Решение по дело №181/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260015
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20204330200181
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                     РЕШЕНИЕ

 

                        гр.Тетевен ,06.07.2021 г.

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на  четиринадесети юни  две хиляди и двадесет и първа  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Петя Георгиева като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 181 по описа за 2020 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

              Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.   

         Постъпила е жалба от М.М. ***/11.06.2020г.  на директора на ОБДХ –л. , с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 139 ал.1т.1 от ЗВМД  на основание  чл.420а ал.1 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 350лв , за нарушение на  чл.137ал.1 от ЗВМД на основание на чл.449а ал.1  от ЗВМД и е наложена глоба в размер на 350лв.,за нарушение  на чл.132 ал.1 т.1 от ЗВМД на основание чл.417 от ЗВМД и е наложена глоба от 550лв .   Административното наказание е наложено за това ,че на 20.11.2019г. била извършена проверка в ж.о №5731-0345 находящ се в с. Г. ,обл. л.,ул. „Н.П.собственост на М.Б. при което било установено при справка от ИИС –Вет Инс на БАБХ към датата на проверката 20.11.2019г.,че в обекта се отглеждали 4 бр. преживни животни –говеда с № на ушните марки BG30475762 ,BG30475763 ,BG 30475768, BG 30641157, като животни с такива номера не били открити при проверката , а физически в момента проверката в обекта се отглеждали 2бр. крави и 5 бр. телета. Животновъдния обект е вписан по реда на чл.51 от ЗВМД с №5731-0345 ,но съгласно направената справка ИИС –Вет Инс на БАБХ към датата на проверката 20.11.2019г. няма регистрация по реда на чл.137 от ЗВМД  и собственикът не бил подавал заявление в ОБДХ л., собственичката на обекта нямала регистриран договор с ветеринарен лекар.

     Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката , която го обжалва в срок.

          В жалбата се твърди ,че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно , като е нарушен материалния и процесуалния закон ,твърди ,че част от нормите които се твърди ,че са нарушени били бланкетни и препращали към други разпоредби на ЗВМД , съдържали по няколко алинеи с подточки и неконкретизирането им  водело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателката, същата не била подавала заявление за регистрация на животновъден обект  на посочения адрес и никога не е имала собствени животни.

 

       Процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Г. моли да бъде отменено наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, представителя на административно наказващия орган юк. С. моли наказателното постановление да бъде потвърдено .

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства  и разпита на свидетелите К.Г.Т.-актосъставител и Д.П.Х. се установява ,че била извършена проверка в животновъдния обект и се установило от д-р К.Т.  ,че там се отглеждали животни без идентификация 3 крави и 4 телета , без идентификация , като на възрастните животни имало дупки на ушите  ,нямало договор с ветеринарен лекар, а след  направено предписание не са предприети мерки .

От своя страна св- Д.Х., която тогава работела в общината  и е присъствала на проверката , тъй като имало жалба за голямо количество тор ,твърди ,че  д-р. Т. имал документи които  показал ,че животновъдния обекта не бил регистриран по надлежния ред, твърди ,че в обекта не били влизали видели голямо количество тор. Жалбоподателката присъствала на проверката и твърдяла ,че животните били наВ.Иванов и тя ги гледала и никога не е била регистрирала животновъден обект . От своя страна св.Д.Н.М. ст. специалист административно обслужване в кметство Г.  присъствала при проверката завела проверяващите на обекта и твърди ,че се подписала като присъстващо лице , а след това при отказа за връчване на акта , тази свидетелка не е ходила вътре в обекта .

Свидетеля К.Т. твърди ,че акта бил съставен  в ОБДХ-л. , след като било изпратено на М.Б.  да се яви ,а тя там не се е явила /л.62/. Свидетелите И.С.Х. Ц.и  О. с Г.  са присъствали само при подписване на акта/л.102/ .

По делото е видно от представеният КП №0002377/2011.2011г.  е констатирано  от св. Д-р. Т. и Д.Х. *** , в присъствието на М.Б. ,че обекта не бил регистриран по чл.137 от ЗВМД , че там се отглеждали 2 крави  с паднали идентификатори ,и 5 телета без идентификатори , представена е и справка към 20.11.2019г.  за 4 бр. животни които се водят в обекта .

Св.В.С.И.твърди ,че  там имал животновъден обект от 4-5 години /адреса на жалбоподателката/ и многократно номерът на животновъдният обект бил променян . От своя страна св. Ганка Б. твърди ,че със сестра си М. /жалбоподателката /гледали от 6 години животни наВ.и имали проблеми с д-р К.Т., факта ,че жалбоподателката гледала животни наВ.се твърди и от св. Б. М. М. , нейна сестра  .   

  Видно от представеното заявление с вх. №3Ж877/31.03.2020г. жалбоподателката е поискала ж.о 5731-0345 да се заличи. Видно от представеният регистър с епизодично значение /л.79 и сл./,обекта е регистриран на жалбоподателката  , с номера на издадени документи П.Г. за периода 2011-2014г.

 Представена е и извадка /л.84/ за животните които са били в този обект и техните собственици за период 17.05.2004 до 22.04.2014г, справка за движението на животните и паспорти. Видно от справка за движение /л. 84 /и сл. говедо черно шарено род. на ***г в с. Г. е било с местодомуване от 20.01.2006 до 30.11.2008г. при жалбоподателката., говедо черно шарено род. на ***г. е било с местодомуване от 12.10.2003г. до 31.12.2018г. при жалбоподателката , видно е също така ,че  имунопрофилактични мероприятия е извършвал доктор  П.Г.  на дати 19.11.2010;16.09.2011г.;12.04.2012г., както и е вземано проби от животните на дати 29.10.2009г.;25.09.2011;16.04.2012г.

.  По делото е изготвена и почеркова експертиза , която да изследва подписа  в копие от документ заявление от М.Б.  от 31.03.2020г., съобразно заключението на което се установява съвпадения и различия предвид лошото качество на изображението на копието на наличния подпис и наличието на ясно изразена вариативност на подписа на М.Б. не са достатъчни за оформянето на категоричен идентификационен извод относно авторството на процесният подпис .Поради преобладаването на общи и частни графически признаци то копието на подпис разположени в копие от документ „Заявление ” на М.Б. вероятно е идентично на подписа на М.М.Б. .  Съдът приема също така че подписа върху заявлението 31.03.2020г. е на жалбоподателката .

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Жалбата се явява основателна.

          Действително към датата на нарушението  20.11.2019г. животните , които са били в обекта към датата на проверката  не са идентифицирани и нямат ветеринарен лекар , такъв е имало в  обекта до 2014г. /л. 79,84/, за животните които са били там към оня минал   момент , но не и за наличните към датата на проверката . Съобразно нормата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВМД Забранява се отглеждането на животни, на които не е извършена официална идентификация,поради което административния орган правилно е определил законовата норма ,която е нарушена.

 В наказателното постановление и АУАН не е посочено кога е регистриран животновъден , обект № 5731-0345 по чл.51 от ЗВМД  собственост на М.Б., но въпреки това от представените по делото регистър с епизодично значение /л.79 и сл./,обекта е регистриран на жалбоподателката същия е с ветеринарен лекар   П.Г. за периода 2011-2014г., представена е и извадка /л.84/ за животните които са били в този обект и техните собственици за период 17.05.2004 до 22.04.2014г, справка за движението на животните и паспорти, тоест към датата на действието на  Чл. 137.  (Обн. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) (1) Собствениците на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директорана РВМС, към което прилагат документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на РВМС със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях.  В състава на комисията се включва и ветеринаренлекар по чл. 35, в чийто район се намира обектът.(3) Комисията в тридневен срок представя на директора на РВМС становище с предложение за регистрация или отказ. (4) Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя, в което определя и срок за отстраняване на пропуските. (5) Когато заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира директора на РВМС, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на РВМС. (6) В тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на РВМС вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията,когато обектът не отговаря на изискванията, определени с наредбите почл. 132, ал. 2 (7) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс.  (8) Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.  (9) Регистърът по ал. 6 съдържа 1.  номер и дата на издаденото удостоверение; 2.  ветеринарния регистрационен номер на обекта;  3.  име и постоянен адрес на собственика на обекта; 4.  адрес/местонахождение и вид на обекта; 5.  капацитет на обекта;6.  вид, категория и предназначение на животните в обекта; 7.  технология на отглеждане на животните; 8.  номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията . 9.  промени във вписаните обстоятелства.

Тоест не е възможно да се подаде заявление и без проведена процедура да се регистрира обект , административно наказващия орган не отрича ,че обекта е регистриран по чл.51 от ЗВМД .       Още по-вече след подаване на заявлението съответния административен орган в срок до 7 дни от подаване на заявлението в случая директора  на РВМС със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях.  В състава на комисията се включва и ветеринарен лекар по чл. 35, в чийто район се намира обектът. Комисията в тридневен срок представя на директора на РВМС становище с предложение за регистрация или отказ. Тоест всички тези действия се извършват от съответния административен орган след подаване на заявление , след като е подадено такова и обекта е регистриран по реда на чл.51 от ЗВМД , съобразно който животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл. 137 ЗВМД ,т.е обекта  има номер , то следва да е проведена и съответната процедура.

          От материалите по делото е видно ,че с предписание №3   20.11.2019г.  а е даден срок до 01.03.2020г.,констатирано ,е че животновъдния обект №5731-0345 не е регистриран и животните били без идентификация , както и ,че няма договор с ветеринарен лекар, на жалбоподателката. Видно, обаче  от материалите по делото  от представените по делото регистър с епизодично значение /л.79 и сл./,обекта е регистриран на жалбоподателката същия е бил  ветеринарен лекар П.Г. за периода 2011-2014г., представена е и извадка /л.84/ за животните които са били в този обект и техните собственици за период 17.05.2004 до 22.04.2014г, като  в обекта на жалбоподателката е са се водели животни  в годините за периоди  14.112006-15.04.2014 ; 15.12.06г.-15.04.2014г.;15.07.07г.-20.11.2019г.; 15.07.2008г .-20.11.2019г. ;22.04.2014г.-20.11.2019г .;22.04.2014г .2011.2019г. тоест към тоя период обекта е съществувал и явно е регистриран,  тъй като в противен случай няма как да фигурира в регистъра с епизодично значение , а регистрацията по чл.137 от ЗВМД е безсрочна .Тоест съдът приема ,че жалбоподателката е регистрирала животновъден обект  след като същия има номер , то би следвало да е извършена и съответната процедура по неговата регистрация от административния орган.

         Съобразно чл.132 ал.1 от ЗВМД -Собствениците, съответно ползвателите  на животновъдни обекти със селскостопански животни:осигуряват ветеринарномедицинско обслужване на животните, които отглеждат, като сключват договори по чл. 137а, съответно по чл. 137бЗВМД , действително за този обект не се доказа да има сключен договор с ветеринарен лекар към датата на проверката 20.11.2019г., поради което правилно административно наказващия орган е посочил санкционната норма.

      По делото е представена покана с изх.№ 3269/23.12.2019г. , от текста на която е видно ,че жалбоподателката следва да се яви на  08.01.2020г между 10-11ч в сградата на ветеринарната лечебница в гр. Тетевен  на ул. „Боровец”№1 за съставяне , предявяване и връчване  на предписание и АУАН . АУАН №1/08.01.2020г. е съставен в отсъствие на жалбоподателката  М.Б. и същата при връчването му е отказала да го подпише ,  за отказа се е подписала свидетелката Д. Н.М. . Видно от материалите по делото тази покана не е връчена  нито по пощата нито лично .  Още по-вече от свидетелските показания на актосъставителя д-р К.Т. се установява ,че  акта бил съставен  в ОБДХ-л. , след като било изпратено на М.Б.  да се яви ,а тя там не се е явила /л.62/. По делото липсва покана жалбоподателката да се яви в ОБДХ –л.  има такава да се яви във ветеринарната лечебница в гр. Тетевен , но няма данни да е връчена . Още по-вече  видно от АУАН двамата свидетели по акта , са посочени с адрес в гр. л. , ул. „Р.К., който адрес е на ОБДХ-л.  и същите твърдят ,че са присъствали само при подписване на акта/л.102/ ,  нито един от тях не твърди ,че АУАН е съставен в тяхно присъствие , тъй като съобразно чл.40 ал.3 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН въвежда по императивен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и само при наличие на посочените в ал. 2 на чл. 40 ЗАНН условия може да се състави в негово отсъствие: когато нарушителят не може да се намери или пък след покана не се яви. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това, т. е. жалбоподателката  субект на административно наказателната отговорност да е била поканен да се яви за съставяне на акт за нарушение е в нарушение на чл. 40, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението на тези правила е съществено, тъй като са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и не биха могли да се санират в последващ стадий на административно-наказателното производство.

Действително разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН допуска възможността АУАН да бъде съставен в отсъствие на нарушителя. За да се пристъпи обаче към приложението на този процесуален ред, нарушителят е следвало да бъде поканен да се яви за съставянето на акта и да не го е сторил. В настоящия случай е била изготвена покана, но тя не е била изпратена по пощата с обратна разписка, която да е била върната с отбелязване, че пратката не е потърсена или да е връчена лично и жалбоподателката да е отказала да я приеме , от своя страна актосъставителя твърди ,че акта е съставен  в ОБДХ-л. , след като и е изпратено да се яви ,а покана към жалбоподателката да се яви в гр. л. няма по делото . Този ред на връчване не може да бъде приет за надлежен по смисъла на закона, така че да е гарантирано уведомяването на нарушителя за предстоящото съставяне на АУАН.Начинът по който обаче е връчен АУАН не може да санира липсата на покана до нарушителя за съставянето на този акт, тъй като в крайна сметка са били нарушени правата на санкционираното лице да се защити в хода на административно наказателното производство, което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.

 

           Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

             Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0701/11.06.2020г.  на директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ –л. , с което на М.М.Б. с ЕГН ********** ***  за чл. нарушение на чл. 139 ал.1т.1 от ЗВМД  на основание  чл.420а ал.1 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 350лв , за нарушение на чл.137ал.1 от ЗВМД на основание на чл.449а ал.1  от ЗВМД и е наложена глоба в размер на 350лв.,за нарушение на 132 ал.1 т.1 от ЗВМД на основание  чл.417 ал.1  от ЗВМД и е наложена глоба от 550лв ,като незаконосъобразно  . 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните пред Административен съд Велико Търново.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: