№ 19822
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110120375 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Л. М. срещу Я. Г. Д., с която са
предявени в условията на обективно съединяване осъдителен иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 500 лв.,
представляваща заемна сума по неформА. договор за заем от 30.12.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.04.2025г. до
окончателното плащане, съединен евентуално с осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 500 лв.,
представляваща предадена при изначална липса на основание сума, със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.04.2025г. до окончателното
плащане.
Ищецът А. Л. М. твърди, че сключил с ответника Я. Г. Д. устен договор за заем, при
постигната договорка през м.12.2023г., както и че на 30.12.2023г. в присъствието на
свидетели предал на ответника по силата на договора сумата 4500лева. Твърди, че при
сключване на договора не били постигнали уговорка за срока за връщане на сумата, като в
края на м.2.2024г. поканил ответника да му върне заетата сума, ответникът го помолил за
отсрочка. На 19.3.2024г. отново го поканил да върне сумата, като ищецът твърди, че се
съгласил крайният срок да бъде до 31.3.2024г. Плащане не последвало. Предявява иск за
връщане на дадената в заем сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска, до
плащането. Предявена е претенция, на евентуално основание – ако се докаже предаването и
не се докаже сключеният договор, то ответникът да бъде осъден да върне сумата, при
несъществуване на правоотношение между страните.
В срока за отговор, ответникът е упражнил процесуалното си право на отговор, в
който оспорва основателността на исковете, с довод, че не е получил сумата, не е сключвал
1
договор за заем, оспорва се поето задължение за връщане на сумата до посочения от ищеца
срок.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
За установяване на обстоятелствата относно уговорките на заемното отношение и
предаване на заемната сума са събрани гласни доказателства чрез разпит на *** ***.
Свидетелят споделя, че познава А. М. и Я. Д. от фитнеса, в който работи, тъй като първият е
„мъж на управителката“, а вторият – външен инструктор и мъж на „бившата колежка ***,
като двамата били в добри приятелски отношения към 2023г. Описва, че на 30.12.2023г.
около 13:00-13:30 часа страните се намирали във фитнеса, като ги чула, че разговарят за
заем, без лихви, след което видяла как А. М. предал на Я. Д.а пари. Допълва, че била
предадена сума в размер на 4 500 лв., която била преброена пред нея от ищец и ответник,
както и от управителката ***, като „страничен човек“. Сочи, че страните уговорили
връщането на парите да се осъществи, след като ответникът продаде някакви кучета и
колата си „Мустанг“,като връщането било при уговорката да се случи, към момента, в
който на управителката предстояла операция. Уточнява, че крайният срок за връщане на
парите бил до април. Предоставя информация, че процесната сума не била възстановена до
операцията, поради което последната била отложена, като не разполага с данни дали
впоследствие е върната. Според нейните сведения отношенията между страните се влошили
през месец август 2024г. заради невърнатите пари. Излага, че в този период Я. Д. посетил
фитнеса и започнал да хвърля картата си достъп, като не е споменавал нищо за заем, но
казал да внимава много, защото че ще я излъжат и нея.
Като писмено доказателство е представен трудов договор № 1 от 29.12.2022г., сключен
между трети за производството лица - „Стийл Хелт“ ЕООД и *** *** Анатолиева, по силата
на който последната заемала длъжност „Рецепционист“ с място на работа: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 3, бизнес сграда „ММ Уърлд“. Приложен е и график за явяване на
работа през декември 2023г., съставен от *** Ушагелова. За дата 30.12.2023г. е вписана
редовна смяна за служителя *** *** Анатолиева и празнични почивни дни за ***, ***
Увагелова и Петър Ордалиев.
Като свидетел по делото е разпитана и *** – живееща на семейни начала с Я. Д. и
която сочи, че е страна по дело с А. М. / по нейни думи, няколко дни преди разпита й
получила препис от искова молба, по иск на А. М. против нея, с която се претендира от нея
връщане на пари, които счита, че не му дължи/. Свидетелката сочи пред СРС, че на
30.12.2023г. заедно с ответника били при неговите родители от сутринта до късно вечерта.
Споделя, че никога не са имали финансови проблеми и не е известно Я. Д. да е взимал
пари назаем. Описва, че до дома на родителите му се придвижили с притежавания от нея лек
автомобил „Фиат 500“. Излага данни, че ответникът разполагал с лек автомобил „Мустанг“
през 2021г., но същият бил продаден преди 12.2023г., като не помни точно кога. Излага, че
няма спомен какво е работил Я. Д. към 2023г., последният бил безработен както към 2023г.,
2
така и към 10.2025г., и не е фитнес инструктор. Посочва, се двамата получавали помощи от
родителите си. Уточнява, че не е закупувала МПС „Мерцедес МЛ“ през януари 2024г., а е
била страна по сключен договор за лизинг за неговото ползване.
Събрани са гласни доказателства и от *** Д. – баща на ответника. Според неговите
показания около 08:00 часа на 30.12.2023г. заедно с Я. Д. и съпругата му се подготвяли за
новата година, като последните си тръгнали едва на 01.01.2024г. Излага, че финансовото
положение на сина му било добро, като не му било известно да е вземал заеми. Описва, че
ответникът работел като фитнес инструктор в „зала в пряка на бул. „Черни връх“, след това
Спартак някъде“. Споделя, че към 30.12.2023г. ответникът притежавал лек автомобил
„Мустанг“. На контролен въпрос на ищцовата страна сочи, че към 30.12.2024г. отново се е
подготвял да празнува Нова година, но не помни точно какво е правил.
Представени са разпечатки от интернет приложение за мобилен телефон „вайбър“,
приложени по делото, които ще бъдат обсъдени по –долу.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
От заявените фактически обстоятелства в исковата молба се налага извод, че
предявеният главен осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно
и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства: съществуването на устен договор за
заем, сключен към 12.2023г., че на 30.12.2023г.ищецът е предал на ответника сумата от
4 500 лв. в заем, като на 19.03.2024г. ответникът се е задължил да я върне до 31.03.2024г.
Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е
да докаже фактите, на които основава правоизключващите си възражения, включително и
твърдението си, на което основава искането за събиране на доказателства, че към датата
30.12.2023г. е бил на място, на което е невъзможно да получи сумата от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД договорът за заем се счита за сключен с
постигане на съгласие между страните и предаване на вещта или паричната сума. В тази
връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор заем за потребление, е необходимо
страните да постигнат съгласие за: заемодателят да се съгласи да предостави определена
парична сума на заемателя, а последният да се задължи да върне същата сума след изтичане
на уговорения в договора срок. С оглед факта, че договорът за заем е реА., същият поражда
последици едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена паричната сума.
Следователно, ищецът, който претендира на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД връщане на
паричната сума, носи доказателствената тежест да установи, че между него и ответника е
било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем
/чл. 240 ЗЗД/, посочени по-горе, както и че така уговореното предоставяне на паричната
сума, е било фактически осъществено. При оспорване на иска ответникът следва да проведе
насрещно доказване, като установи възраженията си - че средствата са предадени на друго
основание, че задължението е изпълнено, съответно че договорната връзка страда от
определен порок и т.н. /в този смисъл Решение № 546/2010г. по гр. д. № 856/2009г. на ВКС,
3
IV г.о., Решение № 20/2011г. по гр. д. № 620/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 317/2015г. по
гр. д. № 1238/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 160 от 02.11.2018г. по гр. д. № 5077/2017г.
на ВКС, III г.о., Решение № 240 от 26.10.2016г. по гр. д. № 922/2016г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 108/25.02.2025г. по гр. д. № 5275/2023г. на ВКС, III г.о./. Следва да се има
предвид, че задължението на ответника да установи своите възражения за недължимост на
сумата, по същество не освобождава ищеца от задължението да докаже основанието на иска
си.
Доколкото исковата претенция се основава на твърдения за сключен устен договор за
заем между страните, преценката за съществуването и естеството на облигационните
правоотношения следва да се осъществи съобразно събраните в производството
красноречиви гласни доказателства. При противоречиви свидетелски показания съдът следва
да извърши преценката си според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал, като вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с
възприемането на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на
свидетеля, възрастта му към този момент, физиологични особености – зрение, слух, възраст,
заболявания, паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при
възпроизвеждането, волята му да каже истината, както и дали свидетелите са възприемали
осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали
впечатленията им са спорадични или системни, както и доколко са подкрепени или отречени
от останалите доказателства по делото /в този смисъл Решение № 176 от 28.05.2011г. по гр.
д. № 759/2010г. на ВКС, II г.о., Решение № 700 от 28.10.2010г. по гр. д. № 91/2010г. на ВКС,
IV г.о., Решение № 131 от 12.04.2013г. по гр. д. № 013г. на ВКС, IV г.о., Решение № 297 от
22.12.2014г. по гр. д. № 4004/2014г. на ВКС, I г.о., Решение № 79 от 12.07.2017г. по гр. д. №
3244/2016г. на ВКС, IV г.о./.
Съобразявайки гореизложените съждения, настоящият състав намира, че следва да даде
вяра на свидетелските показания, предоставени от *** *** относно обстоятелството, че на
30.12.2023г. около обяд Я. Д. е посетил фитнес „Стил“. В тази част изложените данни са
последователни, логични, вътрешно хармонични и кореспондиращи с разменената между
страните кореспонденция по-рано същия ден. От съществено значение е, че субективните
възприятия на свидетеля относно този правнорелевантен факт са непосредствени, доколкото
от приобщения график за работа през 2023г. е видно, че същият на 30.12.2023г. е бил редовна
смяна. Показанията на свидетелите *** и *** Д. не следва да бъдат кредитирани като
достоверни и обективни в тази им част, тъй като тяхната доказателствена стойност е
разколебана. Между изложените от двамата свидетели данни се наблюдава противоречие, на
първо място, досежно периода, в който се твърди да са се намирали в апартамента в ж.к.
„Белите брези“. Според *** посещението е продължило от сутринта до късно вечерта на
30.12.2023г., а съгласно сведенията на Д. – от сутринта на 30.12.2023г. до 01.01.2024г. На
следващо място, показанията не са хармонични и относно осъществените дейности през
деня – според *** с ответника били на гости, а според Д. се подготвяли за новогодишната
вечер. Тук следва да се отбележи, че тези дейности са съвсем различни по характер,
4
доколкото при посещение на гости житейски се предполага хората да разговарят, да се
забавляват и т.н. /т.е. едно по-пасивно поведение/, докато приготовлението за
новогодишната вечер – активна дейност по предварителна подготовка. Отделно, според ***
били в двора на родителите на Я. Д., а от показанията на *** Д. е видно, че същият живее в
тристаен апартамент, което поставя съмнението за съществуването на двор. При това
положение и отчитайки евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото,
вътрешното убеждение на съда относно тяхното желание добросъвестно да възпроизведат
възприятията си за правнорелевантните факти е силно разколебано.
Що се касае до свидетелските показания на *** досежно предаването на процесните
парични средства, настоящият състав намира следното: Преценени по правилата на чл. 172
ГПК, изложените сведения следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни. В
тази част предоставените данни са логични и почиващи на лични и непосредствени
възприятия. Макар в тяхното съдържание да се наблюдава известна непоследователност
относно това кои лица са присъствали при предаването, съдът приема, че тяхната
доказателствена стойност не е разколебана, доколкото от събраните писмени доказателства
се потвърждава присъствието на самия свидетел, на насрещните страни и на *** Ушагелова
/съпруга на ищеца/. Отчитайки изминалия период от време – почти две години,
обстоятелството, че преброяването на сумите е извършено от ответника, ищеца и неговата
съпруга, както и особеностите и способностите на човешката памет, то житейски е логично
и нормално свидетелят да няма ясен спомен относно присъствието на ***, тъй като по-ясно
впечатление оставят участниците в дадена дейност, а не присъстващите.
Фактът, че *** не е преброила лично банкнотите, не разколебава доказателствената
стойност на свидетелските показания относно предаването на паричните средства, тъй като
същата непосредствено и лично е възприела преброяването им от страните и управителя
Ушагелова. Това се потвърждава от посочените данни относно банкнотите и техните купюри
– „едри от по 50 лева и 100 лева“.
В подкрепа на тезата за сключен договор за заем ищецът е представил електронна
кореспонденция чрез мобилното приложение „Вайбър“ с телефонен номер +359 893 310 303,
за която навежда твърдения, че е водена между него и ответника. Мобилното приложение
„Вайбър“ се използва като средство за електронна кореспонденция, при което всеки неин
потребител регистрира свой профил чрез посочване на телефонен номер. Изпратеният по
нея в електронен вид документ има характера на електронен документ по смисъла на § 1, т.
3 от ДР на ГПК във вр. с чл. 3, § 35 от Регламент № 910/2014г. на ЕП и Съвета, независимо
че същият не съдържа електронен подпис, като същият представлява неподписан документ.
/в този смисъл Решение № 116 от 22.02.2024г. по гр. д. № 790/2023г. на ВКС, III г.о.,
Определение № 2396 от 16.05.2024г. по гр. д. № 4043/2023г. на ВКС, III г.о./. Известно е, че
подписът служи като доказателство за авторството на материализираното в документа
изявление. В случаите, при които по делото бъде представен неподписан документ и същият
бъде оспорен от насрещната страна, то авторството на обективираните в него изявления
следва да бъде установено с помощта на други доказателствени средства. В настоящия
5
случай кореспонденцията по „Вайбър“ е възпроизведена на хартиен носител и е заверена от
процесуалния представител на ищеца. Ответникът е оспорил автентичността на документите
с довода, че е неясно от кои телефонни номера са изпратени съответните електронни
съобщения, без да е направил искане по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 2 ГПК да бъде представен
документа на електронен носител и без да се твърди, че съдържанието на електронната
кореспонденция е манипулирано.
Представената кореспонденция, на основание чл.172 ГПК следва да се използва като
контролно доказателствено средство, с цел проверка на изложеното от свидетелката ***, но
не като самостоятелно доказателство за уговорките на страните. В кореспонденцията не се
съдържат преки изявления, касаещи предаване на сума от ищец на ответник, липсва ясно
обозначение на имената на страните. От там, настоящият съдебен състав намери за ненужно
да събира доказателства относно лицата, които комуникират пред приложението, защото
същата кореспонденция не вн*** яснота в предмета на доказване, но няма пречка
изявленията в нея да се кредитират именно като контролно доказателствено средство.
В този контекст се намери следното. От показанията на свидетеля *** се установява,
че към месец януари 2024г. същата е била обвързана от договор за лизинг за лек автомобил
„Мерцедес МЛ“. Тези сведения кореспондират както с изпратената на 19.12.2023г. интернет
връзка към сайта „mobile.bg”, така и с последвалата тема на разговора, в рамките на която от
мобилен номер +359 893 310 303 са изпратени съобщения, указващи, че „ML-a май е нашият
автомобил“ и желанието същият да бъде ползван чрез договор за лизинг – „само да видим с
вноската как да стана“, както и че МПС е било предназначено за свидетеля според данните
от разговора, проведен на 31.12.2023г. – „На Симона хареса ли “. Според гласните
доказателства на *** и Д. към месец декември 2023г. ответникът е притежавал лек
автомобил „Мустанг“ и е работил като фитнес инструктор, които сведения също са в
синхрон със съдържанието на електронната кореспонденция и начина, по който е бил
обозначен в този чат от страна на ищеца/ като Javor GYM Instructor/. В тази връзка, следва
да се отбележи, че съдът не кредитира като обективни и достоверни показанията на ***
относно работната ангажираност на ответника Я. Д.. Изложените данни се опровергават от
останалия доказателствен материал и са непоследователни. От една страна, с тях
първоначално се предоставя информация, че ответникът е бил безработен през 2023г., а
впоследствие – че свидетелката не си спомня какво е работел към тази година. Липсва
житейска логика свидетелят, който живее на семейни начала с ответника, да не си спомня
какво е работил неговият партньор през този период. Допълнителна индиция, че въпросната
кореспонденция е проведена именно между насрещните страни по спора може да бъде
изведена и от представения на 19.12.2023г. разговор, от който е видно отбелязване на
адресата – „Javor Gym Instructor”. При това положение следва да се приеме, че посредством
събраните гласни доказателства се установява автентичността на материализираните в
електронните съобщения изявления. Представените писмени доказателства, обективиращи
разменените изявления на страните, представляват годни писмени доказателства и следва да
бъдат взети предвид от съда.
6
По отношение на самото съдържание на кореспонденцията настоящият състав намира
следното: В периода от 19.12.2023г. до 31.12.2023г. разговорите между страните са свързани
с въпросния лек автомобил „Мерцедес МЛ“, като на 19.12.2023г. до ищеца е отправен
въпрос дали би могъл да му окаже съдействие при осъществяване на вноската по договора за
лизинг, а на 30.12.2023г. – за среща. По същество може да се направи обоснован извод, че
изявлението „само да видим с вноската как да стана, ти можеш ли да ми дадеш и аз като се
продаде мустанга ще ти ги оправя“ представлява покана за водене на преговори.
Използваните от ответника словесни изрази „ти можеш ли да ми дадеш“ и „ще ти ги
оправя“ сочат съдържанието на преговори за договор заем за потребление, тъй като в тях
имплицитно се съдържа задължение за връщане на парична сума. Аргумент в тази насока
може да бъде изведен и от тълковното значение на употребените понятия - „давам“ –
подн***м нещо на някого, за да го вземе, „оправям“ – привеждам в ред и „вноска“ – част от
по-голямо цяло, като същите следва да се считат за употребени в техния общоприет смисъл,
доколкото не са въведени твърдения някоя от страните да е влагала в тяхното съдържание
различно значение. Същевременно, следва да се отбележи, че така отправеното изявление не
може да бъде квалифицирано като предложение за сключване на договор по смисъла на чл.
13, ал. 1 ЗЗД, тъй като не съдържа всички съществени уговорки на договора заем за
потребление – а именно заемната сума. От своя страна, отговорът на ищеца „Ще измислим
някакъв вариант“ може да се приеме като съгласие за воденето на такива преговори. По
делото не са ангажирани други данни, удостоверяващи как са протекли самите преговори, за
тях индиция се съдържа в казаното пред съда от свидетеля *** и останалото съдържание на
чата.
Индиция за предаването на процесната сума може да бъде изведена и от проведения на
31.12.2023г. разговор между страните, в който ответникът е изпратил електронно съобщение
със следното съдържание: „Вече имам в какво да я натоваря, за което ти си виновен и още
веднъж ти благодаря!“. Държейки сметки за предходните разговори, че отправената
благодарност следва по време датата, за която се твърди да е предадена сумата, както и
изразеното намерение при отправяне на предложението за водене на преговори, следва да се
направи обоснован извод, че действително процесната сума е предадена във фактическа
власт на Я. Д. към датата на изразяване на благодарността от него, а именно – към
31.12.2023г. В тази връзка, следва да се отбележи, че сведенията на Д. и ***, че Я. Д. не е
имал финансови проблеми, са непоследователни и вътрешно нехармонични и същите не
доказват дори непълно обстоятелството, което се цели с поставянето на въпросите – а
именно, че към датата 30.12.2023г. ответникът Д. не е имал нужда от средства, затова не е
получил в заем такива от ищеца.
По отношение на предоставените данни, касаещи конкретните уговорки на устния
договор – за задължението за тяхното връщане и за падежа, свидетелските показания от
разпита на свидетеля *** са достатъчни, за да установят постигнатата уговорка – сумата да
се върне до момента на операцията на съпругата на ищеца, като към 4.2024г, когато
операцията била планирана, същата сума не била върната, затова и операцията била
7
отложена. Показанията на свидетеля *** са последователни в предаването на дочутата от
страните уговорка – че сумата се предава в заем / а не на друго основание/, че същата следва
да се върне от ответника до операцията на съпругата на ищеца / падеж/, поради което и
изложеното, ведно с изразената от ответника на следващия ден благодарност, е достатъчно
доказателство за твърдението за сключен договор за заем, предаване на сумата 4500 лева при
задължението на ответника да я върне, както и падежът на задължението – 4.2024г.. Същият
падеж е настъпил преди предявяване на иска, поради което и въпреки различното твърдение
в исковата молба, което всъщност сочи на покана от страна на кредитора, за връщане на
сумата / каквато покана, при уговорен падеж не е необходима за изпадане в забава, по
аргумент за противното от разпоредбата на чл.69 ЗЗД/, която е в рамките на нормалните
отношения, които към онзи момент са имали страните. Ето защо, следва да се приеме, че
ищецът доказа твърденията си за сключен договор, постигнатата уговорка сумата да се даде
в заем на ответника, предаването й, както и уговореният падеж, като съдът не кредитира
изложеното от свидетелите относно невъзможността на ответника да получи сумата на
30.12.2023г., поради което искът е основателен и следва да се уважи.
С уважаване на главната искова претенция не се сбъдва вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
поради което същият следва да се остави без разглеждане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква
в полза на ищеца. В откритото съдебно заседание се претендира заплащането на разноски,
като не представен списък по чл. 80 ГПК. От материалите по делото се установява, че
страната е извършила разноски, както следва: сумата от 180 лв. – държавна такса и 1 000 лв.
– адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие.
Ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Отчитайки фактическата и правна сложност на исковото производство,
както и обемът на извършените от страна на адвоката действия – депозиране на искова и
уточняваща молба, и писмена защита, както и участието в едно открито съдебно заседание,
и съобразявайки Решение по С-438/2022г. на СЕС и Определение № 50015/16.02.2024г. по
т.д. № 1908/2022г. на I т.о. на ВКС, настоящият състав намира, че делото не се отличава нито
с фактическа, нито с правна сложност, поради което и присъжда възнаграждение в размер
на 800 лв. Следователно, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо 980 лв. за
сторени разноски. На ответника не се присъждат разноски, защото евентуалният иск е за
същото вземане.
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
„Александър Стамболийски“ № 147, вх. А, ет. 4, ап. 16, да върне на А. Л. М., ЕГН:
**********, с адрес: ***, срещу Я. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.
8
240, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 500 лв., представляваща главница по неформА. договор за заем
от 30.12.2023г., заедно със законната лихва от предявяването на иска – 8.4.2025г. до
плащането, както и сторените по делото разноски от общо 980 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А. Л. М., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Я. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, евентуА. иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 4 500 лв., представляваща платена при
изначална липса на основание сума.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9