М О Т И В И
към Присъда по
НЧХД № 5822 по описа за 2018 година
на Районен съд
Бургас
По отношение на О.И.К., роден в ***
е предявено обвинение от частния тъжител М.Д.И., с ЛНЧ********** за това, че на
31.07.2017г. около 16:30 часа в гр. Бургас, *** чрез нанасяне на 4-5 удара с юмруци и ритници, а след това и с
водопроводен ключ в лявата част на лицето, причинил на М.Д.И. с ЛНЧ **********
разстройство на здравето, изразяващо се
в мозъчно сътресение и увреждане на междупрешлените връзки – престъпление по
чл.130, ал. 1 от НК.
В пледоарията си пред съда
повереникът на частния тъжител – адв. С. – БАК прави детайлен анализ на
събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по
безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което
моли за осъдителна присъда. Посочва се, че са събрани достатъчно косвени
доказателства, от които да се направи несъмнен извод за извършване на деянието.
Поставя се под съмнение изложеното от част от свидетелите и се анализира
приложената по делото медицинска документация.
Частният тъжител
се присъединява към казаното от повереника, като поддържа тъжбата.
Защитникът на
подсъдимия - адв. К. – БАК, счита, че подзащитният му следва да бъде признат за
невиновен. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като счита,
че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Излага съображения за
недоказаност на соченото в тъжбата престъпление. Пледира за постановяване на
оправдателна присъда и присъждане на сторените по делото разноски.
В предоставената
от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде
оправдан.
Следва да се
отбележи, че не са налице предпоставки за прекратяване на делото, поради
изтекли давностни срокове. На първо място, частната тъжба е подадена в
предвидения едномесечен срок от получаване на постановлението от РП-Бургас, че
престъплението е от частен характер. На второ място, с тъжбата е повдигнато
обвинение за нанесена лека телесна повреда, като минималната абсолютна
давност е четири години и шест месеца.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
На 10.10.2017г. било образувано досъдебно производство №3388-824/2017г.
по описа на Пето РУ – Бургас, пор.
3063/2017г. по описа на БРП за това, че на 31.07.2017г. в гр.Бургас, *** чрез нанасяне на удари с юмруци, крака и тръбен ключ по тялото и
главата, виновно лице е причинил на
тъжителя средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка,
което е протекло с изпадане в безсъзнателно състояние за неопределено време,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия – престъпление
по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Предвид постъпила в РС-Бургас тъжба от М.И. е
било образувано НЧХД № 871/18г. по описа на БРС. С Определение №
968/26.06.2018г. БРС е прекратил наказателното производство на осн. чл.24,
ал.1, т.6 от НПК. С Решение № 169 от 25.10.2018г. на ОС-Бургас, по ВЧНД №
605/2018г. определението на БРС е
отменено и делото е изпратено на наблюдаващия прокурор от БРП за произнасяне с
акт по чл.199, ал.1 от НПК. На 23.11.2018г. прокурор от БРП прекратил ДП, като
приел, че се касае за престъпление от частен характер. При това положение
тъжителят в законоустановения срок е депозирал и настоящата тъжба.
Тъжителят М.И. бил датски гражданин, но живеел в Република България. Той имал закупен недвижим имот в
жилищно селище от затворен тип, находящо се в гр.Бургас, ***. В комплекса живеели около 12 семейства, като
партидата за вода на цялото селище била регистрирана на името на търговско
дружество *** със собственик руския гражданин О.К.
– подсъдим в настоящото производство. Той също притежавал имот в жилищното
селище. Всички къщи разполагали с отделни подотчетни водомери, като главния водомер се намирал в шахта близо до входния портал. Подсъдимият О.К.
ежемесечно представял на всяко семейство показанията на водомера отчетени от
съответното устройство. Така той събирал пари от всички и заплащал общата
сметка за вода. Между подсъдимия и
тъжителя възниквали чести конфликти относно отчетените показатели на водомера,
респективно и за сумата, която И. следва да плати. По тази причина на 31.07.2017г.
подсъдимият О.К. спрял главния кран и така водоподаването към къщите в
селището било прекъснато. След като
констатирали липсата на вода, тъжителят И. и св.С.
Д. решили да потърсят подс. О.К. и да
разговарят с него. Около 16.00-17.00ч.
на 31.07.2017г. двамата отишли пред дома му и няколко пъти го повикали по име. Пристигайки при тях, подс.
К. започнал да спори с тях
относно показанията на общия водомер. Св.Д.
му казала, че нямал право да спира водата, а И. признал, че по-рано на същия ден счупил
катинара, с който била заключена шахтата
на главния водомер и пуснал водата.
Подс.К. и тъжителят И. си разменили нецензурни думи, но въпросът със
спряната вода останал неразрешен. След случилото се, М.И. се придвижил до дома
си заедно със св.С. Д.. След известно
време на място пристигнали полицаи и
екип от ЦСМП към МБАЛ Бургас.
