№ 165
гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Величка П. Белева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20215001000603 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260133, постановено на 1.04.2021 г. по т.д.
593/2016 г. на Окръжен съд-П. в частта му, с която е отхвърлен предявеният
от „Ю.Б.“АД-гр.С. против Св. Б. К., В. В. К., ИЛ. Г. П. и П. СЛ. П. иск за
признаване за установено по отношение на Св. Б. К., В. В. К., ИЛ. Г. П. и П.
СЛ. П. съществуването на вземането на „Ю.Б.“АД-гр.С., произтичащо от
договор за ипотечен кредит с анюитетни вроски № 322/23.02.2007 г., за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, за сумата над 12 511,20 лв. (главница за периода
от 10.09.2013 г. до 12.11.2020 г., състояща се от вноските с настъпил падеж
към момента на приключване на съдебното дирене 12.11.2020 г.) до пълния
предявен размер от 48 063,28 лв. за главница поради ненастъпила предсрочна
изискуемост към 4.11.2015 г., за сумата над 7 006,09 лв. (договорна лихва за
периода от 10.09.2013 г. до 2.11.2015 г., преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, състояща се от вноските с настъпил
падеж към момента на приключване на съдебното дирене 12.11.2020 г.) до
пълния предявен размер от 15 524,53 лв. за договорна лихва поради
1
ненастъпила предсрочна изискуемост към 4.11.2015 г., и за сумата над 160,60
лв. (такси за периода от 10.09.2013 г. до 2.11.2015 г., състояща се от вноските
с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене
12.11.2020 г.) до 794,956 лв. за такси поради ненастъпила предсрочна
изискуемост към 4.11.2015 г., както и в частта му за разноските.
Жалбоподателят „Ю.Б.“АД-гр.С. моли по съображения, изложени във
въззивната жалба от 29.04.2021 г., решението да бъде отменено като
неправилно в обжалваните негови части, като бъде уважен изцяло
предявеният от банката установителен иск с присъждане на дължима
главница в размер на 48 063,28 лв., на дължима договорна лихва в размер на
15 524,53 лв. и на такси по договора в размер на 794,96 лв. Като ищец в
производството пред окръжния съд банката е предявила иск с правно
основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК за
признаване за установено спрямо ответниците, че дължат на банката следните
суми: 48 063,28 лв. главница, 15 524,53 лв. договорни лихви за периода от
10.08.2013 г. до 2.11.2015 г., 794,96 лв. дължими такси по договора за периода
от 10.09.2013 г. до 2.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата и
дължимите такси, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение 4.11.2015 г. до окончателното им изплащане, и
ведно с разноски в размер на 3 082,55 лв. за заповедното производство, за
които суми в полза на банката е издадена на 5.11.2015 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
14 381/2015 г. по описа на Районен съд-П., срещу която ответниците са
възразили по реда на чл. 414 от ГПК. Претендира за присъждане на разноски.
Ответниците по жалбата Св. Б. К., В. В. К., ИЛ. Г. П. и П. СЛ. П. молят
тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в
писмен отговор от 22.06.2021 г. Ответниците П. СЛ. П. и ИЛ. Г. П. молят
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и по съображения, изложени
в писмен отговор от 2.07.2021 г. Като ответници в производството пред
окръжния съд оспорват иска като неоснователен. Претендират за присъждане
на разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
2
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Не се спори между страните, видно е и от приложеното по делото на
ОС-П. ч.гр.д. № 14 381/2015 г. на РС-П., че по реда на чл. 417 от ГПК в полза
на ищеца по делото „Ю.Б.“АД-гр. С. е издадена на 5.11.2015 г. срещу
ответниците по делото Св. Б. К., В. В. К., ИЛ. Г. П. и П. СЛ. П. заповед за
плащане на исковите суми за главница, договорна лихва и такси, ведно със
законна лихва върху главницата от 4.11.2015 г. и ведно с разноските за
заповедното производство, като вземането произтича от неизпълнение на
договор за ипотечен кредит от 23.02.2007 г. с анекс и допълнителни
споразумения към него, който кредит поради допуснато просрочие на една
вноска за договорна лихва, дължима на 10.08.2013 г. и на 23 вноски за
договорни лихви и главница, дължими в периода от 10.09.2013 г. до
10.07.2015 г., е обявен от банката в предсрочно изискуем на 7.08.2015 г.
Безспорно е също така, видно е и от посоченото приложено ч.гр.д. № 14
381/2015 г. на РС-П., че за тази заповед ответниците П.П. и И.П. са уведомени
на 26.04.2016 г. и надлежно са изпратили възражения на 10.05.2016 г.,
получени в съда на 12.05.2016 г., а ответниците С.К. и В.К. са уведомени на
26.04.2016 г. и надлежно са изпратили възражения на 10.05.2016 г., получени
в съда на 11.05.2016 г., за което банката е била уведомена на 5.08.2016 г. и на
2.09.2016 г. е била подадена (изпратена по пощата) исковата молба, получена
в съда на 7.09.2016 г., с която е предявен установителният иск съгласно чл.
422 от ГПК.
С исковата молба от 7.09.2016 г. банката твърди, че ответникът С.К. е
получил банков кредит в размер на 39 500 лв. съгласно сключен с банката (с
„Д.Б.“АД, чийто правоприемник безспорно е банката-ищец) договор за
кредит от 23.02.2007 г., с който договор солидарно с кредитополучателя са се
задължили ответниците В.К., И.П. и П.П., като са сключени и допълнителни
споразумения към договора от 8.04.2009 г., 5.05.2010 г., 28.05.2011 г. и
11.07.2012 г., с последните три от които кредиторът упражнил правото си да
преоформи сумата на съществуващите просрочия чрез натрупването им към
усвоената редовна главница по кредита, поради което се формира главница по
извлечението от сметка, която е по-голяма от посочения размер на кредита в
договора за банков кредит. Твърди, че кредитополучателите са
преустановили плащането на дължимите месечни вноски за договорна лихва
3
и главница на 10.08.2013 г. и от тази дата са изпаднали в забава по отношение
плащането на дължимите месечни погасителни вноски за договорни лихви и
главница. Твърди, че ответниците са допуснали просрочие на една вноска за
договорна лихва, дължима на 10.08.2013 г., и 23 вноски за договорни лихви и
главница, дължими в периода от 10.09.2013 г. до 10.07.2015 г., поради което
на основание чл.8,ал.1,т.1 от договора за банков кредит, считано от 7.08.2015
г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че банката е уведомила
кредитополучателя и солидарните длъжници за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията, но към датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК длъжниците не са изплатили на банката дължимите суми. Затова
претендира да бъде установено спрямо четиримата ответници, че банката има
вземане за сумата 48 063,28 лв. главница, 15 524,53 лв. договорни лихви за
периода от 10.08.2013 г. до 2.11.2015 г., 794,96 лв. дължими такси по договора
за периода от 10.09.2013 г. до 2.11.2015 г. и законна лихва върху главницата и
дължимите такси от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 4.11.2015 г., ведно присъждане на разноските за заповедното
производство. Исковата молба е допълнена относно начина на изчисляване на
дълга, съответно, на посочените от ищеца в исковата молба дължими суми, с
молба, представена на 31.05.2018 г., и с молба от 25.06.2018 г.
С отговора на исковата молба, подаден на 3.11.2016 г., ответниците
оспорват настъпването на предсрочната изискуемост, както и те да са
надлежно уведомени за това. Възразяват и за наличието на неравноправни
клаузи в договора и в допълнителните споразумения, които са нищожни.
Заявено е и че сумата 39 500 лв. не е получена от С.К..
С допълнителната искова молба от 6.12.2016 г. банката-ищец заявява, че
предсрочната изискуемост е настъпила и че е неоснователно твърдението за
липса на надлежно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост.
Счита за неоснователно възражението за наличие на неравноправни клаузи.
С отговора на допълнителната искова молба от 9.01.2017 г. ответниците
отново по посочени съображения твърдят, че не е налице надлежно
уведомяване за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърдят, че
оспорват наличието на валидни облигационни отношения между страните,
както и получаването на сумата по договор за кредит.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че с договора
4
за ипотечен кредит от 23.02.2007 г. банката предоставя на С.К.-
кредитополучател, В.К.-солидарен длъжник, И.П.-солидарен длъжник и П.П.-
солидарен длъжник кредит в размер на 39 500 лв., като със сключването на
договора при условията на чл. 101 във вр. с чл.121-127 от ЗЗД солидарните
длъжници се задължават да отговарят солидарно заедно с кредитополучателя
за изпълнение на задължението за погасяване на кредита, включително лихви,
такси, комисиони и разноски съобразно уговорките на договора до погасяване
на цялото задължение (чл.6). Съдът приема, че процесният договор има
характер на потребителски договор, поради което за него са приложими
разпоредбите на чл. 143-146 от ЗЗП. Съдът констатира, че с допълнителните
споразумения от 8.04.2007 г., 5.05.2010 г., 28.05.2011 г. и 11.07.2012 г.
страните са се уговорили (чл.3) всички плащания във връзка с кредита –
просрочена главница, лихва, такси и плащания по застраховки да се
преоформят служебно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Съдът
преценява, че уговорките в допълнителните споразумения към договора за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представляват анатоцизъм по смисъла на чл. 10,ал.3 от ЗЗД, поради което те
са нищожни. Съдът преценява, че договореностите по допълнителните
споразумения към главницата с ненастъпил падеж да се приобщят и
главниците, лихвите и таксите с настъпил падеж и върху така формираната
главница да се начислява възнаградителна лихва в по-висок размер от
първоначално уговорения са неравноправни и затова нищожни, поради което
не следва да се прилагат в отношенията между страните. Затова съдът
приема, че задължението на ответниците следва да бъде изчислено като се
вземат предвид постигнатите уговорки между страните в първоначалния
договор, без да се съобразяват настъпилите след този момент изменения,
обективирани в допълнителните споразумения. Съдът преценява, че следва
отношенията между страните да се уреждат от първоначално сключения
договор и с оглед на обстоятелството, че неправилно установеният размер на
главницата във всеки анекс е послужил за основа при определяне на размера
на дължимите анюитетни вноски и служи за основа за определяне на размера
на задължението за всяко следващо допълнително споразумение. Съдът въз
основа на заключението на СТЕ приема, че кредитополучателят С.К. не е
5
уведомен за изявлението на банката да превърне кредита в предсрочно
изискуем, което е пречка за настъпването на предсрочната изискуемост на
задължението. Относно останалите трима ответници В.К., П.П. и И.П. съдът
приема, че тяхната действителна воля е била те да встъпят в дълга на
кредитополучателя и да отговарят солидарно с него и не е налице договор за
тяхно поръчителство по договора за кредит, като е без значение за
настъпването на предсрочната изискуемост обстоятелството, че тези трима
ответници са уведомени за изявлението на банката да упражни правото си да
превърне кредита в предсрочно изискуем, тъй като предсрочната изискуемост
е обусловена от неизпълнението на задължението на кредитополучателя да
заплаща вноските и за възникване на отговорността на солидарните
длъжници е необходимо да са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на кредотополучателя. Съдът приема, че въпреки че преди
подаване на заявление за издаване на заповедта за изпълнение ищецът не е
уведомил ответника К. в качеството му на кредитополучател за
упражняването на правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем,
това не води автоматично до отхвърляне на иска в неговата цялост, а следва
да се прецени и дали са налице вноски с настъпил падеж към датата на
формирането на сила на пресъдено нещо съгласно разрешението, дадено с ТР
№ 8/2017 г. на ОСГТК. Въз основа на заключението на ССЕ, прието в
съдебното заседание на 12.11.2020 г., окръжният съд приема, че вноските с
настъпил падеж към датата на съдебното заседание на 12.11.2020 г., при
условие, че не е обявена предсрочна изискуемост, са в общ размер на
19 677,89 лв., от които 12 511,20 лв. са главница за периода от 10.09.2013 г. до
12.11.2020 г., 7 006,09 лв. са договорна лихва за периода от 10.09.2013 г. до
2.11.2015 г. (преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) и 160,60 лв. са такси за периода от 10.09.2013 г. до 2.11.2015 г.,
като вноските с настъпил падеж към 12.11.2020 г. са определени при
разработен погасителен план, съобразен с постигнатите между страните
уговорки в сключения договор за кредит от 23.02.2007 г. – приложима
възнаградителна лихва от 6,5% и месечна вноска в размер на 294,50 лв. за
първата година и годишен лихвен процент от 9,79% и месечна вноска в
размер на 372,56 лв. за остатъчния срок на кредита, без да са взети предвид
сключените допълнителни споразумения. Съдът отхвърля като неоснователно
възражението на ответниците относно липсата на погасителен план, което да
6
обосновава недействителност на договора за кредит. Съдът при съобразяване
с разясненията по ТР № 8/2.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК
намира иска за основателен за сумите по месечните погасителни вноски,
падежът за погасяване на които вече е настъпил, при което те са изискуеми
без необходимост от уведомяване на длъжниците, а именно за сумата
12 511,20 лв., представляваща падежирала главница към 12.11.2020 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 4.11.2015 г. до окончателното
издължаване, за сумата 7 006,09 лв., представляваща непогасена падежирала
договорна лихва до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за периода от 10.09.2013 г. до 2.11.2015 г. и за сумата 160,60
лв.,представляваща непогасени и дължими договорни такси за периода от
10.09.2013 г. до 2.11.2015 г., като за разликата до пълния предявен размер
искът следва да се отхвърли.
С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че решението в
обжалваната негова част, с която искът е отхвърлен (за размер над 12 511,20
лв.-главница за периода от 10.09.2013 г. до 12.11.2020 г., до 48 063,28 лв. като
пълен предявен размер за главница; за размер над 7 006,09 лв. до пълния
предявен размер 15 524,53 лв. за договорна лихва за периода от 10.09.2013 г.
до 2.11.2015 г. и за размер над 160,60 лв. до пълния предявен размер 794,96
лв. за такси за периода от 10.09.2013 г. до 2.11.2015 г.), е неправилно. Твърди,
че съдът е приел, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем,
тъй като поканата не е връчена надлежно на кредитополучателя С.К., поради
което искът е уважен само до размера на падежиралите към датата на
приключване на съдебното дирене погасителни вноски, които не са заплатени
по кредита. Счита този извод на окръжния съд за неправилен, тъй като към
датата на постановяването на обжалваното съдебно решение е налице
задължителна практика на ВКС, съгласно която ако в исковото производство
по реда на чл. 415,ал.1 и чл. 422,ал.1 от ГПК, без значение дали предявеният
иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното
право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно
упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право
се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на
изискуемостта на вземането. Позовава се на решение № 10/25.02.2020 г. по
т.д. № 16/2019 г. на ВКС, ТК, 2 ТО. Посочва, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото
7
производство, образувано по реда на чл. 415,ал.1 и чл. 422,ал.1 от ГПК, като
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може
да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е
представен като приложение към исковата молба и в тези случаи изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника-кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока. Твърди, че в случая в исковата молба е посочено,
че кредитът е предсрочно изискуем, считано от 7.08.2015 г. поради неплащане
на една погасителна вноска за главница, дължима на 10.08.2013 г., и 23
погасителни вноски за договорни лихви и главница, дължими от 10.09.2013 г.
до 10.07.2015 г. Заявява, че упражняването на потестативното право на
банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за
съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на
основание чл. 235,ал.3 от ГПК. Твърди, че по делото са събрани
доказателства в подкрепа на твърдението за спиране на плащанията по
договора за кредит, считано от 23.08.2013 г., поради което счита, че всички
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са били
налице, а именно да са настъпили уговорените в договора за кредит
обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката-кредитор,
банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем с предявяване на иска и това волеизявление да достигне до
кредитополучателя с връчване на препис от исковата молба. Затова моли
решението на окръжния съд да бъде отменено в обжалваната част и искът да
бъде уважен за пълните размери на вземанията за главница (48 063,28 лв.), за
дължима договорна лихва (15 524,53 лв.) и за такси по договора (794,96 лв.).
С отговора на въззивната жалба, подаден от четиримата ответници по
нея на 22.06.2021 г., се възразява, че с жалбата се претендира за присъждане
на суми, които се основават на нищожни поради неравноправност договорни
клаузи и петте споразумения към него. Заявяват, че отхвърлената част от иска
за главницата по кредита е сформирана от извършени недопустими
капитализации на възнаградителни лихви към олихвяемата главница,
основани на нищожните клаузи от петте допълнителни споразумения и без да
8
са спазени от банката ценовите условия по кредита. Заявяват, че извършеното
от банката неправомерно увеличение на прилаганата възнаградителна лихва
по кредита с вътрешни решения на орган на банката също се основава на
нищожните разпоредби на чл. 9,ал.3 от договора и обосновава недължимост
на сумите, които банката претендира като вноски за възнаградителни лихви и
такси по кредита. Заявяват, че банката е отчитала сумите от постъпили
плащания по кредита в нарушение на чл. 76 от ЗЗД. Твърдят, че от приетите
по делото основно и допълнителни заключения на ССЕ е установено, че
банката не е отнасяла платените месечни вноски по кредита за погасяване на
валидно възникнали задължения с настъпил падеж в поредността такси,
лихви, главница, но е отнасяла същите суми за погасяване на недължими
възнаградителни лихви и такси, начислени в отклонение от процесния
договор за кредит. Заявяват, че в двете допълнителни заключения на ССЕ са
направени изчисления на дълга съобразно валидно уговорените между
страните ценови условия по кредита, без да се отчита недопустимо
извършената капитализация на възнаградителни лихви към олихвяемата
главница по кредита и на извършеното при липса на валидно договорно
основание едностранно повишаване на възнаградителната лихва по кредита,
т.е. без да се отчитат нищожните поради неравноправност договорни
разпоредби. Твърдят, че според изчисленията от последното заключение на
ССЕ, прието в съдебното заседание на окръжния съд на 12.11.2020 г., вещото
лице е направило изчисленията, възприети от съда в обжалваното съдебно
решение, като в това заключение вещото лице определя и размера на
остатъчната главница (извън вноските с настъпил падеж по редовен
погасителен план) към същата дата 12.11.2020 г. като възлизаща на 20 980,82
лв., при което общо дължимата главница е в размер на 33 392,02 лв.,
изчислена при съобразяване на валидно уговорените между страните ценови
условия на кредита, без да се отчита недопустимо извършената
капитализация на възнаградителна лихва. Твърдят, че разликата над тази сума
33 392,02 лв. до размера 48 063,28 лв. е сформирана от недопустимо
извършени капитализации на възнаградителни лихви с настъпил падеж,
основани на нищожните поради неравноправност договорни разпоредби.
Заявяват, че дали по процесния договор следва да бъде присъдена сумата
12 511,20 лв. на вноските по главницата с настъпил падеж при условие, че не
е настъпила предсрочна изискуемост, е въпрос по същество, в зависимост от
9
преценката на съда относно установяване факта на настъпила предсрочна
изискуемост. Твърдят, че според изчисленията на вещото лице, възприети от
съда с решението с оглед приетите от окръжния съд с обжалваното решение
ценови параметри по кредита, дължимата възнаградителна лихва за
процесния период от 10.09.2013 г. до 2.11.2015 г. възлиза на 6 822,85 лв., като
разликата до 15 524,53 лв. се претендира неоснователно, тъй като банката
основава вземането си на нищожните поради неравноправност договорни
разпоредби, като с решението окръжният съд присъжда сумата 7 006,09 лв.
вместо реално дължимата сума 6 822,85 лв., тъй като съдът взима предвид
изчисленията от допълнителното заключение, при което не е приложена
намалената лихва от 7,6% за периода от три месеца (12.08.2012 г.-10.10.2012
г.) по сключеното допълнително споразумение. Заявяват, че според
изчисленията от последното допълнително заключение, прието в съдебното
заседание на 12.11.2020 г., дължимата такса по кредита при посочените
ценови условия възлиза на 160,60 лв., поради което за горницата до размера
794,96 лв. предявеният иск е неоснователен, като отново се основава на
нищожните поради неравноправност договорни разпоредби. Заявяват, че с
въззивната жалба банката за първи път предявява възражение относно
настъпила предсрочна изискуемост на кредита в хода на производството по
делото при връчването на 19.10.2016 г. на процесната искова молба ведно с
приложените към нея уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост
на четиримата ответници-длъжници по процесния договор за кредит.
Посочват, че жалбоподателят твърди, че настъпилата на 19.10.2016 г.
предсрочна изискуемост е нов юридически факт, който следва да бъде зачетен
на основание чл. 235,ал.3 от ГПК, като други възражения за неправилност на
постановеното решение не са релевирани във въззивната жалба, но така
релевираното ново обстоятелство попада под запрета на чл. 266,ал.1 от ГПК,
поради което и не следва да се допуска от апелативния съд събиране на нови
доказателства за установяване настъпването на материалните и
процесуалните предпоставки на предсрочна изискуемост на кредита на новата
дата 19.10.2016 г. и жалбата следва да се отхвърли като недоказана. Заявяват,
че на датата 19.10.2016 г. не са били налице материалните предпоставки по
чл. 60,ал.2 от ЗКИ за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
доколкото не е била налице виновна забава за плащане на погасителните
вноски по кредита, защото към тази дата всички дължими месечни вноски са
10
били изцяло и в срок заплатени при отчитане на нищожните поради
неравноправност договорни разпоредби и при изключване на недопустимо
извършената капитализация на възнаградителни лихви по кредита. Заявяват,
че в случай, че апелативният съд допусне до разглеждане новопредявеното
възражение на въззивника и установи забава за плащане на месечните
погасителни вноски по кредита към датата на връчване на исковата молба
19.10.2016 г., те предявяват възражение за причиняване на тази забава от
страна на кредитора, поради което длъжникът се освобождава от последиците
на забавата за плащане на месечните погасителни вноски на основание чл.
83,ал.1 от ЗЗД, а така също на основание чл. 95 от ЗЗД, защото забавата за
плащане на месечните погасителни вноски по договора е причинена поради
виновни действия на банката-кредитор, изразяващи се в нарушение на
договорните разпоредби досежно прилагане размера на валидно уговорената
между страните възнаградителна лихва по кредита, неправилно изчисление на
дължимите месечни погасителни вноски по кредита и размера на остатъчния
дълг, както и недопустимо извършената капитализация на възнаградителни
лихви към олихвяемата главница по кредита, които неправомерни действия на
банката са довели до невъзможност на длъжника да заплаща регулярно
неправомерно увеличените месечни погасителни вноски по кредита. Заявяват
възражение, че забавата на длъжника за плащане на месечните погасителни
вноски по кредита е извинителна на основание чл. 95,ал.1 от ГПК, тъй като
банката-кредитор не е оказала нужното съдействие на длъжника, за да му
предостави възможността да плати забавените месечни погасителни вноски
по кредита, като в хода на делото е установено, че банката не му е
предоставила валиден погасителен план, съобразен с процесния договор за
кредит, нито му е предоставила информация относно действително дължимия
размер на месечните погасителни вноски по кредита, поради което длъжникът
не е знаел какъв е размерът на погасителните вноски по кредита, които да
плати на банката. Твърдят, че въпреки регулярното обслужване на кредита
длъжникът е поставен в ситуация, при която всеки месец удръжките от
банковата му сметка са нараствали, срещу което е нараствал и размерът на
дължимата остатъчна главница по кредита, сформиран от недопустимо
извършени капитализации на възнаградителни лихви. Заявяват, че при
липсата на валиден погасителен план, при чието регулярно обслужване
длъжникът би бил в състояние да погаси своя кредит, той е упражнил правото
11
си да задържи изпълнението на задължението за заплащане на месечните
погасителни вноски по кредита докато банката не изпълни валидно своето
обуславящо насрещно възражение да определи правилно размера на
приложимата възнаградителна лихва, дължимите месечни вноски по кредита,
както и размера на остатъчната главница по кредита. Заявяват и че в случай,
че констатираното виновно причиняване на забавата от страна на банката не
препятства настъпването на предсрочната изискуемост по кредита, то те не
дължат на банката неустойки, мораторни и законни лихви за забава върху
неплатените по вина на банката месечни погасителни вноски върху
предсрочно изискуемата главница по кредита на основание чл. 83,ал.1 и чл.
95,ал.1 от ЗЗД. Твърдят, че спрямо ответниците В.К., И.П. и П.П. искът на
банката относно всички неплатени погасителни вноски по кредита и
начислени суми като такси и неустойки с настъпил падеж 6 месеца и повече
преди датата на връчване на исковата молба 19.10.2016 г., т.е. всички
погасителни вноски по кредита и дължими суми с настъпил падеж преди
19.04.2016 г., следва да бъде отхвърлен поради настъпила преклузия по чл.
147 от ЗЗД, тъй като считат, че уговорената с договора с тях солидарност
следва да се квалифицира като поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. от
ЗЗД. Заявяват, че е налице противоречие между решение № 10/25.02.2020 г.
по т.д. № 16/2019 г. на ВКС, ТК, 2 ТО, на което се позовава жалбоподателят
във въззивната жалба, и т.18 от ТР №4/2014 г. по тълк.д.№4/2013 г., с което е
приета за правилна практиката, според която банката-кредитор може да иска
издаване на заповед за изпълнение след като кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което
действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл.
417,т.2 от ГПК. Заявяват, че в случая банката-ищец в исковата молба и в
последващите уточнения твърди, че връчването на уведомлението за
предсрочна изискуемост на кредита е извършено на главния длъжник С.К.
чрез куриер, но съгласно заключението на СПЕ подписът за получател не е
изпълнен от него. Заявяват, че в случай, че се приеме предсрочната
изискуемост на кредита да е настъпила на датата на връчване на процесната
искова молба, то би бил дължим целият размер на остатъчната главница от
20 980,82 лв. и тогава искът спрямо главния длъжник С.К. би бил основателен
до размера на установените суми за главница с настъпил падеж от общо
33 492,02 лв., дължимата възнаградителна лихва би възлязла на 6 822,85 лв. за
12
заявения процесен период и дължимите такси биха възлезли на 160,60 лв. за
заявения период, а спрямо тримата поръчители В.К., И.П. и П.П. следва да
бъде отчетена преклузията по чл. 147 от ЗЗД и не следва да се присъждат в
тяхна тежест суми с настъпил падеж преди 19.04.2016 г.
С отговора на въззивната жалба, подаден на 2.07.2021 г., ответниците
П.П. и И.П. твърдят, че банката сочи като единствен аргумент за уважаване на
подадената жалба това, че била уведомила длъжника за предсрочната
изискуемост с исковата молба, което не е сочила пред първата инстанция.
Заявяват, че банката не е правила изявление с исковата молба, че обявява
кредита за предсрочно изискуем с нея и до приключване на делото пред
окръжния съд не е предявила такова твърдение и претенция и не е сочила
доказателства в тази насока, а в исковата молба и всички документи пред
първата инстанция банката е сочила винаги като основание за предсрочната
изскуемост изпратените обратни разписки и нотариални покани,
предхождащи исковата молба. Заявяват, че съгласно чл. 266,ал.1 от ГПК
страната не може да сочи нови обстоятелства и нови доказателства пред
въззивната инстанция, като допускането на противното би означавало да се
излезе извън съществуващия правен спор, да се прескочи
първоинстанционното производство, да се опорочи въззивното производство
и да се отнеме на ответниците правото на защита срещу новопредявените
обстоятелства, искания и факти и възможността те да се защитят, като сочат
възражения и доказателства за противното. Заявяват, че исканията във
въззивната жалба са в противоречие с т.18 от ТР №4/2014 г. на ВКС, ОСГТК
от 18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г., което сочи като предпоставка за
издаване на заповед за изпълнение уведомяването на длъжника за
предсрочната изискуемост, за да са налице предпоставките на чл. 60,ал.2 от
ЗКИ, а по делото е доказано, че тази предпоставка не е налице, тъй като
подписът за кредитополучателя не е негов, а именно това е сочено пред
първата инстанция като основание за предсрочната изискуемост. Заявяват, че
пред въззивната инстанция се сочи като предпоставка съвсем друг момент и
обстоятелство за уведомяване, което нито е сочено по делото, нито предхожда
издаването на заповед за изпълнение, каквото е изискването на посоченото ТР
и ЗКИ. Заявяват, че искането във въззивната жалба противоречи и на
последващото ТР №8/2017 г. от 2.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, което в т.1 указва, че при липса на предпоставката за валидно
13
предсрочно обявяване на кредита за изискуем може да бъдат присъдени само
просрочените вноски до датата на формиране на сила на пресъдено нещо,
какъвто е настоящият случай и както се е произнесла първата инстанция.
Заявяват, че въззивната жалба не сочи допълнителни аргументи, освен
недопустимото и новопредявено за пръв път пред въззивния съд
обстоятелство и не се сочат аргументи защо трябва да се присъди пълният
размер на исковата претенция, след като голяма част от нея аргументирано е
обявена за нищожна от съда. Твърдят, че те двамата представляват
поръчители по договора и отговарят по правилата на поръчителството, тъй
като с оглед текста на чл.6,ал.1,т.1 от договора те отговарят с
кредитополучателя за изпълняване на задълженията му за погасяване на
кредита, т.е. съгласно текста те отговарят за изпълнение на задължението, а не
за самото задължение, поради което те имат характер на поръчители,
независимо, че в договора са посочени общите правила за солидарните
длъжници. Затова заявяват, че ако се приеме жалбата за основателна, за
всички вноски, които са по-стари от 6 месеца преди предявяване на иска,
поръчителите не следва да отговарят, за което правят изрично възражение.
Възразяват и че, ако съдът уважи новопредявеното с въззивната жалба
обстоятелство, то съгласно чл. 83,ал.1 и чл. 95 от ЗЗД, те следва да бъдат
освободени от отговорност за предсрочна изискуемост и забава на вноски,
тъй като неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът
отговаря и освен това самият кредитор е в забава. Твърдят, че е установено от
експертизата и доказателствата, че банката постоянно е определяла и
изисквала по-високи вноски от длъжника, капитализирала е лихви, водила е
виновно погрешна счетоводна отчетност и е търсила повишен размер на
вноски именно въз основа на собствените си грешки и вина, без да се е
съобразявала с възможностите на кредитополучателя, притискала го е като
по-слаба страна със задължения в повече от дължимото и се е възползвала от
нетърпимите задължения, които сама виновно му е предявявала, за да влоши
положението и да достигне до неизпълнение на задължения. Твърдят, че
банката едностранно е променяла лихвения процент, не му е представяла
погасителен план по анексите, който да внася предвидимост в задълженията
му, предлагала му е и му е търсила вноски по нищожни анекси, нарушавала
му е правата на потребител, като неизправността на самата банка я поставя в
положение на забава и виновно създаване на невъзможност длъжникът да
14
изпълнява задълженията си. Молят за отхвърляне на жалбата, а ако тя бъде
уважена и се приеме, че е възникнала предсрочна изискуемост в течение на
процеса, то на ищеца да бъде възложено да плати всички разноски по делото,
тъй като спорът е предизвикан от него, когато изискуемостта не е била
налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 269,изр.2 от ГПК въззивният съд се
произнася по въпросите относно правилността на обжалваното решение
съгласно посоченото в жалбата, като с оглед нормата на чл. 271,ал.1,изр.2 от
ГПК, когато решението не е обжалвано от другата страна, положението на
жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. Следва затова
преценката на апелативния съд относно основателността на твърденията и
претенциите на всяка от страните, съответно, за решаване на спора между тях
и за проверка на правилността на обжалваното решение, да бъде съобразена с
предмета на въззивното обжалване с оглед подадената само от банката-ищец
въззивна жалба и посоченото в нея.
Претенцията на банката-ищец се основава на твърдението, че между нея
и ответниците при условията на чл. 430 от ТЗ е сключен на 23.02.2007 г.
представеният в копие с исковата молба договор за ипотечен кредит, както и
са сключени представените също в копие с исковата молба два анекса и
четири допълнителни споразумения от 8.04.2009 г., 5.05.2010 г., 28.05.2011 г.
и 11.07.2012 г. към същия договор, като кредитополучател е ответникът С.К.,
а ответниците В.К., И.П. и П.П. са се задължили солидарно с него. Банката
твърди с исковата си молба, подадена на 7.09.2016 г., че ответниците са
преустановили плащането на дължимите месечни вноски на 10.08.2013 г. и са
допуснали просрочие на една вноска за договорна лихва, дължима на
10.08.2013 г., и на 23 вноски за договорни лихви и главница, дължими в
периода от 10.09.2013 г. до 10.07.2015 г., поради което на основание чл.
8,ал.1,т.1 от договора банката е обявила, считано от 7.08.2015 г., кредита за
предсрочно изискуем, за което е уведомила четиримата ответници, след което
е подала на 4.11.2015 г. заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и
заповедта е издадена на 5.11.2015 г. от районния съд. С решението си от
1.04.2021 г. окръжният съд приема, че така претендираната от ищеца
предсрочна изискуемост не е настъпила, тъй като кредитополучателят С.К. не
е уведомен за изявлението на банката да превърне кредита в предсрочно
изискуем. Затова окръжният съд извършва преценка съобразно ТР №8/2017 г.
15
на ВКС, ОСГТК дали са налице вноски с настъпил падеж към датата на
формирането на сила на пресъдено нещо (датата на последното по делото
съдебно заседание на 12.11.2020 г.), установява наличието на такива вноски и
затова присъжда посочените в решението суми и отхвърля иска за разликата
до пълните размери на претендираните суми за главница, договорна лихва и
такси. В производството пред окръжния съд банката действително не се е
позовала и не е претендирала предсрочната изискуемост на нейното вземане,
посочено в исковата молба, да е обявена на длъжника в хода на исковото
производство. С въззивната жалба за първи път се претендира да е настъпила
изискуемостта на процесното вземане, тъй като предсрочната изискуемост на
кредита е обявена на кредитополучателя в хода на исковото производство,
който факт е от значение за съществуването на претендираното право на
вземане за главница и възнаградителни лихви и който следва да бъде взет
предвид от съда на основание чл. 235,ал.3 от ГПК.
Безспорно е, че в исковата молба се твърди неизпълнение от
длъжниците при изплащането на вноските по кредита и че с нея е представено
в копие уведомителното писмо до С.К., което съдържа изявлението на
банката, че поради забава в плащанията по договора от 23.02.2007 г., а
именно една вноска за договорна лихва, дължима на 10.08.2013 г., и 23 вноски
за договорни лихви и главница, дължими на 10.09.2013 г. и 10.07.2015 г., на
основание чл.8,ал.1 от договора за кредит на 7.07.2015 г. вземанията на
банката са обявени за предсрочно изискуеми, като банката кани
кредитополучателя в седемдневен срок от датата на получаването на писмото
да заплати сумата 61 414,35 лв., от която 48 063,28 лв. е главница и 13 351,07
лв. е договорни лихви. Безспорно е, че исковата молба с приложенията е
връчена на ответника-кредитополучател С.К. на 18.10.2016 г. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че е налице изявление на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е породило правни
последици с връчването на преписа от исковата молба с приложенията на
С.К.. Не е необходимо банката изрично да твърди и да претендира с исковата
молба, както и впоследствие в хода на първоинстанционното производство,
че нейното изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
породило правни последици с връчването на преписа от исковата молба с
приложенията на кредитополучателя, тъй като обстоятелствата настъпване и
обявяване на предсрочна изискуемост на претендираното с исковата молба
16
вземане несъмнено са включени в предмета на спора с оглед твърдението в
исковата молба. Въпрос на правна преценка с оглед установяване
основателността именно на твърдението на банката да има вземане поради
настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, е
дали и кога е настъпило твърдяното от ищеца с исковата молба обстоятелство
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Затова при разглеждането на
предявения иск съдът следва да прецени основателността на претенцията на
банката, като провери дали са налице обективни предпоставки за загубване от
длъжника за преимуществото на срока за плащанията по договора за кредит
към сочената от банката дата за настъпване на предсрочна изискуемост
7.08.2015 г. (поради просрочие в плащането на една вноска за договорна
лихва, дължима на 10.08.2013 г., и на 23 вноски за договорна лихва и
главница, дължими в периода 10.09.2013 г.-10.07.2015 г.), както и дали
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем
е надлежно упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение или в исковото производство. Няма следователно
пречка сега въззивният съд също да извърши тази преценка, както претендира
жалбоподателят, тъй като с жалбата не се въвеждат нови обстоятелства
относно спорния предмет по делото, а се претендира неправилност относно
преценката на окръжния съд дали е настъпила изискуемостта на процесното
вземане и, съответно, дали на ищеца се дължи присъждане само на суми с
настъпил падеж към датата на последното съдебно заседание в първата
инстанция или на целия размер на останалата неиздължена главница, по
отношение на която изискуемостта на кредита да е настъпила в хода на
исковото производство. В случая, тъй като сумите за договорна лихва и за
такси са изчислени за времето от 10.09.2013 г. до 2.11.2015 г. (до подаването
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, което е станало на
4.11.2015 г.), то относно тях преценката се извършва само относно дължимия
техен размер и неговото изчисляване към датата на последното заседание на
окръжния съд и следователно не зависи от настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита в хода на исковото производство. Очевидно е
следователно, че жалбоподателят неоснователно претендира определените от
окръжния съд суми като дължими за договорна лихва 7 006,09 лв. и за такси
160,60 лв. да има основания да бъдат изчислявани в по-висок размер с оглед
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита в хода на исковото
17
производство, а именно претендирания такъв с исковата молба (15 524,53 лв.
и 794,96 лв.). Жалбата в тази нейна част е неоснователна и ще бъде
отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено в тази обжалвана негова
част, с която претенцията на банката е отхвърлена относно присъждането на
договорна лихва за размер над 7 006,09 лв. до 15 524,53 лв. и за такси за
размер над 160,60 лв. до 794,96 лв. Относно присъждането на законната лихва
върху присъдените суми за главница и за такси окръжният съд е определил
нейната начална дата на 4.11.2015 г. и решението не е обжалвано в тази му
част. При тези обстоятелства следва да се прецени сега при въззивното
обжалване дали има основание на ищеца да се присъди сума за дължима
главница в по-висок размер от определения от окръжния съд от 12 511,20 лв.,
съответно, до пълния претендиран от банката-ищец, сега жалбоподател,
размер 48 063,28 лв. поради настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита в хода на исковото производство, с връчването на 18.10.2016 г. на
исковата молба и приложенията към нея на кредитополучателя С.К..
Банката-ищец твърди с исковата молба, че плащането на вноските по
кредита е преустановено на 10.08.2013 г. и че към датата, на която тя е приела
наличие на основание да обяви кредита за предсрочно изискуем, 7.08.2015 г.
са били неиздължени една вноска за договорна лихва, дължима на 10.08.2013
г. и 23 вноски за договорна лихва и главница, дължими в периода 10.09.2013
г.-10.07.2015 г. Видно от отговора на въпрос 13 в допълнителното заключение
на в.л. С. от 21.02.2020 г. (стр.40 от него, л.400 от делото на ОС), последното
плащане от кредитополучателите по процесния договор за кредит е
извършено на 26.08.2013 г. В случая окръжният съд е приел, че с
допълнителните споразумения от 8.04.2007 г., 5.05.2010 г., 28.05.2011 г. и
11.07.2012 г. е уговорено и е осъществено от банката прибавяне на изтекли
лихви към главницата и начисляване върху тях на възнаградителни лихви,
поради което тези уговорки представляват анатоцизъм по смисъла на чл.
10,ал.3 от ЗЗД и те са нищожни. Приел е също така, че са неравноправни,
поради което нищожни, клаузите, съгласно които се прибавят към главницата
с ненастъпил падеж главницата, лихвата и таксите с настъпил падеж и така се
увеличава базата, върху която потребителят заплаща по-висок лихвен
процент, с което се увеличават месечните вноски, съответно, съдът е приел,
че те не следва да се прилагат в отношенията между страните. Съответно,
затова окръжният съд приема, че задължението на ответниците следва да бъде
18
изчислено като се вземат предвид постигнатите уговорки между страните в
първоначалния договор, без да се съобразяват настъпилите след този момент
изменения, обективирани в допълнителните споразумения. С решението
окръжният съд определя вноските с настъпил падеж към 12.11.2020 г. при
разработен погасителен план, съобразен с постигнатите между страните
уговорки в сключения договор за кредит от 23.02.2007 г. – приложима
възнаградителна лихва от 6,5% и месечна вноска в размер на 294,50 лв. за
първата година и годишен лихвен процент от 9,79% и месечна вноска в
размер на 372,56 лв. за остатъчния срок на кредита. При тези обстоятелства
логично следва, че задължението, което банката претендира да е имал
кредитополучателят, съответно, съдлъжниците, към 10.08.2013 г. и до
10.07.2015 г. не е в размера, който тя е приела за дължим и въз основа на
който е определила наличието на просрочие, тъй като той е определен от
банката въз основа на допълнителните споразумения. Видно от погасителния
план, представен със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
(л.30-37 от досието на приложеното гр.д. 14 381/2015 г. на РС-П.), той е с дата
16.07.2012 г. и следователно е изготвен след допълнителното споразумение от
11.07.2012 г., като съгласно него месечните вноски са в посочения от съда
размер за първата година (294,50 лв.) и за месец април на 2008 г. (372,56 лв.),
но след това те не са в посочения от окръжни съд размер 372,56 лв., а са в
различни размери (по-ниски размери и по-високи размери), като след
10.10.2013 г. и до 10.07.2015 г. те са в размер на по 668,05 лв. В
доказателствена тежест на банката като ищец е при тези обстоятелства да
установи дали при начина на изчисляване на задължението на длъжниците по
кредита, приет за приложим от окръжния съд поради наличието на
неравноправните и затова нищожни клаузи, е налице забава на длъжниците
към 7.08.2015 г., т.е. към тази дата дали има неиздължени вноски и в какъв
размер. Видно от заключението на в.л. Д.С. от 1.02.2018 г., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 27.02.2020 г., чрез преводи от
разплащателните сметки на С.К. и В.К. е погасена главница в размер на
1 954,61 лв., както и са платени лихви в размер на 29 234,21 лв. (от която сума
9 647,48 лв. капитализирани лихви и 19 586,73 лв. погасени лихви) и такси в
размер на 886,89 лв. Видно от същото заключение, към датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем 8.07.2015 г. непогасени и просрочени суми
са: просрочени главници 2 500,77 лв., просрочени договорни лихви 12 268,70
19
лв., лихви просрочени главници 502,80 лв., такса управление кредит 241,48
лв., такса просрочени главници 145 лв. и имуществени застраховки 168,48
лв., като тези изчисления са направени при приложението от банката на
договореностите по четирите допълнителни споразумения, с оглед
погасителния план от 16.07.2012 г. (което е и изрично посочено на стр.33 от
допълнителното заключение от 21.02.2020 г., пасаж последен, л.393 от делото
на ОС). Видно от същото заключение, след 2.11.2015 г. не са отразени
постъпили суми за погасяване на задължения по процесния кредит. Видно от
допълнителното заключение на вещото лице С. от 21.02.2020 г., прието също
в съдебното заседание на окръжния съд на 27.02.2020 г. (л.20 от
заключението, л.380 от делото на ОС), общият размер на капитализираните
лихви, главници и такси е 10 517,89 лв. Видно от това допълнително
заключение (отговор на въпрос 6.б., стр.2731 от заключението, л.387-391 от
делото на ОС), при погасителен план, разработен съобразно приетия от
окръжния съд за приложим начин на плащане на задължението по кредита, а
именно при приложима възнаградителна лихва от 6,5% и месечна вноска в
размер на 294,50 лв. за първата година и годишен лихвен процент от 9,79% и
месечна вноска 372,56 лв. за остатъчния срок на кредита без да са взети
предвид сключените допълнителни споразумения, от датата на сключване на
договора за кредит до 2.11.2015 г. изчислените задължения са главница
8 958,39 лв., договорна лихва 28 867,74 лв., такси 790 лв. и остатъчна
главница 30 541,61 лв., а след разпределяне на внесените суми и приспадане
от изчислените такива към 2.11.2015 г. остават непогасени задължения за
главница 5 862,86 лв., за договорна лихва 16 534,78 лв.и за такси 493,75 лв.,
постъпилите плащания по кредита са в общ размер на 16 841,32 лв., които са
разпределени за погасяване на главница от общо 3 095,53 лв., договорна
лихва 12 332,96 лв., такси 296,25 лв. и лихви върху просрочени главници от
1 116,58 лв., с така разпределените постъпили плащания се погасяват
начислени задължения с падеж 31.08.2010 г. Видно от същото заключение
(стр.27 от него, л.387 от досието на делото на ОС), след датата 23.08.2013 г. не
са отразени постъпили плащания. Видно също от допълнителното
заключение от 21.02.2020 г., не се установяват надплатени суми, които да
бъдат отнесени за погасяване на предстоящи месечни погасителни вноски по
кредита, налице е забава в плащанията през целия период на обслужване на
кредита до окончателното преустановяване на 26.08.2013 г. (стр.57 от
20
заключението, л.417 от делото на ОС). Установява се следователно, че след
като при приетия от окръжния съд за надлежен начин на изчисляване на
задълженията и на плащанията ответниците са в забава още към 31.08.2010 г.
и не са извършвали никакви плащания за времето от 26.08.2013 г. до момента,
то такава е налице и към посочения от ищеца момент 7.08.2015 г. Следва при
тези обстоятелства да се отбележи и че съгласно отговора на в.л. С. на въпрос
12.а. от допълнителното заключение от 21.02.2020 г. (стр.58-67 от
заключението, л.418-427 от делото на ОС), във всички разработени по искане
на ответниците варианти са налице неиздължени суми за просрочена
главница, договорна лихва и такси. Налице е следователно твърдяното от
ищеца неизпълнение на задължението за погасяване на дълга по кредита,
което дава основание банката съгласно чл. 8,ал.1,т.1 от договора за кредит от
23.02.2007 г. да обяви вземанията по кредита за предсрочно изискуеми,
считано, според нейното твърдение, от 7.08.2015 г. Тъй като плащания след
този момент не се установява да са правени, то е несъмнено че и към
18.10.2016 г. забавата е налице и затова банката има основание да претендира
за присъждане на суми по кредита поради настъпилата изискуемост на
вземането.
Както бе установено от заключенията на вещото лице С., от страна на
ответниците е допусната забава в плащанията през целия период на
обслужване на кредита до окончателното преустановяване на плащанията на
26.08.2013 г. Несъмнено е, че за изчисляването на размера на дължимите от
ответниците суми следва да се отчете, както е приел окръжният съд,
наличието на фактически и правни обстоятелства, които изискват и служебна
проверка от съда относно неравноправен характер на договорни клаузи, тъй
като разглежданият случай попада в приложното поле на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. При условията на чл. 146,ал.5 от ЗЗП наличието
на неравноправни клаузи в допълнителните споразумения към договора за
кредит обаче не води до нищожност на договора между страните, защото той
може да се прилага и без тях, а именно съгласно постигнатите в договора от
23.02.2007 г. договорености, както изрично е приел окръжният съд. Видно от
клаузата на чл.4,ал.1,т.2 от договора за кредит от 23.02.2007 г., в него изрично
и ясно е посочено, че кредитополучателят трябва да погасява кредита на 240
анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница, в размер на всяка
21
вноска, както следва: за първата година от срока на кредита 294,50 лв.,
дължими ежемесечно, считано от датата на усвояване на кредита, и за
остатъчния срок на кредита 372,56 лв., дължими ежемесечно, считано от
датата на изтичане на първата година от срока на кредита, поради което е
неоснователно твърдението, че банката не е предоставила на длъжниците
погасителен план, въз основа на който те да изплащат дълга по кредита. Не се
нито твърди, нито установява от страна на длъжниците по договора за кредит
те да са предприели каквито и да било действия във връзка с установяване
наличието на нищожните клаузи, като нито са претендирали пред банката
наличието на такива и тяхно неприлагане, нито са заявили претенция по
исков ред пред съда. При тези обстоятелства няма основания да се приеме, че
прекратяването на плащанията от страна на длъжниците на 26.08.2013 г. и
неизвършването на такива след това в период от 8 години се дължи на
поведение на банката-кредитор.
При тези обстоятелства следва да се провери дали има и каква е
дължимата остатъчна сума на главницата (освен присъдената от окръжния
съд сума 12 511,20 лв. за вноски за главница с настъпил падеж за периода от
10.09.2013 г. до 12.11.2020 г.), която да се явява разлика над падежиралите до
приключване на исковото производство вноски за главница и за която е
настъпила предсрочна изсикуемонст в хода на исковото производтво с
връчването на 18.10.2016 г. на исковата молба с приложенията към нея на
кредитополучателя, изчислена при съобразяване с начина на уреждане на
отношенията, посочен от окръжния съд - приложима възнаградителна лихва
от 6,5% и месечна вноска в размер на 294,50 лв. за първата година и годишен
лихвен процент от 9,79% и месечна вноска в размер на 372,56 лв. за
остатъчния срок на кредита. Видно от второто допълнително заключение на
вещото лице С. от 29.10.2020 г., прието в последното съдебно заседание на
окръжния съд на 12.11.2020 г., остатъчната главница, изчислена по
възприетия за надлежен от окръжния съд начин, е в размер на 20 980,82 лв.
(стр.2-4 от заключението, л.477-479 от делото на ОС, сумата е посочена в
графа „ост.главница“ на Таблица 1, ред последен) към датата 10.11.2020 г.
(като същият размер е изчислен и на стр.6-8 от заключението, л.481-483 от
делото на ОС - сумата също е посочена в графа „Ост.главница“ на Таблица 3,
ред последен). Установява се следователно, че на банката следва да се
присъди и така посочената сума за остатъчна главница към датата на
22
последното съдебно заседание по делото 12.11.2020 г.-20 980,82 лв.
Видно от договора за кредит от 23.02.2007 г., той е сключен между
банката като кредитор (кредитодател), С.К. като кредитополучател и В.К.,
И.П. и П.П. като солидарни длъжници. В чл.5,ал.1 от договора ясно е
посочено какви задължения поемат солидарните длъжници относно
осигуряване на обезпечения на кредита (учредяване на договорна ипотека,
авалиране на записи на заповед), сред които не е поемането на поръчителство
от тях. Съгласно уговорката в чл. 6 от договора солидарните длъжници
поемат задължения именно в това тяхно качество, а не като поръчители.
Установява се следователно, че твърдението на ответниците К., П. и П. те да
са се задължили като поръчители е лишено от основание, както правилно е
приел и окръжният съд в постановеното първоинстанционно решение. Затова
те отговарят солидарно с кредитополучателя К. именно като солидарни
длъжници и за размера на дълга от 20 980,82 лв.
Въззивната жалба е частично основателна, поради което решението на
окръжния съд следва да бъде отменено в частта му, с която искът е отхвърлен
за главница над сумата 12 511,20 лв. (изискуема главница за периода от
10.09.2013 г. до 12.11.2020 г., състояща се от вноските с настъпил падеж към
момента на приключване на съдебното дирене 12.11.2020 г.) до 33 492,02 лв.
като пълен дължим размер на дължима главница по договора за кредит, т.е.
като в полза на банката-ищец и в тежест на ответниците се присъди още
сумата 20 980,82 лв., представляваща дължимата остатъчна главница по
договора за кредит поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита в
хода на исковото производство с връчване на исковата молба и приложенията
от нея на кредитополучателя на 18.10.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от посочената от окръжния съд дата 4.11.2015 г. до
окончателното изплащане. За разликата над 33 492,02 лв. до 48 063,28 лв. за
претендираната дължима главница жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено в тази
негова част.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
23
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Затова и с оглед резултата от обжалването
решението на окръжния съд следва да бъде отменено и в частта му за
разноските, с която четиримата ответници са осъдени да заплатят на банката
по съразмерност на уважената част от иска деловодните разноски за исковото
производство в размер на 1 377 лв., както деловодните разноски в размер на
942,30 лв., направени в заповедното производство. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал.1 от ГПК, с оглед уважаването на иска частично, ще следва
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на банката по съразмерност
направени за производството по делото пред двете съдебни инстанции
разноски и направени в заповедното производство разноски. В заповедното
производство направените от банката-молител и ищец по настоящия спор
разноски са в размер на 1 287,66 лв. за ДТ и на 1 794,89 лв. за адвокатско
възнаграждение или общо в размер на 3 082,55 лв. Направените от банката
разноски по спора по този иск в двете съдебни инстанции са в размер на (пред
ОС 1 287,66 лв. за ДТ и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице, пред АС
894,10лв. за ДТ) 2 381,76 лв. Относно сумата 2 953,77 лв. за адвокатско
възнаграждение се установява, че е заявено тя да е договорена, но не е видно
да е платена, поради което не следва да се присъжда. Предявеният
установителен иск е за установяване дължимостта на сума в общ размер
64 382,77 лв. Искът е уважен за размер 40 658,71 лв. Следователно
ответниците (и четиримата по вече изложените по-горе съображения) дължат
да заплатят на банката по съразмерност направените разноски за заповедното
производство за размер 1 946,68 лв.и направените разноски за съдебното
производство по спора по съразмерност за размер 1 504,12 лв. Направените от
ответника С.К. разноски са в производството пред окръжния съд са в размер
на (200 лв. за възнаграждение на вещо лице, л.105 от делото на ОС, 300 лв. за
възнаграждение на вещо лице, л.283 от делото на ОС, 300 лв. за
възнаграждение на вещо лице, л.294 от делото на ОС, 500 лв. за
възнаграждение на вещо лице, л.471 от делото на ОС) 1 300 лв. Направените
общо от ответниците С.К. и В.К. разноски за производството пред окръжния
съд са в размер на 3 000 лв. за платено адвокатско възнаграждение (л.491 от
делото на ОС). Направените от ответника И.П. за производството пред
окръжния съд са в размер на 2 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение,
а пред апелативния съд – 2 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
24
Направените от ответницата П.П. разноски за производството пред окръжния
съд са в размер на 2 000 лв. за платено адвокатско възнаграждение, а пред
апелативния съд – 2 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Пред
окръжния съд банката-ищец е възразила за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, платени от ответниците, като с решението окръжният съд го
приема за неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 2 905 лв. Такова възражение е заявено е в производството
пред апелативния съд. Съгласно чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
адвокатско възнаграждение в случая се изчислява на 2 461,48 лв. С оглед
обема на осъществената от пълномощника на ответниците К.и защита обаче
няма основания да се приеме, че платеното възнаграждение от 3 000 лв. е
прекомерно, а платените от ответниците П.и адвокатски възнаграждение за
производството пред окръжния съд са под този размер, а за производството
пред окръжния съд го надминават незначително, поради което няма
основания тези адвокатски възнаграждения да бъдат намалявани като
прекомерни. Претендира се от ответниците за отхвърляне на претенцията на
банката за пълния неин предявен размер 64 382,77 лв., искът е отхвърлен за
размер 23 724,06 лв., при което по съразмерност банката следва да заплати,
както следва: на ответника С.К. сумата 479,03 лв. за направени от него
разноски за производство по спора пред двете съдебни инстанции; на
ответниците С.К. и В.К. общо 1 105,45 лв. за направените от тях разноски за
производството по спора пред двете съдебни инстанции; на ответника И.П.
сумата 1 768,73 лв. за направените от него разноски за производството по
спора пред двете съдебни инстанции и на П.П. сумата 1 658,18 лв. за
направените от нея разноски за производството по спора пред двете съдебни
инстанции.
От страна на ответниците по въззивната жалба С.К. и В.К. се
претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защитата им във
въззивното производтсво съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ГПК. Както
е посочено в представения по делото на апелативния съд договор за правна
защита и съдействие (л.69), адвокат СВ. АН. Н. е осъществил процесуалната
защита и представителство по делото на апелативния съд (чрез
преупълномощения от него адвокат М.И. П.-А.) при условията на чл.
38,ал.1,т.2 от ЗА. Защитата е осъществена с оглед искането на жалбоподателя
25
за отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на общо
сумата 64 382,77 лв. вместо присъдената такава общо 19 677,89 лв. , т.е. за
сумата 44 704,88 лв., като становището на тези двама ответници е за
отхвърлянето на тази жалба. Жалбата е уважена относно размера 20 980,82 лв.
и е отхвърлена за разликата 23 724,06 лв. Размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение се определя съгласно чл. 38,ал.2,изр.2 от ЗА във вр. с чл.
7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2204 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед сумата 44 704,88 лв. и той е 1 871,15 лв.
С оглед отхвърлянето на жалбата за размер 23 724,06 лв., по съразмерност
банката следва да бъде осъдена да заплати на посочения адвокат сумата
992,98 лв. за защитата на ответника К. и сумата 992,98 лв. за защитата на
ответницата К..
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260133, постановено на 1.04.2021 г. по
т.д. 593/2016 г. на Окръжен съд-П., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с
която е отхвърлен предявеният от „Ю.Б.“АД-гр.С. против Св. Б. К., ЕГН
********** от гр. П., ул.“Б.“**, ет.*, ап.*, В. В. К., ЕГН ********** от гр. П.,
ул.“Б.“**, ет.*, ап.*, ИЛ. Г. П., ЕГН ********** от с.Р., община К., обл. П.,
ул.“И.р."* и П. СЛ. П., ЕГН ********** от с. Р., община К., обл. П., ул.“И.р."*
иск за признаване за установено по отношение на Св. Б. К., В. В. К., ИЛ. Г. П.
и П. СЛ. П. съществуването на вземането на „Ю.Б.“АД-гр.С., произтичащо от
договор за ипотечен кредит с анюитетни вроски № 322/23.02.2007 г., за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, за сумата над 33 492,02 лв. до 48 063,28 лв. за
главница, ведно с обезщетение за забава от 4.11.2015 г. до окончателното
изплащане, за сумата над 7 006,09 лв. (договорна лихва за периода от
10.09.2013 г. до 2.11.2015 г., преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до пълния предявен размер от 15 524,53 лв. за
договорна лихва и за сумата над 160,60 лв. (такси за периода от 10.09.2013 г.
до 2.11.2015 г.) до 794,956 лв. за такси, ведно с обезщетение за забава от
4.11.2015 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 260133, постановено на 1.04.2021 г. по т.д.
26
593/2016 г. на Окръжен съд-П., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която
е отхвърлен предявеният от „Ю.Б.“АД-гр.С. против Св. Б. К., В. В. К., ИЛ. Г.
П. и П. СЛ. П. иск за признаване за установено по отношение на Св. Б. К., В.
В. К., ИЛ. Г. П. и П. СЛ. П. съществуването на вземането на „Ю.Б.“АД-гр.С.,
произтичащо от договор за ипотечен кредит с анюитетни вроски №
322/23.02.2007 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за сумата над
12 511,20 лв. (главница за периода от 10.09.2013 г. до 12.11.2020 г., състояща
се от вноските с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното
дирене 12.11.2020 г.) до 33 492,02 лв. (т.е. за сумата 20 980,82 лв.) за
главница, КАКТО И В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която са осъдени
Св. Б. К., В. В. К., ИЛ. Г. П. и П. СЛ. П. да заплатя на „Ю.Б.“АД-гр.С. сумата
942,30 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 14 381/2015 г. на РС-П. с оглед уважената част от иска, както и
сумата 1 377 лв. за разноски в производството по установяване на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение, с оглед уважената част от иска,
осъдена е „Ю.Б.“АД-гр.С. да заплати на Св. Б. К. и В. В. К. общо сумата 2 484
лв. за разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска, осъдена е
„Ю.Б.“АД-гр.С. да заплати на П.П. сумата 1 380 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска и е осъдена „Ю.Б.“Ад-
гр.С. да заплати на И.П. сумата 1 587 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124,
ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, предявен с искова молба
от 7.09.2016 г. от „Ю.Б.“АД-гр.С., бул.“О.п."***, ЕИК **********, против
Св. Б. К., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Б.“**, ет.*, ап.*, В. В. К., ЕГН
********** от гр. П., ул.“Б.“**, ет.*, ап.*, ИЛ. Г. П., ЕГН ********** от с.Р.,
община К., обл. П., ул.“И.р."* и П. СЛ. П., ЕГН ********** от с. Р., община
К., обл. П., ул.“И.р."*, че четиримата ответници дължат солидарно
заплащането на банката като длъжници съгласно договор за ипотечен кредит
с анюитетни вноски № 322/23.02.2007 г. на вземане за главница и за размер
над 12 511,20 лв. до 33 492,02 лв., т.е. още сумата 20 980,82 лв., която сума
представлява разликата до пълния дължим размер на главницата (33 492,02
лв.) по договора за кредит и е дължима поради настъпила предсрочна
27
изискуемост на кредита в хода на исковото производство на 18.10.2016 г. с
връчването на исковата молба и приложеното към нея уведомително писмо на
кредитополучателя Св. Б. К., ведно със законната лихва върху тази разлика
(20 980,82), считано от 4.11.2015 г. до окончателното й изплащане, за което
вземане на ищеца е издадена заповед от 5.11.2015 г. по ч.гр.д. № 14 381/2015
г. на РС-П. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу която ответниците са възразили
по реда на чл. 414 от ГПК.
ОСЪЖДА Св. Б. К., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Б.“**, ет.*, ап.*, В. В.
К., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Б.“**, ет.*, ап.*, ИЛ. Г. П., ЕГН **********
от с.Р., община К., обл. П., ул.“И.р."* и П. СЛ. П., ЕГН ********** от с. Р.,
община К., обл.П., ул.“И.р."* да заплатят на „Ю.Б.“АД-гр.С., бул.“О.п."***,
ЕИК ********** сумата 1 504,12 лв. - направени от банката разноски в
исковото производство по делото пред двете съдебни инстанции (Окръжен
съд-П. и Апелативен съд-П.), по съразмерност.
ОСЪЖДА Св. Б. К., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Б.“**, ет.*, ап.*, В. В.
К., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Б.“**, ет.*, ап.*, ИЛ. Г. П., ЕГН **********
от с.Р., община К., обл.П., ул.“И.р."* и П. СЛ. П., ЕГН ********** от с. Р.,
община К., обл.П., ул.“И.р."* да заплатят на „Ю.Б.“АД-гр.С., бул.“О.п."***,
ЕИК ********** сумата 1 946,68 лв. – направени от банката разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 14 381/2015 г. на РС-П., по
съразмерност.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД-гр.С., бул.“О.п."***, ЕИК ********** да заплати
на Св. Б. К., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Б.“**, ет.*, ап.* сумата 479,03 лв.
за направени от него разноски в исковото производство по делото пред двете
съдебни инстанции (АС-П. и АС-П.) по съразмерност.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД-гр.С., бул.“О.п."***, ЕИК ********** да заплати
на Св. Б. К., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Б.“**, ет.*, ап.* и В. В. К., ЕГН
********** от гр. П., ул.“Б.“**, ет.*, ап.* общо сумата 1 105,45 лв. за
направени от тях разноски за производството по спора пред двете съдебни
инстанции (ОС-П. и АС-П.) по съразмерност.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД-гр.С., бул.“О.п."***, ЕИК ********** да заплати
на ИЛ. Г. П., ЕГН ********** от с.Р., община К., обл.П., ул.“И.р."* сумата
1 768,73 лв. за направени от него разноски за производството по спора пред
28
двете съдебни инстанции (ОС-П. и АС-П.) по съразмерност.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД-гр.С., бул.“О.п."***, ЕИК ********** да заплати
на П. СЛ. П., ЕГН ********** от с. Р., община К., обл.П., ул.“И.р."* сумата
1 658,18 лв. за направени от нея разноски за производството по спора пред
двете съдебни инстанции (ОС-П. и АС-П.) по съразмерност.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД-гр.С., бул.“О.п."***, ЕИК ********** да
заплати на адвокат СВ. АН. Н. от АК-В., личен номер *********** с адрес гр.
В., ул.“А.К."**,ет.*,ап.* сумата 992,98 лв. лв. - възнаграждение по
съразмерност за осъществената от него защита пред апелативния съд на
ответника по въззивната жалба Св. Б. К., съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с
чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД-гр.С., бул.“О.п."***, ЕИК ********** да
заплати на адвокат СВ. АН. Н. от АК-В., личен номер *********** с адрес гр.
В., ул.“А.К."**,ет.*,ап.* сумата 992,98 лв. лв. - възнаграждение по
съразмерност за осъществената от него защита пред апелативния съд на
ответницата по въззивната жалба В. В. К., съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с
чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29