№ 8315
гр. София, 20.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110171215 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. В. М. за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 526,09 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №147, находящ се в гр. София, ж.к. Красна поляна,
бл. 31Б, вх. Б, ет. 14, аб. № 180647, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението /31.10.2022г./ до плащането,
сумата от 86,07 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г. – 13.10.2022г., сумата от 35,34 лв., представляваща цена за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението /31.10.2022г./ до плащането,
както и сумата от 7,58 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода 31.10.2019г.–13.10.2022г. След постъпило възражение
по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. В. М. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не е бил нито собственик, нито
вещен ползвател на процесния топлоснабден имот и съответно не е потребител на
топлинна енергия през процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва
1
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
Съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за този
правнорелевантен факт, не е провел пълно и главно доказване ответникът Л. В. М. да е
потребител на топлинна енергия за процесния апартамент №147, находящ се в гр.
София, ж.к. Красна поляна, бл.31Б, вх. Б, ет. 14, през исковия период, с оглед
изричното оспорване на това обстоятелство с отговора на исковата молба.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, том
XXVII, дело № 5404 от 17.03.1994г. се установява, че Иванка Савова Механджийска и
Васил Стефанов М. за дарили на сина си Л. В. М. /ответник по делото/ процесния
недвижим имот – апартамент №147, находящ се в гр. София, ж.к. Красна поляна, бл.
31Б, вх. Б, ет. 14, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
върху целия имот заедно и поотделно. С нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 132, дело № 11069 от 22.06.1995г. ответникът Л. В. М. е дарил на родители си
Иванка Савова Механджийска и Васил Стефанов М. същия имот, като в нотариалния
акт е записано, че дарителят Л. В. М. си запазва вещното право на ползване върху
целия имот и да живее в него до края на живота си. Доколкото по силата на
прехвърлителната сделка, извършена с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
160, том XXVII, дело № 5404 от 17.03.1994г. ответникът Л. В. М. е придобил
единствено голата собственост върху процесния имот /т.к. прехвърлителите Иванка
Савова Механджийска и Васил Стефанов М. са си запазили вещното право на ползване
върху него/ и доколкото липсват доказателства вещните ползватели да са заявили отказ
от учреденото им право на ползване върху имота, то съдът приема, че към датата на
втората прехвърлителна сделка на 22.06.1995г., ответникът не е притежавал вещно
право на ползване, съответно не е могъл да си запази такова, прехвърляйки
собствеността върху имота на вещните ползватели Иванка Савова Механджийска и
Васил Стефанов М.. С оглед изложеното, съдът намира, че към процесния период
ответникът Л. В. М. не е бил нито собственик, нито вещен ползвател на процесния
имот, съответно не е потребител на топлинна енергия, доколкото не е установява и да е
ползвал имота на друго основание и да е сключил с ищеца договор за доставка на
топлинна енергия, поради което и исковете за заплащане цената на топлинна енергия и
извършена услуга дялово разпределение са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че от представения с исковата молба
2
препис от съдебно решение от 17.03.2015г., постановено по гр.д. №1616/2013г. по
описа на СРС, 44-ти състав, се установява, че в това производство ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД е представил и още един нотариален акт, последващ
представените в настоящото производство нотариални актове – нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 197 от 28.06.1995г., с който Иванка Савова
Механджийска и Васил Стефанов М. на продали на сина си Л. В. М. процесния имот,
като отново са си запазили вещното право на ползване върху него. Дори да се приеме,
че действително съществува такава прехвърлителна сделка, за която ищецът не е
представил доказателства в настоящото производство, то исковете срещу ответника Л.
В. М. отново биха били неоснователни по следните съображения:
Въпросът кой е страна в правоотношението с ищеца по договора за продажба на
топлинна енергия, при конкуренция на вещни права – собственикът на имота или
лицето, на което е учредено вещно право на ползване върху същия имот следва да бъде
разрешен чрез систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012г. Съгласно последната,
потребител на топлинна енергия е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. За собственика и ползвателя въз основа на вещно право на ползване
не е предвидена солидарна отговорност, нито по силата на законова разпоредба, нито в
общите условия на ищеца, поради което разпоредбата на чл.122 ЗЗД, че всеки
солидарен длъжник е отговорен за цялото, е неприложима. Видно от легалната
дефиниция на закона, и при систематическо тълкуване на посочените две разпоредби,
се налага изводът, че при конкуренция на вещни права, потребител на енергията, се
явява лицето, което реално ползва имота. В този смисъл е и решение № 35/21.02.2014г.
по гр. д. № 3184/2013г., III ГО на ВКС, в което е прието, че потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди
като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или облигационно право на
ползване. При наличие на доказателства, че трети лица – Иванка Савова
Механджийска и Васил Стефанов М., а не ответникът са титуляри на вещното право на
ползване и при липса на доказателства ответникът да е подал молба-декларация за
прехвърляне на партидата на негово име, следва извод, че ползвателите, а не
собственикът на имота, дължи да заплати разходваната за абонатния номер топлинна
енергия, защото за него са и ползите от нея и той е страна в облигационното отношение
с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия.
С оглед изложеното предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна
енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот,
следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Същият е представляван в настоящото производство от адв. И. Н., който е
осъществявал безплатна правна помощ по делото. Последният претендира
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Същото, определено по реда на
3
Наредба №1/2004г. е в размер от 400 лв., която на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38,
ал. 2, вр. ал. 1, т.3 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,ЕИК *********, срещу
Л. В. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ал.1
ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено,
че Л. В. М., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите, както следва: сумата от 526,09 лв., представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент №147, находящ се в гр. София, ж.к. Красна
поляна, бл. 31Б, вх. Б, ет. 14, аб. № 180647, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.,
сумата от 86,07 лв. – лихва за забава в плащането на вземането за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020г. до 13.10.2022г., сумата от 35,34 лв., представляваща цена за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., както и
сумата от 7,58 лв. – лихва за забава в плащането на вземането за разпределение на ТЕ
за периода от 31.10.2019г. до 13.10.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 59156/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат И. А. Н., сумата
от 400 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4