Решение по дело №1167/2020 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                                           28.04.2021 г.                                                      Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав

На четиринадесети април

Година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Радиана Грозева

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 1167 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0284-0002050 от 26.09.2019 г. на РУМВР Казанлък. Жалбоподателят К.Д.К., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършените нарушения. С жалбата се оспорва и НП № 20-0284-001979 от 11.09.20 г. на РУМВР Казанлък, за което е било образувано др. производство пред РС Казанлък – АНД № 1166/20 г. приключило с Решение № 260137 от 29.12.20 г.

В с.з. от 01.02.21 г. се явява лично, но жалбата му в с.з. се поддържа от адв. С., който моли съда да отмени НП по отношение на наложеното наказание по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП. В същото с.з. на л. 50 адв. С. заявява, че не оспорват нарушението по чл. 90, ал. 3 от ЗДвП, поради което съдът приема, че в тази част НП е влязло в законна сила и не е предмет на въззивна проверка.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител, но в писмено становище се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 14.08.2019 г. в 19.00 часа в гр. К. на бул. "К. А. Б." № * жалбоподателят е управлявал л.а. "Рено Клио" с рег. № *****като на кръстовището с ул. "Ч." е преминал на червен светофар на светофарната уредба, работещ в нормален режим, с което не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 93252 от 14.08.2019 г., докладна записка с рег. № 284р-18708 от 28.08.19 г. и показанията на св. Г.Г., които отчасти кореспондират на показанията на св. Трифон М..

В с.з. се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е преминал на червен светофар. Както пред АНО така и пред съда се твърди, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на жълт светофар и излязъл на червен светофар в какъвто смисъл са и показанията на св. Т. М..

В с.з. адв. С. иска прилагане на чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП според който жълта светлина - означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.

Съдът обаче не споделя възражението.

С АУАН № 93252 от 14.08.2019 г. се установява, че жалбоподателят е преминал на червен светофар.

В с.з. св. Г. установява, че след като е съставил акт, значи е възприел описаните в него факти и не е възможно жалбоподателят да е влязъл на жълта светлина и да е излязъл на червено и нямало да го напише ако е било така.

Тези показания са убедителни и няма причина съдът да приема др. фактически положения.

От показанията на св. Т. М. се установява, че е пътувал с жалбоподателя, движили са се с 50 км/ч, пред тях и зад тях имало коли, влезли на жълта светлина и излезли на червена светлина. От тези показания не се установява такава близост до светофара, че жалбоподателят да не могъл да спре без да създаде опасност за движението, още повече, че светофарите в гр. К. са оборудвани със секундомери, което е ноторно известен факт и дава възможност за преценка на водача, кога да предприеме навлизане в кръстовището. Логично е също автомобилът пред МПС-во на жалбоподателя да продължи движението си без да е опасност за жалбоподателя, а този зад него да спре при смяна на сигналите, което също не създава опасност за никой. Не се установиха и доказателства, според които ако жалбоподателят бе предприел спиране заради смяната на сигнала на светофара, би спрял на средата на кръстовището и да създаде опасност за движението.

От показанията на св. С.М. се установява, че той няма спомен за случая и върху тях не могат да се правят фактически изводи.

Следователно в с.з. не се установи изключението на чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП. Дори и в хипотезата установена от свидетеля предвид възможността по чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 316 от НПК, въззивният съд да установява нови фактически положения, а именно преминаване на жълта светлина извън изключението, жълтата светлина на светофара не позволява преминаване през кръстовището, от което следва същият извод, направен в НП от АНО, че жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали. От тази гл. точка НП се явява обосновано и законосъобразно от материалноправна страна.

Съгл. чл. 6, т. 1 от ЗДвП водачът е длъжен да се съобразява със светлинните сигнали.

За извършеното нарушение, АНО е наложил наказание глоба в размер на 100 лв. по съответната санкционна норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, според която наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП и съставянето на АУАН.

Следователно НП следва да се потвърди в оспорваната му част.

Потвърждаването на НП прави основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски съгласно правилата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН.

В случая следва да се присъди минимално предвиденото в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение в размер на 80 лв. съгласно препращащата норма на чл. 37, ал. 1 от Закона  за правната помощ.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0284-0002050 от 26.09.19 г. на РУМВР Казанлък в оспорваната му част, с която на жалбоподателя К.Д.К. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. по чл. 183, ал. 5, т. 1 вр. чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР Стара Загора, ЕИК ********** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд Стара Загора.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,