РЕШЕНИЕ
№ 3912
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Т. Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Т. Кунева Гражданско дело №
20223110105175 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. М. К.
срещу Община *, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик
на 473 кв.м. ид.ч. от Поземлен имот, с идентификатор № * по КК и КР, целият
с площ от 973 кв.м. по КК и КР на ГКК гр. Варна, одобрени със Заповед № *
от 28.12.2015г. на ИД на АГКК, находящ се на административен адрес в
местност "*, в землището на село *, община *, обл. *, както и искане за
отмяна на съставения от Община *АОС с № * както и присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на имота,
придобит по наследство и давност, като на 27.05.1971г., нейните
наследодатели – *. са придобили чрез покупко-продажба от *, само 500 кв.м.
ид. части от притежаваното от него празно място, цялото с площ от 1400
кв.м., находящо се в землището на село *при граници на целия имот:
асфалтов път за село Кичево, черен път и Горско стопанство, съгласно
нотариален акт № * на нот. при ВРС. Сочи, че от момента на покупката през
1971г. нейните родители, а в последствие и тя лично, до настоящия момент
1
стопанисва имота в по-голям размер от закупения, така както е отразен в КК
към АГКК гр. *, с площ 973 кв.м. Излага твърдения, че през годините в имота
са построени няколко сгради, извършени са множество подобрения и
насаждения. Твърди, че е искала да се снабди с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за 473 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот, като
за целта се снабдила със скица, от която узнала, че за тази част от имота от
Община *бил съставен АОС с № *. Излага подробни твърдения, че върху
процесния имот била упражнявана фактическа власт непрекъснато,
необезпокоявано и явно от наследодателите на ищцата от 1971г., в
последствие и от нея лично от 1993г. до настоящия момент, като в нейна
полза била изтекла десетгодишната придобивна давност върху 473 кв.м. ид.ч.
от процесния имот. Твърди, че с факта на съставяне на АОС, ответникът
оспорва правото на собственост върху процесния имот, в неговата цялост,
като лишава ищцата от възможността да установи същото по установения
административен ред. По тези съображения настоява за уважаване на така
предявения иск. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание искът се поддържа и се моли за
уважаването му. Допълнително се сочи, че се претендира и отмяна на
съставения АОС №*г. Претендират се разноски. Депозирана е писмена
защита, в която излага подробни съображения по същество на спора.
Подчертава се, че територията, в която попада имотът е по пар. 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ като ПНИ на СО Панорама е одобрено със заповед на обласния
управител от 08.08.2007г. Настоява се, че процесният имот ечастна
собственост на *, което се установявало от представения нотариален акт №*г.
и заключението на вещо лице, съгласно което е налице идентичност между
имот №*/част от който е процесния/ и №*. Сочи се, че липсват липсват
доказателства процесния имот да е предоставен за ползване, за проведен
реституционна процедура и да е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ.
Подчертава се, че липсват и доказателства имотът да е ил част от
кооперативно земеползване, да е бил одържавяван или отнет по друг начин и
да е подлежал на реституция, поради което и не съществува за забрана за
тяхното придобиване. Установено било стопанисване на имота от ищците и
материализирана ограда на място. Оспорва се посоченото от общината
придобивно основание. Намира за доказано, че имотът е принадлежал на
физическо лице и няма данни да е бил одържавяван и не са доказани
2
предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването му от общината като
земеделска земя. Счита се, че е оборен легитимиращия ефект на АОС и да се
уважи иска с последиците от това.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника Община Аксаково, в който излага становище за
недопустимост,евентуално неоснователност на иска. Твърди, че при спор за
собственост е налице правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск, а не на отрицателен такъв и ищцата следва да докаже
правото си на собственост върху процесния имот, като доказателствената
тежест не следва да е върху ответника. Сочи, че ищцата не би могла да
придобие права по давностно владение, тъй като давност в нейна полза или в
полза на нейните праводатели не би могла да тече предвид разпоредбите на
чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ, чл. 86 от ЗС /редакция от 1951г. до 1996г./. § 1 от ЗД на
ЗС /обн. в ДВ, бр. 46 от 2006г., в сила от 01.06.2006г./ и § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС
/до обявяването му за противоконституционен с влизане в сила на Решение №
3 от 24.02.2022г., постановено по КД № 16/2021г. по описа на КС/, според
който давността за придобиване на държавни и общински имота спира да
тече до 31 декември 2022г. Отделно от това твърди, че придобиването на
имот, правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност е изключено до приключването на
административната процедура по възстановяването на собствеността, като до
този момент индивидуализацията на имота не може да се осъществи, което е
част от фактическия съставна придобиването на имот по давност, поради
което придобивна давност по отношение на ищцата и нейните родители не е
текла. Сочи, че Община Аксаково се легитимира като собственик на
процесните 473 кв.м. ид.ч. от имота съгласно АОС № */12.02.2021г., вписан в
Служба по вписванията. Излага твърдения, че АОС не бил оборен и
процесния имот бил общински, поради което дори и ищцата да е владяла
същия, владението било неправомерно и не би могло да служи като годно
основание да направи ищцата собственик. Излага твърдения, че ищцата била
признала правото на собственост на ответника, подавайки заявление за
закупуване на процесните идеални части с вх. № *-*/29.08.2020г., с което не
била противопоставила свои права, поради което същата не била владяла
процесния имот, а само го държала и то не за себе си, а за ответника. По тези
съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
3
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител
оспорва иска и се моли за неговото отхвърляне. Настоява се, че общината се
легитимира като собственик с надлежно вписания АОС в службата по
вписванията. Сочи се, че по делото не са ангажирани доказателства, че
процесният имот не е представлявал държавна респ. общинска собственост,
за което законодателят въвел забрана за придобиването му по давност. Сочи
се, че до приключване на административната процедура по възстановяване на
собствеността давност за процесния имот не би могла да тече. Настоява, че не
са ангажирани доказателства, че ищцата е противопоставила на общината и
държавата владение, което да я направи собственик, като с действията си по
подаване на молба за закупуване на процесните идеални части е признала
правото на собственост на общината. Намира, че същата е държала тези
идеални части за собственика община *, а не за себе си. Претендират се
разноски.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт № *, дело №*/1969 г. за
собственост на недвижим имт даден в замяна срещу друг имот включен в
блока на ДЗС, се установява, че * е придобил собствеността върху празно
дворно място с площ от 1400кв.м. в с. *при съседи асфалтов път, черен път и
горско стопанство.
От представения по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нот. акт № * г. на нотариус при Районен съд *,
се установява, че *са продали на * К. 500 кв.м. ид.части от празно място,
цялото с площ от 1400кв.м., находящо се в землището на с. Кичево, при
граници : асфалтов път, черен път и горско стопанство. При съставянето на
нот. акт са представени документ за собственост – нот. акт №*
Съгласно разписните листи към кадастралния план на м-ст *от 1988
г., ПИ *е вписан като собственик * съгласно нотариален акт от 1972 г. за
500кв.м.м за ПИ *- * с нот, акт от *г. за 250 от 500кв.м. и ** с нот, акт от
1971 г. за 250 от 500кв.м.
Видно от представеното удостоверение за наследници №*/30.05.2008
г., издадено от община *, *, починал на 06.08.2004 г., е оставил като
наследник К. М. К. /дъщеря/.
4
Съгласно удостоверение за наследници от 11.08.2020 г., издадено от
община Варна, наследник на *, починала на 04.08.2020 г. е К. М. К. /дъщеря/.
Видно от скица № 1*07.06.2021 г. имот с № *по КК и КР, целият с
площ от 973 кв.м. по КК и КР на ГКК гр. *, одобрени със Заповед № * от
28.12.2015г. на ИД на АГКК, находящ се на административен адрес в
местност "Панорама I II III", в землището на село *, община *, обл. *, е
отразено като собственици: М* – ½ ид.ч. от 500 кв.м., **К. -1/2 ид.ч. от 500
кв.м. и 473 ид.ч. кв.м. – Община *.
Съгласно писмо от 09.12.2008 г. от община *до К. *имот №*попада в
територия по пар. 4 ЗСПЗЗ и за този имот е одобрен ПНИ със заповед №** г.
на областния управител, която в частта за имота на ищцата е влязъл в сила.
Поради осъществено владение на по-голяма площ от удостоверената в
документа за собственост следвало да се предприемат действия за изменение
на ПНИ.
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад
по делото, че 473 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № *е актуван като
общинска собственост с АОС № */12.02.2021г.
Съгласно представения по делото АОС № */12.02.2021г., същият е
издаден на основание чл.59, ал.1 от ЗОС. Като предходен акт за собственост е
вписан АОС №*/25.11.2011 г.
От представения АЧОС №*/25.11.2011 г. се установява, че същият е
издаден на основание чл.2, ал. 1, т. 7, чл. 56, ал.1, чл. 58,а л. 1 от ЗОС чл.25,
ал. 1 от ЗСПЗЗ и заповед от 08.08.2007 г. на областния управител на област
Варна. Отбелязано е, че няма по-рано съставен акт за собственост.
С протокол за въвод във владение от 04.03.2021 г. община *е въведен
във владение като собственик на 473 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № *.
Видно от заявление за закупуване на общинска земя по регулация от
29.09.2020 г. от К. К. същата е подала молба до Община *, с която е заявила
желание за закупване на придаваема площ от 473 кв.м. общинска земя към
собственото й дворно място, находящ се на административен адрес в
местност "* землището на село *, община *, обл. *, представляващо ПИ №.*.
С молба от 16.04.2021 г. от К. К. отправена до Община *е отправено
искане за спиране на преписката по молбата й от 29.09.2020 г.
Съобразно заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че към момента на
5
разпоредителната сделка с процесния поземлен имот не е имало изработен и
одобрен план. Процесният поземлен имот по кадастралния план 1988г. е с
планоснимачен № 57. В разписният лист към кадастралния план за
собственик на поземления имот с пл. №57 е записан * с Н.А. №*/1971г. за
250/500кв.м. ид.ч. при граници: ПИ * път; асфалтов път; За собственик на ПИ
* е записана * за 250/500кв.м. ид.ч. при граници: ПИ 57; горски път; асфалтов
път. Видно от вписванията в разписния лист е, че процесния имот е вписан,
като два имота северен с пл. номер *и южен с пл. номер 57А. Получената
площ на ПИ 57 от оцифрения графичен план е 877кв.м. Вещото лице е
установило, че сравнявайки границите вписани в документа за собственост -
Н.А. №*/1971г. и границите на ПИ *по КП от 1988г., две от описаните
граници съвпадат: асфалтов път и горски път. Вещото лице заключава, че
описания в документа за собственост поземлен имот съответства на ПИ *по
КП на м. „*" от 1988г., както и, че в територията на поземлен имот с площ
1400кв.м., описан в Н.А. №*/1971г. за покупко-продажба на поземлен имот,
попадат ПИ 5*г. Вещото лице сочи, че следващият кадастрален план за
територията, в която е процесния поземлен имот е ПНИ на СО „*- *, гр.*,
одобрен със Заповед №*г. на Областен управител на област *. ПНИ на СО „*"
- *, гр.* е интегриран без изменение в КК на землището на с.*, общ. *, т.е. има
пълна идентичност на границите на имотите между двата плана., като в
кадастралния регистър към този план фигурира и ответника за ид. част 473
кв.м. от правото на собственост с Акт за общинска собственост № *от
16.02.2021г., издаден от Служба по вписванията гр.*; както и * за ид. част 1/2
от 500 кв.м. и *за ид. част 1/2 от 500 кв.м. от правото на собственост с
Нотариален акт№ 2*т 27.05.1971г., издаден от ВРС. Вещото лице сочи, че от
огледа на имотът е установило, че процесният поземлен имот е ограден с
паянтови огради изградени с бетонови колове и оградна мрежа, има изградена
жилищна сграда в северозападната част на имота и жилищна и стопанска
сграда - в югоизточната част на процесния имот, като върху покрива на
стопанската сграда са поставени две бунгала и паянтова постройка.
Процесният поземлен имот е стопанисван. В имота има овощни дървета,
лозови и зеленчукови насаждения, като на източната граница има две входни
врати за имота, разположени в северната и южна половина на процесния
поземлен имот, а на западната граница на имота също има входни врати за
имота разположени симетрично на вратите на източната граница.
6
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля *
и от които се установява, че ищцата притежава имот в с. *, м-ст *, който е
стопанисвала заедно със своята майка приживе и е продължила след нейната
смърт. Имотът бил голям с триъгълна форма, имало постройки и насаждения.
Никой не бил предявявал претенции спрямо имота през годините и не била
виждала друг да го ползва.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената
защита, като установи наличието на свое защитимо материално право, като
докаже изложените в исковата молба твърдения, че е собственик на
процесния недвижим имот, придобит на посоченото в исковата молба
основание - по давност (упражнявана фактическата власт върху имота поС.но,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно над 10 години, като е държал
вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия,
които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание
на сложното вещно право на собственост). В тежест на ответника е да
установи противопоставимо свое право на собственост, породено на
твърдяното основание, за което е съставен Акт за общинска собственост № *
от 16.02.2021г., издаден от Служба по вписванията гр.Варна, както и
наведените правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № *от 27.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 8/2012, ОСГТК,
правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да
е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и
при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и
когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание
или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
Съобразно наведените от ищеца фактически твърдения за наличие на
7
самостоятелно право на собственост върху имота въз основа на придобивна
давност, чието съществуване би било отречено от неоснователната според
ищеца претенция на насрещната страна в спора, която оспорва правото на
собственост на ищеца върху имота, настоящият съдебен състав намира, че за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
За основателността на така предявения отрицателен установителен иск
в тежест на ответника е да установи по безспорен начин, че е собственик на
процесния имот.
За установяване собствеността върху процесния имот е представен АОС
№ * от 16.02.2021г., и предходно съставен АОС №*/25.11.2011г., съобразно
който като частна общинска собственост е актуван процесният имот.
Актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а
не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината е да
докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на
собствеността върху имота. Съставянето на такъв акт не се отразява на
режима на собствеността. Тъй като оспорването им представлява твърдение
за отрицателен факт, доказването му се осъществява чрез доказване на
изключващите го положителни такива (в този смисъл решение № *от
03.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 321 от
14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на І г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г.
по гр.д. № 643/2011 г. на І г.о.). Поради това при спор за собственост
оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на
собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи
основанието, на което е издаден. Когато в акта е посочено като основание
само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и
конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно
правото на собственост на общината.
В настоящия случай ответната община не може да се легитимира за
собственик на процесния имот с представения акт за общинска собственост
АОС № * от 16.02.2021г., и предходно съставен АОС №*25.11.2011г. Като
основание за актуване на имота е цитирана разпоредбата на чл.2, ал. 1, т. 7,
чл. 56, ал.1, чл. 58,а л. 1 от ЗОС чл.25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Или в случая,
ответникът е посочил, че правото му на собственост е възникнало по силата
на закона - разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която земеделската
8
земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е
общинска собственост. В представения от ответника АОС №*/25.11.2011г. е
посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, като съгласно последната
разпоредба, общинска собственост са имотите и вещите, придобити
от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в
закон.
По делото не се спори, а и с оглед на представените доказателства,
процесният имот е с характер на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от
ЗСПЗЗ и за територията има одобрен план на новообразуваните имоти
съгласно Заповед №*08.08.2007г. на Областен управител на област *.
Процесният имот не подлежи на възстановяване на реституиран собственик
и не е предоставено право на ползване по силата на някой от актовете,
посочени в пар. 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото няма доказателства да са предприети действия по
отчуждаване и възстановяване на собствеността върху описания имот.
От приетата по делото СТЕ се установява, че в кадастралния план към
ПНИ на тази местност имотът е записан като собственик община *, но въз
основа на цитирания АОС от 2021 г. Процесният имот попада в границите
на ПИ № *и на ПИ № *по плана от 1988 г., които са притежание на
физически лица, съобразно записванията в разписните листи и документите
им за собственост. Още повече, видно от представения нотариален акт от
1969 г. имотът с площ от 1400кв.м. е бил собственост на физическо лице – * и
последният е продал 500кв.м. ид.ч. на наследодателите на ищеца.
Отделно от горното, съгласно показанията на разпитания по делото
свидетел, се установява, че ищцата владее целия процесен имот, като преди
това майка й го е владяла от 1971 г., заедно със своя съпруг, които са
придобили част от него чрез покупко-продажба от *. Това се потвърждава и
от представения по делото договор за продажба на недвижим имот от 1969 г.,
неоспорен от ответника. Няма данни имотът да е одържавяван, отчуждаван
или реституиран.
В приложното поле на разпоредбата по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват
само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са
заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели
по см. на §4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл. 19
ЗСПЗЗ. В обхвата на ЗСПЗЗ не са включени и земеделски земи, които не са
9
били обобществявани/отнемани и които са останали собственост на
физически лица в реалните им граници. Следователно, за да се приеме, че
процесният имот е придобит от Община *по силата на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ е
следвало да се докаже, че имотът е подлежал на реституция по реда на този
закон, но в установените в него срокове не са били заявени реституционни
претенции.
Такива доказателства не са представени от община *, поради което
и Община *не се легитимира като собственик на имот от 473 кв.м. ид.ч. от
Поземлен имот, с идентификатор № *по КК и КР, целият с площ от 973 кв.м.
по КК и КР на ГКК гр. *, одобрени със Заповед № * 28.12.2015г. на ИД на
АГКК, находящ се на административен адрес в местност "Панорама I II III", в
землището на село Осеново, община Аксаково, обл. Варна, на основание чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Напротив, установи се, че имотът е бил собственост на
физически лица и няма данни същият да е отчуждаван.
С оглед горното, съдът намира предявеният срещу община
*отрицателен установителен иск за основателен, поради което следва да бъде
уважен.
Следва да се отбележи, че ирелевантно за настоящото производство е
депозираната от ищеца молба за закупуване на имота от 29.09.2020 г.
Предмет на иска е установяване на правото на собственост на ответника при
условията на пълно и главно доказване, а не правата на ищцовата страна
досежно имота. Ответникът следва да установи, че е собственик на
придобивното основание, посочено в акта за общинска собственост, което в
случая не се доказа, като не се изследва собствеността на ищеца. В тази
връзка не следва да се обсъжда и възражението на ответника дали ищецът е
могъл да придобие собствеността по давност, позовавайки се на наложения
мораториум със ПЗР на ЗС, доколкото същият не установи, че е собственик на
процесната идеална част от имота, която е актувала като общински.
Съдът намира, че искането за отмяна на АЧОС не съставлява
самостоятелен иск, поради което и не се дължи изрично произнасяне в
диспозитива за него, доколкото такова искане не е част от спорния предмет.
Отделно от това, актът за частна общинска собственост няма
правопораждащо действие, тъй като не създава и не прекратява права, с оглед
на което спорът за материално право следва да се разреши в исково
производство по реда на чл. 64, ал. 2 ЗОС. От разпоредбите на чл. 64, ал.
10
1 и ал. 2 от ЗОС се извежда, че е налице само един способ за съдебна защита
на лицата, чиито права са засегнати от акта за общинска собственост. При
неправилно съставен акт за общинска собственост, чиито констатации
накърняват права на други лица, спорът се разрешава по исков ред
посредством предявяване на иск за собственост. Не съществува
самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска собственост, поради което
съдът не е длъжен да постанови в диспозитива на решението си отмяна на
този акт. Както е посочено в определение № 15 от 16.03.2012 г. по ч. гр. д. №
335/2011 г., ГК, I ГО на ВКС,след постановяване на положително за ищеца
решение по иска за собственост неправилно актуваният имот следва да бъде
отписан от актовите книги със заповед на кмета на ответната община
съгласно чл. 64 от ЗОС. Доколкото това производство се развива след
разрешаването на спора за материално право, то предявеното искане за
отмяна на акта за общинска собственост в общия исков процес се явява
процесуално недопустимо (така и Определение № 99 от 4.02.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 59/2013 г., III г. о., ГК). Разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК следва
да се тълкува във връзка с тази по чл.537, ал.1 ГПК., т.е. последица от
уважаване на иск за собственост – отмяна на акт , който легитимира
ответника като собственик на спорния имот, засяга само този акт , който е
издаден по реда на охранителното производство по ГПК. АОС не е издаден по
реда на част VІ ГПК и не може да бъде отменян от гражданския съд на осн.
чл.537 , ал.2 ГПК.Още повече, в случая е предявен отрицателен
установителен иск, който не може да доведе до отмяна на акта, тъй като се
отричат правата на ответника, а не се признават такива за ищеца (в този
смисъл и определение по в.ч.гр.д. №1821/2019 г. на ВОС).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид отправеното искане, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от
последните разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът претендира дължимата за производството държавна такса – 50 лева,
както и свързаните с производството разходи: 10лв. за вписване, 13 лв. за
данъчна оценка, 20 лв. за скица; 20 лв. за препис от актове, 10 лв.
удостоверения; 460 лв. депозит за вещо лице, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лева. Срещу претендираното адвокатско
възнаграждение ответникът е релевирал възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на
11
делото, броя проведени съдебни заседания /едно/, процесуалната позиция на
страната, която претендира възнаграждението, както и предвидения в
Наредба №1/2004 г. минимален размер от 1500лв., намира че
възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 2000лв.
С оглед горното в тежест на ответника следва да се възложат разноски в
общ размер на 2583 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. М. К., ЕГН
**********, с адрес гр. *че Община *, с адрес гр. *, ул. „Г*, не е собственик
на 473 кв.м. ид.ч. от Поземлен имот, с идентификатор № *по КК и КР, целият
с площ от 973 кв.м. по КК и КР на ГКК гр. *, одобрени със Заповед № *от
28.12.2015г. на ИД на АГКК, находящ се на административен адрес в
местност "* в землището на село *, община *, обл. *, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община *, с адрес гр. *, ул. „* да заплати на К. М. К., ЕГН
**********, с адрес гр. *, кв. *ума от 2583 лв. / две хиляди петстотин
осемдесет и три лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12