Мотиви
кьм Пр. № 7/12.01.2017 г. по
НОХД № 1513/2016 г.:
ЯРП е предявИ.а обвинение против подсъдимия В.В.К.
*** за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Сьдьт откри
производство по Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция при насрочване на делото. Защитникът и подсъдимият на основание
чл.371,т.2 от НПК поискаха в с.з. делото да приключи по реда на Гл.27 от НПК.
Съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от св.И. С.И. ***
против подс.В.В.К. *** за
заплащане на обезщетение за причинени на И..И. имуществени
вреди в размер на 455лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 09.08.2016г. Св.И..И. бе конституиран в
процеса като гр.ищец.
Сьдьт на основание чл.372,ал.1 от НПК разясни на подсъдимия,
че няма да му бъде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан
разпит на свидетелите и вещото лице/в.л./, а всички гласни и писмени
доказателствени средства, както и заключение на в. л. ще бъдат ползвани при
постановяване на присъдата.
При
предварителното изслушване на страните по чл.371,т.2 от НПК подсъдимият и
защитника му заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в
обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.
Прокурорът
изрази становище, че самопризнанията на подсъдимия изцяло се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства.
Гр.ищец посочи,
че желае делото да приключи по този ред.
Сьдьт, след
като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят изцяло от събраните
в досьдебното производство доказателства, с определение на основание
чл.372,ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
на подсъдимия без да събира нови доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинението в обвинителния акт.
Участващият
по делото прокурор при пледоариите заяви, че поддържа обвинението предявено
против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна
страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният обвинител пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание ЛС при
условията на чл.58а,ал.1 и чл.54 от НК около две години, което наказание да бъде
изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Относно гр.иск прокурорът
пледира същия да бъде уважен в пълен размер като основателен и доказан.
Гр.ищец
пледира гр.иск като доказан да бъде уважен в пълен размер.
Подсъдимият
участва лично в с.з. със служебно назначен от съда адвокат. Признава се за
виновен по предявеното обвинение и не оспорва фактите изложени в обвинителния
акт. При последната си дума моли за налагане на минимално наказание. Чрез
защитника си пледира за налагане на минимално наказание ЛС, дори при прИ.ожението на чл.55 от НК, а
гр.иск да се уважи по размер, защото е основателен.
Сьдьт, за да
постанови присъдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.08.2016г., в ранните
часове на деня, в гр.Я.,
подсъдимият В.В.К. *** С.. Той забелязал,
че в един от прозорците на
стая в едноетажна къща, намираща се на ***, е отворен. Приближил се до този
прозорец и видял, че в стаята спят
мъж и жена, а на маса в нея
са оставени мобилни телефони, лаптоп и таблет. Тогава подсъдимият решил
да влезе през прозореца и да открадне посочените
вещи, които впоследствие да продаде и по този
начин да си набави парични
средства. В изпълнение
на така взетото
решение, на същата дата, за
времето от 01.00 часа до 04.00 часа, в гр.Я., подс.К. отишъл
до посочения прозорец и отворил комарника,
който бил монтиран от външната
му страна. През отворения прозорец проникнал в стаята. От там взел
следните вещи: 1бр. мобилен
телефон марка „Самсунг Галакси Ес 3 нео“, 1 бр.
мобилен телефон марка „Сони Еспирия
Ел“, които били собственост на свид.М.Г.Я. *** и 1 бр. таблет марка „Ейпъл“ и 1бр. лаптоп
марка „Тошиба С650 D-112“ със зарядно, които
били собственост на свид.И. С.И. ***. След това по обратния
път през прозореца излязъл от стаята и отнесъл отнетите вещи в дома си.
Няколко
дни по-късно подс.К. се
срещнал със свид.М. Х. Р. от гр.Я.. Показал му отнетия
таблет марка „Ейпъл“ и му
казал, че го продава, като
го уверил, че не краден. Свид.Р. взел
таблета и го отнесъл в дома на свид.Й. Т. Я., като му казал,
че се продава.
Свид.Я. харесал таблета и го купил за сумата
от 50лв. Свид.Р. предал парите
на обвиняемия. По-късно Свид.Р. продал таблета на свой
познат.
След няколко дни подс.К. отново
се срещнал със Свид.Р.. Тогава
му показал отнетия лаптоп марка „Тошиба С650 D-112“ със зарядното
и му казал, че го продава,
като го уверил, че
не краден. Двамата отишли до дома на
свид.Я.,
на който подсъдимият предложил лаптопа.
Свид.Я. харесал лаптопа и го купил за сумата
от 150лв.
Получените
от продажбата на отнетите вещи
парични суми подс.К. похарчил за лични нужди.
След като установил кражбата
на посочените вещи от дома
си свид.И. подал сигнал
в полицията. В хода
на проведените оперативно-издирвателни мероприятия
било
установено, че подс.К.
е извършител на кражбата. С протокол за доброволно
предаване от 12.10.2016г.
подсъдимият предал
част от отнетите
вещи: 1бр. мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Ес 3 нео“ и 1 бр.
мобилен телефон марка „Сони Еспирия
Ел“.
С протокол за доброволно
предаване от 12.10.2016г., свид.Я. предал доброволно 1бр. лаптоп марка
„Тошиба С650 D-112“ със зарядно.
С разписки от
13.10.2016г. посочените вещи били върнати на собствениците
им.
Видно от заключението на изготвената по делото оценителна
експертиза, всички отнети вещи, предмет
на гореописаното престъпление са на общата стойност
1 220 лева, а единичната такава по собственици
е както следва:
Вещи собственост на свид. М.Г.Я. ***, на обща стойност 445 лева:
-1 бр. мобилен телефон
марка „Самсунг Галакси ЕсЗ нео“
на стойност 230лв.
-1 бр.
мобилен телефон марка „Сони Еспирия
Ел“ на стойност
215 лв.
Вещи
собственост на свид. И. С.И. ***, на обща стойност 775 лева:
-1
бр. таблет
марка „Ейпъл“ на стойност 455лв.
-1
бр. лаптоп
марка „Тошиба С650 D-112“ със зарядно на
стойност 320 лв.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост, при осъществяване
на деянието, предмет на настоящото
обвинение, подс. В.В.К. е действал в условията на „опасен рецидив“
по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ и б.“б“ от НК, тъй като
преди извършване на процесното деяние,
е бил осъждан, както следва:
1. Споразумение одобрено с Определение № 172/03.10.2012г. по НОХД № 948/2012г. на PC-Я., влязла в законна сила на 03.10.2012г. за извършено престъпление по чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“/ЛС/ за срок от
една година и шест месеца ефективно,
за деяние извършено на 13.12.2011г. Наказанието е изтърпяно на 11.12.2014г.
2. Споразумение одобрено с Определение № 71/24.06.2015г. по НОХД № 448/2015г. на PC-Я. влязла в законна сИ.а на
24.06.2015г. за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2; вр. чл.195 ал.1 т.З и т.4; вр. чл.194 ал.1; вр. чл.20 ал.2; вр. чл.18 ал.1, вр.чл.29 ал.1 бук.“а“ и „б“ от НК, като на
осн.чл.54 , ал.1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“/ЛС/
за срок от
една година ефективно, за деяние
извършено на 27.03.2015г. Наказанието е изтърпяно на 25.03.2016г. Подсъдимият не е реабилитиран или амнистиран за горепосочените осъждания.
От събраните по ДП материали и разпоредбите на чл.29 и чл.30 от НК, безспорно се установява,
че подс.В.К. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от
НК.
Горната фактическа
обстановка се установява от обясненията на подсъдимия и от показанията
на свидетелите И. С.И.,
М.
Х. Р., И. С.И., Й. Т. Я. и М.Г.Я., дадени по ДП, които гласни доказателствени средства са
логични, последователни и безпротиворечиви, събрани на основание чл.373,ал.2 и
3 от НПК.
Фактическата
обстановка се установява и от всички писмени доказателства приети и прочетени
от съда на основание чл.283 от НПК в с.з.- справки за съдимост на подсъдимия,
документи за закупуването на процесните вещи, протоколи за доброволно предаване
и разписки за върнати вещи, както й заключението на в. л. по оценителната
експертиза, които кореспондират както помежду си, така и с приетите от съда
гласни доказателства.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подсъдимият В.В.К.
***, с деятелността си от обективна и субективна страна е осъществил състава на
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.”а” и б.„б” от НК, т.к. на 09.08.2016 г., за времето от 01.00 ч. до 04.00 ч., в гр. Я., от
частен дом, находящ се на ул. ***, е отнел чужди
движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Ес 3 нео“ на стойност 230 лв. и 1 бр. мобилен
телефон марка „Сони Еспирия
Ел“ на стойност 215 лв., всички вещи на обща стойност 445 лева, собственост на М.Г.Я.
***, както и 1 бр. таблет марка „Ейпъл“
на стойност 455 лв. и 1 бр. лаптоп марка „Тошиба С650
D-112“ със зарядно на стойност 320 лв., всички вещи
на обща стойност 775 лева, собственост на И. С.И. ***, всички вещи на обща
стойност 1220 лв., от владението на собствениците им, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив.
От обективна
страна предмет на престъпно посегателство са движи непотребими
вещи, с определена стойност, годни да бъдат употребявани по предназначението
си. Подсъдимият е извършил престъплението по чл.196,т.1 от НК – квалифицирана
"кражба" в условията на „опасен рецидив”, в състава посочен по-горе.
Деянието е осъществено в условията „опасен рецидив”, с отнемането на всички процесни вещи, собственост на пострадалите. Подсъдимият в
качеството на извьршител е участвал в осъществяването
на деянието, като правилно ЯРП е предявила окончателно обвинение на подсъдимия
за извършена кражба в условията на „опасен рецидив”- чл.29,ал.1,б.”а” и „б” от НК, т.к. се установи, че деянието е извършено в 5-годишния срок от
изтърпяването на посочените по-горе присъди от подсъдимия, имайки предвид разпоредбата
на чл.30 от НК и данните за съдимостта на дееца. При осъществяване на
инкриминираното деяние подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното
деяние на кражбата - прекъснал владението на собствениците на вещите, взимайки
тези вещи от дома им, а по-късно с напускане на местопрестъплението е успял да
установи трайна фактическа власт върху отнетото. В случая не се касае за „маловажен
случай” на кражба, имайки предвид времето, мястото, механизма на осъществяване
на престъплението, високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.
По делото се установи също,
че подсъдимият не е имал правно основание да владее процесните
вещи, или основание, което го прави или е годно да го направи собственик на
тези вещи. Не е давано съгласие от собственика на вещите същите да бъдат
отнемани. В хода на съдебното следствие не се установи подсъдимият да е имал
съучастници при осъществяване на продължаваното престъпление - сьизвьршители,
подбудители, помагачи.
От субективна
страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. той е искал настъпването на инкриминирания
резултат, воден от користна цел, а решението да се извърши деянието е взето
непосредствено преди неговото осъществяване. Подсъдимият е разбирал противоправния
и общественоопасен характер на деянието и е съзнавал всички елементи от състава
на престъплението, стремейки се към постигането на престъпните последици. Той е
съзнавал, че сам с положените от него усилия осъществява престъпната си цел - прекъсва
владението на собственика на вещите и установява свое владение незаконно, дори
престъпно. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои
процесните вещи предмет на кражбата - след извършване на деянието се е разпоредил
юридически и фактически с част от вещите.
Желанието на подсъдимия да
се облагодетелства по неправомерен начин и изградените у него престъпни навици
са го подтикнали към извършване на престъплението.
Съобразно гореизложеното, сьдьт прие, че подсьдимият е
извършил кражбата и го призна за виновен по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Сьдьт
взе предвид следното при определяне на вида и размера на наложеното наказание:
Извършеното
от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като с
него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на
собственост и този вид престъпления бележат изключително висок ръст през
последните години в нашето общество.
Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена
опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието,
проявената упорита престъпна воля при осъществяване на деянието, както и факта,
че същият е осъждан за кражба и грабеж.
Сьдьт,
след като взе предвид изложеното и това, че кьм
момента на извършване на престъплението общата стойност на процесните вещи
предмет на кражбата е значително висока, това, че една част от вещите на
стойност 455лв. не са върнати на единия от собствениците, тежкото социалното и
семейното положение на дееца, направените самопризнания и оказано съдействие за
установяване на обективната истина по делото, както и изградените престъпни
навици и най-вече проявената упорита престъпна воля от дееца при извършване на
престъплението, наложи на подс.В.К. на основание чл.58а,ал.1 и чл.54 от НК наказание
от 3/три/год. ЛС, което редуцира с 1/3 до
размер на 2/две/год. ЛС.
На
основание чл.60 и чл.61,т.2 от ЗИН, сьдьт постанови наложеното наказание ЛС да
бъде изтърпяно в затвор И.и затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален строг режим, т.к. не може да се приложи института на условното
осъждане.
Съдът не приложи
разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК и не уважи искането на защитата за приложението
на тази разпоредба, след като установи, че и най-лекото предвидено в закона
наказание не би било несъразмерно тежко, както и поради факта, че
престъплението е извършено при изключително грубо незачитане на правото на собственост
на пострадалите и наложените преди това на дееца наказания ЛС за извършени
престъпления от общ характер не са поправили и превъзпитали подсъдимия.
Съдът не приложи разпоредбата
на чл.196,ал.2 от НК и не постанови конфискация на имущество на подсъдимия, т.к.
се касае за диспозитивна по своя характер разпоредба,
а и изходи от недоброто социално положение на дееца.
Сьдьт
счита, че с така определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК и върху личността на подсьдимия
ще се окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие, като му се
отнеме възможността да извършва нови престъпления.
Относно
предявения граждански иск:
При този
изход на делото от събраните доказателствени
материали бе категорично установено, че имуществените вреди за гр.ищец и св.И. С.И.
*** са в размер на 455лв. и са причинени от престъпната деятелност на подс.В.В.К. ***. Съдът уважи в
пълен размер предявения от гр.ищец гр.иск за имуществени вреди по чл.45 от ЗЗД,
със законната лихва от деня на увреждането – 09.08.2016г., до окончателното
изплащане на сумата. В хода на съдебното следствие се доказа, че инкриминираните
и умишлени действия на подс.В.К. са в пряка каузална
връзка с настъпилия престъпен резултат, без същият да се опосредява
от обективни или субективни фактори. Посочената по-горе сума представлява стойността
на таблета на пострадалия отнет от подсъдимия,
съобразно и приетите и кредитирани от съда писмени и гласни доказателства,
както и заключение на в.л. по оценителната експертиза.
На гр.ищец не бяха присъдени разноски,
т.к. такива не бяха претендирани.
Причини за
извършване на престъплението са изградените у подсъдимия престъпни навици,
както и желанието му да се облагодетелства по престъпен начин.
На
основание чл.189,ал.3 от НПК, сьдьт осъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в р-р на 57,96лв. в полза на РБ по сметката на ОД на МВР-Я. и
50лв. ДТ върху уважения размер на гр.иск. Разноските за служебната защита ще
бъдат присъдени от съда след определянето им от НБПП-гр.София.
По тези сьображения сьдьт постанови присъдата си.
Районен съдия: