О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 18.02.2022 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ..…… в закрито
съдебно заседание ……...
на осемнадесети февруари …................................................................................................................
през 2022/две
хиляди двадесет
и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар …………………………………...................................................………..…….
като
разгледа докладваното от ..................... съдията Виктор Атанасов .....................................
административно
дело №294 .... по описа за .....................
2021 година
....................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268, във вр. с чл.267, ал.1 и ал.2, т.5 и чл.171, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба от П.М.Т., с посочен в жалбата адрес: ***, с ЕГН **********, против
Решение №88 от 24.03.2021 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане с Изх.№C210009-137-0001453 от 22.02.2021 год., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали, с което с отказано
погасяване по давност на публични задължения.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че решението е
незаконосъобразно - издадено в нарушение на закона, а също така и необосновано. Сочи, че срещу него има образувано изпълнително
дело №***/*** год. и по това изпълнително дело са
приложени за събиране дължим суми, представляващи наложена глоба и разноски по НОХД
№***/*** год. по описа на *** по присъда, влязла в
сила на 25.08.2011 год.; по НОХД №***/*** год. по
описа на ***, по присъда, влязла в законна сила на 09.05.2012 год., като
твърди, че тези вземания са погасени по давност. Сочи, че последното действие
за изпълнение на задължението е постановление за налагане на обезпечителни
мерки с №0868/2007/000008 от 15.12.2014 год. Твърди, че неправилно е прието, че
в случая следва да бъде прилагана давността по чл.171 от ДОПК по отношение на
наложените с влезли в сила присъди наказания „глоба” и че за да се определи
приложимата за едно вземане давност, следва да се изходи от същността и
основанието за възникване на това вземане. Жалбоподателят излага довод, че наложените
по отношение на него наказания „глоби” са такива по реда на НК на Република
България, т.е. вземането представлява наказание, като изпълнението на това
наказание се извършва чрез предаване за събиране на сумата от публичен
изпълнител или частен или държавен съдебен изпълнител. Твърди, че в случая има
противоречие в правната уредба на вземането и неговата същност и че неправилно
се приема, че вземането за наложени наказания „глоби” попада под режима на
давност, уредена в чл.171 от ДОПК, а тъй като това е наказание, наложено по
реда на НК, то режимът на неговата давност се определя от разпоредбата на чл.82
от НК. Сочи, че в случая НК се явява специален закон по отношение на ДОПК и че
това е така, защото макар двата акта да са с еднаква нормативна сила, то
наказанието по вид и размер се определя по НК, т.е. основанието за вида и
възникването на вземането се определя от този нормативен акт и съответно и
режимът за погасяване на това наказание, генерирало вземането, се определя от
този закон. Сочи също, че НК не допуска налагане на наказания с продължителност,
различна от тази, определена в него - чл.1, ал.2 „За осъществяване на тази
задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са
престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато
вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и
възпитание.”. Жалбоподателят твърди, че като е отказал да приложи давността,
предвидена в чл.82 от НК, публичният изпълнител де факто е увеличил времевият
диапазон за приложение на наказанието „глоба”, от максимум 3 години от влизане
на присъдата в сила, до 11 години, какъвто е размерът на абсолютната давност
реда на ДОПК, а подобно увеличение не намира нормативна оправданост и се явява
незаконосъобразно. На следващо място жалбоподателят твърди, че що се отнася до
присъдените разноски - предмет на публично изпълнение, то същите нямат
нормативно определен характер на публични вземания предвид съдържанието и
редакцията на чл.162 от ДОПК, като сочи, че никъде в този текст не са посочени
изрично разноските като публично държавно вземане и съответно, те нямат такъв
характер и следователно, по отношение на тях не може да се прилага разпоредбата
на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК и те се погасяват по реда на чл.111 и следващите
от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност, каквото в случая е настъпила. Предвид
изложеното жалбоподателят заявява, че счита обжалваното решение за
незаконосъобразно и необосновано и с жалбата моли съда да отмени Решение №88 от
24.03.2011 год. на териториалният директор на НАП -
Пловдив.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят П.М.Т.
от ***, не се явява, представлява се от редовно
упълномощения си процесуален представител - адв.И.Б. от АК - ***,
който поддържа жалбата по изложените съображения. Сочи, че това е един спор по
отношение на прилаганите давности, когато по реда на НК се налагат наказания
„глоба” и когато тези суми се изпратят за събиране от органите на НАП, като се
образуват изпълнителни дела и процедурата се движи по реда на ДОПК и че
въпросът е за конкуренция между двата вида давности и кой от двата закона се
явява специален и кой общ по отношение на давността, която се прилага и по
отношение на това, следва ли в случая да бъде тълкувана разширително
разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК, на която са се позовали органите на НАП, за
да откажат да прекратят делото поради изтекла давност, а именно - като твърдят,
че след като вече е образувано изпълнително производство пред тях за събиране
на сумата, то не се прилагат общите правила за давността по НК. Сочи също, че
изхождайки от редакцията на тази разпоредба, с която те се обосновават, не се
прилага единствено и само абсолютната давност, но общата давност по НК -
обикновената, намалената давност, която е в размер на две години, в конкретния
случай, следва и може да бъде приложена. По тези съображения моли съда да уважи
жалбата. В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която излага
подробни доводи в подкрепа на същата, идентични с тези изложени в самата жалба.
В допълнение де твърди, че е необосновано твърдението за прекъсване на
давността с посочените в решението действия и че тези действия - присъединяването
на изпълнителен лист по вече образувано изпълнително дело, не представлява
действие по събиране на вземането и не прекъсва давността, а още по-малко
такова действие представлява поканата за доброволно изпълнение. Твърди се също,
че незаконосъобразно е и твърдението, че налагането на обезпечителни мерки
„спира” давността и че давността не може да бъде изобщо спряна, още повече, че
в случая липсвали доказателства дали такива мерки изобщо са наложени, а
давността се прекъсвала с реалното налагане на обезпечителните мерки. На следващо
място са изложени доводи, че що се отнася до присъдените разноски - предмет на
публично изпълнение, то същите нямат нормативно определен характер на публични
вземания предвид съдържанието и редакцията на чл.162 от ДОПК и никъде в този
текст не са посочени изрично разноските като публично държавно вземане и
съответно, те нямат такъв характер и следователно, по отношение на тях не може
да се прилага разпоредбата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК и те се погасяват по
реда на чл.111 и следващите от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност каквото в
случая е настъпила. В писвената защита отвново се иска да бъде отменено Решение
№88 от 24.03.2011 год. на териториалният директор на
НАП - Пловдив.
Ответникът
по жалбата – териториалният директор
на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк.Р. Т., която оспорва жалбата и счита същата
за неоснователна. Заявява, че счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения в
административното производство. Счита също, че процесните вземания за разноски
и такси на *** и ***
отговарят на заложените критерии в чл.162, ал.2 от ДОПК и представляват
публично държавно вземане, което попада в хипотезата на т.6 от ДОПК, според
която норма, за публични вземания се определят и такива по влезли в сила
присъди, решения, определения. На следващо място счита, че директорът на ТД на
НАП – Пловдив е изложил подробни мотиви в своето решение за това, че и
разноските и таксите попадат именно в хипотезата на т.6 от ДОПК и в случая
следва да се приложат разпоредбите на ДОПК, а не разпоредбата на чл.11 от ЗЗД. Заявява също така, че поддържа изложените мотиви в депозираното
писмено становище и в решението, относно давността за изпълнителния титул
„глоба” на ***. По
тези съображения моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди решението на
директора на ТД на НАП – Пловдив. Ако прецените, че жалбата е неоснователна,
моли да бъде присъдено в полза на ответика и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, ако бъде преценено, че жалбата е неоснователна.
Към изпратената в съда административна преписка е
представено и писмено становище от процесуалния представител на ответника -
гл.юрк.Р. Т., в което
са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на оспореното решение,
издадено от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив.
Административният
съд, след като анализира и прецени събраните по делото доказателства и доводите
и становищата на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.268, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, в случаите по чл.267,
ал.2, т.2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението на
директора на компетентната териториална дирекция пред административния съд по
постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението.
Оспореното решение най-напред е било изпратено на жалбоподателя със
съпроводително писмо с Изх.№94-00-1831#2 от 24.03.2021 год. на
ТД на НАП – Пловдив/л.18/, като видно
от прието като доказателство заверено копие от Известие за доставяне на
регистрирана пощенска пратка, с баркод *** на куриерска фирма „Стар Пост”/л.22/, това Решение №88 от 24.03.2021 год. на
директора на ТД на НАП - Пловдив, не е било получено от жалбоподателя П.Т., а в
посоченото известие за доставяне е отразено, че „няма такова лице”. Оспореното
решение е било изпратено повторно на адреса на жалбоподателя със съпроводително
писмо с Изх.№94-00-1831#3 от 23.07.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.17/, като по административната преписка,
изпратена от ответника, не са представени никакви доказателства, а такива не са
представени и впоследствие, дали същото е било връчено или получено от
жалбоподателя и ако не е - поради каква причина. Жалбоподателят е посочил в жалбата
си, че за това решение на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив е узнал
след справка за задълженията си към НАП, поради което го обжалва в срок, като
от друга страна, срочността на подадената жалба не се оспорва от ответника по нея.
При това положение, след като от ответника по жалбата не са представени никакви
доказателства, удостоверяващи датата и начина на връчване или получаване на
оспореното решение от жалбоподателя и след като срочността на подадената жалба
не се оспорва, то съдът намира, че е бил спазен 7/седем/-дневният преклузивен
срок за обжалване на решението, регламентиран в чл.268, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, като жалбата е била подадена от лице, което е било длъжник към момента на
подаването й в съда – 26.10.2021 год., т.е. от лице, което към този момент е
имало правен интерес, макар и не по установения в закона ред, в писмена форма и
с изискуемото се съдържание.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че със
заявление с Вх.№94-00-1020 от 05.02.2021 год. на
ТД на НАП – Пловдив, с Вх.№С210009-000-0054350/05.02.2021 год. на ТД на НАП -
Пловдив, офис – Кърджали/л.29/, жалбоподателят П.М.Т. е заявил, че по изпълнително дело
№329/2020 год. по описа на ЧСИ Р. С. му била връчена призовка за доброволно
изпълнение/ПДИ/, в която било посочено, че към делото е присъединено вземане
срещу него на НАП, за сумата от *** лева. посочил е, че след справка установил,
че въпросната сума представлява наложена глоба и разноски по НОХД №***/*** год.
по описа на *** по присъда, влязла в сила на 25.08.2011 год.; по НОХД №***/***
год. по описа на *** по присъда, влязла в законна сила на 09.05.2012 год. и по
НОХД №1062/2012 год. по присъда, влязла в законна сила на 12.07.2012 год. В
това заявление жалбоподателят е посочил, че задълженията са погасени по давност
и не следва да бъдат плащани и че те са станали изискуеми след влизане в сила
на съответните съдебни актове и в продължение на повече от пет години по тях не
са извършвани действия по изпълнение. Поради това, със заявлението е поискал да
бъде да издадено решение, с което да бъде установено, че задължениято му за
плащане на разноски и глоби по горепосочените дела са погасени по давност и тези
задължения да бъдат заличени.
С Разпореждане с Изх.№C210009-137-0001453 от 22.02.2021 год., издадено на основание чл.226, ал.1 от ДОПК/л.28/, във връзка с подадената
молба/заявение Вх.№С210009-000-0054350/05.02.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив,
офис – Кърджали, публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис – Кърджали, е отказал да прекрати, поради изтекла погасителна
давност, следните
вземания по ИД №***/***
год./според посоченото в разпореждането/:
1. В полза на Софийски районен съд
- такси (по сметка на ВСС), по изпълнителен лист №**/*** от 01.09.2011 год.: главница *** лева и лихва ***
лева – общо *** лева;
2. В полза на Софийски градски съд
София - такси (по сметка на ВСС), по изпълнителен лист №***/*** от 30.05.2012 год.: главница *** лева и лихва ***
лева – общо *** лева;
3. В полза на Софийски градски съд
София - глоба (по сметка на ВСС), по изпълнителен лист №***/*** от 30.05.2012 год.: главница *** лева и лихва
0.00 лева – общо *** лева,
Общо: главница олихвяема – *** лева, главница неолихваема – *** лева и
лихви - *** лева или общ размер на вземането - ***/*** лв. и *** ст./ лева.
За да постанови отказа, публичният изпълнител/М. Д. / при ТД на НАП Пловдив
офис – Кърджали, е посочил, че е извършена проверка, при която е установено, че
изпълнителен лист/за такси/ №***/*** год. на Софийски районен съд влиза в сила
на 25.08.2011 год. и на 16.09.2011 год. е предаден за събиране в ТД на НАП -
Пловдив, ИРМ – Кърджали и че задължението е присъединено с издадено
Разпореждане за присъединяване с Изх.№0868 /2007/000002 от 13.06.2012 год. към
Изпълнително дело №***/*** год., с което давността се прекъсва. Посочено е в
мотивите, че е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№0868/2007/000012
от 15.12.2014 год. - наложена е възбрана на недвижим имот, с което, на
основание чл.172, ал.5/непосочено от кой нормативен акт/, давността спира да тече и че с
оглед на изложеното, задължението не подлежи на погасяване.
По-нататък в мотивите е посочено, че изпълнителен лист/за такси/ №***/***
год. на Софийски градски съд влиза в сила 09.05.2012 год. и на 01.06.2012 год.
е предаден за събиране в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – Кърджали, както и че е
издадено Съобщение за доброволно изпълнение с Изх.№0868/ 2007/000008/ от 18.10.2013
год. към Изпълнително дело №***/*** год., с което давността се прекъсва. Посочено
е също, че е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№
0868/2007/000012 от 15.12.2014 год., с което е наложена възбрана на недвижим
имот и основание чл.172, ал.1, т.5/отново непосочено от кой нормативен акт/ давността спира да тече. Прието
е в мотивите, че с оглед на изложеното, задължението не подлежи на погасяване.
В мотивите към това разпореждане най-сетне е посочено, че изпълнителен
лист/за глоба/ №***/*** год. на Софийски градски съд влиза в сила на 09.05.2012
год. и давността започва да тече от 10.05.2012 год. и че на 01.06.2012 год. е
предаден за събиране в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали и съгласно чл.82,
ал.2 от ЗАНН, давността е прекъсната и започва да тече нов 2/две/-годишен срок.
Посочено е, че е издадено Съобщение за доброволно изпълнение с
Изх.№0868/2007/000008 от 18.10.2013 год. по изпълнително дело № ***/*** год., с
което давността се прекъсва и започва да тече нов давностен срок, както и че е
издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
Изх.№0868/2007/000012 от 15.12.2014 год., за налагане на възбрана на недвижим
имот, с което давността спира да тече. Прието е, че с оглед на изложеното,
задължението не подлежи на погасяване.
Така издаденото разпореждане е било изпратено на жалбоподателя с пощенска
пратка и е получено лично и срещу подпис, от жалбоподателя П.М.Т., на датата 05.03.2021
год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на
куриерска фирма „М и БМ Експрес”/л.27/.
Жалбоподателят П.Т. е подал в срок жалба срещу така
издаденото Разпореждане с Изх.№C210009-137-0001453 от 22.02.2021 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив офис - Кърджали, до директора на ТД на НАП – Пловдив, регистрирана с
Вх.№94-00-1932 от 11.03.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.26/, в което е изложил аргументи в насока, че
изводите на публичния изпълнител са незаконосъобразни и необосновани, като е
изложил и доводи и съображения, идентични с тези, изложени в жалбата, по повод
която е образувано настоящото производство, а именно – че неправилно по
отношение на вземането за глоба се прилага давностният срок по чл.171 от ДОПК,
а следва да се приложи чл.82 от НК, както и че присъдените разноски нямат
характер на публично държавно вземане предвид редакцията на чл.162 от ДОПК и че
вземането за тях се погасява с изтичането на петгодишна давност, съгласно
чл.111 и следв. от ЗЗД. С тази жалба П.Т. е поискал да бъде отменено
Разпореждане с Изх.№C210009-137-0001453 от 22.02.2021 год. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис - Кърджали и да бъдат отписани
посочените негови публични и частни задължения, като погасени по давност, както
и да бъде прекратено посоченото изпълнително дело и да бъдат вдигнати
наложените запори и възбрани.
Така, по повод тази жалба е постановено и обжалваното Решение №88 от 24.03.2021 год. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив/л.18-л.21/, с което, на основание чл.267, ал.1 и
ал.2, т.5 от ДОПК, е потвърдено Разпореждане с Изх.№С210009-137-0001453 от
22.02.2021 год., издадено от М. Д. - публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив,
ИРМ - Кърджали, с което е отказано погасяването по давност на задължения, по
жалба с Вх.№94-00-1831/11.03.2021 год. по регистъра на
ТД на НАП - Пловдив, офис – Кърджали, с Вх.№94-00-1932/11.03.2021 год.,
подадена от П.М.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, като законосъобразно и
правилно.
В
мотивите към решението най-напред са изложени доводи и съображения в насока, че
вземанията за разноски и такса попадат в хипотезата на чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК и в случая следва да се приложат разпоредбите за давността по ДОПК, а не
разпоредбите на чл.111 и следващите от ЗЗД. Изложени са и доводи, че по
отношение на задължението по изпълнителен лист/за такси/ от 01.09.2011 год. по НОХД
№***/*** год. на ***
лист/разноски в размер на *** лева/, абсолютният давностен
срок изтичал на 01.01.2022 год„ а по отношение на изпълнителен лист/такси от
30.05.2012 год. по НОХД №***/*** год. на ***/разноски и такса в
размер на *** лева/, абсолютният давностен срок изтичал
на 01.01.2023 год. По-нататък в мотивите е обосновано, че по отношение на тези
вземания не е изтекла общата 5-годишна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК и че са
извършени действия, водещи до спирането или прекъсването й. Изложен е довод, че
предприемането на действията по налагане на обезпечителни мерки имат за
последица съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, спиране на давността, като се
сочи, че посочената нормата не съдържала в себе си срок, за който спирането има
своето действие, поради което следвало да се приеме, че след като и към момента
все още тече изпълнителния процес и не са последвали основания за възобновяване
на давността, същата продължава да бъде спряна. Така е обоснован извод, че
публичните задължения по изпълнителен лист/такси/ от 01.09.2011 год. по НОХД
№***/*** год. и по изпълнителен лист/такси/ от 30.05.2012 год. по НОХД №***/*** год., не са погасени по давност, а направеното искане
от страна на жалбоподателя, следва да се бъде оставено без уважение.
По отношение задължението по изпълнителния лист от
30.05.2012 год. по НОХД
№***/*** год. на ***/главница – ***
лева и лихва – *** лева/ от обжалваното разпорегждане е
посомено, че същото е за „глоба” и че следва да се отбележи, че институтът на
давността по отношение на наложеното наказание „глоба” е уреден в чл.82 от НК.
Посочено е, че Присъда №**/*** год. по НОХД №***/*** год. на
*** е влязла в законна сила на 09.05.2012 год.
и с оглед разпоредбата на чл.82, ал.2 от НК - давността за изпълнение на
наказанието е започнала да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила.
Посочено е също, че съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1 от НК, наложеното
наказание не се изпълнява, когато са изтекли две години за всички останали
случаи и че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата, съгласно ал.3 на чл.82
от НК, като с изпращането на изпълнителния лист за събиране от взискателя в НАП на
30.05.2012 год., двугодишната давност по отношение на това вземане е била прекъсната
на основание чл.82, ал.3 от НК. По-нататък в в мотивите са описани извършените
действия по изпълнителното дело, като се твърди, че с описаните действия е
прекъсвана давността и че Постановлението за налагане на обезпечителни мерки, с
което е наложена възбрана на недвижими имоти на лицето, с
Изх.№0868/2007/000012, е издадено на 15.12.2014 год., т.е. преди изтичането на
кратката двугодишна давност. Посомено е, че съгласно ал.5 на чл.82 от НК -
разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение иа глобата,
когато за събирането й е образувано изпълнително производство, като е изведен
извод, че от изложеното е видно, че по отношение на глобата по изпълнителния
лист от 30.05.2012 год. е образувано изпълнително производство, а издаването на
ПОМ с Изх. №0868/2007/000012 от 15.12.2014 год. има за последица, съгласно
чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, спиране на давността. Отново е обосновано, че
посочената нормата не съдържала в себе си срок, за който спирането има своето
действие, поради което следвало да се приеме, че след като и към момента все
още тече изпълнителния процес и не са последвали основания за възобновяване на
давността, същата продължава да бъде спряна и към настоящия момент. С оглед на
изложеното и съгласно разпоредбата на чл.82 от НК, администпивният орган е
извел извод, че давността по изпълнителен лист/за глоба/ от 30.05.2012 год. по
НОХД №***/*** год. на *** /главница
– *** лева и лихва – *** лева/ не е изтекла и че жалбата в тази й част също е
неоснователна.
Относно
искането от жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на
наложените запори и възбрани от директора на ТД на НАП - Пловдив, в мотивите
към решението е отбелязано, че компетентен орган да се произнесе е публичният
изпълнител, по аргумент на чл.225, ал.1 и чл.208, ал.1 от ДОПК и че същият
разполага с компетентността да прекрати изпълнително производство и да вдигне
запор или възбрана, ако счете, че искането е основателно или да постанови
отказ, ако приеме обратното. Предвид изложеното, в мотивите е
изведен и крайния извод, че подадената жалба е неоснователна и следва да се
бъде оставена без уважение.
По административната преписка,
изпратена в съда, са приложени и съответно са приобщени по делото писмените
доказателства, от които се
установява
изложената фактическа обстановка, като по същата всъщност няма и спор между
страните. Тук следва да се отбележи, че по преписката е представено и е прието
като доказателство заверено копие от изпълнителния лист от 01.09.2011 год.,
издаден от ***/***/ въз основа на влязло в сила на 25.08.2011 год. Определение
от същата дата, по НОХД №***/*** год./л.51/, като в същия е вписано, че П.М.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, е осъден да заплати направените по делото разноски, в
размер на ***/***/ лева. Тук следва да бъде посочено, че се касае за присъдени
разноски в посочения размер, а не за дължима от жалбоподателя Т. държавна такса/и.
С Разпореждане с Изх.№0868/2007/000002 от 13.06.2012 год. на публичен
изпълнител при Териториална дирекция - Пловдив Офис – Кърджали/л.47/, е допуснато присъединяване в
производството по събиране на публични вземания по изпълнително дело №***/***
год. по описа на ТД на НАП - Пловдив Офис - Кърджали, на ***/публичен
взискател/, за вземането му по този изпълнителен лист от 01.09.2011 год.,
издаден по НОХД №***/*** год. на ***, в размер на ***/*** лева и *** ст./ лева,
към П.М.Т., длъжник по посоченото изпълнително дело.
По преписката е представено и е прието като доказателство заверено копие и
от Присъда №** от *** год., постановена по НОХД №***/*** год. по описа на ***/***/л.50/, с положена заверка с подпис и
печат, че същата е влязла в законна сила на 09.05.2012 год. Видно е от същата,
че с нея жалбоподателят П.М.Т. е бил признат за виновен за описаните
престъпления, като с тази присъда е бил осъден на наказание *** и „глоба” в
полза на Държавата, в размер на *** лева. Със същата присъда, подсъдимите Н.И.П.
и П.М.Т. са осъдени да заплатят направените
по делото разноски, в размер на *** лева, по сметката на ***/***/,
представляващи възнаграждение за вещи лица, както и по ***/***/ лева държавна
такса/ДТ/ за всеки служебно издаден изпълнителен лист, на основание чл.189,
ал.3 от НПК и Тарифа №1, т.7 към ЗДТ.
По преписката е представено и е прието като доказателство заверено копие от
изпълнителния лист от 30.05.2012 год., издаден от ***/***/ въз основа на
влязлата в сила на 09.05.2012 год. Присъда №** от *** год., постановена по НОХД
№***/*** год. по описа на ***/л.49/, като в този изпълнителен лист е вписано, че П.М.Т., ЕГН
**********, с адрес: ***, е осъден да заплати заплати сумата от *** (***) лева, представляваща
наложено наказание „глоба”, сумата
от *** (***) лева, представляваща направените
по делото разноски и сумата от *** (***) лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, по сметка на ***. От този изпълнителен лист става ясно, че
същият е издаден срещу жалбоподателя П.Т. за половината от общия размер на
направените по делото разноски, които са възлизали на *** лева, като в същия са
вписани три разрични вземания: 1. за наложеното му наказание „глоба”; 2. за
направени по делото разноски и 3. за дължима държавна такса, която е само в размер
на пет лева.
Така издадения изпълнителен лист от 30.05.2012 год., издаден от ***/***/
въз основа на влязлата в сила на 09.05.2012 год. Присъда №** от *** год., постановена
по НОХД №***/*** год. по описа на ***, е бил изпратен за събиране на сумите по
него на ТД на НАП – Прондид Офис – Кърджали, със съпроводително писмо от
30.05.2012 год., получен в Офис – Кърджали на ТД на НАП - Пловдив с
Вх.№09/РД-13-584 от 01.06.2012 год./л.48/. По изпратената в съда преписка липсва разпореждане за
допуснато присъединяване в производството по събиране на публични вземания по
посоченото изпълнително дело, на вземанията по този изпълителен лист от
30.05.2012 год., издаден от ***/***/. Независимо от това, на жалбоподателя П.М.Т.
е било изпратено Съобщение за доброволно изпълнение с Изх.№0868/2007/000008 от
18.10.2013 год., на основание чл.221 от ДОПК/л.44/, с което публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив
Офис – Кърджали най-учтиво е поканил задълженото лице, в 7- дневен срок от
датата на получаване на съобщението, да плати доброволно задължението си, ведно
с лихвите до окончателно изплащане, като в това съобщение са вписани и
вземанията по изпълнителния лист от 30.05.2012 год., издаден от ***/***/ въз
основа на влязлата в сила на 09.05.2012 год. Присъда №** от *** год.,
постановена по НОХД №***/*** год. по описа на ***. Видно от приложеното
известие за доставяне с баркод *** на куриерска фирма „М и БМ Експрес”/л.45/, това съобщение за доброволно
изпълнение не е било връчено или получено от задълженото лице, с вписана
забележка в известието за доставяне, че такова лице не живее на адреса.
По административната преписка е представено и цитираното в обжалваното
решение Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№0868/2007/000013
от 15.12.2014 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив Офис
- Кърджали/л.37-л.38/, с което е
наложена възбрана върху недвижим имот: 2/3 идеални части от първи етаж
от двуетажна жилищна сграда с индентификатор №***, със застроена площ от 72
кв.м., представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от салон, три стаи,
баня-тоалетна и стълбище за втори етаж, изграден по обобрен проект през 1975
год. с Разрешение за строеж №**/*** год., в имот с кадастрален №***, кв.*** по
действащия ПУП на ***, индентичен с парцел ***, в кв.**, вписан в нотариален
акт за собственност №**, том **, дело №** от *** год., ведно с 1/2 идеални
части от общите части на сградата, при граници на имота: север - улица, юг -
имот с кад.№***, изток – улица и запад - имот с кад.№***. Тази възбрана е
наложена за обезпечаване и на вземането по изпълнителния лист от 30.05.2012
год., издаден от ***/***/ въз основа на влязлата в сила на 09.05.2012 год. Присъда
№** от *** год., постановена по НОХД №***/*** год. по описа на ***, без преди
това от публичния изпълнител да е било издадено разпореждане за допуснато
присъединяване в това производство по
събиране на публични вземания – изпълнително дело №***/*** год. по описа на ТД
на НАП – Пловдив Офис - Кърджали, на вземанията по този изпълнителен лист, в
съответствие с разпоредбата на чл.217, ал.2 от ДОПК.
С писмо Изх.№0868/2007/000014 от 15.12.2014 год. на публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив Офис – Кърджали/л.34/, това Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
Изх.№0868/2007/000013 от 15.12.2014 год., е изпратено на Служба по вписванията
– Кърджали, за вписване на наложената възбрана, като същата е вписана в СВ – Кърджали
на 17.12.2014 год., с №**, том **, партида **. Екземпляр от това Постановление
за налагане на обезпечителни мерки, с вписан Изх.№0868/2007/000012 от
15.12.2014 год./л.39-л.40/, е адресиран и до задълженото лице П.М.Т., като видно от
приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на куриерска фирма
„М и БМ Експрес”/л.35-л.36/, същото не е било получено от адресата, по причина – „сменен
адрес” и съответно, по представената в съда преписка няма абсолютно никакви
данни за това, същото въобще да му е било връчено или да е получено от него по
някакъв начин.
По преписката е приложено Разпореждане за присъединяване с Изх. №0868/2007/000015
от 05.08.2015 год. на публичен изпълнител при Териториална дирекция - Пловдив
Офис – Кърджали/л.33/, като едва със същото, в производството по изпълнително дело
№***/*** год. по описа на ТД на НАП - Пловдив Офис – Кърджали, на основание
чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на вземанията на *** по
посочения по-горе изпълнителен лист от 30.05.2012 год., издаден от ***/***/ въз
основа на влязлата в сила на 09.05.2012 год. Присъда №** от *** год.,
постановена по НОХД №***/*** год. по описа на ***. Видно от приложеното
известие за доставяне с баркод *** на куриерска фирма „М и БМ Експрес”/л.31-л.32/, това разпореждане за
присъединяване от 05.08.2015 год. не е било връчено или получено от задълженото
лице, с вписана забележка в известието за доставяне, че лицето е със „сменен
адрес”.
По изпратената в съда административна преписка е представено и прието като
доказателство и Разпореждане с Изх.№С210009-035-0293330 от 04.11.2021 год. за
прекратяване на производство по принудително изпълнение, издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив Офис – Кърджали/л.15/, с което, на основание чл.225,
ал.1, т.1 от ДОПК, е прекратено производството по принудително изпълнение на
публични вземания по изпълнително дело №***/*** год., водено срещу П.М.Т., с адрес: ***, с ЕГН **********. В семплите мотиви към същото е
посочено, че от публичния изпълнител са взети преддвид доказателствата,
удостоверяващи обстоятелства за прекратяване на производстното по събиране на
публични вземания по изпълнително дело №***/*** год. и във връзка с извършена
проверка, при която е констатирано погасено вземане поради плащане, на
основание чл.225, ал.1, т.1 от ДОПК се
прекратява производството по това изпълнително дело.
Във
връзка с горното, в съдено заседание е направено изявление от процесуалния
представител на ответника по жалбата, в което същият заявява, че това
изпълнително дело е прекратено изцяло, поради заплащане на всички публични
задължения, посочени в таблицата към приложеното разпореждане от 22.02.2021
год., възлизащи общо в размер на ***
лева, ведно с лихвите и че лицето изцяло е погасило тези суми, като към
04.11.2021 год. няма публични задължения, поради което е прекратено
изпълнителното дело. Сочи, че последната дължима сума е
платена чрез ПОС-терминал в офиса на НАП – Кърджали, с карта, след което е
прекратено и самото дело, като разписката за това плащане също е приложена към
преписката.
По преписката е приложена Разписка от 04.11.2021 год. за извършено
безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС, с Изх.№095622103480270/
04.11.2021 год./л.16/, от която е видно, че жалбоподателят П.М.Т.
е заплатил сумата от *** лева, по принудително
събиране на публични вземания, като разписката е подписана и от служител на
НАП.
Обстоятелството,
че посоченото изпълнително дело №***/*** год. по описа
на ТД на НАП – Пловдив Офис – Кърджали, е прекратено изцяло, поради заплащане
на всички публични задължения, посочени в таблицата към обжалваното
Разпореждане с Изх.№C210009-137-0001453 от 22.02.2021 год., възлизащи общо в
размер на *** лева, не се оспорва от жалбоподателя,
респ. от процесуалния му представител.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Следва
най-напред да бъде посочено, че в случая, по посоченото изпълнително дело са
събирани три различни вида публични държавни вземания, по предявените два
изпълнителни листа, описани по-горе – глоба, наложена като наказание с влязла в
сила присъда, разноски в полза на двете
съдилища – *** и *** и
дължима държавна такса, макар че явно публичният изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив Офис – Кърджали не прави разграничение между разноски и такси,
доколкото в Разпореждането с Изх.№C210009-137-0001453 от 22.02.2021 год.
дължимите суми за разноски и по двата изпълнителни листа, неясно защо, са
вписани като такси/по сметка на ВСС/, а така между впрочем – като такси, са
посочени и в мотивите към обжалваното решение на териториалния директор на ТД
на НАП - Пловдив. Това обаче не е
толкова съществено, като по-важното в случая е да се даде отговор на въпроса –
дали тези разноски представляват публично държавно вземане или са частно
такова, предвид и изложените в тази насока доводи в жалбата и в депозираната по
делото писмена защита, с оглед приложимия процесуален ред, по който същите
подлежат на принудително изпълнение.
Така, при установените
факти, описани
по-горе, правният довод на
жалбоподателя, че вменените му задължения са разноски по двата изпълнтитени листа са частни вземания на държавата е лишен от
правно основание. Безспорен факт е, видно от съдържанието на
самите изпълнителни листове, че същите са издадени за вземане в полза на Държавата, респ. на ТД на НАП – Пловдив, което да се събере по по посочените в тях сметки на *** и ***. Следователно/а това е видно и от приложената и влязла в сила присъда
по НОХД, описна по-горе, въз основа на която е издаден единият от тези
изпълнтителни листове/, че
става въпрос за разноски, сторени от държавен орган в рамките на наказателното
производство, без значение в кой стадий на същото, поради следното:
В нормите на чл.162, ал.2 от ДОПК са изброени видовете публични
вземания, като изброяването
не е изчерпателно и нормата
изисква тълкуване. В същата са заложени няколко критерия, които определят вземането
като публично такова, като първият
критерий е субектът на вземането. В кодекса са посочени държавни и общински
вземания и следователно,
субект на такова вземане следва и може да бъде само държавата, в лицето на
различните държавни органи, институции, включително и органи на Европейския
съюз, или община. Вторият критерий е правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало. Видно
от изброените в чл.162, ал.2, т.1 - т.8 от ДОПК възможни хипотези е,
че става въпрос за правоотношения по упражняване на държавна власт в различните възможни проявления на това упражняване. В рамките на тези правоотношения съответният субект
на вземането участва не като равнопоставен с останалите участници, а като
носител на властнически правомощия.
В случая разходите са сторени от
бюджетите на *** и на ***, които са част
от системата на държавната (в частност на съдебната)
власт. Правоотношението, от което е възникнало вземането, видно от изпълнителните листове, а и от влязлата в
сила присъда, е процесуално, доколкото става въпрос
за разноски, направени в рамките на наказателно производство по реда на НПК. Процесуалните
правоотношения по правило са държавноправни, тъй като са отношения между орган,
носител на държавна правозащитна власт, и страните, които са подчинени на тази
власт. Самото извършване на процесуални действия по
реда на НПК, свързани с разноски пряко от бюджета на съда, са с цел обезпечаване на задължението на
държавата да осигури правораздаване по наказателни дела. Проявление е и на почти всички принципи на процесуалното право - за
социална справедливост; за равенство на страните; за служебно начало,
изразяващо се в задължението на съда и на органите на досъдебното производство
да обезпечават чрез активен свой почин правилно развитие на процеса, както и да
дирят обективната истина.
Процесните
вземания за разноски отговарят на заложените в чл.162, ал.2 от ДОПК критерии и представлява публично държавно вземане в хипотезата чл. 162, ал.2, т.6 от ДОПК, според
която норма/в
приложимата редакция – Обн., ДВ, бр.15 от 2010 г./ за публични вземания се определят и такива по влезли в
сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза
на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за
възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ. Смисълът на нормата
налага тълкуване, при което в обхвата на понятието се включват и вземания като
процесните за
разноски в полза на съдилищата. Така се гарантира
финансовата стабилност на държавата и общините. Разбира
се, не всички присъдени в полза на държавата разноски ще са публични и това е така, тъй като по правило
тези субекти се дефинират и като юридически лица с двойнствено положение, които могат да участват
и в гражданския оборот като равнопоставени гражданскоправни субекти. Ясно е обаче, че това не е правило, а изключение и не е типично за обичайната им
публична дейност и в това е смисълът на нормата чл.162, ал.4 от ДОПК, която регламентира, че частни са държавните и общинските вземания
извън тези по ал.2. Държавните учреждения, вкл. и съдилищата, са бюджетно финансирани,
предоставените им средства са планирани и управлението им се извършва по
правила, предвидени в специални нормативни актове: бюджетните закони, Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), Закона за
вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС), както и множеството приложими
подзаконови нормативни актове. При това положение, след като става въпрос за средства,
включени отнапред в бюджета на
съответния публичен субект, защото разноските за производства по реда на НПК се
правят от и в рамките на бюджета на съда за
съответната година, когато тези средства са изразходвани за осъществяване на
конституционно регламентирани правомощия и задължения, в рамките на публичноправни
отношения, като основанието за извършването им е установено със закон, няма как
да се приеме за законосъобразно отделянето им от останалите публични вземания и
поставянето им за събиране по друг ред, по-неблагоприятен и то без законово
основание за това.
По тези съображения съдът намира, че вземанията за разноски в полза на *** и на
***, по двата предявени за събиране в ТД на НАП-Пловдив Офис – Кърджали, изпълнителни
листа, имат статут на публични държавни вземания и като такива, по отношение на приложимата за тях давност следва да се
прилагат съответните разпоредби, регламентиращи погасителната давност по ДОПК/по вид обща и абсолютна,
като срок, съответно 5 и 10 годишна и последици – погасяване на правото на
принудително изпълнение/, а не разпоредбите на чл.111 и следв. от ЗЗД, каквито доводи се
поддържат в жалбата и в депозираната писмена защита.
Така, предмет на оспорване в настоящото производство по реда на Глава двадесет и седма от
ДОПК, наименована „Защита срещу принудително изпълнение”, са действия на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив Офис – Кърджали, обективирани в Разпореждане с с
Изх.№C210009-137-0001453 от 22.02.2021 год., с което същият е отказал да прекрати Изпълнително дело №***/*** год., за посочените в него задължения за глоба, разноски
и лихва, по посочените два
изпълнителни листа, издадени от *** и ***, в общ размер от *** лева. Поисканото от жалбоподателя П.М.Т.
действие,
обаче е извършено впоследствие, след образуването на датата 26.10.2021 год., на настоящото съдебно производство. С цитираното по-горе
Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение с
Изх.№С210009-035-0293330 от 04.11.2021 год., публичният изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив Офис – Кърджали е прекратил изцяло това Изпълнително дело №***/*** год., за всички тези задължения, на основание чл.225, ал.1, т.1 от ДОПК, т.к. задълженията са били погасени
поради плащане.
Няма данни, а няма
и твърдения, това разпореждане да е обжалвано, поради което като
стабилен административен акт, същото
следва да бъде зачетено от настоящата съдебна инстанция.
По тези
съображения настоящият състав намира, че след образуване на настоящото дело е
настъпил нов факт с правно значение – Разпореждането
за
прекратяване на производство по принудително изпълнение с Изх.№С210009-035-0293330 от 04.11.2021 год., издадено от публичен при ТД на НАП – Пловдив Офис -
Кърджали, с което е постигнат целеният от
жалбоподателя П.Т.
резултат – производството по принудително изпълнение по посоченото
изпълнително дело е прекратено
изцяло, по отношение
на всички публични вземания, за които от негова страна се поддържа, че е
изтекла погасителната давност, макар и това да е станало след плащането им. В
тази връзка съдът навира за нужно да посочи, че като правна последица от
действието на нормите за давността, респ. с изтичането на давностните срокове
по чл.171 от ДОПК, се погасява правото да се събере по принудителен ред дължимото
публично вземане, но самото публично вземане не се погасява - то си остава
дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но
те остават дължими и могат да бъдат платени доброволно и това е така предвид
нормата на чл.174 от ДОПК, като доброволно платените
публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по
реда на чл.173, не подлежат на връщане. Освен това, такива публични
задължения могат и да бъдат прихванати, съгласно новелата на чл.128, ал.1, предл.2/второ/ от ДОПК, което
регламентира, че може да се
извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на
длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
В тази връзка и предвид изложеното,
съдът в настоящия
състав намира, че след
депозиране на процесната жалба в съда и след образуване на настоящшото съдебно производство, за жалбоподателя П.М.Т. е отпаднал правният интерес от съдебното производство,
респ. от оспорване на решението на
териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него
разпореждане на публичния изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив Офис - Кърджали, поради погасяване от негова страна на всички
публични вземания, за които се твърди, че е изтекла погасителната
давност и поради
прекратяване изцяло на производството по
принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело по описа на ТД на НАП
– Пловдив Офис – Кърджали.
Съдът следи за допустимостта на жалбата по време на целия процес,
поради което и в случая, на основание чл.159, т.4 АПК, приложима на основание §2 от ДР на ДОПК, жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея
съдебно производство – да бъде
прекратено.
Ето защо, с оглед на изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира,
че жалбата на П.М.Т. от ***, е процесуално
недопустима, т.к. оспорващият
няма правен интерес от оспорването. Това, от своя страна, налага в срока за произнасяне да
бъде възобновено съдебното следствие по настоящото административно дело №294/2021
год. по описа на Административен съд – Кърджали и да бъде отменено протоколното
определение от 25.01.2022 год., за даване на ход по същество на делото и
обявяването му за решаване, като жалбата, подадена от П.М.Т., с посочен в жалбата адрес: ***, като недопустима, следва да бъде
оставена без разглеждане по същество, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде прекратено на това основание.
При този изход на делото и предвид своевременното направеното искане за
присъждане на разноски и представен списък на разноските/л.14/, в полза на ТД на НАП – Пловдив
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство и защита, в минимален размер от 100.00/сто/ лева,
съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо, мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, Административният съд,
О П Р Е
Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие по административно дело №294/2021
год. по описа на Административен съд – Кърджали.
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 25.01.2022 год.,
постановено в открито съдебно заседание по административно дело №294/2021 год.
по описа на Административен съд – Кърджали, с което е даден ход по същество на
делото и същото е обявено за решаване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.М.Т.,
с посочен в жалбата адрес: ***, с ЕГН **********, против Решение №88 от
24.03.2021 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено
Разпореждане с Изх.№C210009-137-0001453 от 22.02.2021 год., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали, с което е отказано погасяване,
поради изтекла давност, на публични държавни вземания и прекратяване на принудителото им събиране.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №294/2021 год. по описа на
Административен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА П.М.Т.,
с посочен в жалбата адрес: ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ТД на НАП - Пловдив, с
административен адрес – ***, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00/сто/
лева.
Препис от определението,
на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се
връчи или изпрати на страните.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен съд –
Кърджали, в 7/седем/- дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ
Д И Я: