Решение по дело №6893/2013 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 247
Дата: 20 януари 2014 г. (в сила от 12 февруари 2015 г.)
Съдия: Зоя Иванова Богданова
Дело: 20135330106893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

             

       Номер 247                20.01. 2014г.                Град ПЛОВДИВ

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Пловдивски Районен съд                ХІV-ти граждански състав

 

       На   шестнадесети декември                     2013  Година

 

        В публично заседание в следния състав:

 

                                                      Председател: :  ЗОЯ БОГДАНОВА

        

при секретаря Иванка Чорбаджиева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело N6893 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното

                   Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 124 ал.1 от ГПК,предявен от  Н.И.Д. ЕГН **********, П.И. С. ЕГН**********,С. C. Д. ЕГН**********, тримата със съд адрес *** а. М. Б.-П.,В. А. Т.. родена на *** год, и И.А. М.. ЕГН ********** *** а. М.В.И. против Д.,представлявана от О. у. на О. с а. ц. гр.П..

      Ищците твърдят, че са съсобственици по н. от И. Н. Д. и реституция по ЗВСОНИ на следния недвижим имот: дворно място с площ от 4,3 дка при граници: шосето между гр. П. и с. Н. с., имот на в. п. и земеделска земя, за което бил съставен н.. а. по о. п. № ..., том. ..., дело № .../... г. на н. при ПРС. Твърдят, че от 1992 г. до настоящия момент ищците осъществяват фактическа власт върху така описания имот.Твърдят, че към момента на реституция имотът бил ползван от П. към МНО,като през 2001 г. бил съставен АДС на МНО за имот № ... по плана на с. Н. с., о.. С., в който имот попадал имота на ищците. Считат, че неправилно за имота им е съста вен АДС при положение, че собствеността му е възстановена на ищците. Твърдят, че след предаване на владението върху имота на ищците между техния имот и имота на в. п. била изградена ограда. Границата между двата имота била ясна и точна и до момента нямало спор между страните за това обстоятелство. Твърдят, че при изработване на КВС на землището на с. Н. с. имотът на ищците бил заснет като част от имота на в. п. и бил даден номер № ... в местността „П. в.”. Възоснова на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д., че не е държавна собственост част от имот № ... по КВС на землището на с. Н. с., о.. С. с площ от 3576 кв. м., заемащ цялото лице към пътя, съгласно ситуация от юни 2011 г., със заверка на ОСЗ С., представена на л. 5 по делото, при граници на тази част: пътя П. с. Н. с., на запад и юг - имот № ... на МНО и на изток землищна граница между с. Н. с. и с. К. К..Претендират разноски.

Д.,представлявана от о. у. на О. с а.. ц. гр.П. оспорва така предявения иск. Твърди тя да е собственик на процесната част от имот № ..., за който бил съставен АДС № .../... г., целият с площ от 14,091 дка застроена и неза строена площ,който  имот бил публична държавна соб ственост, предоста вен за управление на М. на о. за изпълнение на фун кциите му на основание ПМС № 232/29.11.1993 г., върху който имот държавата запазила собствеността си по силата на Приложение 1 към чл. 1 от ПМС 232/29.11.1993 г. Счита че собствеността върху имота публична държавна собственост не подлежи на възстановяване съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДС. Твърди, че процесната земя се ползва за цели на о. като преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, било извършено строителство на сгради в имота,като в приложение № 1 на ПМС 232 от 29.11.1993 г. издадено за изпълнение на чл. 24 от ал.3 от ЗСПЗЗ, били посочени имоти, необходими на МНО,в това число и процесния върху които се запазва правото на собственост от страна на Д. Счита, че решението, взето с протокол № ... от ... г. на комисията, назначена със Заповед № .../... г. на К. на О. Р., е нищожно и издадено в противоречие на императивната норма на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Оспорва съдържанието на издаденото от О. Р. удостоверение от .. г. с изх. № ... и счита че същото е незаконосъобразно по съображения, изложени в отговора.   По изложените съображения настоява за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоя щото производство доказателства, намира за установено следното:

По допустимостта Видно от представеното по делото удостоверение за н. ищците са н. на И. Н. Д. ***..С н. а. за собственост на недвижим имот,издаден по о. п. №... т....  дело.../... на Н.при ПРС,ищците Н.Д. и П.Д. и А. Д. чиито н. са  ищците С.Д.,В.Т. и И.М. са  признати за собственци на дворно място бивша м. на И. Д.,находящ се в землището на с.Н. с. местност П. в., цялото застроено и незастроено с площ от 4,3дка, ведно с построените в имота стопански сгради.Предявеният от ищците иск има за предмет установяването със сила на присъдено не що,че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот. Интерес за това е налице, доколкото ищците са се снабдили с н. а. за собственост на недвижим имот №... т.... №.../...г. на н. при ПРС.Предвид конкуренцията на вещни права върху спорната част от имот№ ... съгласно разясненията дадени в ТР№8 от 2012 по тд.№8/2012 на ОСГТК на ВКС така предявеният иск е допустим.

Ответникът се легитимира като собственик на  поземлен имот № ...  с площ от 14,091 дка-застроена и незастроена площ,находящ се в землището на с.Н. с., местност О. с акт за публична дър жавна собственост№.../...г. /приложен на л.132 от дело то/, съставен на осн. чл.70 ал.2 вр чл.68 ал.2 и 3 от ЗДС,който имот е предоставен за управление на М. на о. на основа ние Приложение№1 /поверително/ към чл.1 от Постановление на МС №232/ 29.11.1993г  

    От представената на л.56 от делото скица за имот №... се установява, че същият е  записан като собственост на Д.-М. на о. на основание АДС №.../...г 

   Видно от съдържанието на АДС процесният имот е застроен към 1987г.  със сгради подробно описани в акта за публична държавна собственост като същите са нанесени в КВС-видно от представената по делото скица и от заключението на изготвената по делото СТЕ.

  От показанията на изслушания по делото с. К. се уста новява,че имот№... е предоставен за стопанисване и управление на М. на о.,в имота има построена сгради от 1987г. за нуждите на о. и с..

   Следователно касае се за имот, върху който е проведено мероприятие на държавата. При осъществяване на това мероприятие имотът е бил предоставен на М. на о. и служи за изпълнение на функции по о. на с. на страната,т.е. за упражняване на предоставените му със закон или акт на МС властнически право мощия /чл.2 ал.2 т.4 от ЗДС/ и има статут на публична държавна соб ственост. След като имот №...  е публична държавна собственост, той не подлежи на реституция по чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ,защото нормата е приета и влиза в сила на 22.11.1997г,а разграничението на държавната и общинската собственост на публична и частна е направено със ЗДС и ЗОС в сила от 01.06.1996г

  Спорната площ,представляваща част от имот №... е съществувала в този вид и предназначение към момента на влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти  Предназначението на имота за трайно задоволяване на обществен интерес,свързан с цели на отбраната,го определя като публична държав на собственост съгласно чл.2 ал.2 т.4 от ЗДС,а съгласно чл.7 ал.4 от ЗДС собствеността върху имоти публична държавна собственост не подлежи на реституция. Този текст е израз на засилената защита на публичната държавна собственост. Въпреки че е приет едва през 2009 г., тестът не е нов по своето съдържание. Той е израз на по-общата забрана за възста новяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия на държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. § 1в, ал. 1 и ал. 2 на ППЗСПЗЗ, както и на забраната да се възстановява реално по реда на ЗВСОНИ собствеността върху имоти, които след 25.02.1992 г. са превърнати в публична собственост на д. със закон или с решение на МС - чл. 2, ал. 1 и ал. 7 от ЗОСОИ. Както се посочи, този закон има тълкувателен характер на установената с Конституцията на Р. Б. собственост на д., на общините и на частните физически лица. И затова той намира приложение и по отношение на имотите, подлежащи на рести туция по ЗВСОНИ.В тази смисъл са разясненията дадени в редица решения ва ВКС,в т.ч. и Решение №168 от 30.03.2011г на ВКС по гр. д. № 392/2010 г., I г. о., ГК, докладчик с. Г. Г.по чл.290 от ГПК.

   Макар правата на ищците върху спорната площ да не са предмет на настоящия иск,за пълнота на изложението следва да се посочи и следното:Предпоставките за възстановяване на собствеността на ищците се  преценяват към момента на възникване на основанието за реститу ция /ТР№6 от 2005г т.3/ Видно от представения по делото акт за завзе мане на недвижим имот за д.  от ...г.  отнемането на соб ствеността от н. на ищците е станала по реда на ЗНЧИМП. По изложените по- горе съображения процесния имот,представляващ част от имот № ...,публична държавна собственост не може да бъде възстановен по  реда на чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ.Затова представените по делото   удостоверение изх№.../ ...г,издадено от к. на О. Р. л.8 от делото в уверение на това,че на н. на И. Д. е възстановено правото на собственост върху недвижим имот с площ от 2272кв м/бивша м./ в землището на с.К. к. на основание протокол№.../...г на Комисията по реституция  не до казват наличие на предпоставките за реституция, доколкото възстановяването на собствеността върху имота става ex lege при наличие на предвидените в закона предпоставки.При това поло жение безпредметно е да се коментират показанията на с..Р. и заключението на изготвената по делото СТЕ относно местоположението на спорната площ в рамките на имот№....

    Следва да се посочи също така, че по въпроса за собствеността няма формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр. д. № 9403/1992г на РС П. /изп лист на л.10 от делото/, с което п..... /КЕЧ е осъдено да заплати на А.,Н. и П. Ш.  суми за ползването на част от същия имот през пе риода 25.02.92 г. - 15.10.1992 г. Предметът на двете дела е различен и затова обективните предели на силата на пресъдено нещо по това решение не се разпростират върху въпроса за собствеността на имота, който е предмет на настоящото производство, макар този въпрос да е бил преюдициален по предходния иск. Възприетото в мотивите по предходното дело по въпроса за собствеността не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като мотивите на съдебното решение нямат такава сила - т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г на ОСГК на ВКС.

   Предвид на гореизложеното съдът приема за установено,че ответникът е собственик на процесната част  от имот№... на посоченото от него основание- акт за публична държавна собственост№.../...г респ.  че отразените в АДС обстоятелства са верни.

    Ето защо така предявения иск е неоснователен и следва да се отхвър ли.

 Водим от горното, Съдът

                                     Р Е Ш И :

 

     ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.И.Д. ЕГН ****,П.И. С. ЕГН**********,С. C. Д. ЕГН ********** тримата със с. адрес *** а. М. Б.-П.,В.А.Т.. родена на *** год, и И.А.М.. ЕГН ********** ***, а. М.В.И. иск за признаване за установено, че Д. представлявана от  О. у. на О. с а.. ц. гр.П. не е собственик на част от имот № ... по КВС на землището на с. Н. с., о.. С. с площ от 3576 кв. м., заемащ цялото лице към пътя, съгласно ситуация от юни 2011 г., със заверка на ОСЗ С., пред ставена на л. 5 по делото, при граници на тази част: пътя П. с. Н. с., на запад и юг - имот № ... на МНО и на изток зем лищна граница между с. Н. с. и с. К. К.

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните    

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