Решение по дело №404/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 366

гр.Пловдив, 20.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, ХІV гр.с., в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:          

                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА 

                                                                                     Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ     

                                                                                   ИВАН АНАСТАСОВ                                                              

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. гр. дело № 404 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изп.дело № 917/2013г. на ЧСИ Петко Илиев, „Крас“ ЕООД и от управителя на дружеството П.К.С. в лично качество против действията на съдебния изпълнител обективирани в съобщение изх. № 2476/09.01.2020г., с което  е определена дължима пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 1237,74 лева. В жалбата се сочи, че с предходно съобщение изх.№ 63998/07.11.2018г. ЧСИ Петко Илиев е определил такса по т.26 в размер от 8122,63 лева. Това негово действие било обжалвано и с решението по образуваното в.гр.д.№ 163/2019г. на ПОС било частично отменено за сумата над 6188,71 лева. Сумата от 6188,71 лева била своевременно платена от длъжника и предвид силата на присъдено нещо на решението на ПОС счита, че не дължи заплащане на такса над определения от съда размер.

Въззиваемите страни- взискатели по изпълнителното дело, «ОББ»АД и «Българстрой»ЕООД не са подали становища по жалбата.

От ЧСИ Петко Илиев са представени писмени мотиви, в които се сочи, че определената с горепосоченото съобщение изх. № 2476/09.01.2020г. сума в размер от 1237,74 лева представлява дължимият ДДС върху таксата в размер от 6188,71 лева.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Изп. дело№ 917/2013г. е образувано по молба от «ОББ»АД и въз основа на представен със същата изп.лист от 18.06.2013г. за сумата от 200000 лева- главница по договор за кредитна линия, ведно с 39561,98 лева- договорна лихва върху цялата дължима главница по договора за кредитна линия в размер от 591199, 93 лева за периода 31.12.2011г.- 15.05.2013г., наказателна лихва в размер от 81 006,58 лева, ведно съд законната лихва върху главницата от 200000 лева, считано от 16.05.2013г. до окончателното й изплащане, както и 6411,37 лева- такса, и 3655,69 лева- юрк. възнаграждение. С предходното съобщение изх. № 63998/07.11.2018г. е определена дължима пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 8122,63 лева. В жалбата, по която е образувано в.гр.д.№ 163/2019г. на ПОС, жалбоподателите са поддържали довода, че не се дължи плащане на ЧСИ на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, начислена върху доброволно извършени плащания. Видно от мотивите към решение № 1008/06.08.2019г. по посоченото дело на ПОС, съдът не е възприел този довод. С решението таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е намалена до размер от 6188,71 лева, съобразно с констатирания от съда размер на погасените от длъжника негови задължения.

Действително, съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, данъчно задължени лица са всички лица, които извършват независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, а независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. При положение, че ЧСИ Петко Илиев е данъчно задължено лице по ЗДДС и дължи заплащане на ДДС върху определените в негова полза такси, то би следвало данъкът да бъде включен в размера на таксата още при определяне на размера й и изпращане на съобщение до задълженото лице за плащането й. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. В конкретния случай услугата се изразява в събирането на определени вземания на взискателя, включително и чрез доброволно изпълнение от длъжника, като, съгласно чл.79 от ГПК в общата хипотеза на тази разпоредба, разноските по изпълнението са за сметка на последния. Възнаграждението за тази услуга е съответната такса по ТТРЗЧСИ и именно поради това при определяне на размера на това възнаграждение следва да бъде начислен ДДС. Освен това, тъй като таксата по т.26 се начислява върху събрана от ЧСИ сума, а след датата на постановяване на решението по в.гр.д.№ 163/2019г. на ПОС не са събрани нови суми и от длъжника не са извършени нови доброволни плащания, то не е и налице основание за начисляване на нова такса, като силата на присъдено нещо на посоченото решение прегражда възможността за коригиране на размера на предходно определената такса. Ето защо, обжалваното действие на ЧСИ Петко Илиев ще следва да бъде отменено изцяло.

                Предвид гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Петко Илиев, обективирани в съобщение изх. 2476/09.01.2020г., с което  е определена дължима от жалбоподателите „Крас“ЕООД и П.К.С., в качеството им на длъжници по изп.дело № 917/2013г., пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 1237,74 лева.

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: