Р Е Ш Е Н И Е
№ 464/13.7.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава
Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 682 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на С.В.К.,
ЕГН **********,***, против Заповед № 905/13.06.2022 г. на Кмета на Община гр. Велинград,
за премахване на незаконен строеж „Пристройка към приземен жилищен етаж“,
находящ се в УПИ ІV-3376 в кв. 4201 по Регулационния план на гр. Велинград, ПИ
с идентификатор 10450.502.2007 по КК на гр. Велинград.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна
и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена.
В съдебно заседание – жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. Т., която по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и
незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък
на разноските. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Кметът на община Велинград, редовно
призован, се представлява от А.К. – служител с юридическо образование, която по
изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
материалния и процесуален закон, и в съответствие с целта на закона. Моли се да
бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна – В.С.К., редовно призован, се
представлява от адв. Т., която по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното производство е започнало
във връзка с устно нареждане и изпълнение на Заповед № 133/03.02.2021 г. на
Кмета на община Велинград, с която е инициирана проверка за незаконно
строителство по реда на чл. 225а, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Съставен е Констативен акт № 3/11.05.2022 г. за извършена проверка. Установено
е изпълнението на строеж от Пета категория „Гараж“ с площ от 20 м2,
находящ се в УПИ ІV-3376, кв. 4201 по РП на гр. Велинград, което строителство
се извършва в нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, т.е. променят
строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или
натоварванията. Със Заповед № 735/21.05.2019 г. на Кмета на община Велинград се
спира изпълнението и се забранява достъпът до посочения строеж. В изпълнение на
задълженията си и извършване на проверка, длъжностните лица са констатирали
извършен незаконен строеж от Пета категория, а именно „Пристройка към приземен
жилищен етаж“, находящ се в УПИ ІV-3376, кв. 4201 по РП на гр. Велинград, в ПИ
с идентификатор 10450.502.2007 по КК на гр. Велинград, извършен от лицето С.В.К..
Строежът представлява масивна стоманобетонова конструкция с обособени две
помещения – стая за жилищни нужди с размери 4 м х 4 м, със светла височина 2,5
м, със застроена площ от 16 м2, достъпът до която се осъществява от
приземния етаж на жилищната сграда. Има три броя прозорци – два от юг и един от
север. Второто помещение е с размери 2,90 м х 3,70 м, със светла височина 2,70
м със ЗП 10,73 м2. Северната стена на помещението е изпълнена
сключено към законна ограда. Подкопаната част от оградата е укрепена с тази
бетонова стена. Общо незаконно ЗП 26,73 м2. В момента на проверката
се извършва СМР – изолация на бетонната плоча с размери 7,55 м х 7,50 м, части
от която е незаконно строителство, върху което са положени улуци и две отходни
водосточни тръби.
Последвало е издаването на обжалваната Заповед № 905/13.06.2022 г. на Кмета на община Велинград за премахване на
незаконен строеж. Заповедта е редовно
съобщена на жалбоподателя по пощата с обратна разписка (л. 12) на 27.06.2022 г.,
като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба
пред Административен съд гр. Пазарджик.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото
са допуснати две съдебно-технически експертизи, които съдът възприема като
компетентно изготвени и съответстващи на представените по делото доказателства.
В отговор на поставените въпроси вещото лице С.Б. е констатирало,
че обособеното помещение (пространството между жилищната сграда и подпорната стена,
заградено от север и юг, на нивото на терена, с две тухлени стени, свързано с приземния
етаж на съществуващата сграда), е пристройка към жилищната сграда и е строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Изпълнената върху пространството: между улицата
– от изток, оградата по имотната граница – от север и жилищната сграда от запад
и частично от юг, стоманобетонова плоча, с площ 56 м2, с което дворното
място в тази си част е изравнено с нивото на улицата, сама по себе си не е „строеж“
по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, защото не е постройка или съоръжение. Тя
е „строителна площадка“ по смисъла на § 5, т. 37 от ДР на ЗУТ, т.е. теренът, необходим
за извършване на строежа (гаража) в границите на имота. Получилото се покрито пространство
в североизточния край на имота, в резултат на изпълнените укрепителни работи, включително
плочата и тухлената стена на пристройката, не може да се приеме за самостоятелен
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същото няма самостоятелно значение.
За изпълнената пристройка към жилищната сграда, описана по-горе,
няма издадени строителни книжа и документи. Изпълнението на укрепителните работи
– подпорни стени и стоманобетонова плоча/строителна площадка, са подготвителни дейности
по строителството на гаража, за който е издадено разрешение за строеж, без
изпълнението на които същият не би могъл да се изпълни.
Според вещото лице, тъй като няма данни кога точно е извършено
строителството, може да се приеме, че е станало след 2016 г., т.е. след одобряването
на проекта за гараж и издаване на разрешение за строеж. Изпълнената пристройка към
жилищната сграда е допустим строеж по действащия подробен устройствен план, който
предвижда свободно застрояване. Допустим строеж е и по правилата и нормите, действали
по време на извършването му: отстои на около 3,50 м от границата със съседния имот
от север, което отговаря на разпоредбите на ЗУТ за отстояние от вътрешните граници
на имота.
В експертизата е казано, че предмет на обжалваната заповед
е пристройка към жилищната сграда и изпълнена стоманобетонова плоча в лицето на
имота. Процесната плоча е стоманобетонова конструкция. Изпълнена е върху пространството:
между улицата – от изток; оградата по имотната граница – от север и жилищната сграда
от запад и частично от юг, с размери 7,75 м х 7,20 м (площ 56 м2), с
дебелина от около 0,28 м, с което дворното място в тази си част е изравнено с нивото
на улицата. Същата е „строителна площадка“ по смисъла на § 5, т. 37 от ДР на ЗУТ,
т.е. теренът, необходим за извършване на строежа (гаража), определен в случая с
границите на поземления имот, в който ще се извършва строителството.
Пристройката към жилищната сграда, със стоманобетонова конструкция,
е обособена в пространството: под стоманобетоновата плоча, между жилищната сграда
и подпорната стена, която е заградена от двете страни (север и юг), на нивото на
терена, с две тухлени стени, на които са поставени прозорци. Помещението, с размери
4 м х 4,20 м и площ 16,80 м2, е свързано с приземния етаж на съществуващата
жилищна сграда, което е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
В североизточния край на имота: между подпорната стена (успоредно
на улицата), северната тухлена стена на пристройката, описана по-горе и оградата
по северната имотна граница, се е затворило пространство под стоманобетоновата плоча,
отворено към дворното място на процесния имот, което не може да бъде наречено помещение
или пристройка към жилищната сграда. Това пространство се е получило в резултат
на изпълнените укрепителни работи, включително плочата и тухлената стена на пристройката
и не може да се приеме за самостоятелен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ.
В съдебно заседание вещото лице заяви, че плочата в размер
на 56 м2 я приема за строителна площадка за изграждането на гараж. В
протокола за дадена линия, линията е дадена точно за размерите на гаража, колкото
са размерите на гаража 5 м х 4 м, толкова е и дадената линия, за самото изграждане,
т.е. на самите основи на гаража. Това е приета форма за строителни протоколи. Вещото
лице е обяснило, че тук съществува много голяма денивелация – 3 метра. Основната
част от терена на парцела е в ниското, на около 3 метра под нивото на улицата, така
че при самото изграждане на гаража е добре да има по-голяма строителна площадка
при тази денивелация. Посочено е, че условията са такива, по-различни от обикновено
строителство, защото при тази денивелация е трудно да се строи, ако няма около гаража
една такава площадка. Проектът е на самия гараж. По отношение на строителната площадка,
вещото лице е посочило, тя е дефинирана, че може да съществува в границите на поземления
имот, както е в случая, дори да я няма по проект, или съгласно одобрения инвестиционен
проект. Вещото лице е преценило, че ако строителят извърши строежа съгласно строителните
книжа и инвестиционния проект с площ 20 м2, под строителната площадка
ще има празно пространство, защото самият гараж ще бъде на нивото на улицата, не
на нивото на двора. Нивото на двора е на 3 метра под улицата. Така че гаражът ще
бъде във високата част на улицата и между него и между терена ще има празно пространство,
само с колони. Самият гараж не стига до жилищната сграда, той е някъде на разстояние
около два метра от нея, т.е. той не достига до жилищната сграда. Под плочата
има изградена пристройка към жилищната сграда на нивото на двора и е присъединена
към приземния етаж на жилищната сграда, откъдето се влиза. Тази пристройка е приобщена
към жилищната сграда, само оттам е входът – към жилищната сграда, отвън не може
да се влезе в пристройката.
Експертизата сочи, че строителните книжа са само за гаража
с площ 20 м2, а за плочата в този й вид и размер няма строителни книжа.
Има само за гаража, който да бъде изграден върху плоча, но с размерите конкретно
на самия гараж.
Допусната е и допълнителна експертиза, изготвена от
вещото лице Б.Г.. В отговор на поставените въпроси, вещото лице е констатирало,
че гаражът в имота на К. е изграден в съответствие с издадените и одобрени строителни
книжа и документи, описани в т. 3 на част IV. Предвид денивелацията на терена са
изпълнени само укрепителните основи със стоманобетонова площадка, върху която трябва
да се изгради гаражът, но самият гараж не е изграден. По данни от община Велинград,
СМР за укрепване на терена са изпълнени в свлачищен район. За обекта са издадени
актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи
че са постигнати изискванията на проекта и са изпълнени в съответствие с предвидените
СМР, подписани от участниците в строителния процес.
Според вещото лице са изпълнени допълнително СМР, които не съответстват на одобрения
проект, а именно:
-
Масивна стоманобетонова
конструкция, с оформена на ниво улица площадка с площ от 54,33 м2 – до
разликата и от 20,00 м2, или 34,33 м2 в повече;
-
Под стоманобетоновата
плоча обособени две помещения с размери едното 4,40 м на 4,00 м с три броя прозорци
и второ с размери 2,91 м на 3,77 м, изградени в груб вид.
В съдебно заседание вещото лице Б.Г. заяви, че по проект е
предвидено гаражът да се постави върху четири вертикални стоманобетонови колони
с височина до нивото на прилежащия тротоар, върху тях да се отлее плочата, върху
която да се постави гаражът. Това е изпълнено, като тези колони, които са изградени,
са свързани помежду си. Проектът обхваща само гаража като плочата е с площ
54,33 м2, а трябва да бъде 20 м2. Тези 34,33 м2 са
изпълнени в повече от предвижданията в проекта. Вещото лице сочи, че извън
проекта също така са изградени частично стени, поставени са прозорци и тази свободна
площ отдолу под плочата е заградена. Подпорната стена е изпълнена преди този строеж,
след което между подпорната стена и външната ограда е направено запълване с пръст.
Впоследствие върху подпорната стена е изпълнена стоманобетонна конструкция – колони,
греди и плоча. Вещото лице е категорично, че тази конструкция – колони, плоча и
стени, няма отношение към подпорната стена, тя е изпълнена самостоятелно. Изпълнена
е така, че е долепена до сградата в основното застрояване. Не може да се премахне
частично, само до 20 м2, защото е изпълнена изцяло и ще се разруши. При
самото разрушаване, при всички положения ще се нанесат увреждания и по жилищната
сграда. Констатирано е, че колоните, които държат плочата, стигат до фундамента
на къщата. Ако трябва да се премахне всичко – и колоните, ще се навреди на фундамента
и оттам може да се получат и напуквания по стените на къщата.
В заключението се казва, че плочата е изпълнена изцяло,
наведнъж. Колоните, които са отдолу и държат и крепят цялата желязобетонна плоча,
са изпълнени в цялост по дължина. Те не са прекъсвани. Върху плочата е започнато
частично да се полага циментова замазка. Отдолу под плочата се вижда едно цяло след
свалянето на кофража и оттам става ясно, че това е цяла плоча. Помещенията отдолу
под плочата са две – едното е помещението с прозорците, а другото е като навес,
там таванът е в същото състояние, което е било след свалянето на кофража. Вижда
се, че стоманобетонната плоча е изпълнена изцяло. Според вещото лице, в проекта
е било предвидено с изграждането на тази стоманобетонна конструкция да се укрепи
едновременно и теренът. Стоманобетоновата плоча е изградена в повече и е долепена
до къщата и до междусъседската ограда. При разрушаване на част от плочата, това
ще доведе до увреждане на къщата и на оградата на съседите, която е плътна ограда.
По делото е разпитана свидетелката В.П., която заяви пред съда, че е била
технически ръководител на обект – гараж с Разрешение за строеж № 212/04.11.2016
г. с възложител В.К.. Строителството е извършено по проект, като са изградени колони-основи
и стоманобетонова плоча. За строежа са издадени Акт 7 за приемане на кофраж и арматура
за основи, за колони и за плочата – до кота нула фактически и Акт 14 за приемане
на конструкцията. Според свидетелката по проект плочата е била към 20 м2 и към момента,
когато е била технически ръководител, не била свързана с другия имот.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената
от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, но в противоречие
материалноправните разпоредби по издаването й. Заповедта е издадена на основание
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ,
съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория, кметът на общината
(района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване
на незаконни строежи, извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж. Издаването й се предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен
етап в административната процедура, съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният
акт е редовно съобщен на заинтересованите страни, поради което е осигурено
правото им на защита.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2, или на части от тях. Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва
без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Безспорно по делото се установи, че
за извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането
му, както и че строежът е изграден през периода 2016-2017 г., видно от приетите
по делото съдебно-технически експертизи. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира случаите, в които един
строеж или част от него се счита за незаконен. В конкретния случай не е спорно
между страните, че извършеното строителство е незаконно и че за него няма
издадени строителни книжа и документи. Установи се, че „обектът“, предмет на
обжалваната заповед, има характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ.
Съгласно § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ строежи, изградени
до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. От текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не се премахва,
ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки – да е изграден до 31 март 2001 г. и да
е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон. Строежът е нетърпим, при липсата
на която и да е предпоставка и в този случай разпоредбата за забрана за премахването
му е неприложима. В административното и съдебно производство по премахване на незаконни
строежи търпимостта на строежа подлежи на изследване и доказване на общо основание
с всички допустими доказателствени средства, независимо от това дали е издадено,
или не удостоверение за търпимост.
В конкретния случай разпоредбата на §
127 от ПЗР ЗИД ЗУТ не може да намери приложение, тъй като безспорно от приетата
по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че процесният строеж е пристройка
към съществуваща жилищна сграда, който е изграден през 2016 – 2017 г. Тоест
посочените разпоредби не са приложими в случая и същият не може да се приеме за
търпим строеж, който да не подлежи премахване или забрана за ползване.
Въпреки изложеното дотук, съдът счита обжалваната
заповед за незаконосъобразна по следните съображения.
Установи се, че въпреки направеното описание на
строежа, предмет на заповедта, в констативния акт, то е налице неяснота относно
това коя част от него следва да бъде премахната. В оспорената заповед е
наредено премахването на незаконен строеж „Пристройка към приземен жилищен
етаж“, без да са посочени конкретни параметри и части, които следва да бъдат
премахнати. В констативния акт е направено описание на целия строеж, който
включва и стоманобетонова плоча, за част от която има издадени строителни книжа
за изграждането й. Посочено е, че „пристройката е изпълнена сключено от запад
към източната фасада на жилищната сграда ниво подземен етаж и от изток – самите
стоманобетонови стени са укрепителни основи до кота – 0,04 м (улица) на строеж
пета категория „Гараж“ с площ от 20 м2, на която кота е оформена
цялостна стоманобентонова площадка с размери 7,50 м на 7,55 м = 56,62 м2, от която 26,73 м2 са незаконни“. Освен това една от стените на пристройката представлява
законно изградена съседска ограда, а другата е укрепено свлачище. Не е ясно
посочено премахването на незаконата пристройка предполага ли и премахването на
стоманобетоновата плоча, която служи за неин покрив, както и коя част от него
следва да се премахне – целият ли или само незаконно изградената част от 26,73 м2. Ако се пристъпи към събаряне на цялата пристройка, както е посочено в
оспорената заповед, би следвало да се премахне част от законно изградената
стоманобетонна плоча (не ясно коя е тя), ще се премахне и законно изградена
съседна ограда, както и ще бъде нарушена конструкцията на жилищната сграда в
имота.
Тези обстоятелства не са били констатирани от контролните
органи и не са залегнали в съставения констативен акт и издадената въз основа на
него заповед. В този смисъл е наредено премахването на строеж, който не е
индивидуализиран в достатъчна степен. Посочените по-горе несъответствия водят до
невъзможност да се идентифицира с точност незаконният строеж, както и да се установи
волята на административния орган относно премахването му.
В тази връзка съдът намира, че предвид вероятната
опасност от разрушаването на съседната ограда и основната жилищна сграда,
то при премахване на незаконния строеж и
преди предприемане действия по изпълнение на оспорената заповед ще следва да
бъдат изискани становище от инженер-конструктор или конструктивен проект, което
от своя страна не изключва задължението на административния орган да
конкретизира в достатъчна степен обекта на премахване, още повече че преди
преминаване към принудително премахване се отправя покана за доброволно
изпълнение на разпореденото премахване. Както за адресатите на заповедта, така
и за извършващия контрол за законосъобразност съд, остава неизяснен въпросът:
Каква част от описания строеж „Пристройка“ подлежи на премахване – само
оградните стени и допълнително изградените подпорни колони и/или покривната
конструкция (част от която представлява законно изградена стоманобетонна плоча)
с преградните стени (една от които представлява също законно построена съседна
ограда)? Точното и недвусмислено описание на незаконния строеж следва да бъде
направено в оспорената заповед или в преписката по издаването й, а не да бъде
установявано или допълвано в хода на съдебното производство, или евентуално от
инженер-конструктор, чак при предприемане на действия по изпълнение.
От всичко изложено до тук, съдът намира, че при издаването
на административния акт не е спазена установената в чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК форма.
В разпоредителната част на заповедта не са ясно очертани правата и задълженията,
които се пораждат по отношение на жалбоподателя, във връзка с премахване на част
от незаконния строеж, а така също и по отношение на органите на общината, в случай
че се стигне до принудителното й изпълнение.
Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за
основателна, поради което обжалваната заповед, като
незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира
за основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на
жалбоподателя, за присъждане на направените по делото разноски, като ще следва
да се осъди Община Велинград да заплати на жалбоподателя сума в размер на 860 (осемстотин
и шестдесет) лева, от които 10 лева за внесена държавна такса, 350 лева – за
вещи лица и 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен
съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 905/13.06.2022
г. на Кмета на община гр. Велинград, за премахване на незаконен строеж „Пристройка
към приземен жилищен етаж“, находящ се в УПИ ІV-3376 в кв. 4201 по Регулационния
план на гр. Велинград, ПИ с идентификатор 10450.502.2007 по КК на гр. Велинград.
ОСЪЖДА Община гр. Велинград да заплати
на С.В.К., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)