Полицейските служители от Пето РУ
– МВР Бургас – свидетелите Д.И. и Х.А. провели беседа с пострадалия, който бил
в адекватно състояние, изправен и без видими следи от наранявания по лицето и
видимите части на тялото. Обяснил пред
служителите на МВР, че съседа му О.К. му нанесъл побой и го ударил с тръбен
ключ. Оплаквал се от болки в главата. При проведена беседа с К., последният
обяснил на полицейските служители, че датския гражданин И. влязъл в двора му
държейки камък и отправил към него обидни думи. На осн. чл.65 от ЗМВР, на И. и
на К. били съставени предупредителни протоколи. Пристигналата на място д-р С.С.
***, установила, че И. бил в пълно съзнание и без отпаднала симптоматика,
напълно ориентиран, с нормална двигателна реакция и без видими следи от
наранявания. Същият дори изпушил няколко цигари. Пострадалият бил откаран за
преглед в Шокова зала при МБАЛ – Бургас. На следващия ден – 01.08.2017г.
посетил личния си лекар - д-р Р. К., която констатирала синина в областта на
лявата скула, отток в областта на десен челюстен ъгъл, одраскване в областта на
дясна плешка и раничка над устната, като по данни на пострадалия, той бил
претърпял ПТП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимия К., заключение по СМЕ, както и
от приложената медицинска документация.
Съобразявайки разпоредбата на чл.301 от НПК, съдът намира, че в хода на
производството не бяха събрани категорични и преки доказателства, че подсъдимия
К. да е нанесъл на тъжителя И. леките телесни повреди описани в тъжбата. От
разпитаните свидетели, единствено свидетелката С. Д. – приятелка и съседка на
тъжителя И., твърди и е категоричен, че подсъдимият К. е причинил установените
у тъжителя леки телесни повреди, нанасяйки му удари, както с юмруци, така и с тръбен
ключ в областта на лицето. Тази свидетелка твърди, че е била с пострадалия,
когато той е отишъл до дома на К. да му иска сметка за спряната вода. Посочва,
че е видяла как подсъдимия е ударил в областта на лицето тъжителя, той паднал
на земята, след което К. го ударил с ключа отново в областта на лицето. Тези
показания на св.Д. останаха изолирани и неподкрепени от останалия
доказателствен материал – показанията на св.Б., св.С., св.А., св.И., св.Е.,
както и от амбулаторен лист за преглед, извършен на следващия ден след
инцидента от д-р Г. Свидетелят Б., който също е съсед на страните по делото на
31.07.2017г. също бил в дома си и чул възникналия скандал между подс.К. от една
страна и тъжителя И. и св.Д. от друга страна. Той посочва, че е видял тъжителя И.
да взема един камък, с който да замахва срещу К.. В този момент подсъдимият го
блъснал, за да не го удари с камъка и И. паднал на земята. Посочва, че не е
видял подс.К. да нанася телесни увреждания на М.И., нито с юмруци, нито с тръбен
ключ. Заявява, че не е видял и видими наранявания у тъжителя. Тези негови
показания се подкрепят и от показанията на полицейските служители – св. И. и А..
Показанията им са идентични - заявяват, че били повикани по сигнал за възникнал
конфликт в селището от затворен тип в кв.***. Посочват, че провели беседа както
с тъжителя И., така и с подс.К.. Заявяват, че по данни на тъжителя, той е бил
нападнат и удрян от К.. И двамата полицейски служители заявяват, че не са
видели видими наранявания по тъжителя И. – нито охлузвания, нито
кръвонасядания. Посочват, че не са открили видими следи от побой. Тези
показания се подкрепят и от свидетелката д-р С.С., която също е пристигнала на
място за оказване на първа помощ, изпратена от ЦСМП филиал Айтос. При извършен
преглед на място същата не е констатирала видими наранявания у тъжителя И. –
нямал е зачервявания, оттоци или следи от кръв, кръвното му налягане било
нормално, нямал световъртежи и гадене. Ясно посочва, че тъжителят И. не е
изглеждал на човек, който е претърпял побой. Посочва, че той бил откаран в
спешния център само защото е чужденец и нямало никаква медицинска причина за
това. Д-р С. заявява, че няма как И. да е имал сътресение на мозъка, тъй като е
щял да има гадене и световъртеж. Същият е бил в добра кондиция и дори е изпушил
няколко цигари. В тази насока са и показанията на св.Е. – съсед на К. и И.. В
своя разпит, той заявява, че след като е чул виковете на страните по делото е
излязъл да види какво се случва. Посочва, че не е видял размяна на удари, както
и че по тъжителят И. не е имало видими следи от наранявания.
Показанията
на св.Б., св.С., св.А., св.И. и св.Е. съвпадат и с обясненията на самия
подсъдим К.. Въпреки двойнствения характер на обясненията на подсъдимия съдът –
като средство за доказване и като защитна версия, няма как да не се отбележи, че те съвпадат с
показанията на тези свидетели. Единствено изолирани остават показанията на св.Д.,
но те не се подкрепят от останалия доказателствен материал, а и следва да се
има в предвид, че тя би могла да се приеме като заинересована страна, тъй като
е приятелка на тъжителя и тя самата е подавала жалби срещу подс.К. и са били в
обтегнати отношения. По тази причина при изграждане на фактическата обстановка
съдът не кредитира показанията на св.Д. тъй като са недостоверни и не съвпадат
с останалите доказателства.
На
оценка следва да се подложи и приложената в прекратеното ДП медицинска
документация, касаеща здравословното състояние на тъжителя. Видно от приложения
лист за преглед в ЦСМП /стр.75 ДП/ тъжителят И. бил насочен за преглед от личен
лекар. В ДП е приложено и медицинско удостоверение, издадено от личния лекар
д-р К.. От описателната му част става ясно, че през м.юни
2016г., тъжителят претърпял побой и получил разкъсно-контузна рана на дясна
предмишница и мозъчно сътресение. Посочено е, че раната зарастнала вторично
поради възникнала инфекция. Следва да се отбележи, че датата на сочения в
удостоверението побой респ. травматични увреждания касаят един друг период –
повече от година преди инкриминираното деяние.
В приложение амбулаторен лист за преглед при неврохирурга д-р Г. /стр.10
от ДП/ от 01.08.2017г. е видно, че при снета анамнеза по данни на тъжителя, той
се оплаква от главоболие, гадене, световъртеж. Посочил е, че бил претърпял ПТП.
От направеното скенерово изследване на главата, не се наблюдават отклонения от
нормата. В хода на ДП била изготвена и
СМЕ от вещото лице К.Я. / стр.118 от ДП/. В експертизата д-р Я. е посочил, че
ако се вземе в предвид становището на д-р К. от 01.08.2017г., следва да се
приеме, че на И. са установени рана на долната устна, травматичен отток на лява
скула, и драскотина на гърба, които биха могли да водят до болка и страдание.
Вещото лице Я. обаче не е съобразил, че в описателната част на удостоверението
издадено от д-р К. се обсъжда друг случай от м. юни 2016г. Посочил е, че
експертизата не може да дава вяра на
едни или други показания на разпитаните свидетели, както и да определи кои са
верни и неверни.
Съдът преценява, че в случая доказателствената тежест следва да
бъде носена от тъжителя. От посочения от тъжителя очевидец - св.Д., не може да
се направи категоричния извод, че подсъдимият е съпричастен към така
повдигнатото с тъжбата обвинение. Съдът
анализира показанията на св.Д. в съвкупността от събраните други гласни
доказателства и приема, че тези показания не кореспондират и дори са в
противоречие с останалите събрани гласни доказателства. Противоречат и на
медицинската документация, както и на заключението на д-р Я.. Действително от
заключението на вещото лице се установява, че по отношение констатираните
увреждания у тъжителя, биха могли да доведат до болки и страдания. Това
заключение е правено въз основа на писмени доказателства и гласни такива.
Според вещото лице отговора на поставените въпроси би могъл да се даде, чрез съпоставка
на свидетелските показания, с оглед правилната преценка на кои от тях да се
даде вяра. Безспорно д-р К. е установила наранявания от нанесен побой, но в
описателната част на удостоверението, което е издала е записано, че се касае за
друг период през 2016г., но не и за инкриминирания.
С оглед изложеното, съдът приема, че не се доказа на инкриминираната
дата подсъдимият да е нанесъл телесни увреждания на тъжителя. Застъпената
обвинителна теза остана недоказана по един ясен и категоричен начин. С
оглед изложеното, съдът преценява, че съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения. Съдът признава подсъдимия за виновен, само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретния казус това не е налице - т.е. не
е доказано твърдяното обвинение по несъмнен начин. В хода на съдебното следствие не се установи,
че има причинени леки телесни повреди на тъжителя И.. Установените на
01.08.2017г. от д-р Г. в амбулаторния лист за преглед /стр.10 ДП/ наранявания
съдът приема, че са от ПТП, така както е заявил самия тъжител, като не се
установява по безспорен и несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.301,ал.1,
т.1 от НПК, че именно подсъдимия ги е причинил и то виновно.
При тези факти, съдът приема, че подсъдимият К. не е извършител на
твърдяното в тъжбата престъпление, поради което на основание чл.304 от НПК и го
признава за невиновен, като го оправдава по обвинението по чл.130, ал.1 от НК, предявено с тъжбата от М.И..
С присъдата, на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът постановява, направените разноски в размер на
800 лева от подс.К. за заплатено адвокатско възнаграждение да се заплатят от
тъжителя М.И.. В негова тежест бяха възложени и разноските за преводач в размер
на 30 лв., вносими по сметка на БРС.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
За изготвяне на мотивите да се съобщи
писмено на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.