Р Е Ш Е Н И Е
град Варна, 28.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в закрито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми август две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Татяна Лефтерова
разгледа гр. дело №16674 по описа на ВРС за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.247 и сл.
ГПК.
По делото е постановено решение №1214/06.03.2020
г., с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ответникът
К.С.А., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №6099/14.08.2018 г.
по ч.гр.д. № 12232/2018 г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 320,10 лева,
представляваща незаплатена цена на далекосъобщителни услуги за абонатен №
*********, за периода от 01.03.2016 г., до 31.07.2016 г., ведно със законната
лихва считано от 13.08.2018 г. до окончателното плащане, на основание чл.422 ГПК вр.
чл.415 ГПК.
Със същия съдебен акт, съдът е
осъдил ответника К.С.А. да заплати на ищеца„Т.Б.“ ЕАД, сумата от 567,60 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 293,80 лева по договор
за лизинг от 22.03.2016 г., за мобилен номер **********, за периода от
м.08.2016 г. до м. 02.2018 г. и 273,80 лева по договор за лизинг от 22.03.2016
г. за мобилен номер **********, за периода от м.08.2016 г. до м. 02.2018 г., с
абонатен № *********, ведно със законната лихва от на основание чл.79 вр. чл.205 ЗЗД, както и сторените съдебни разноски в
заповедното и в исковото производство.
С молба по делото ищецът, чрез
упълномощен представител, е поискал да бъде издаден изпълнителен лист за
присъдените с решението суми.
Съдът констатира допусната
очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния
акт, касаеща пропуск в посочване периода, за който се
дължи законна лихва върху сумата от 293,80 лева, дължима по договор за лизинг
от 22.03.2016 г.
Видно от исковата молба ищецът не
е претендирал законна лихва върху тази сума. В хода на производството по делото
също не е отправено искане за присъждането ѝ, поради което и съдът в
мотивите на съдебния акт не е обсъждал дължимостта
ѝ.
Налице е противоречие между формираната
от съда воля и изразената такава в диспозитива,
поради което искането за допускане поправка на очевидна фактическа грешка е
основателна и същата следва да бъде поправена. Във втория абзац на диспозитива на съдебния акт следва да се поправи
допуснатата грешка, като се заличи произнасянето относно присъждането на
законна лихва върху присъдената сума.
Водим от горното и на основание чл.247 ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение №1214/06.03.2020 г. по гр. дело №16674 по описа на ВРС за
2018 г., само в частта относно втори абзац от диспозитива,
като след извършената поправка, същият да
се чете:
„ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата от 567,60 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които:
293,80 лева по договор за лизинг от 22.03.2016 г., за мобилен номер **********,
за периода от м.08.2016 г. до м. 02.2018 г. и 273,80 лева по договор за лизинг
от 22.03.2016 г. за мобилен номер **********, за периода от м.08.2016 г. до м.
02.2018 г., с абонатен № *********, на основание чл.79 вр.
чл.205 ЗЗД“.
Решението, с което
се поправя очевидна фактическа грешка е неразделна част от решение №1214/06.03.2020 г. по
гр. дело
№16674 по описа на ВРС за 2018г.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд
- Варна, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: