РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. гр. Хасково, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640102615 по описа за 2023 година
Предявен е от К. Н. М., ЕГН **********, с адрес: *******, съдебен адрес: *******,
Адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат: *********, представлявано от адв. К.К.Г. –
управител против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: 1407, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, иск с правно
основание чл. 432, ал.1, вр. чл. 498, ал.3, предл. последно от Кодекса за застраховането /КЗ/
за заплащане на сумата в размер на 24 900 лева, частично от 27 955,65 лева (след допуснато
изменение на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 08.05.2024 г.),
представляваща разликата между действителния размер на вредите и изплатеното на ищеца
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие – ПТП настъпило на 25.02.2023 г. на първокласен път 1-5, км. 178,
ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди,
считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП, а именно -
26.02.2023 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 25.02.2023 г., около 08:55 часа на първокласен път I -5 км. 178 е
настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил марка „*******", с
peг. № *******, управлявано от Ш.Р.И. и къмпинг автомобил ******* - управлявано от
ищеца К. Н. М.. В резултат на така на настъпилия пътен инцидент, били нанесени
значителни материални щети на автомобила, собственост на последния. За процесния пътен
инцидент бил съставен Протокол за ПТП с бл. № 1810491 от 25.02.2023 г., като срещу
виновния за катастрофата водач Ш.Р.И. бил съставен АУАН № GA 693539/25.02.2023г.
1
Поддържа се в исковата молба, че процесното ПТП настъпило при следния
механизъм: На 25.02.2023 г., около 08:55 часа на ПП I -5 км. 178 в близост до гр. Казанлък
лек автомобил марка „*******", с peг. № *******, управлявано от Ш.Р.И., поради движение
с несъобразена скорост, навлиза в лентата на насрещното движение и удря къмпинг
автомобил ******* - управлявано от К. Н. М.. Вследствие на така настъпилия пътен
инцидент, автомобилът марка *******, собственост на ищеца понесъл значителни
материални щети.
Към датата на настъпване на пътния инцидент, Гражданската отговорност на
виновния за катастрофата водач, управляващ лек автомобил марка „*******", с peг. №
*******, била застрахована при ответното дружество.
След катастрофата, ищецът подал до ответното застрахователно дружество
уведомление за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което била образувана
преписка по щета № 2601-5000-23-000035. Експерти от ответното дружество извършили
оглед на уврежданията по къмпинг автомобил ******* , за което съставили опис по щетата,
в която посочили всички увредени части, системи и детайли на процесното МПС.
Без да бъде уведомен и/или попитан дали е съгласен с размера на определеното му
обезщетение, по банкова сметка на ищеца, била преведена сума в размер на 2 138,10 лв.
Наредител на въпросната сума било ответното дружество като основание за превода било
пълно плащане на обезщетение по заведената щета № 2601-5000-23-000035 Х7805КХ.
С оглед така извършеното плащане, според ищеца, ответникът признал
основателността за това, както и че пътният инцидент е настъпил по вина на застрахования
при ЗК „ЛЕВ ИНС" АД водач, като спорен оставал единствено размерът на дължимото
обезщетение. Въпросният размер ищецът намира недостатъчен да репарира в цялост
претъпените от него имуществени вреди. Предвид гореизложеното, правата му по
застрахователния договор се явявали нарушени и накърнени. Изплатеното от ответното
дружество обезщетение се явявало занижен размер, тъй като ищецът не могъл да възстанови
дори и половината от причинените му вреди по собственият му автомобил /кемпер/. Ищецът
направил запитване до сервиза на фирмата производител в гр. София „Холидей Мобайл“
ЕООД, които му издали проформа фактура № **********/19.10.2023г. за частите и ремонта
на цени възлизащи на 18 477,10 лв. с включено ДДС 20%, значително надхвърлящи
изплатеното от ответното дружество обезщетение в размер на 2 138,10 лв. При издаването
на последния документ, от представителството на марката го уведомили, че за
ремонтирането на детайл „панел ляв" следва да се подмени цялата лява страница на кемпера,
която била с приблизителни размери 6 метра на 2,20 метра. При подмяна на този детайл,
същият се заявявал индивидуално за производство и впоследствие се подменял. Уведомили
го още, че цена за детайла ще му предоставят след извършване на запитване. В последствие
била издадена допълнителна спецификация - документ от 30.10.2023 г., като цената на
детайла възлизала на 10 854 евро, което била равностойността на 21 708 лв. Стойността,
необходима за възстановяване на процесния автомобил /кемпер/ *******, по средни пазарни
цени възлизала приблизително на сумата в размер на 40 185,10 лева. Следвало да се има
2
предвид, че автомобилът бил специфичен - кемпер и за него не се предлагали алтернативни
авточасти, а само оригинални. За издадената проформа-фактура и другите документи от
официалния представител на марката, ищецът заплатил сума в размер на 204,50 лв.
Така, в конкретния случай, застрахователят ощетил ищеца, със сумата от 38 251,50
лв., представляващи разликата между действителния размер на вредите и заплатеното от ЗК
„Лев Инс" АД обезщетение.
В исковата молба, ищецът конкретизира увредените детайли на процесния къмпинг
автомобил *******, тяхната степен и стойност, под формата на таблица, съобразно която
общата стойност на ремонта на посочения кемпер възлиза на 40 185,10 лева, включваща
обща стойност на нови части от 39 777,10 лева и обща стойност на труда от 408,00 лева.
Предвид гореизложеното на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ и тъй като ищецът не бил
съгласен с размера на определеното му и изплатено застрахователно обезщетение, за същият
възниквал правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно
обезщетение за разликата между действително заплатеното от застрахователя и реално
дължимото обезщетение, представляващо действителния размер на вредите съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 100 лева, предявен като частичен иск от сумата в
размер на 38 251,50 лева, представляващи разликата между заплатеното обезщетение и
действителния размер на причинените имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
25.02.2023 г. на първокласен път I-5, км. 178, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП -
26.02.2023 г., до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание, проведено на 08.05.2024 г. е допуснато на основание чл. 214, ал.
1 от ГПК, изменение в петитума на предявения иск, като е увеличен размерът на същия на
24 900 лева, частично от 27 955,65 лева.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за оказана безплатна правна
помощ, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът признава, че на 27.02.2022 г. пред застрахователя е била предявена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди във връзка с настъпило ПТП, при което е пострадал притежавания от
него кемпер - *******. Била образувана щета под номер 2601-5000-23-000035. По
образувана щета било изплатено обезщетение в размер на 2 138,10 лева, равняващо се на
действителния размер на вредите. Признава се и наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП по застраховка Гражданска отговорност за л.а.
„*******“ с peг. № *******.
Оспорва се исковата претенция за предявената главница в размер на 100 лева,
частично от 38 251,50 лева като неоснователна и прекомерна. Оспорва се твърдението, че
ремонтът на увредения автомобил възлиза на над 40 000 лева, както и това, че единствено в
3
официален сервиз на марката може да се извърши такъв ремонт на такъв автомобил. Същият
не бил гаранционен - към дата на ПТП бил на възраст от 22 г.
Навежда се насрещно твърдение, че на територията на РБългария съществуват
специализирани сервизи, които се занимавали с подобни ремонтни дейности на такъв тип
автомобили - къмпинг автомобили/кемпери, където ремонтът би бил десетократно по- евтин
от посочения в исковата молба размер от 40 185 лева.
Оспорват се твърденията, че в причинно - следствена връзка с механизма на
произшествието било необходимо извършването на посочените от ищеца ремонтни
дейности в своя обем, включително замяната на цял панел, както и твърдението, че е било
необходимо да се подмени цялата страница на кемпера с дължина 6 метра на 2.20 метра.
