Определение по дело №409/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 1596/23.05.2014г., постановено по гр.д. №331/2012г. по описа на РС Гоце Делчев, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от Д. А. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], Община С., област Б..

С въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради необоснованост от събраните доказателства и допуснати съществени нарушения на материалния закон. Изведени са с жалбата оплаквания срещу доводите на първоинстанционния съд, който при установяването на правото на собственост върху сосъбствения недвижим имот, във връзка с допускането на съдебна делба, не е отчел че процесния недвижим имот и бил прехвърлен на В. М. К., срещу задължение за издръжка и гледане, но всъщност е бил договор за дарение. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. 86/2013г. по иск на жалбоподателката Д. А. К., договора за прехвърляне на правото на строеж и недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил развален от съда, като след развалянето на договора с обратна сила, собствениците на имота В. М. К. и неговата съпруга, не са вече съсобственици на имота, като не е собственик на имота и ищцата- И. М. П., въпреки че тя не е участвала в производството по делото, в което е било поискано развалянето на договора за издръжка и гледане. Навадени са оплаквания от жалбоподателката и срещу изводите на съда относно статута на допуснатия до делба недвижим имот. Така твърди се, че пристроечната част не може да съществува като самостоятелен обект на право на собственост, а тя е единствената построена през време на брака от двамата съпрузи. Жалбоподателката Д. А. К. твърди че е еднолична собственица на жилищната сграда, изградена върху Парцел ХVІІ, в кв. 42 по плана на [населено място], Община С.. Оспорва се, че въззиваемата И. М. П. е придобила правото на собственост по давност, тъй като прехвърлителите са били запазили правото си на ползване върху част от стаите на къщата, а и понастоящем имота се владее от А. В. К.. Отделно с въззивната жалба е направено оплакване, че обжалваното решение е необосновано, тъй като съдът едностранно е обсъждал събраните доказателства, като е ценил само тези които са в подкрепа на тезата на ищцата. Така съдът погрешно е разграничил правното положение на И. М. П. и на З. Р. К., които са в еднакво положение по силата на закона. С въззивната жалба се иска от състава на ОС Благоевград, на основание чл. 271 от ГПК, да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е постъпил писмен отговор от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на първоинстанционния съд и във връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон- за обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата допустимост и правилност, като същите са по съществото на делото и съдът ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

В насроченото от въззивната инстанция открито съдебно заседание, пълномощника на жалбоподателката адв. Г. поддържа депозираната въззивна жалба, по съображенията изложени в нея. Адвокат Г., като пълномощник на Д. А. К. по делото, отново излага съображения, че липсва предмет годен за съдебна делба, тъй като липсва самостоятелен обект по смисъла на закона, изграден от синовете на Д. А. К. през време на брака им с техните съпруги. Наваждат се доводи пред съда, че с влязло в законна сила съдебно решение, дарението на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане е развалено по отношение на В. К., а неговата съпруга И. М. П., черпи правата си от брака с него, поради което ищцата няма качеството на съделител в делбата. Тъй като се касае за подобрения и приращения, но не и за реализирано право на строеж, адв. Г. моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени обжалваното съдебно решение, като отхвърли иска за делба. Претендират се и разноските пред настоящата съдебна инстанция.

Адв. И., като пълномощник на въззиваемата И. М. П., оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС Гоце Делчев като правилно и законосъобразно, както и да присъди в полза на довереницата и сторените пред въззивната инстанция разноски. Излагат се съображения, че алеаторния договор за дарения на недвижим имот срещу задължения и издръжка е възмезден договор, поради което след като иска за разваляне не е бил насочен и срещу И. М. П., тя не е обвързана от съдебното решение и спрямо нея този договор не е развален, като тя черпи права именно от сключения договор за издръжка и гледане. Възразява се, че в този смисъл между И. М. П. и сапруга и В. К. е налице обикновено, а не задължително другарство. Оспорва се от пълномощника на въззиваемата и твърдението на жалбоподателката Д. А. К., че липсва самостоятелен строителен обект, годен обект на съдебна делба, като във връзка с това възражение, адв. И. се позовава на заключението на експерта по изслушаната от първоинстанционния съд съдебно техническа експертиза. При изложените съображения, пълномощника на въззиваемата И. М. П. счита, че постановеното решение на първоинстанцинния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено от въззивия съд.

С писмена молба пред въззивния съд от 04.07.2014г., ответниците З. Р. К. и А. М. К., се присаединяват към становището на Д. А. К., изразено с въззивната жалба. Изложени са саображения, че предявения иск за делба е недопустим, като недопустимо е и обжалваното решение на РС Гоце Делчев, поради което се иска от въззивния съд да го обезсили и да прекрати производството по делото. Същевременно се поддържа че липсва самостоятелен обект, подлежащ на съдебна делба, като се сочи, че така както З. Р. К. и А. М. К. са изключени от делбата, така следва да бъде изключена от делбата и И. М. П..

За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд съобрази следното:

Делото е за делба на съсобствен недвижим имот. Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС, като производството се намира в първата фаза по допускането на съдебната делба.

Производството е образувано пред РС Гоце Делчев, въз основа на първоначална искова молба, депозирана от И. М. П. от [населено място], общ. С., обл. Б., срещу В. М. К., от [населено място], общ. С., обл. Б., с искане за делба на съсобствен на страните имот, а именно двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 квадратни метра, построена в УПИ - парцел ХVІІ, от квартал 42 по плана на [населено място], общ. С., обл. Б., с площ за парцела от 450 кв.м., при съседи: от изток - улица, от запад- УПИ - парцел ІІІ на М. Д., север - УПИ - парцел ХVІ на А. З. и от юг - УПИ - парцел ХVІІІ на А. Р., при квоти: 1/ 2идеална част за И. М. П. и 1/ 2 идеална част за В. М. К..

Ищцата- И. М. П. сочи в писмената си молба, че тя и ответника В. М. К. са бивши съпрузи, като твърди че преди прекратяване на брака и в режим на СИО, двамата са придобили правото на собственост върху описания в истовата молба недвижим имот, по възмезден начин- чрез прехвърляне на правото на строеж върху недвижимия имот,в който е имало построена жилищна сграда, срещу задължение за издръжка и гледане, която сделка е материлизарина в НА № 21, том І, дело № 35/22.01.1993г., вписан по вх.рег. № 38, партидна книга № 72, стр. 38, т. І, издадена от РС Гоце Делчев. Ищцата навежда твърдения, че сградата по отношение на която се иска допускането на съдебна делба, е било построена през време на брака между страните по делото, с общи средства и доходи, които съпрузите са получавали. Сочи се че строителството е било извършено по следния начин- старата съществуваща сграда, която също е била прехвърлена с договора, е била съборена до основни носещи стени, а след това е раелизирано цялостно строителство на съществуващата в имота сграда.

Сочи се още в първоначалната искова молба, че право на строеж е било учредено и на брата на ответника- А. М. З., но то е било погасено по давност, на основание чл. 67 от ЗС, тъй като не било реализирано в продължение на 5 години.

Ищцата излага съображения, че след пракратяването на брака между нея и съпруга и с Решение № 1585/18.05.2011г., постановено по гр.д. № 5/2011г. по описа на РС Гоце Делчев, по отношение на изградената сграда е възникнала между бившите съпрузи обикновена съсобственост, при равни дялове, като поради влошените отношения тя е била лишена от възможността да ползва съсобствения имот и това я е мотивирало да предяви иск за делба на същия.

С исковата молба, ищцата на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, е отправила покана до ответника В. М. К., да и заплаща обезщетение за ползите от които същата е била лешана, поради това че не е ползвала съсобствения имот, съобразно квотите на съсобствениците в съсобствеността.

В хова на делото пред първата съдебна инстанция, съдът по искане на ищцата- И. М. П., е конституирал като страни в делбеното производство- А. М. К. и неговата съпруга З. Р. К., и двамата от [населено място], Община С., област Б.. При конституирането на новите ответници, ищцата И. М. П. е заявила нов петитум във връзка с искането си за извършване на съдебната делба, като моли съда да допусне делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 квадратни метра и пристроената към нея част с Р. от 29.82 квадратни метра, построена в УПИ - парцел ХVІІ, от квартал 42 по плана на [населено място], общ.С., обл.Б., с площ за парцела от 450 кв.м., при съседи за парцела: от изток - улица, от запад- УПИ - парцел ІІІ на М. Д., север - УПИ - парцел ХVІ на А. З. и от юг - УПИ - парцел ХVІІІ на А. Р., при квоти от 1/4 идеални части за И. М. П., 1/4 идеални части за ответника В. М. К., 1/2 идеални части за ответника А. М. К. и неговата съпруга- З. Р. К., като делбата бъде извършена по предвидените в закона начини.

В хода на производството пред първата съдебна инстанция, въз основа на тварденията на ищцата- И. М. П. в исковата молба и наведения от ответника- В. М. К. писмен отговор, воден от задължението да конституира по делото всички съсобственици на сградата, чиято съдебна делба е поискана, първоинстанционния съд е констутиарил наред с първоначалния ответник- В. М. К., като ответници по делото и неговия брат- А. М. К. и съпругата му- З. Р. К., като е изпратил на същите преписи от исковата молба за отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

Отново в хода на производството по делбеното дело, след влизане в сила на съдебното решение, постановено по гр.д. № 86/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, с което е бил уважен предявеният от Д. А. К. срещу В. М. К. и А. М. К., иск с правно основание чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора за гледане и издръжка, касаещ правото на собственост на сградата, предмет на настоящото делбеното производство, по искане на ищцата- И. М. П., съдът е конституирал и Д. А. К. като съделител в производството по делото/ Определение № 401/03.02.2014г. от закрито съдебно заседание по гр. д. № 331/2012г. по описа на РС Гоце Делчев /.

Последната предявена от И. М. П. от [населено място], общ. С., обл. Б. искова молба, която делбения съд е приел за разглеждане по делото, е срещу В. М. К., А. М. К., З. Р. К. и Д. А. К., четиримата от [населено място], общ. С., обл. Б.. Иска се делба на съсобствен на страните имот, а именно двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 квадратни метра и пристроената към нея част с Р. от 29.82 квадратни метра, построена в УПИ - парцел ХVІІ, от квартал 42 по плана на [населено място], общ.С., обл.Б., с площ за парцела от 450 кв.м., при съседи за парцела: от изток - улица, от запад- УПИ - парцел ІІІ на М. Д., север - УПИ - парцел ХVІ на А. З. и от юг - УПИ - парцел ХVІІІ на А. Р., при квоти от 6/24 идеални части за ищцата, 9/24 идеални части за ответника Д. А. К., 3/24 идеални части за ответника В. М. К., 3/24 идеални части за ответника А. М. К. и 3/24 идеални части за ответника З. Р. К., като делбата бъде извършена по предвидените в закона начини. Отправена е и покана до ответника В. М. К. да заплаща на ищцата обезщетение за ползата, от която я лишава, като не я допуска до съсобственият им имот.

Ищцата отново твърди, че тя и първия ответник В. М. К., са бивши съпрузи, като брака им е прекратен преди завеждането на иска за делба. За правото на собственост върху съсобствената сграда, И. М. П. се позовава на Нотариален акт № 21, том І, дело № 35/22.01.1993г. на Нотариуса към РС Гоце Делчев, с който на В. М. К. и неговия брат- А. М. К., е прехвърлено от родителите им М. М. К. и Д. А. К., правото на собственост върху правото на строеж върху целия парцел ХVІІ, в кв. 42, по плана на [населено място], Община С., ведно с построената в парцела жилищна сграда, срещу задължението на двамата братя да осижгурят на родителите си гледане и издръжка до края на живота им. Сочи се от ищцата че правото на собственост върху сградата е придобито по възмезден начин, а строежа е реализиран с общи на бившите съпрузи/ И. М. П. и В. М. К./ средства, през време на брака им. Наведени са твърдения, че съществуващата в парцела сграда е била разкрита до основни носещи стени, след което изградена до покрив и пристроена с още 29.82 кв.м. , при което старата сграда с площ от 80 кв.м. е изгубила значението си на самостоятелна жилищна сграда.

В исковата молба са наведени доводи от И. М. П., че тъй като тя не е участвала в производстството по гр.д. № 86/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, е още преди депозирането на исковата молба за разваляне на договора за прехвърляне на правото на собственост върху процесната сграда срещу издръжка и гледане, е била вече разведена със съпруга си, влязлото в законна сила съдебно решение, с което договора е бил развален с обратна сила, няма обвъзрзваща сила спрямо нея, поради което тя е собственик на 1/ 4 идеална част от недвижимия имот, чиято съдебна делба е поискана с исковата молба. Изведени са още правни доводи от ищцата, че след развалянето на договора за прехвърляне на собственост върху недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане свлязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 86/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, договара е развален с обратна сила и останалите 3/ 4 идеални части от недвижимия имот, следва да бъдат поделени между останалите съсобственици на имота, при следните квоти- 3/8 идеални части за Д. А. К. и по 3/ 24 идеални части за всеки от останалите съделители- В. М. К., А. М. К. и З. Р. К..

С отговорите на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК пред първоинстанционния съд, всички ответници са оспорили предявения иск за делба, на различни правни основания. Ответникът В. М. К. възразява, че И. М. П. не е станала собственик на жилищната постройка по отношение на която се иска извършването на съдебна делба, тъй като договора за дарение срещу издръжка и гледане е развален с влязло в законна сила съдебно решение, като по силата на обратното действие на развалянето, собственик на имота е станала Д. А. К.. Възразява се още, че правото на строеж върху парцела, не е реализирано, като няма реален обект, който да е годен за съдебна делба и който да съставлява семейна имуществена общност на двамата бивши съпрузи. Изразено е становище, че предявения иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС, е недопустим и неоснователен. Ответниците А. М. К. и З. Р. К., които са съпрузи, също оспорват предявения иск за делба, като твърдят че не са съсобственици на жилищната сграда, чиято делба се иска по делото. Оспорват и правото на собственост на И. М. П. върху сградата, тъй като учреденото право на строеж не е реализирано, договора за прехвърляне на правото на собственост е развален, с влязло в законна сила съдебно решение, а също така пристроената част от сградата, съобрано заглючението на експерта по изслушаната от съда съдебно техническа експертиза по делото, не съставлява самостоятелен обект годен да бъде обект на съдебна делба, отделно от старата сграда, съществуваща в имота.

От страна на ответника Д. А. К. не е представен пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба и не се изразява становище по иска и доказателствата.

За да постанови решението си въз основа на доказателствата, събани от първоинстнационния съд, настоящият състав на ОС Благоевград, след техния съвкупен анализ, счита за установено от фактическа страна следното:

Ищцата- И. М. П. и ответника В. М. К. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 29.12.1985г. в [населено място], обл. Б., който брак е прекратен с Решение № 1858/18.05.2011г. по гр.д. № 5/2011г. на РС Гоце Делчев, влязло в законна сила на 09.06.2011г.

Видно е от Удостоверение за наследници № 0446/24.09.2012г., издадено от Община С., че част от съсобствениците са наследници по закон на починалия на 24.02.2011г. М. М. К.. Д. А. К. е негова съпруга, а В. М. К. и А. М. К., негови синове. Не е спорно по делото, че ответницата З. Р. К. е съпруга на А. М. К..

По делото пред първоинстанционния съд е представено и прието като писмено доказателство Строително разрешение № 18 от 10.04.1975г., с което се разрешава на А. А. К., изграждането на ново жилище върху 80 кв.м. в [населено място], върху собствен парцел ХVІ, в кв. 12 по плана на селото. От Удостоверение № 0421/21.07.2011г. на общинска администрация към Кметство С. се установява, че имената М. М. К. и А. А. К., са на едно и също лице и това е наследодателя на част от страните по настоящото дело.

Установява се още по делото, че на 22.01.1993г. родителите- М. М. К. и Д. А. К., са прехвърлили на синовете си- В. М. К. и А. М. К., правото си на строеж върху целия парцел ХVІІ, от кв. 42, по плана на [населено място], общ. С., обл. С., заедно със застроената жилищна сграда застроена в него, с площ за урегулирания парцел от около 550 кв.м., при съседи за парцела: улица, А. З. и А. Р., срещу задължението на на двамата купувачи да осигурят глед и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като последните си запазват право на ползване на две стаи от къщата по избор, до края на живота им. Прехвърлителната сделка е обективирана в Нотариален акт № 21, том І, дело №35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев.

От Удостоверение с изх. № 0422/21.07.2011г., издадено от Кмета на [населено място], се удостоверява, че парцел ХVІ, в кв. 42 по строително разрешение № 18/10.04.1975г., издадено на М. М. К., е идентичен на парцел ХVІІ, в кв. 42 по плана на [населено място], посочен в Нотариален акт № 21, том І, дело №35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев.

Установи се по безспорен и несъмнен начин от събраните пред РС Гоце Делчев писмени и гласни доказателства, че правото на строеж, учредено в полза на М. М. К. е било реализирано от него, като в собствения му парцел ХVІ, в кв. 12 по плана на [населено място], е била изградена от двамата съпрузи- М. М. К. и Д. А. К., двуетажна жилищна постройка с площ от 80 кв.м., която е била прехвърлена с договора на синовете, срещу задължение за издръжка и гледане.

След прехвърлянето на правото на собственост върху съществуващата сграда и правото на строеж върху целия парцел, по време на брака между И. М. П. и първия ответник- В. М. К., е било извършено и пристрояване към съществуващата сграда. От събраните по делото гласни доказателства и от заключението на експерта по допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд съдебно техническа експертиза се установява, че старата съществуваща на място сграда е била разкрита, като е премахнат стария покрив, заменени се изгнилите дървени греди с нови и се подменени старите керемиди с нови, върху дървена скара. Към основната сграда откъм северната част била изградена допълнителна постройка, която на 2/5 от дължината си е на един етаж, а на 3/5 от дължината е двуетажна. Между първи и втори етаж на пристройката е изпълнена стоманобетонна плоча, а в останалата част таваните са от гредоред. На първи етаж на пристройката са оформени четири малки помещения – предверие, коридор, тоалетна и складово помещение, а на втория етаж са оформени две помещения, които са на етап груб строеж. С решението за развод между И. М. П. и В. М. К., ползването на жилището е предоставено на ответника.

По делото пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели, като от показанията им се установява, че до развода си съпрузите В. М. К. и И. М. П., са живеели в процесната сграда, заедно с родителите на ответника- М. М. К. и Д. А. К.. Извършеното пристрояване на съществуващата жилищна сграда и ремонта на покрива на старата сграда са осъществени през време на брака на ищцата и отвтника В. К., с техни средства и усилия. Роднините и приятелите са им помагали с труд, като основната работа е извършена от В. М. К., който е би по това време строителен работник. Брата А. М. К. помагал при строителните работи, но не е влагал средства в извършените подобрения на имота. Установи се, че средствата за новия покрив на старата жилищна сграда и за пристройката към двата съществуващи жилищни етажи, са дадени от В. М. К. и неговата съпруга И. М. П., които по това време са работили и получавала трудови доходи.

По делото по искане на страните е била допусната и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, която въззивния съд намира за пълна и компетентно изготвена, като същата не е оспорена от страните по делото. От заключението на експерта се установява, че сградата, предмет на договора за прехвърляне на право на строеж и на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 21, том І, дело № 35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев, съществува и към момента на извършения от експерта оглед на място, като от около 10 години от преди това, в сградата са са извършени подобрения- ремонтни дейности и пристрояване. Покрива бил разкрит, като се заменили изгнилите дървени греди с нови и се подменили старите керемиди с нови, а същите поставени върху дървена скара. Към основната сграда откъм северната част била изградена допълнителна постройка, която на 2/5 от дължината си е на един етаж, а на 3/5 от дължината е двуетажна. Между първи и втори етаж на пристройката е изпълнена стоманобетонна плоча, а в останалата част таваните са гредоред. На първи етаж на пристройката са оформени четири малки помещения – предверие, коридор, тоалетна и складово помещение, а на втория етаж са оформени две помещения, които са на етап груб строеж. Експерта е категоричен в заключението си, че пристроената част с площ от 29.82 кв.м., е и към двата жилищни етажа, но същата не може да съществува като самостоятелен обект, тъй като помещенията от които се състои са спомагателни и обслужващи. Площта на първия етаж на основната сграда е 80кв.м., а на престройката – 18.50кв.м. Площта на втория етаж на основната сграда е 80кв.м., а на престройката – 11.32кв.м. Разгънатата застроена площ на основната сграда е 160 кв. м., а Р. на пристройката е 29.82кв.м.

След завеждането на иска за делба по настоящото дело, въз основа на искова молба с вх. № 2419/27.03.2012г. и в хода на производството по делото, пред РС Гоце Делчев е бил предявен иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД, от Д. А. К./А. А. К./, срещу синовете и В. М. К. и А. М. К., с който е поискано от съда да бъде развален договора за глед и издръжка, с който е прехвърлен процесният имот. Въз основа на така депозираната искова молба е образувано гр.д. № 86/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, приложено и приобщено към доказателтвата по настоящото дело. По цитираното гражданско дело във връзка с предявения иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД, бившата съпруга на В. М. К.- И. М. П. и настоящата съпруга на А. М. К.- З. Р. К., не са били конституира като ответници, като иска не е бил насочен срещу тях. Първоинстанционният съд въз основа на представените писмени доказателства и направено признание на иска от страна на ответниците В. М. К. и А. М. К., е постановил съдебния си акт при признание на иска, което с Решение № 3207/10.10.2013г. по гр.д. № 86/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, е развалил договора за прехвърляне на право на строеж и на недвижим имот срещу глед и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 21, том І, дело №35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев, с който е прехвърлено правото на строеж върху парцел ХVІІ от кв. 42 по плана на [населено място], общ. С., ведно със застроената в него жилищна сграда, с площ за урегулирания парцел от около 500кв.м. Първоинстанционното ешение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При така изложените обстоятелства от фактическа страна, въззивният съд навежда следните доводи от правна страна:

Предявеният иск с правно основание чл. 341 от ГПК във връзка с чл. 34 от ЗС, съдът счита за процесуално допустим. Всеки който твърди че е собственик на идеална част от съсобствен недвижим имот, може по всяко време да поиска неговата съдебна делба с останалите сънаследници или съсобственици на имота, стига доброволно те да не могат да поделят имота съобразно квотите си в съсобствеността, като предявяването на този иск не се погасява по давност. Активно легитимиран да предяви иск за съдебна делба е страната, която твърди че е съсобственик и носител на идеална част от правото на собственост на посочения в исковата молба недвижим имот, а пасивно легитимиран да отговаря по така предявения пред съда иск, е лицето което ищецът сочи като съсобственик на недвижимия имот, въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства. Ако ответниците оспорят правото на собственост на ищците върху процесния имот, това не значи че се оспорва и процесуалната легитимация на ищците по предявения иск за делба. Това е така защото доказателствата за съществуването и наличието на съсобственост между страните по отношение на имотите, чиято делба се иска, не касаят въпроса за допустимостта на производството, а са такива по същество, определящи изводите на съда за основателността или неснователността на иска, тъй като въпроса за собствеността е преюдициален за допускане на делбата. В този смисъл процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба по делото, а установяването на материално правната принадлежност на правото на собственост е въпрос, който съдът разрешава при преценката си за основателността или неоснователността на предявения иск. Когато съдът отхвърли предявения иск, силата на съдебното решение следва да има обвързваща сила и за страната, за която съдът е счел че не е носител на правото на собственост по отношение на недвижимия имот, чиято съдебна делба е поискана.

За да бъде постигната крайната и основна цел на делбеното производство, а именно- прекратяване на съсобствеността върху съвкупността от общи вещи, респ. заместването и с множество отделни права на собственост върху реални части от общата дотогава вещ или с отделни права на собственост върху всяка отделна вещ, в състава на досегашната съсобственост, е необходимо да бъде установено от делбения съд, дали такова състояние на съсобственост действително съществува, на какво основание, за кои имоти, между кои лица и за какви квоти от съсобствеността. Ето защо д решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши тя - чл. 282, ал. 1 от ГПК (отм.), сега чл. 344 ал. 1 от ГПК. Това са въпросите, по които се формира сила на присъдено нещо, поради което всички спорове, които са от значение за определяне квотите на съсобственост, се разрешават в първата фаза на делбата.

Обвързан от оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав на ОС Благоевград с оглед на провомощията си по чл. 269 от ГПК, счита че първоинстанционния съд се е произнесъл по едни процесуално допустим иск, като правилно е определил правното му основание- чл. 34 от ЗС и чл. 341 и следващите от ГПК. Обажалваното решение на РС Гоце Делчев е валидно постановено, като същото е издадено в изискуемата от закона форма и е подписано от съдията докладчик по делото.

С иска за делба на съсобствен недвижим имот, не просто се осъществява потестативното право на отделния съсобственик, насочено към прекратяване на имуществената общност, а също така се цели и установяване наличието на съсобственост между определени лица, както и размера на тяхното участие в съсобствеността. Ако не бъде установено наличието на съсобственост, както и не се докаже правото на идеална част от съсобствения недвижим имот за някои от страните по образуваното производство, то не би могло и да се допусне поисканата от ищците съдебна делба. Следователно без доказване на съсобствеността на делбения имот, този ефект не може да настъпи и не би могло да се постанови решение за допускане на делбата между посочените в исковата молба лица и при посочените квоти. /Р- 996-95г. на І г.о. на ВС/.

При решението си за допускане на извършването на съдебна делба, съдът съобразно разпоредбата на чл. 235 ал.2 от ГПК, следва да отчете и всички правно релевантни за делото факти, настъпили от момента на депозирането на иска за делба пред съда, до момента на постановяването на решението по чл. 344 ал. 1 ГПК от първоинстанционния съд, стига същите да нямат за последица създаване на нов обект на право на собственост-пристрояване или надстрояване на самостоятелен обект към допусната до делба сграда /в който случай ще се извърши делба само на посочения в решението по допускане обект/, обособяване на самостоятелен поземлен имот, включващ в себе си само част от допуснатия до делба и др. Ето защо съдът е длъжен да съобрази както промените настъпили с оглед на правата на съсобствениците в съсобствения имот, така и промените настъпили със статута на имота, с оглед на преценката дъли същият съставлява самостоятелен обект по смисъла на закона, годен за разпореждани и за извърщване на съдебна делба.

Още с първоначалната искова молба по делото ищцата И. М. П. ясно и точно е посочила, че се основана на правото си на собственост по отношение на делбения имот, на основание възмездно прехвървяне на правото на собственост по отношение на правото си на строеж върху целия парцел ХVІІ, от кв. 42, по плана на [населено място], общ. С., обл. С., заедно със застроената жилищна сграда застроена в него. Видно е от договора инкорпориран в Нотариален акт № 21, том І, дело №35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев, че родителите М. М. К. и Д. А. К. са прехвърлили на синовете си- В. М. К. и А. М. К., правото на собственост върху съществуващата в съсобствения им парцел жилищна постройка на два етажа, със застроена площ от 80 кв.м., където по това време те живеели заедно със своите деца. Въпреки отбелязаното в нотариалния акт, отстъпеното право на строеж в полза на М. М. К., въз основа на приетото по делото Строително разрешение № 18 от 10.04.1975г., не е било обект на прехвърлителната сделка, тъй като установи се от всички доказателства събрани по настоящото дело, че това право е било вече реализирано, като въз основа на него съпрузите М. М. К. и Д. А. К., са изградили в съсобствения си парцел жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 80 кв.м. Основен пранцип в правото е, че никой не може да прехвърли другимо права, които сам не притежава, а след реализирането на правото на строеж, отстъпено на М. М. К., то се е е трансформирало в изградената в имота двужетажна жилищна сграда от 80 кв.м. и престанало да съществува. Реално със сключения договор за прехвърляне на правото на собственост, прехвърлена е била собствеността именно върху изградената жилищна сграда в парцел ХVІІ, от кв. 42, по плана на [населено място], общ. С., обл. С., срещу задължението на на двамата купувачи да осигурят гледане и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като последните си запазват пожизнено право на ползване на две стаи от къщата по техен избор. Неоснователно е възражението наведено с въззивната жалба, че всъщност не е бил сключен договор за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, а е било извършено дарение от родителите в полза на синовете им. Безспорно е от изразената воля на страните по договора инкорпориран в Нотариален акт № 21, том І, дело №35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев., че е извмършено прехвърляне на правото на собственост на съществуващата в парцела двужетажна жилищна сграда от 80 кв.м., срещу задължението на купувачите за гледане и издръжка на родителите продавача, като в нотариалния акт дори ясно и точно е посочено съдържанието на дължимите грижи, като по никакъв начин не се доказва по настоящото дело симулативност на сключения договор.

Тъй като е сключен възмезден договор за прехвърляне на парвото на собственост на процесния по настоящото дело недвижим имот, то по силата на алеаторния договор и по силата на разпоредбата на чл. 19 ал.1 от СК, приложим към момента на възникване на правото на собственост, макар собствеността да е прехвърлена на двамата сина- В. М. К. и А. М. К., тъй като същите са били женени, съпрузите са придобили правото на собственост върху прехвърления им имот, при режим на съпружеста имуществена общност и при равни дялове със своите съпруги- И. М. П. и З. Р. К.. Корелативно, за съпругите е възникнало задължението наред със съпрузите, да дават уогворените с договара грижи и издръжка на прехвърлителите продавачи до тяхната смърт, като това тяхно задължение не би могло да отпадне, дори и при смъртта на синовете приобритатели по сключената сделка. Въз основа на изложеното, очевидно е че след сключването на договора за прехвърляне на правото на собственост върху двужетажна жилищна сграда от 80 кв.м., изградена в парцел ХVІІ, от кв. 42, по плана на [населено място], общ. С., обл. С., право на собственост върху сградата са придобили, както синовете- В. М. К. и А. М. К., така и техните съпруги- И. М. П. и З. Р. К.. При липса на изрично посочване в сключения договор, следва да се приеме че правото на собственост е прехвърлено от родителите на двамата сина по равно, поради което всеки от тях е придобил правото на собственост върху 1/ 2 идеална част от процесния имот. Съответно всяка от съпругите е придобила правото на собственост върху 1/ 4 идеална част от прехвърления имот, а след развода на В. М. К. с неговата съпруга- И. М. П., въз основа на Решение № 1585/18.05.2011г., постановено по гр.д. № 5/2011г. по описа на РС Гоце Делчев, влязло в сила на 09.06.2011г., бездяловата съсобственост на двамата съпрузи е трансформирана в обикновена съсобственост, поради което, И. М. П. е станала собственик на 1/ 4 идеална част от делбения имот.

Установи се по безспорен и несъмнен начин от доказателствата по настоящото дело, че въз основа на предявен на 28.01.2013г. иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, пред РС Гоце Делчев, е било образувано гр.д. № 86/2013г. по описа на съда, като делбеното производство е било спряно поради преюдициалност, до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по обуславящото дело. Предявения иск за разваляне на договора сключен с Нотариален акт № 21, том І, дело №35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев, е бил предявен от Д. А. К., след като нейния съпруг- М. М. К. е бил вече починал. Иска е бил насочен само срещу синовете приобритатели по договора- В. М. К. и А. М. К., като техните съпруги не са участвали по делото, тъй като не са били привличани като страни в него. Тъй като с исковата молба е поискано разваляне на целия договор за прехвърляне на правото на собственост срещу издръжка и гледане/ макар че съпруга М. М. К., един от продавачите по договора към този момен е бил вече починал/, съдът при признание на иска от ответниците В. М. К. и А. М. К., с Решение № 3207/10.10.2013г. по гр.д. № 86/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, е развалил договора за прехвърляне на право на строеж и на недвижим имот срещу глед и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 21, том І, дело №35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев, с който е прехвърлено правото на строеж върху парцел ХVІІ от кв. 42 по плана на [населено място], общ. С., ведно със застроената в него жилищна сграда, с площ за урегулирания парцел от около 500кв.м. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Тъй като съпругите на приобритателите по договора за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу издръжка и гледане, инкорпориран в Нотариален акт № 21, том І, дело №35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев, също са придобили права по договора, то съобразно установената констатнтна практика на ВКС на РБ, същите са задължителни и необходими другари, на страната на ответниците- В. М. К. и А. М. К., по предявения иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД от Д. А. К., като същите е следвало и без да е направено искане от страните, служебно да бъдат конституирани от съда като страни в развилото се пред РС Гоце Делчев по гр.д. № 86/2013г. съдебно производство. При спор от вещно правен характер или предявен конститутивен иск/какъвто е и иска за разваляне на договор/, насочен към промяна на принадлежността на спорния недвижим имот, съпружеска имуществена общност, процесуалната легитимация на страните е съвместна. Към момента на предявяването на иска с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД от Д. А. К. пред съда/28.01.2013г./, решението за прекратяването на брака между М. М. К. и И. М. П. е било влязло в законна сила, поради което двамата вече не са били съпрузи. В този смисъл И. М. П. не е била необходим и задължителен другар на ответниците по този иск, като срещу първоначалната ищца по настоящото дело- И. М. П., предявения иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД не е бил насочван, тъй като тя не е била ответница по делото и не е било поискано нейното привличане като страна в този процес.

Съдебното решение за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № 21, том І, дело №35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев, не е било обжалвано от страните и същото е влязло в законна сила, без в него като страни да са били привлечени и да са участвали съпругите на приобритателите по договора- И. М. П. и З. Р. К.. В съдебната доктрина и практика безспорно е прието, че ако едно лице е задължителен и необходим другар в едно съдебно производство, но не е уачствало в производството, съдебното решение има задължителна сила за необходимите и задължителни другари, независимо от това дали те са били страни по делото/чл. 216 ал.2 от ГПК/. На третите лица, неучаствали в производството по дело, решението по което има задължителна сила спрямо тях, поради неделимостта на спорното правоотношение, следва да бъде дадена от закона защита, тогава когато са задължителни другари на ищеца по делото, а същите следва да бъдат обвързани със силата на пресъдено нещо, тогава когато за далъжителни и необходими другари на ответниците по предявения иск. /Решение № 236 от 26.05.2010г. на ВКС по гр.д. № 1426/2009г. на ІІ г.о. на ГК и Решение № 171 от 15.07.2013г. по гр.д. № 3152/2013г. на ВКС на РБ/. Въпреки че З. Р. К. не е била конституирана като страна в производството по гр.д. № 86/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, тя е задължителен и необходим другар на ответниците по делото, тъй като била към момента на постановяването на решението съпруга на А. М. К. и е следвало да бъде ответник по предявения иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора. Макар и да не е участвала в производството по делото, силата на пресъдено нещо по постановеното решение на съда се разпростира и върху нея, като същата е обвързана от постановеното Решение № 3207/10.10.2013г. по гр.д. № 86/2013г. по описа на РС Гоце Делчев.

Другояче стои въпроса по отношение на И. М. П., тъй като още към момента на предявяването на иска с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД от Д. А. К. срещу нейните синове, ищцата И. М. П. вече е била разведена с В. М. К.. Макар и да е придобила заедно с него права по договора, договора не се счита за развален по отношение на нея, тъй като И. М. П. не е обвързана от силата на пресъдено нещо на Решение № 3207/10.10.2013г. по гр.д. № 86/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, тъй като не е задължителен и необходим другар по смисъла на закона към момента на предявяването на иска с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД и към постановяването на съдебното решение. За да бъде обвързана от силата на пресъдено нещо по така постановеното съдебно решение И. М. П. е следвало да бъде привлечена като отватник по делото и да е взела участие в процеса. След като не е била страна по делото и предявения иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД не е бил насочен срещу нея, то тя не е обвързана от постановения съдебен акт по гр.д. № 86/2013г. по описа на РС Гоце Делчев и договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, инкорпориран в Нотариален акт № 21, том І, дело №35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев, не е развален спрямо нея, като и към момента на постановяването на обжалваното решение по настоящото дело за допускане на съдебна делба, И. М. П., като обикновена съсобственица, е носител на 1/ 4 идеална част от правото на собственост, като продължава да черпи правата си от договора за прехвърляне на правото на собственост върху правото си на строеж върху целия парцел ХVІІ, от кв. 42, по плана на [населено място], общ. С., обл. С., заедно със застроената жилищна сграда застроена в него, срещу задължението на двамата купувачи по договора да осигурят глед и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като последните си запазват право на ползване на две стаи от къщата по избор, до края на живота им.

Правото да се иска разваляне на договор за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане е наследимо и следователно всеки наследник има правото да предяви иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД до размера на наследствения си дял и в рамките на 5 години от смъртта на прехварлителя. За прехвърлителя по договора, това право съществува винаги, когато последва виновно неизпълнение от насрещната страна на уговорените с договора задължения за издръжка и гледане. Съгласно чл. 88 ал.1 от ЗЗД, развалянето на двустранния договор има обратно действие, освен при договорите за продължително и периодично изпълнение. Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или периодично изпълнение и затова при неговото разваляне има основания за реституция. С влизане в сила на Решение № 3207/10.10.2013г. по гр.д. № 86/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, е бил изцяло развален от съда договора за прехвърляне на право на строеж и на недвижим имот срещу глед и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 21, том І, дело №35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев, с който е прехвърлено правото на строеж върху парцел ХVІІ от кв. 42 по плана на [населено място], общ. С., ведно със застроената в него жилищна сграда, с площ за урегулирания парцел от около 500кв.м. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила, след което правото на собственост по отношение на прехвърления имот за В. М. К., А. М. К. и З. Р. К., е отпаднало с обратна сила, все едно не е било придобивано от тях. Собственик на имота въз основа на обратната сила на съдебното решение и развалянето на договора, е станала прехвърлителката Д. А. К., тъй като още към момента на предявяването на иска с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД, нейния съпруг- М. М. К. е бил починал. Поради правните съображения, изложени от въззивния съд по- горе в настоящите мотиви, решението за развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължения за издръжка и гледане, не е породило своето правно действие спрямо И. М. П., след като предявения иск не е бил насочен срещу нея и тя не е участвала в производството по гр.д. № 86/2013г. по описа на РС Гоце Делчев. Обратното действие на развалянето на договора е непротивопоставимо на И. М. П., като то няма действия спрямо нея, за нейната част от съсобствеността в размер на 1/ 4 идеална част. Ето защо след обратното действия на развалянето на договора, по отношение на останалите съсобственици на процесния недвижим имот, собственик на останалите 3/ 4 идеални части от процесния недвижим имот е жалбоподателката Д. А. К.. Обжалваното първоинстанционно решение досежно установяването на правото на съсобственост върху делбения недвижим имот е правилно и законосъобразно и оплакванията във въззивната жалба в този смисъл са неоснователни и следва да бъдат оставени от въззивната инстанция без уважение.

Принципно правило, последователно поддържано и в съдебната практика, е, че до делба се допускат само движими и недвижими вещи, които представляват самостоятелен обект на правото на собственост. Въпросът дали един имот е годен предмет на делба, се разрешава в първата фаза на делбеното производство с решението по чл. 344 ал. 1 ГПК. Във фазата по извършване на делбата делбеният съд е обвързан от това решение и е длъжен да прекрати съсобствеността между съделителите по някой от предвидените в закона начини, върху всички допуснати до делба имоти, освен ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата някой от имотите не е претърпял изменение, вследствие на което е загубил своята юридическа самостоятелност и е престанал да съществува като самостоятелен обект на правото на собственост.

Друг основен принцип в делбеното производство е, че имуществото, предмет на делбата, следва да бъде допуснато до делба според състоянието, в което се намира към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество. Регулационният статут на недвижимия имот е определящ за състоянието на имота елемент, имащ значение за неговата индивидуализация, включително от гледна точна на предназначение и площ на имота, както и за лицата, между които имотът е съсобствен с оглед правното действие на регулацията.

Установи се от доказателствата по делото, че след прехвърлянето на правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане с Нотариален акт № 21, том І, дело №35/1993г. на Районен съд Гоце Делчев, към съществуващата към момента на сделката изградена в парцела стара жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м., е извършен ремонт на покрива, чрез неговата подмяна и пристрояване, което според събраните в настоящата първа фаза на съдебната делба, е било извършено от В. М. К. и неговата съпруга И. М. П., основно с общи на съпрузите средства, като той е бил подпомаган в работата си от неговия брат А. М. К., който обаче не влагал средства в извършените подобрения. Въззивният съд приема за установено по делото въз основа на заключението на експерта по допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд съдебно техническа експертиза, че за извършените върху съществуващата стара сграда строителни подобрения, покрива е бил разкрит, като се заменени изгнилите дървени греди с нови и се подменени старите керемиди с нови, а същите поставени върху дървена скара. Към основната сграда откъм северната част била изградена допълнителна постройка, която на 2/5 от дължината си е на един етаж, а на 3/5 от дължината е двуетажна. Между първи и втори етаж на пристройката е изпълнена стоманобетонна плоча, а в останалата част таваните са гредоред. На първи етаж на пристройката са оформени четири малки помещения – предверие, коридор, тоалетна и складово помещение, а на втория етаж са оформени две помещения, които са на етап груб строеж. Експерта е категоричен в заключението си, че пристроената част с площ от 29.82 кв.м., е и към двата жилищни етажа, но същата не може да съществува като самостоятелен обект, тъй като помещенията от които се състои са спомагателни и обслужващи. Извършените подобрения според настоящата въззивна инстанция, не може да обоснове извод за липса на съсобственост, нито извод за настъпила такава промяна, която да обуслови недопустимост на иска за делба, поради липса на годен строителен обект. Ако след предявяване на иска за делба, включително и в производството пред въззивната инстанция бъде установено, че са настъпили промени в състоянието на имота по причина промяна в регулационния му статут или извършени подобрения, съдът е длъжен при наличие на отклонение по отношение на площта на имота и неговото състояние, да извърши надлежна преценка за индивидуализацията на имота по действащия регулационен план и кадастрална карта, както и за преценка на годността му да бъде обект на съдебна делба. При съществени промени, засягащи площта и общата конфигурация на имота, включително при извършени подобрения в имота, съдът следва да извърши преценка за правните последици на така извършените промени по отношение на правото на собственост върху имота, заявен за делба.

Анализа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства и най- вече заключението на експерта по допуснатата и изслушана от съда съдебно техническа експертиза, налага извода, че върху старата съществуваща постройка със застроена площ от 80 кв.м., която безспорно съставлява самостоятелен обособен обект, годен да бъде предмет на съдебна делба, са извършени подобрения, чрез ремонт на покрива и пристрояване на сградата, без издаване на съответните строителни книжа за това. Въззивният съд съобрази и изнесения пред първоинстанционния съд факт от заключението на експерта по съдебно техническата експертиза, за необособеност на пристройката към жилищната сграда като самостоятелен обект, поради което приема, че пристройката с площ от 29.82 кв.м. не представлява самостоятелен обособен обект на правото на собственост, поради което и не е годен обект за делба. Съществуващата жилищна сграда е пристроена в отклонение от изготвения архитектурен проект, като застроената й площ, включва понастоящем и площта на пристройката. Налага се правния извод, че извършените подобрения върху съществуващата стара двуетажна сграда, не съставляват нов отделен обект на съдебна делба, а са подобрения върху старата сграда, които по силата на приращението, стават неразделна част от самата сграда и следователно, собственост на съсобствениците на съществуващата в имота сграда. С оглед на точното установяване на това, с чии средства е било извършено пристрояването, за което и към този момент има събрани гласни доказателства, са основание за извършилия подобренията за искане по сметки във втората фаза на съдебната делба, но не и основания за въззивната инстанция да счете, че извършените подбрения върху съществуващата сграда следва да бъдат изключени от поисканата съдебна делба. Извършените подобрения са основания и за преценка на съда във втората фаза на съдебната делба, за поделяоемостта на допуснатия до делба недвижим имот и възможността за обособяване на нов самостоятелен обект в делбеното производство, с оглед избора на съответния способ за ликвидиране на съсобствеността.

Изложоното дава основание за въззивния съд да счете, че е налице годен самостоятелен обект на съдебна делба- съществуващата в съсобствения парцелл двуетажна жилищна постройка, ведно с направените в нея подобрения и пристрояване, която е съсобствена между част от страните по делото- на Д. А. К. за 3/4 идеални части от съсобствеността и на И. М. П.- за 1/ 4 идеална част от съсобствеността. По отношение на останалите ответници по делото, предявения иск за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и поради това че изводите на настоящата въззивна инстанция, съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, обжалваното първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.

По въпроса за разноските направени в първата фаза на съдебната делба, включително и пред въззивната инстанция, съдът се произнася във втората фаза на делбата.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1596/23.05.2014г., постановено по гр.д. №331/2012г. по описа на РС Гоце Делчев, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: