрямо
малолетното му дете. Според въззивницата съдът е следвало да даде вяра на
депозираната по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН и при липса на други
доказателства, опровергаващи съдържанието й, само въз основа на нея да приеме
искането за основателно. Иска се отмяна на решението и уважаване на молбата.
Претендира присъждане на разноски по водене на делото.
Въззиваемият
С.Б.П., с адрес: ***, чрез процесуалният си представител по пълномощие адв. А.А.,***
е подал възражение по реда на чл.17, ал.4 от ЗЗДН, в което изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на КнРС да бъде
оставено в сила. Счита за неоснователно искането за налагане на мерки за защита
от домашно насилие. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
Окръжният
съд, след като служебно провери редовността и допустимостта на жалбата приема,
че същата е подадена в срока по чл.17 ал.1 от ЗЗДН, отговаря на изискванията за
съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 от ГПК, произхожда от страна с
необходимата легитимация и правен интерес, насочена е против съдебен акт от
категорията на обжалваемите, което я
прави процесуално допустима.
Настоящата
инстанция намира, че решението на КнРС е валидно и допустимо, тъй като при
осъществения въззивен контрол не се установяват пороци, даващи основание същото
да бъде квалифицирано като нищожно или недопустимо.
По
делото е установена следната фактическа обстановка:
Молбата
е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл.8 т.2 ЗЗДН, а ответника е лице
по смисъла на чл.3 т. 1 ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на
ЗЗДН.
По
делото не се спори и е установено, че молителката и ответника са бивши съпрузи.
А.С. П., ЕГН ********** е дете, родено от брака между Е.Й.П., ЕГН ********** и
ответникът. Това се установява и от решение № 75/25.06.2019 год. на РС-Брезник
по гр.д.№ 301/2018 г. По силата на това решение на майката било предоставено
упражняването на родителските права на детето, а на бащата бил определен режим
на личен контакт с детето.
Видно
от пълномощно /л. 10 от първоинстанционното дело/, нот. рег.№ 3096/19.06.2017
г. родителите упълномощили М.С. И.и Й.А.И., дядо и баба на детето по майчина
линия, да пътуват многократно с детето в чужбина, във връзка с което и да ги
представляват, където е необходимо за целите на упълномощаването.
Установено
е също така, че на 11.07.2019 г. ответникът с акт за оттегляне на пълномощно, оформен
с рег.№ 4024/11.07.2019 год. на Нотариус М.М., оттеглил пълномощното на
упълномощените лица, изготвил заявление вх.№ 407700-965/11.07.2019 г. до
Директора на РДГП-Кюстендил, а последният с писмо из. № 4077р-6099/12.07.2019
г. уведомил Директора на Дирекция „Граничен контрол", ГД Гранична
полиция"-МВР за горното като изпратил с писмото и акта за оттегляне.
По
времето на оттегляне на пълномощното майката и детето се били установили да
живея в Кралство Холандия, понастоящем Нидерландия, а на 10.01.2020 г. се
намирали в РБългария и при опита да напуснат страната, поради оттегленото
пълномощно, детето останало в РБългария.
- 2 -
Според
показанията на св. Н.А.и Р.Д., случилото се оказало негативно въздействие на
детето, което плачело, било унило, замислено, престанало да играе, тъй като не
могло да бъде с майка си.
С
искова молба, входирана в КРС на 26.07.2019 г., майката предявила иск против
бащата да бъде издадено заместващо съгласието му решение за пътуване на детето
само с нея и без съгласието на бащата до Холандия и до всички държави от ЕС до
навършване на пълнолетие на детето, както и за издаване на документи за
самоличност на детето, като с решението си по гр. д. № 1519/2019 г. КРС /делото
приложено в цялост/ съдът уважил молбата с решение № 38/15.01.2020 г.
Ответникът,
видно от справка за съдимост рег.№ 324/02.03.2020 г. не е осъждан.
От
прието пред настоящата инстанция писмо от „Дирекция „Социално подпомагане“
Кюстендил се установява, че молителката, заедно с малолетното дете А.С. П., са
заминали за Холандия с намерение да се устроят там за продължително време.
Детето било записано и посещава училище там. През месец юли 2020 г. двете са
пътували до РБългария и в началото на месец август отново са заминали за
Холандия. Не е имало затруднения по отношение пътуването на детето.
Представенa
е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката, в която са описани
твърденията й за извършен акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо
малолетното му дете, съответстващи на изложените в молбата факти.
При
така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема
следното:
Съгласно чл.2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, за които този закон изисква да се намират или да са били в
определени родствени, семейни или фактически връзки. Предпоставка за
реализиране предвидената в ЗЗДН отговорност е наличието на родствени, семейни
или фактически връзки, а по делото безспорно е установено, че страните се
намират в родствени връзки, тъй като са баща и дъщеря.
За
да се ангажира отговорност по ЗЗДН, следва да се установи осъществено домашно
насилие спрямо молителя в производството, респ. лицето, чийто права са нарушени
и чиято закрила се търси от оправомощените за това лица. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.154 ГПК, приложими и
в производството по ЗЗДН, съобразно § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН,
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
В
тази връзка и относно изложеният от въззивницата довод, че съдът е следвало да
базира своето решение на представената по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН при
липса на опровергаващи доказателствената й сила доказателства, настоящият
съдебен състав приема следното:
Съгласно
чл.9, ал.3 от ЗЗДН към молбата се
прилага и декларация от молителя за извършеното насилие. Според трайната и
безпротиворечива съдебна практика по прилагането на ЗЗДН, Декларацията по чл.9
от ЗЗДН се приема за достатъчно
доказателство досежно изложените в нея факти, освен ако те не бъдат опровергани
по категоричен начин от останалите доказателства по делото. Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 е
доказателствено средство в производството, наред с други доказателствени
средства по ГПК. Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона /Решение
№ 130/07.05.2015 г. по дело №24/2015г. на ВКС, НК, I н.о./. ЗЗДН предвижда
задължително подаване от молителя на декларацията по чл. 9, ал. 3 с оглед
възможността изобщо да се развие производството пред съда. Законът придава
значение на тази декларация като доказателствено средство за посочените в нея
обстоятелства на извършеното домашно насилие. Предвиденото от законодателя, че
при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага
със самостоятелна доказателствена сила /чл.13, ал.3 ЗЗДН/, обаче не създава
презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на
чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази
посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, следва да се прилагат
общите правила на ГПК, т.е. молителят следва да установи, в условията на пълно
и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с
техните обективни признаци – време, място и начин на извършване на деянието.
Съгласно изричната разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН, особената доказателствена
сила на декларацията по чл.9 следва да се зачете когато по делото няма други
доказателства. При наличието на други такива обаче, съдът е длъжен да обсъди и
тях във взаимната им връзка, като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не.
При
преценката на доказателствената съвкупност, обсъдена поотделно и в цялост,
въззивният състав намира, че в случая не е доказано по безспорен и
непротиворечив начин твърдяното домашно насилие, осъществено от въззиваемият спрямо
малолетното му дете.
Актът
на домашно насилие се свързва с нанасяне на реална вреда върху здравето,
психиката, емоциите и икономическото състояние на жертвата, както и създаването
на възможност това да стане. В случая искането за прилагане защитната функция
на закона се обосновава с изложени от молителката доводи за причинени спрямо малолетното
дете проявни форми на домашно насилие, изразяващи се в оттеглено от бащата
пълномощно, разрешаващо пътуване на детето, придружено от бабата и дядото му по
майчина линия, до Холандия. Поддържа се, че ограничаване пътуването на детето е
израз на психическо насилие над него и е провокирало настъпването на
емоционален дискомфорт при детето.
Проявните
форми на психическото насилие могат да бъдат различни, като характерното е, че
те причиняват неблагоприятно въздействие върху психичното здраве на пострадалото
лице. За да бъде даден акт квалифициран като проявна форма на домашно насилие,
същият следва да е съзнателен, като с него да се цели настъпването на
неблагоприятни последици в сферата на лицето, към което е насочен.
Оттеглянето на пълномощно, което е законово регламентирано право на упълномощителя, съдът не може да квалифицира като проявна форма на домашно насилие. В тази връзка напълно се споделят доводите на районния съд, че при наличие на спорове между родителите относно свободното придвижване на детето и възможността му да напуска територията на страната, същите следва да се разрешат по специално предвидения в чл.127, ал.2 СК законов ред, което в случая е сторено. При иска по чл.127а, ал.2 СК съдът следва преди всичко, с оглед събраните в хода на производството доказателства, да съобрази единственото съществено обстоятелство, а именно заместващото съгласие да бъде постановено с оглед интересите на детето, безусловно гарантирайки и защитавайки неговите лични права и свободи. Съдът не оспорва изложените в исковата молба, в декларацията по чл.9 ЗЗДН и потвърдени от събраните пред първата инстанция гласни доказателства твърдения, че детето е преживяло отрицателни емоции бидейки лишено от възможността да пътува с майка си в чужбина. За съжаление при съществуващ конфликт между родителите относно упражняването на родителските права, личните контакти с детето, както и възможността същото да напуска пределите на страната си, най-потърпевши са децата и същите безспорно изпитват негативни емоционални състояния, породени от
-3-
конфликта между
родителите, с които детето по презумпция следва да бъде еднакво емоционално
свързано и съответно единия родител да не бъде неоправдано лишен от възможността
да осъществява контакт със своето дете.
В
случая съдът счита, че бащата на малолетното дете с оттеглянето на пълномощното
не е целял да накърни телесния и психически интегритет на детето. При обсъждане
на събраните доказателства може да се направи извод, че поведението на
ответника, дори и да е създало негативни емоции у малолетното дете, не може да
се квалифицира като домашно насилие и да обуслови по отношение на ответника да
се използва държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН. Следва да се
подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна
защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по
отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове и
спорове относно режима на лични контакти между родители и деца. В случая с
оглед депозираното от Дирекция „Социално подпомагане“ писмо е установено, че
майката и детето са се установили за постоянно в Холандия, което безусловно
води до извод, че съществуващия конфликт между родителите относно правото на
детето да напуска пределите на страната, е разрешен.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав напълно споделя довода на районния съд за липса на осъществен от
ответника акт на домашно насилие спрямо
малолетното дете А.С. П.. В контекста на горното се налага обобщаващият извод,
че обжалваният първоинстанционен съдебен акт като валиден и допустим, а по
същество и правилен, следва да бъде потвърден.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на спора и при своевременно заявено искане, на въззиваемата страна
се дължат сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, които съдът ще присъди с настоящия акт.
Воден
от горното,, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 219/11.03.2020 г. на Кюстендилски
районен съд, постановено по гр.д. № 167/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
Е.Й.П., ЕГН ********** като майка и законен представител на малолетната А.С. П.,
ЕГН **********,*** да заплати на С.Б.П., ЕГН ********** *** сторените от същия
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от 600
лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: