Решение по дело №852/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 878
Дата: 12 юли 2019 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20193100500852
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

гр.Варна, 12.07.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

     Варненският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова

ЧЛЕНОВЕ:Татяна Макариева

Таня Кунева

                                  

     при участието на секретаря Елка И. като разгледа докладваното от съдия Ю. Бажлекова въззивно гр.д. № 852 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от Т.Г.Д. и П.И.Ж., чрез адв. Св.Е. срещу решение № 430 от 06.02.20198 г., постановено по гражданско дело № 3681 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивниците иск с правно основание чл.128 СК, вр. чл.59, ал.9 СК, за изменение на постановените с Решение №1273/26.06.2015г. по в.гр.д.№1400/2015г. по описа на ВОС, мерки на лични контакти с внук им Т. Ивайлов Г..

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички, събрани по делото доказателства и не е ги е ценил по отделно и в съвкупност. В решението, съдът не  е изложил мотиви и аргументи защо не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства и КСППЕ, в частта, съдържаща експертно заключение за наличие на лека към умерена форма на синдром на родителско отчуждаване. Въззивниците считат, че от доказателствата по делото се установява трайно изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим на контакти, както и системно възпрепятстване на контактите с детето от страна на майката В.Ш. и това поведение се отразява негативно на развитието на детето. Считат също, че определянето на по-разширен режим на контакти на Т. с неговите баба и дядо е изцяло в негов интерес. Излагат още, че съдът не е обвързан с поискания в исковата молба режим на лични контакти и ако се прецени, че той не е подходящ, изхождайки от интереса на детето следва да определи режим с различни параметри от посочените в нея и подходящ за детето. Оспорват се като неправилни изводите на съда, че искането за определяне на режим на контакти с детето по телефон и интернет е недопустимо, предвид дадените разрешения с трайно установената съдебна практика.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се определи по-разширен режим на лични контакти на въззивниците с детето, като им се даде възможност да виждат и вземат детето всяка първа седмица от месеца17ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване в петък и събота, като бабата и дядото вземат детето от дома на майката или от училище, а в неделя, майката да взема детето от дома на бабата и дядото  от гр.Велико Преслав, първите три дни от пролетната и зимната ваканции от 10ч. на първия ден до 18 часа на третия ден, 10 дни през лятото от 10ч. на 01.08. до 20 часа на 10.08., за рождените дни на бабата и дядото – 08.03. и 17.04. – четири часа, като бабата и дядото ще вземат детето от дома на майката; три телефонни или по скайп/фейсбук или друг интеренет способ разговори в седмицата за времето от 19 до 20 часа, като се задължи майката да предостави телефонния номер на детето на бабата и дядото, като при промяна на номера или регистрацията да ги уведоми за това в тридневен срок. Претендират разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата В.Ш., в качеството си на законен представител на детето Т.Ивайлов Г. е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззиваемият И.Г. не е депозирал отговор на жалбата в срока по чл.263 ГПК. В съдебно заседание излага становище за основателност на въззивната жалба. Счита, че детето е отчуждено от своите баба  и дядо под въздействието на майката и настоящият й съпруг. Посочва също, че е констатиран СРО.

Представител на ДСП-Варна, въпреки редовното призоваване не се явява, не изказва становище по жалбите.

З да се произнесе, ВОС съобрази следното:

В исковата си молба П.И.Ж. и Т.Г.Д.  излагат, че са баба и дядо по бащина линия на Т. Ивайлов Г., който е роден от брака на техния син И.Т.Г. с В.М.Ш., прекратен с влязло в сила решение по гр. д. № 17069/2014 г. на PC - Варна. С Решение № 1273/26.06.2015г. по гр. д. № 1400/2015 г. по описа на Окръжен съд -Варна, на молителите е определен режим на лични контакти с внука им Т., както следва:да виждат и вземат детето, като го връщат на майката през всяко тримесечие - всяка първа седмица от месец март, всяка втора седмица от месец юни, всяка първа седмица от месец септември и всяка втора седмица от месец декември от 17.00 ч. в петък до 12.00 ч. в неделя с преспиване и 7 дни през лятната ваканция на детето - от 01.08. до 07.08. Молителите излагат, че отношенията им с В.М.Ш., както и тези между родителите на детето, са изключително обтегнати и в резултат на това, режима на лични контакти не се спазвал от страна на ответницата. Молителите се снабдили с изпълнителен лист за постановения режим на лични контакти със своя внук и образували изп. дело. № 20157120401085 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, но въпреки това и многократно наложените глоби, ответницата продължавала да препятства осъществяването на контактите с детето. На 08.12.2017 г. молителите не успели да осъществят контакт със своя внук и потърсили съдействието на ОЗД - гр. Варна. Твърдят, че действията на В.Ш. вредят на детето и водят до отчуждаването му от неговите роднини по бащина линия. Между молителите и ответника, както и внукът им Т. имало силна емоционална връзка, като същите до есента на 2013 г. участвали активно в отглеждането на своя внук. След това ответницата ограничила контактите между детето и неговите баба и дядо. Почти всяка среща между молителите и ответницата била свързана със скандали и пречки за осъществяване на контактите с Т.. Ответницата умишлено не отговаряла на телефона при опити за връзка, за да може да се осъществи вземането на детето от дома на майката и настройва детето негативно към неговите баба и дядо и към баща му. Всеки контакт с детето бил съпроводен с търсене на съдействие от страна на полицията и ОЗД - гр. Варна. Срещу В.Ш. е образувано Д.П. № 770/2016 г. по описа на Пето РУ - Варна за извършени от нейна страна деяния по чл. 182, ал. 2 от НК. Молителите имат желание активно да участват в живота, развитието, възпитанието на своя внук, като му оказват нужната подкрепа във всяко едно отношение. Излагат, че притежавали собствен недвижим имот в гр. Велики Преслав, ул. „Александър Стамболийски" № 57, където за Т. имало обособена детска стая, оборудвана с всичко необходимо за едно дете.

Молят да им бъде определен режим на личен контакт с детето Т., като могат да го виждат и вземат при себе си: всяка първа седмица от месеца от 17.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя; първите три дни от пролетната и зимната ваканции от 10 ч. на първия ден до 18 часа на третия ден; 10 дни през лятната ваканция от 01.08. до 10.08. като молителите вземат детето от дома на майката или от училище, когато детето е втора смяна, а майката да взема детето от дама на бабата и дядото; на рождените дни на бабата и дядото- 08.03. и 17.04. – 4 часа; три телефонни или по скайп, фейсбук или друг интернет способ разговора в седмицата за времето от 19 до 20 часа .

В писмен отговор В.Ш. оспорва исковата молба, считайки я за неоснователна . Твърди, че със съдебно решение на ищците е определен режим на лични отношения с техния внук. Оспорва твърденията на ищците, че режима не се спазва, като с предявения иск се цели още по-разширен режим на лични контакти на детето с бащата. Посочва, че не е имала намерение да не изпълнява или осуетява режима, като изпълнителното дело е образувано веднага след влизане в сила на решението и е предавала детето преди да е получила покана за доброволно изпълнение. Сочи, че ищците вземат детето и го водят при баща му, като не се възползват от възможността да контактуват с детето, поради което счита, че те нямат нужда от нов по-разширен режим на лични контакти. Освен това ищците и бащата на детето непрекъснато завеждат срещу нея дела и жалби, водят детето на консултации с психолози, като по този начин осъществяват тормоз над него. Опитват се да настройват детето срещу майка му и да го манипулират. Посочва също, че напредналата възраст на ищците и здравословното им състояние са пречка да полагат адекватна грижа за детето. То от своя страна има ежедневни ангажименти във връзка с учебни занятия и посещение на извънкласни форми на обучение, като изменението на режима за контакти с ищците, така както е посочен в исковата молба не е съобразен с ежедневния режим и би ограничил възможността детето да общува пълноценно с майката и останалите членове на семейството, с приятели и съученици, което не е в интерес на детето.

Ответникът И.Т.Г. изразява становище за основателност на иска. Счита, че от особено важно значение за детето е то да познава, обича и чувства подкрепа от своите роднини. Ищците не получавали достатъчно ясно разграничено време за да осъществяват и развиват връзка с детето, а се вземало от времето за общуване на Т. с бащата. С досегашния режим на контакти с бабата и дядото през месеците юни и декември  контактите на бащата се редуцирали до един път в месец. Излага също, че майката отчуждавала детето от бащата и неговите баба и дядо по бащина линия, като прилагала всякакви прийоми да ограничи контактите им.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че родители на детето Т. Ивайлов Г., р.16.12.2008г. са В.Ш. и И.Г.. Родители на И.Г. са ищците П.Ж. и Т.Д., следователно последните са баба и дядо на детето Т. по бащина линия.

Видно от представените по делото заверени копия от решения №№ 3520/14.07.2014г. по гр.д. № 17069/2013г. по описа на ВРС и № 645/14.05.2016г. по гр.д. №185/2016г. на ВОС родителските парва по отношение на детето Т. Г. са предоставени за упражняване на майката В.Ш., като на бащата И.Г.  е определен режим на лични контакти с детето : всяка втора и четвърта събота и неделя от 10 часа в събота  до 18 часа в неделя, 20 дни през лятната ваканция, втората половина на пролетната ваканция от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния ден от срока; всяка четна година от 10 часа на 21 декември до 18 часа на 26 декември; всяка нечетна година от 17 часа на 27 декември до 18 часа на 03 януари; всяка четна година на рождения ден на детето от 13 до 19 часа , а всяка нечетна- деня след рождения ден от 13ч. до 19ч., на рождения ден на бащата от 10ч. до 19 часа, възможност да общува с детето чрез осигурена от майката телефонна или скайп-връзка, два пъти в седмицата между 19ч. и 20ч.

От представеното по делото заверено копие от решение №1273/26.05.2015г. по в.гр.д. № 1400/2015г. по описа на ВОС с установява, че е определен режим на лични контакти на П.Ж. и Т.Д., с техния внук Т. Г., като им е дадена възможност да виждат и вземат детето всяка първа седмица от месец март от 17.00 часа в петък до 12.00 часа в неделя с преспиване; всяка втора седмица от месец юни от 17.00 часа в петък до 12.00 часа в неделя с преспиване; всяка първа седмица от месец септември от 17.00 часа в петък до 12.00 часа в неделя с преспиване; всяка втора седмица от месец декември от 17.00 часа в петък до 12.00 часа в неделя с преспиване; и 7 /седем/ дни през лятната ваканция на детето, както следва: от 01 август до 07 август.

Представен е НА №78, т.1,дело №77/1971г., от който е видно, че ищците са собственици на жилищен имот, находящ се в гр.Велики Преслав, област Шумен.

Представени са заверени копия от съдебни решения и протоколи от срещи, по повод обжалване на действия на ЧСИ във връзка с изпълнение на режима на лични контакти на ищците с детето и по производства по реда на ЗЗДН водени между двамата ответници – родители на детето.

По първоинстанционното дело е представено заключение на Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено в частите, с които е дадено експертно становище на базата на проведеното изследване на детето, и страните по делото относно наличието на емоционална връзка между детето и бабата и дядото по бащина линия, данни за отрицателно отношение към бабата и дядото, данни за промяна в психиката на детето. Съгласно заключението детето познава и комуникира с баба си и дядо си по бащина линия, като при срещата с тях не проявява признаци на привързаност. Връзката между тях е претърпяла промяна след раздялата на родителите на детето и израстването му; Налице е отблъскване и омаловажаване на бабата, дядото и бащата; избледняване на хубавите спомени и общи преживявания. При изследването детето е заявило, че изпитва към баба си и дядо си само негативни чувства. Вещите лица посочват, че тежкият и продължителен конфликт между родителите, в които детето е въвлечено е стресиращ за него и поради зависимостта си и необходимостта от защита детето търси опора у родителя, при когото живее и за да се справи с конфликта на лоялност заема неговата страна в конфликта. В заключение вещите лица са посочили, че е налице някакъв вид отчуждение на детето спрямо неговите баба и дядо и  съществува висок риск детето да капсулира гнева и омразата към прародителите и това да повлияе формирането на личността му. Налице са промени в психиката на детето във връзка с напрежението в отношенията между родителите му, което напрежение се увеличава в присъствието на родителите на бащата. В заключението е посочено, че преодоляването на негативното отношение на детето към бабата и дядото по бащина линия е от критична важност за неговото емоционално развитие. Чести, регулярни и предвидими контакти с бабата и дядото, които да са позитивно приети и подкрепени от майката и новият й партньор са от голяма значение за доброто психоемоционално функциониране и развитие на детето.

Съдът не кредитира заключението относно изводите, че детето страда от СРО в лека до умерена форма спрямо неговите дядо и баба по бащина линия и, че факторите довели до това състояние са действия от страна на майката, тъй като не са посочени конкретни данни и обстоятелства, обосноваващи този извод, освен изводите от проведеното изследване на майката, без такова да е извършено на другия родител и констатиране на изпитваните от майката негативни емоции към бащата. В тази част изводите на вещите лица остават изолирани и не кореспондират  с останалите събрани по делото доказателства, включително и гласните, от които се установява, че контактът на детето с неговите баба и дядо не е прекъсван и не е налице отчуждаване или негативно отношение между тях. От показанията на свидетелката Елка Боева, се установява, че ищците виждат детето Т.. Последно свидетелката е видяла детето с баба му и дядо му през лятото на 2018г. в с. Имренчево, където те имали хубава къща с голям двор и басейн. Според свидетелката отношенията им били прекрасни, Т. се забавлявал и играел с децата от селото, участвал в мероприятията в Читалището. Бабата и дядото превели подаръци на детето и много го обичали. Свидетелката знае, че има график за срещите с детето и не знае да е имало проблеми.

В показанията си свид. Веска Николова/ живее на семейни начала с бащата на ответницата В./ посочва, че от детето Т. знае, че ходи при баба си и дядо си по бащина линия. Детето е споделяло, че не желае да отива, защото те говорят лоши неща за майка му. Случвало се е в нейно присъствие, да не желае да вдигне телефона и да говори с тях. Свидетелката е присъствала и на предаване на детето на ищците за изпълнение на определения режим през 2018г.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от правна страна: Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 128 , ал.2, вр.чл.59, ал.9 СК.

     С обжалваното решение е отхвърлен иска на П.Ж. и Т. Д. за изменение на определения с решение 1273/2015г. на ВРС режим на лични отношения с детето Т., р.16.12.2008г.

Настоящият състав споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение за неоснователност на исковата претенция и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях. Намира, че не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага изменение на определения режим на контакти на бабата и дядото с детето. Счита, че настоящият режим, на лични отношения в полза на бабата и дядото по бащина линия е съобразен с възрастта и индивидуалните особености  на детето Т..

Интересът на детето с оглед правилното му психическо и емоционално развитие налага то да контактува с близките си както по майчина, така и по бащина линия. В случая е определен режим на контакти с ищците, който подлежи на промяна при изменение на обстоятелствата, при които той е определен. При преценката дали режимът следва да се измени, съдът следва да вземе предвид преди всичко интересът на детето и обсъди всички наведени от насрещната страна възражения за липсата на трайна промяна в обстоятелствата.

В конкретния казус се твърди, че режимът не се изпълнява, поради това, че се възпрепятстват срещите с детето от страна на майката и по този начин то се отчуждава от бабата и дядото.

От доказателствата по делото остават недоказани всички твърдения на ищците, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които са определени мерките за лични отношения, изменение на нуждите на детето, неговото отношение или нагласи, които да са настъпили след постановяване на решението, с което е определен режима на лични контакти.

Не се установиха по делото твърденията за целенасочени действия от страна на ответницата Ш. за осуетяване на срещите на ищците с детето, отчуждаване или насаждане на негативно отношение към тях. Не се установява и промяна в отношенията между детето и ищците. Проблемите във връзка с осъществяването на режима на лични контакти или неосъществяването на такъв не представлява изменение на обстоятелствата или ново обстоятелство, което може да доведе да влошаване положението на детето. 

В тази връзка, съдът не цени заключението на вещите лица, в частта, в която те посочват, че е налице СРО по отношение на ищците,както и, че то е в резултат на действия от страна на майката, доколкото вещите лица не са изследвали обстоятелството кога във времето се е проявило „някакъв вид отчуждение“ на детето и откога същото се е проявило като синдром на родителско отчуждение. Възможно е това отчуждаване да е било налице и към момента на определяне на първоначалния режим на лични контакти на детето с неговите баба и дядо, поради което и не може да се приеме, че определения режим е довел до охладняване на отношенията и отчуждаване на детето. Напротив, същият е осигурил възможност за запазване на емоционалната връзка на детето с неговите баба и дядо.  Освен това тези изводи на експертизата остават изолирани от останалите събрани по делото доказателства и в противоречие с гласните доказателства, от които се установява, че детето контактува спокойно с баба си и дядо си по бащина линия и отношенията им са прекрасни.

Изложените твърдения за настъпила промяна в отношенията с детето и, че всяка среща между страните във връзка с изпълнение на мерките е съпроводена със скандали и пречки не представлява трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК, което да обосновава изменение на режима. Съществуващият режим дава възможност на ищците за самостоятелен контакт са детето за повече от по два дни през всяко тримесечие в годината и седем дни през лятото. Режимът е съобразен и с ангажиментите на детето в училище и извънкласни занимания. Споровете и въпросите относно изпълнението  на режима следва да се разрешават по предвидените в ГПК производства и ред.

Не е в интерес на детето да се разширява определения режим на лични отношения с неговите баба и дядо, поради това че бебета и дядото живеят в населено място, което е отдалечено от населеното място, в което живее детето и необходимостта от време за пътуване би създало затруднения на детето във връзка с подготовката му за училище и участие в извънкласни форми за обучение и ще ограничи възможностите за контакти и комуникация с останалите му близки, съученици и приятели.  Определеният от ВРС режим е изцяло съобразен с това- срещи за повече от два дни, без ограничения в мястото и присъстващите лица. Отчетено е обстоятелството, че бабата и дядото живеят в друго населено място и определения режим защитава най-добрия интерес на на детето.

Поисканата мярка за режим на контакти чрез телефонна и интернет комуникация е неподходяща, доколкото изпълнението й не може да се обезпечи чрез принудително изпълнение. Освен това, съдът намира, че при полагане на усилия от страните по делото за нормализиране на отношенията им, няма пречка такава комуникация да се осъществява, в периодите, когато детето е при майката или по време на престоя на детето при бащата в рамките на определения за него разширен режим на контакти.

Според събраните по делото доказателства, интересът на детето изисква спазването на определения режим на контакти с баба и дядо и не се установява наличие на съществено изменение на обстоятелствата, което да налага промяната му.

Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, въззивниците следва да заплатят на въззиваемата сумата от 400лв.1 представляваща сторените в настоящото производство разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. 

Воден от горното, съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №430/06.02.2019г., постановено по гр.д. № 3681/2018г. на 19 състав по описа на ВРС.

ОСЪЖДА П.И.Ж., ЕГН **********, и Т.Г.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: *** да заплатят на В.М.Ш., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400лв.,представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението  подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 ГПК.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: