О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVI-
ти състав, в закрито заседание, проведено на тридесет и първи август през две
хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 17 399
по описа на ВРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен иск от А.Т., ЕГН:********** против Х.М.Й.,
ЕГН:********** .
Ищецът
претендира от съда за постанови решение, с което съдът да даде разрешение, заместващо
съгласието на Х.М.Й. за попълване и подаване на заявление за издаване на
паспорт на малолетното дете Моника Х.Й., ЕГН: **********, както и разрешение,
даващо заместващо съгласие на бащата, детето да напуска пределите на Република
България и да пътува до всички държави членки на Европейския съюз, до Кралство
Норвегия и съседните на РБ държави- Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция
и Турция за срок до навършване на 18 год.възраст от детето.
Искането
е основано на чл.127 а,ал.2 от СК.
В
обстоятелствената част на молбата се излага, че А.Т. и детето Моника Х.Й. живеят на територията на Кралство
Норвергия, където детето учи, а майката работи.
На
11.06.2019год. задграничния паспорт на детето Моника е изтекъл и детето е без
документ за самоличност.
При
разговори с ответника за изваждане на задграничен паспорт на детето, същият
категорично отказва. Детето желае ваканциите да прекарва в РБ, където има
приятели.
В
отговора на исковата молба ответникът прави възражение за местна неподсъдност
на делото. Излага, че с оглед разпоредбата на чл.127а,ал.2 от СК и уредената от
законодателя специална подсъдност, която следва местоживеенето на детето, а
местоживеенето на детето е на територията на Кралство Норвегия, производството
по делото следва да се прекрати, като недопустимо да се разгледа от ВРС.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че не е компетентен да се произнесе по исковата молба,
тъй като делото не му е подсъдно.Заявеното искане по своята същност се отнася
по въпроси, които ангажират съда да се произнесе относно родителска отговорност.
За
споровете относно родителската отговорност,законодателят е предвидил специална
подсъдност в чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, според който подобни спорове се
разрешават от районния съд по настоящия
адрес на детето. В случая се касае за особена местна подсъдност, за която
съдът следи служебно, защото предметът на делото касае охраняване интересите на
дете. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед всестранна защита правата и
интересите на детето, като в практиката на ВКС е разяснено, че под настоящ
адрес следва да се възприема мястото, където фактически пребивава детето към
момента на сезиране на съда /Определение №185/23.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д.
№2198/2013г. на ВКС, II г.о./. Това е така поради необходимостта от извършване
на редица процесуални действие по разглеждане на спора.
В
настоящият случай е безспорно, че детето Моника Х.Й., ЕГН: **********, пребивава
на територията на Кралство Норвегия.
Предвид
на това съдът намира, че за определяне на международната компетентност за
разглеждане и решаване на този спор приложение следва да намери Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
деца, тъй като Кралство Норвегия не е държава – членка по смисъла на Регламент /ЕО/
2201/2013г.
Република
България и Кралство Норвегия са страни по Конвенцията и този международен акт
има предимство пред българското законодателство и по специално пред КМЧП –
аргумент от чл. 3 КМЧП.
Една
от целите на Конвенцията е да определи държавата, чиито органи имат
компетентност да вземат мерки, насочени към закрила на личността или
имуществото на детето. В случая мерките за закрила се отнасят до родителска
отговорност.
Съгласно
чл. 5, ал. 1 от Конвенцията компетентни да вземат мерки за закрила на детето
имат съдебните или административните органи на договарящата държава, в която
детето има обичайно местопребиваване. Под обичайното местопребиваване на детето
следва да се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна
среда.
Доколкото
между страните липсва спор, че детето Моника Й. се намира в Кралство Норвегия,
в която държава посещава и училище, компетентен по въпросите касаещи
родителската отговорност е съдът по обичайното местопребиваване на детето,
съгласно приложимата в настоящия случай Конвенция или органите на Кралство
Норвегия.
С
оглед изложеното, доколкото настоящия съд не е компетентен да се произнесе,
производството по делото, следва да бъде прекратено, на основание чл. 5, ал. 1
от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките
за закрила на деца.Искането подлежи на разглеждане от властите на Кралство
Норвегия. Ето защо и производството пред ВРС следва да се прекрати.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №17399/2019год. по описа на ВРС XVI- ти състав, поради липса на
компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: