№ 7682
гр. С, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110115336 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от Р. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, чрез адв.Т., със съдебен
адрес гр.С, бул.“В“ №, насочен срещу АН. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С,
ул.“В“ №, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1100.00
евро въз основа на издаден от длъжника в полза на заявителя на 12.02.2013 г. в гр.С запис на
заповед, с падеж края на 2013 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК -
07.11.2016 г. до изплащане на вземането,
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответницата е издала в полза на ищцата запис на
заповед за сумата от 1100 евро, която се е задължила да заплати най-късно на 31.12.2013 г.
Изразява се становище, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и
поражда задължения за заплащане на посочената в него сума. Според ищеца, ответницата не
му е заплатила 1100 евро, поради което иска съдът да установи с решението си това негово
вземане.
В срока за отговор ответницата е депозирал такъв, с който оспорва иска. Ответницата
не оспорва да е подписала процесния запис на заповед, но твърди, че срещу него не е
получавала парични средства. Обяснява, че е работила като брокер на недвижими имоти и
при посредничество по сделка, по която ищцата е била потенциален купувач, е следвало да
заплати разходи в тази връзка. С оглед на това, за получената от ищцата сума, с която е
заплатила адвокатски такси за консултации и изготвяне на предварителен договор, е
подписала процесния запис на заповед.
Ответницата изразява становище, че представената ценна книга по същността си не
представлява запис на заповед с реквизитите по чл.535 от ТЗ и не е предявен. Отделно от
това, според ответницата документът не е редовен и от външна страна.
На самостоятелно основание искът се оспорва и като погасен по давност. От съда се
иска да отхвърли предявения иск и да присъди на ответницата направените от нея разноски.
1
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържа
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.417 ГПК
заповед за незабавно изпълнение на парични задължения. От приложеното към настоящето,
ч.гр.дело № 63208/2016 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на
чл.417 от ГПК полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 1 100.00
евро, дължима въз основа на издаден от длъжника в полза на заявителя на 12.02.2013 г. в
гр.С запис на заповед с падеж края на 2013 г.
С възражение от 14.02.2022 г. ответникът е оспорил вземането без мотив.
Предвид това и данните по делото за идентичност на вземанията в настоящето и в
заповедното производство, както и че настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.1
ГПК, същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл.422 от
ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.535 и сл. oт ТЗ се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: извършена едностранна правна сделка – запис на заповед и настъпила
изискуемост на вземането, породено от нея.
Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя възниква в резултат на
едностранно волеизявление на издателя й, което цели пораждане на менителнични
субективни права и правни задължения. Това волеизявление не може да предвижда бъдещо
несигурно събитие, обуславящо пораждане на менителничното правоотношение. За да се
създаде действително менителнично задължение е достатъчно волеизявление на издателя,
направено при съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж създаден,
менителничният ефект служи като материалноправна основа за създаване и прибавяне на
други допълнителни едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови
менителничноправни ефекти - авал, джиро и т.н.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който законодателят е поставил
строги изисквания относно реквизитите му, които са посочени изчерпателно в императивни
правни норми и липсата на някой от тях води до недействителност на ценната книга.
Правната сигурност е наложила необходимостта от строгите изисквания към формата му - да
има достатъчна определеност, както относно правното естество на акта, така и досежно
съдържанието на породените въз основа на него правоотношения. Законодателят в
Търговския закон не поставя изискване към съдържанието на менителницата и записа на
заповед да сочат основанието, с оглед на което се поемат или изпълняват менителничните
задължения. Липсата на изискване за основанието като елемент от съдържанието на
менителничните ефекти, обаче, не означава че длъжникът по тях не може да направи
успешно възражение във връзка с основание за плащане по документа. Поемателят също
разполага с възможност да посочи каузалната сделка за обезпечение на което е издадена
ценната книга. Това е така, защото поемането на парично задължение винаги става с
определена цел, която цел, обаче, е свързана с други правоотношения, стоящи извън
менителничните. По правило с предаването на ценната книга не се новира задължението по
каузалното правоотношение, а двете правоотношения съществуват паралелно.
Основанието на задължаване не е елемент от фактическия състав на абстрактни
2
правни сделки, какъвто е записа на заповед, като дори такова да се посочи, то е извън
задължителното съдържание на записа на заповед по чл.535 от ТЗ. Изискванията на чл.535
от ТЗ за форма и съдържание на записа на заповед изключват възможността този запис на
заповед да служи като доказателство за наличие на каузално правоотношение с конкретни
индивидуализиращи белези, които да предхождат или съпътстват издаването на ценната
книга.
В конкретния случай съдът приема, че процесният документ отговаря на
изискванията на закона, като представлява запис на заповед и същият удостоверява
изявление на ответника АН. В. П. като издател по запис на заповед към ищеца Р. В. В. за
заплащане на процесната сума от 1 100.00 евро по ценната книга.
От страна на ответника е направено възражение за погасяване на вземането на
ищеца по давност, което съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Погасителната давност е субективно процесуално право, което се упражнява в процес на
защита на първичното субективно право и съставлява способ на отнемане на кредитора
възможността да иска принудително осъществяването на своето право. Тя се дефинира като
сложен юридически факт, съставен от три компонента – наличие на субективно право,
период от време и неупражняване на субективното право. Началният момент, от който
започва да тече 3-годишната погасителната давност по чл.531 вр. чл.537 от ТЗ е падежът на
задължението, т.е. 31.12.2013 г. Приложимостта на тази разпоредба при възражение на
издателя по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от поемателя, е
установена със задължителна практика по чл.290 от ГПК – решение № 102/23.07.2014 г.,
постановено по т.д.№ 2680/2013 г. по описа на ВКС, І т.о.
В случая ищецът е предявил вземането си на 07.11.2016 г. /т.е. преди изтичане на 3-
годишния срок на 31.12.2016 г./, когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 63208/2016 г. на СРС, от който момент съобразно
предвиденото в чл.422, ал.1 от ГПК се смята, че е предявен иска. Това пък действие на
кредитора е сред предвидените в чл.116, б.”б” от ЗЗД, с които се прекъсва давността.
При тези данни и като съобрази обстоятелството, че от датата на падежа на записа
на заповед 31.12.2013 г. до датата на предявяване на вземането на поемателя по него -
07.11.2016 г., са изминали по-малко от 3 години, съдът намира възражението на ответника за
погасяване на вземането на ищеца по давност, за неоснователно.
От страна на ответника са наведени възражения във връзка с каузалното
правоотношение, чието изпълнение процесната ценна книга обезпечава.
Страните не спорят, че на 15.12.2012 г. между ищцата и И Б С е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно 5/6 ид.ч. от УПИ
с площ от 440 кв.м., находящ се в с.Р П, община Е П, С област, съставляващ УПИ, кв.37,
заедно с 5/6 ид.ч. от построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 72
кв.м. и масивна сграда – гараж със застроена площ от 20 кв.м. Не е спорно и че ответницата
е посредничила при сключване на договора /в тази насока е отбелязаното в самия договор –
педпоследен абзац на стр.3/, като сделката не е финализирана в нотариална форма. В тази
връзка са представени 2 бр. разписки, подписани от ответницата - от 15.12.2012 г. и от
16.01.2013 г., с които тя удостоверява, че е получила от Р.В. съответно 1000 евро и 500 евро,
представляващи част от дължимата комисионна за оказаното съдействие за сключване на
сделката. Ищцата поддържа становище, че ответницата не е изпълнила задълженията си
като посредник, тъй като не я е уведомила, че към датата на сключване на предварителния
договор, върху имота, предмет на договора има учредена ипотека. Този факт страната
доказва със справка по лице от Служба по вписванията – Е П.
При тези данни, съдът намира, че макар по делото да се установи, че между страните
е било валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за посредничество,
не се доказа неговото съдържание /конкретните права и задължения на страните по него/. В
3
този смисъл не може да се приеме, че е налице изпълнение, респ. неизпълнение на която и
да е от страните по него, вкл. и досежно това имала ли е задължение ответницата А.П. да
провери наличието на тежести върху процесния имот, дали е направила това, както и дали е
уведомила потенциалния купувач Р.В. за резултата от проверката си. Знанието за наличие на
тежести върху имота обаче се установява от самия предварителен договор, в чл.7 от който
изрично е посочено, че налице ипотека в полза на „УК Б” АД, както и учредено право на
ползване на Е Р С.
В същото време ответницата, чиято е доказателствената тежест не установи какъв е
договорения размер на възнаграждението й, как се дължи /еднократно авансово или
окончателно или разсрочено при извършване на определени действия/ и при какви условия –
при свързване на страните по съответната сделка /продавача и купувача/, при сключване на
предварителен договор, при сключване на окончателен договор и т.н. В този смисъл съдът
не може да приеме, че към 15.12.2012 г. и към 16.01.2013 г., когато П. е получила съответно
1000 евро и 500 евро, тези плащания са били дължими от възложителя по договора за
посредничество, съобразно постигнатото между страните съгласие, още повече, че в първата
разписка е изрично отбелязано, че остатъка се дължи при нотариалното изповядване на
сделката. Очевидно обаче към 16.01.2013 г., когато П. е получила още 500 евро, договора не
е сключен във формата на нотариален акт. Ето защо, при липсата на категорични
доказателства в тази насока и доколкото след получаване на сумите по договора за
посредничество от страна на А.П., последната е подписала записа на заповед /същият е
издаден на 12.02.2013 г., а сумите са получени на 15.12.2012 г. и на 16.01.2013 г./, то съдът
приема, че това действие е индиция за постигнато между страните съгласие в отношенията
им, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора и че дължи връщане на
полученото по него.
Ответницата, макар и да твърди, не установи и че предоставените й от ищцата
средства са послужили за заплащане на такси, услуги или други разходи по сделката, за
която е посредничила. Точно в обратната насока са изявленията й в представените в о.с.з.
разписки, които тя не оспори.
Ето защо по изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на иска
следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК – 07.11.2016 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил и. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва
съдът в настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в
предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода
по делото. От данните по делото се установиха извършени от ищеца разходи за държавна
такса от общо 88.00 лв., както и разходи за адвокатско възнаграждение от 480.00 лв. в
заповедното дело. Видно от приложения на л.2 от настоящето исково дело договор за правна
защита и съдействие, ищцата и пълномощникът й адв.Т. са договорили възнаграждение от
480.00 лв., което следва да бъде заплатено по банков път. В този случай, съобразно приетото
в т.1 от ТР № 6/2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТКВКС, следва да бъдат
представени доказателства за плащането, за да бъде признат разхода и да бъде присъден
съобразно изхода на спора. В случая такива документи /платежно нареждане, извлечение от
сметка или др./ не са представени, поради което съдът не ги присъжда на ищцата адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АН. В. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.С, ул.“В“ №, че дължи на Р. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, сумата от 1100.00
евро въз основа на издаден от длъжника в полза на заявителя на 12.02.2013 г. в гр.С запис на
заповед, с падеж края на 2013 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК -
07.11.2016 г. до изплащане на вземането,
ОСЪЖДА АН. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ул.“В“ №, да заплати на Р. В.
В., ЕГН **********, с адрес гр.С, сумата от
568.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
63208/2016 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се
докладва с частно гражданско дело № 63208/2016 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5