Поддържа се в отговора, че такъв ремонт в твърдения размер от над 40 000 лв. бил
икономически необоснован и нецелесъобразен предвид средната пазарна стойност на такъв
марка и модел автомобил, поради което била налице хипотезата на чл. 390 КЗ, според която
в случай, че ремонтът надхвърли 70 процента от действителната стойност на увреденото
МПС, то неговото възстановяване би било икономически неизгодно, поради което се
презюмирало, че е налице тотална щета по смисъла на Кодекса. Предвид изложеното се
твърди наличието на тотална щета.
Прави искане за присъждане на разноски по делото и възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Протокол за ПТП с бл. № 1810491 от 25.02.2023 г.,
съставен от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при РУ Казанлък се установява,
че на същата дата, около 08:55 ч., на първокласен път I-5, км.178, проход „Шипка“, в
землището на община Казанлък, е реализирано описаното в исковата молба ПТП като
водачът на т.а. „*******“ с рег. № *******, собственост на Община ******* Ш.Р.И., поради
движение с несъобразена скорост навлиза в лентата за насрещно движение и удря къмпинг
автомобил ******* – управляван и собствен на ищеца К. Н. М.. В протокола е отразено, че
спрямо водача на т.а. „*******“ с рег. № ******* е взето административно-наказателно
отношение като е съставен АУАН серия GA № 693534/25.02.2023 г. за нарушение на чл.20,
ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
За установяване механизма на произшествието е приобщена към доказателствения
материал по делото и съставената в РУ-Казанлък при ОД МВР- Стара Загора
администативнонаказателна преписка, съдържаща освен посочения Протокол за ПТП с бл.
№ 1810491 от 25.02.2023 г., още и снимков материал, сведение и докладна записка, Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 693539 от 25.02.2023 г.;
Наказателно постановление № 23-0284-000370/21.03.2023 г. на Началник Група в ОД на
МВР – Стара Загора, РУ - Казанлък, с което на Ш.Р.И. за извършени нарушения на чл.20,
4
ал.2 и чл.6 т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер общо на 230 лева;
С Определение № 94/19.01.2024 г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, а и от представената справка от интернет страницата на
Гаранционен Фонд също се установява, че към датата на ПТП т.а. „*******“ с рег. №
******* е бил застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност", тоест,
че гражданската отговорност на водача на т.а. „*******“ с рег. № ******* е била обезпечена
със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП –
25.02.2023 г.
По делото е представено и Свидетелство за регистрация Част I № *********,
издадено от МВР - Хасково, за специален автомобил *******, видно от което ищецът е
собственик на посоченото МПС.
Липсва спор по делото, че на 26.02.2023 г. ищецът е уведомил ответното дружество
за претърпения инцидент като е подал уведомление за настъпилото застрахователно
събитие, по повод на което била образувана преписка по щета № 2601-5000-23-000035.
Ищецът е представил и съставен от ответника Опис-заключение по щета № 2601-
5000-23-000035от 27.02.2023 г., в който са отразени увредените детайли.
Видно от приложеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от
08.03.2023 г., че по посочена банкова сметка от ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение от ответното застрахователно дружество в размер на 2138,10 лева.
Във връзка с установяване на размера на щетите по специален автомобил ******* са
представени по делото от страна на ищцата и Проформа фактура Оригинал №********** от
19.10.2023 г., издадена от „Холидей Мобайл“ ЕООД за сумата 18 477 лева и уведомление,
съгласно което лява страница на кемпер струва 10 854 лева, както и вносна бележка от
20.10.2023 г. в полза на „Холидей Мобайл“ ЕООД за сумата от 200 лева, издадена от
„УниКредит Булбанк“ АД;
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Н.О.
М. – съпруга на ищеца, от чиито показания се установява, че след пътно-транспортното
произшествие семейството решило да отремонтира кемпера като за тази цел посетили
единствения кемпер-център в гр.София, в който има представителство на „Химер“, тъй като
сам там можело да заявяват части за специалния автомобил. Била им издадена проформа
фактура за ремонта, в която били калкулирани щетите. Пояснява, че на страничния панел,
който бил ударен при катастрофата имало врата и прозорци. При изчисляване на стойността
на ремонта не била включена неговата стойност, тъй като за изработката му била
необходима сума от около 11 000 евро без труда и около 30 000 лева с него в зависимост от
това кога ще бъде монтиран. Във фактурата била посочена лява врата, като това била само
вратата, без панел. Панелът бил отделен елемент и по него имало други детайли – врата,
прозорци, огледала. От сервиза не им бил посочен алтернативен сервиз за ремонт на панела.
Според свидетелката нямало как целия панел да бъде отрязан и да бъде монтиран на части.
Към монета кемперът все още не бил отремонтиран.
5
Съдът кредитира тези показания, преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК,
доколкото са логични, последователни, пресъздават непосредствени и лични възприятия и
съответстват изцяло както на събраните по делото писмени доказателства, така и
назначената допълнителна САТЕ, а и не се опровергават от други такива.
От заключението на съдебно – автотехническа експертиза (основно и допълнително),
които следва да се кредитират изцяло като компетентно и обосновано изготвени, от вещо
лице с нужните квалификация, знания и опит, се установява, че при процесното ПТП
вероятният му механизъм е следният: На 25.02.2023 г., при движение по Първокласен
републикански път 1-5, км 178, община Казанлък, от север на юг, лек автомобил
марка/модел „*******" с рег.№ ******* поради несъобразена скорост напуска лентата си на
движение пресичайки непрекъсната разделителна линия и се удря в насрещно движещия се
автомобил марка/модел „*******" е рег.№ *******. Ударът е нанесен с предна броня на л.а.
„*******" с рег.№ *******, в предна лява част на кемпера, покрай левия панел от купето
на„*******", от който са деформирани лява врата и страничният ляв панел на кемпера (зони
1,5,6, в Протокол за ПТП). Съгласно заключението произшествието е предизвикано в район
северно от град Шипка, характерен е множество остри и стръмни завои, на път със суха
асфалтова настилка в добро поддържано състояние. Банкетите край двулентовото платно за
движение са тесни, като този към възходящия планински скат е с бордюр, а откъм
низходящия е с еластична предпазна ограда/мантинела. Широчината на лентите за движение
е по 3,0 м в двете посоки, с видима хоризонтална маркировка и с пътни знаци, ограничаващи
скоростта в опасните участъци. Осветеността на пътя през деня е била добра, но поради
пресечения горски терен видимостта пред разминаващите се автомобили е била в
зависимост от радиуса на завоите. Водачите, преминаващи през някои от завоите в този
участък, имат възможност да виждат насрещните автомобили едва когато дистанцията
между тях е близка или по-малка от опасната зона за спиране. Кемперът „*******" с рег.№
******* се е движил с прикачено туристическо ремарке нагоре по наклон в северно
направление, а л.а. „***" с рег.№ ******* се е спускал по пътя, в южно направление.
Според вещото лице, от техническа гледна точка, действията на водача на лек
автомобил „*******“ с рег. № ******* са причина за настъпване на ПТП, тъй като водачът
Шефкат Рамадан Исин, се е движил със скорост несъобразена с пътните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното си средство, с характера и
интензивността на движението при конкретните условия на видимост. Уточнено е в
заключението, че условията за движение в този участък на първокласния републикански път
I-5, са достатъчно тежки поради надлъжния и напречен профил на пътното платно. Изборът
на неподходяща скорост за служебния автомобил - „*******“ с рег. № ******* е
предизвикал загуба на напречната му устойчивост в завоя и невъзможност за контрол върху
автомобила, довели до ПТП. Водачът на л.а. „*******“ с рег. № ******* е можел да избегне
ПТП със своевременно намаляване скоростта, навлизайки в поредния завой, защото при
конкретните условия на пътя и състоянието на гумите му, скоростта се е оказала висока,
центробежните сили са надвишили силите на сцепление на колелата с пътя в напречна
6
посока, което е причинило страничното поднасяне и загубата на управляемост.
Вещото лице е категорично, че описаните в Опис-заключение увреждания са в лявата
страна на купето на кемпера „*******", рег.№ ******* и напълно отговарят на механизма
на ПТП, т.е. са пряка причинно-следствена връзка с него.
В първоначалното заключение вещото лице инж. К. е посочила, че стойността на
разходите, необходими за възстановяване специалния автомобил *******, определени към
25.02.2023 г. по методиката на Наредба 49, при средни пазарни цени за подмяна на детайли
и труд, възлиза на 18 571,70 лева или че те са 46 % от действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП, определена на 40 125 лева, т.е. щетата е приета за частична,
а възстановяването - за икономически обосновано.
Съгласно допълнителното заключение по назначената САТЕ обаче, доколкото в
калкулацията на щетите не е била включена сумата за подмяна на страница – нова част и
труд, вещото лице е посочило, че стойността на доставена страница лява (side wall left) за
купето на кемпера *******, до местен сервиз за ремонт на специализирани туристически
кемпери, при наличие на такава в Европа, би била повече от два пъти стойността на вратата
към нея, над 29 496 лева, а трудът, необходим за демонтиране на увредената част и монтаж
на нова би била най-малко 3840,00 лева или самата подмяна на страницата, ако се достави
такава, е възможна при влагане на средства за труд, материали и консумативи, с обща
стойност към 25.02.2023г., над 34 000 лева, или над 84,7% от действителната стойност на
кемпера, което би определило щетата като тотална. Според вещото лице, при добавяне към
тези разходи и на сумата от 18 477,10 лева, общата сума на разходите за ремонт и
възстановяване ще надвишат значително действителната пазарна стойност на кемпера, т.е.
подмяната на страницата е определена като икономически не целесъобразна.
В допълнителното заключение, вещото е разяснило, че реалната стойност на щетата в
този случай представлява разликата между действителната стойност на автомобила и
стойността му като донор за авточасти, годни за влагане в ремонт, както и стойността на
невъзстановимите части като скрап, която е определена на 22 000 лева.
Съгласно първоначалното заключени на САТЕ, в България съществуват независими
сервизи за ремонт и възстановяване на кемпери и каравани, които не са специализирани за
определена марка. Доколкото процесният кемпер е проектиран и изработен на базата на
италианските двигатели и задвижване "****", двигателният им отсек отговаря на тази марка,
а ремонтът и възстановяването на туристическото пространство, оформено по индивидуален
проект, чиято модификация обикновено е обозначена над предното панорамно стъкло е бил
съобразен с особеностите на модификацията. Според инж. К., в приложената от ищеца
проформа фактура са калкулирани елементи от модификацията на кемпер „HYMER BMLI
790" като посочените оригинални резервни части на двете модификации съвпадат. Левият
страничен алуминиев панел (цалата лява страница) е посочен с цената, срещу която може да
се поръча, чрез специализирания за марката и сервиз, за изработка по конструктивната
документация от 2000г., без цената на доставката. Поръчка и доставка на конкретни
конструктивни елементи за кемпер "*******", съгласно експертизата е възможна и от други
7
сервизи, но с поръчка чрез кемпер център „HOLIDAY MOBILE"- за България. Алтернативни
части при това МПС е установено, че има само за двигател, ходова част, силово предаване и
управление, но такива не са включени в описа на застрахователя.
Установява се още от заключението на САТЕ, че собствената маса на кемпера
„*******" рег.№ ******* е 3050 кг, а основни системи и агрегати при процесното ПТП не са
били засегнати. Това предполагало, че реалната стойност на запазените части е около 50% от
действителната му стойност, в условия на предлагане от специализирана автоморга или
сервиз, т.е. след дефектоване и гарантиране техническата им годност, складиране и
рекламиране на пазара за неопределено време, на части, а собственикът на кемпера, може да
го продаде в състоянието след ПТП, за около 25% от действителната му стойност преди
ПТП, в специализиран сервиз за кемпери.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Нормата на чл.432 ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение (чл.498 ал.3 КЗ). Наред с това следва да са налице и
предпоставките от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
В тази връзка съдът намира предявеният иск за допустим. Съгласно разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 КЗ вр. чл. 412 КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение
е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето
на извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ е специална предпоставка за
допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, не се спори между
страните, че на 26.02.2023 г. ищецът е отправил до ответното застрахователно дружество
извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени вреди от соченото ПТП. Това се
установява индиректно и от представените Опис-заключение по щета № 2601-5000-23-
000035 от 27.02.2023 г. и преводно нареждане за кредитен превод от 08.03.2023 г., макар
ответникът да не представи цялата ликвидационна преписка по щета образувана щета №
2601-5000-23-000035. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ,
исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за имуществени вреди се
явява допустима.
Разгледан по същество, предявеният като частичен иск се явява изцяло основателен,
като съображенията за това са следните:
8
За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от
делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на
лекия автомобил, от което са настъпили твърдените имуществени вреди и причинна връзка
между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към
датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на т.а. „*******“ с рег. №
*******, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, като застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство
на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
На следващо място, от анализа на събраните писмени доказателства, както и от
приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза /допълнително и основно/ се
установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта.
Тук следва да се посочи, че ответникът е платил на ищеца общо сумата от 2138,10
лева, което обстоятелство не е спорно между страните, с което плащане по същество е
признал основателността на претенцията му, както и обстоятелството, че пътно-
транспортното произшествие е настъпило по вина именно на застрахования при ответното
дружество водач. В противен случай ответникът би постановил отказ да изплати
обезщетение на ищеца. Извършеното от ответника преди образуване на делото плащане по
същество следва да се разглежда като извънсъдебно признание на основанието на заявената
претенция, с изключение размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Освен това, при съпоставката на Протокола за ПТП с бл. № 1810491 от 25.02.2023 г.,
респ. на съставените на негова база АУАН Серия GA № 693539 от 25.02.2023 г. и
Наказателно постановление № 23-0284-000370/21.03.2023 г. с приетото експертно
заключение, се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП и
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача на т.а. „*******“ с
рег. № ******* и причинените по собствения на ищеца специален автомобил. В тази връзка
най – напред следва да се отбележи, че представеният протокол за ПТП по своята правна
природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
тъй като е съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му по
установената форма и ред, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав, поведението на водача на т.а. „*******“ с рег. №
******* е и противоправно, тъй като последният е нарушил императивните правила на чл.
9
20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“ и чл.6, т.1 ЗДвП – „ Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка“ . Следва да се приеме, че то е и виновно, доколкото
не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената презумпция - чл. 45, ал. 2
ЗЗД, за вината му. За случая е била ангажирана и административно – наказателната
отговорност на водача на т.а. „*******“ с рег. № ******* Ш.Р.И., по силата на посоченото
по-горе и влязло в сила наказателно постановление.
При това положение, спорен остава единствено въпросът за размера на дължимото
обезщетение. Съдът намира, че с оглед събраните по делото и неоспорени писмени
доказателства, в това число и заключението на САТЕ, искът се явява доказан в неговия
пълен обем. Ответникът в качеството си на застраховател е длъжен да възстанови и
обезщети застрахования за всички причинени материални щети при настъпилото
застрахователно събитие, а именно ПТП на датата, посочена в исковата молба – 25.02.2023
г. Настъпването на претендираните имуществени вреди за ищеца, респ. наличието на
причинна връзка между всички тях и произшествието се установява от събраните писмени
доказателства и от приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза. От
последното, изготвено от вещото лице въз основа и на съставени от ответното дружество
описи, съдът приема за доказано, че в случая действително е налице тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ на МПС на ищеца, тъй като стойността на разходите за
необходимия му ремонт, включващи и тези за подмяната на лява страница (18 571,70
лева+34 000 лева), надвишава неговата действителна стойност от 40 125 лева.
Безспорно е, че при застраховка "Гражданска отговорност" обемът на отговорността
на застрахователя е идентичен с този на делинквента, макар и да е лимитиран до размера на
застрахователната сума, поради което се дължи обезщетение за всички преки и
непосредствени вреди, претърпени от увредения – чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Следователно,
принципът за пълна обезвреда изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в
размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието от преди увреждането. Когато обаче вещта е дотолкова увредена, че разходите
за ремонтирането й са близки до нейната пазарна стойност или я надвишават, както е в
настоящия случай става икономически нецелесъобразно да се обезщетяват тези разходи,
вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи
вещ от същия вид и със същото качество. Ето защо в настоящата хипотеза при определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се изхожда от действителната стойност на
10
специалния автомобил ******* по средни пазарни цени към датата на ПТП, посочена в
заключението на вещото лице, а именно сумата от 40 125 лева. Съгласно чл. 22, ал. 2 от
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите към Наредба № 24/08.03.2006 г. при тотална щета, когато са налице
запазени части, както е в настоящия случай размерът на застрахователното обезщетение не
може да се определи под 75 % от размера на действителната стойност. Следователно 25% от
действителната стойност е максималният размер на намалението при налични запазени
части. Поради това обезщетението в настоящия случай е в размер на 30 093,75 лв., като от
нея следва да се приспадне заплатената вече сума от ответника в размер на 2138,10 лв., или
остава дължима сума в размер от 27 955,65 лв. като следва да се допълни, че при
изчисляване размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване,
тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Накрая следва да се посочи, че ищецът е заявил писмена застрахователна претенция
до ответника, в отговор на която последният му е платил застрахователно обезщетение в
размер на 2138,10 лева.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за реализиране на отговорността на „ЗК Лев Инс“ АД спрямо К. Н. М..
По изложените съображения предявеният частичен иск следва да бъде уважен за
претендираната сума от 24 900 лева, частично от 27 955,65 лева.
Според настоящия съдебен състав, сумата следва да се присъди ведно със законната
лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 26.02.2023 г., до окончателното
й изплащане, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро
КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция. В случая, застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на посочената дата с предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, което обстоятелство не е полемично между страните, поради
което след тази дата ответникът дължи законна лихва за забава върху застрахователното
обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т.
5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
При този изход на спора, единствено ищецът има право на разноски съобразно чл. 78,
ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски,
съобразно изцяло уважения размер на предявения частичен иск, а именно – сумата от общо
1296,00 лева, включваща 996,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за възнаграждение на
вещо лице.
11
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и на адвокатското дружество,
представлявало ищеца, сумата от 3169,20 лева (с включен ДДС), представляваща
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие
по настоящото дело, определено по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: 1407, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 498, ал.3, предл. последно от Кодекса за застраховането /КЗ/, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Н. М., ЕГН **********, с адрес: *******, съдебен адрес: *******,
Адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат: *********, представлявано от адв. К.К.Г. –
управител, сумата от 24 900 лева, частично от 27 955,65 лева, представляващи разликата
между дължимото и изплатеното обезщетение за причинени имуществени вреди на
собствения на ищеца специален автомобил *******, в резултат на ПТП, настъпило на
25.02.2023 г., на първокласен път I-5, км.178, проход „Шипка“, в землището на община
Казанлък, по вина на водача на товарен автомобил „*******“ с рег. № *******, собственост
на Община ******* - Ш.Р.И., за което при ответника е била образувана преписка по щета №
2601-5000-23-000035, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяване
на застрахователя – 26.02.2023 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: 1407, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на К. Н. М., ЕГН **********, с адрес: *******, съдебен адрес:
*******, Адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат: *********, представлявано от адв.
К.К.Г. – управител, сумата от 1296,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: 1407, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., да заплати на адвокатско дружество „Г. и М.“, код по Булстат *********,
със седалище и адрес на управление – град София, *******, сумата в размер на 3169,20 лева
(с включен ДДС), представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство.
Посочената от ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка по която да се
преведат присъдените суми е: IBAN: BG24UBBS80021098724840, BIC: UBBSBGSF, при
„Обединена Българска Банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
13